Р Е Ш Е Н И Е № 124
Гр.Сливен, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети
май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 97
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на М.К.М., с адрес ***, подадена чрез адв. Д.П.С.,***, със съдебен адрес ***, офис ….. против Решение № 1012-19-9#1 от 15.02.2019 год. на директора на ТП на НОИ Сливен, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.К.М. срещу Разпореждане № 1019-19-947#1/13.12.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Сливен, с което отказано изменение на пенсията й за осигурителен стаж и възраст.
Оспорващата счита, че решението е нищожно, тъй като не е издадено от компетентен орган, алтернативно е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и необосновано. Твърди, че стажът, положен в База за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.“ в периода 22.07.1981 г. до 30.06.1990 г. на длъжност „п.“ следва да се зачете за у. такъв, тъй като М. е изпълнявала пълната норма за задължителна п. р.. Твърди, че отпуснатата пенсия е неправилно определена в по-нисък размер и пенсионният орган следва да измени същата, по реда на чл. 99, ал. 1, т.2, б. „д“ от КСО /по отменения §5 ал.3 от ПЗР на КСО/. Моли съда да обяви за нищожно, алтернативна да отмени решението на директора на ТП на НОИ Сливен. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващата редовно призована се представлява от п. по п. – адв. П. М., преупълномощен от адв. Д.С. ***, който подържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да отмени оспореното решение. Претендира разноски.
Административният орган - Директорът на ТП на НОИ Сливен, чрез п. си п. – гл. юриск. И. М. оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Счита, че оспореното решение е законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като прецени приложените към делото писмени доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 1019-19-947#1/13.12.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Сливен на жалбоподателката на основание чл. 99 ал. 1 от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като мотиви е посочено, че положеният от оспорващата стаж от 8 години 11 месеца и 8 дни не следва да се квалифицира като у. осигурителен стаж, тъй като в периода от 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год. лицето е работило като п. в База за подготовка на чуждестранни кадри С. м. „К.”, като липсват доказателства за изпълнена пълна норма за задължителна п. р., за да бъде зачетен стажът за у. такъв по смисъла на чл.19 ал.1 изр.1 вр. с ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж, и трудът не е положен в у. или в. заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета. По тези съображения и с оглед факта, че не са представени нови доказателства на М. е отказано изменение на пенсията й.
Това разпореждане е обжалвано от М.К.М. с жалба вх. № 1012-19-9/17.01.2019 год. до Директора на ТП на НОИ Сливен. С решение № 1012-19-9#1 от 15.02.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Сливен тази жалба е отхвърлена като неоснователна. Съгласно мотивите в решението, по подаденото от М. заявление за изменение на пенсията с вх. № 1019-19-947/14.08.2018 г. правилно е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на подадените документи с разпореждане №********** № 5/прот. № N01183 от 25.08.2014 г. на ръководител ПО на М.К.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО в минимален размер и е зачетен осигурителен стаж от трета категория 38 години, 1 месец и 20 дни, от който у. осигурителен стаж от 17 години и 6 месеца и 11 дни. Според административния орган представените от М. документи не са нови по смисъла на чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО и не обуславят изменение на отпуснатата лична пенсия, тъй като са взети предвид от пенсионния орган при отпускане на пенсията й, а стажът положен като като „п.” в База за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.” 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год. правилно не е бил възприет от ръководителя на пенсионно осигуряване като „у.“. Решението е връчено на оспорващата М. на 21.02.2019 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган до Административен съд Сливен на 05.03.2019 г.
По искане на пълномощника на оспорващата по делото е изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвено от в. л. П.С., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Според в. л. за периода от 22.07.1981 г. до 30.06.1990 г. оспорващата е работила в База за подготовка на чуждестранни кадри – с. „К." на длъжност п., като за този период са запазени единствено разплащателните ведомости на персонала, от които е видно, че жалбоподателката фигурира последователно с името си в звена: „П." и „ М. с.", първоначално с фамилията Ф., а след о. - с фамилия М.. За периода от м. април 1986г. до 30.06.1990г. оспорващата е включена в новообразуваното „У.-м. звено". В него са включени всички от предходното звено „п." по б. е., без да да се изписва конкретната длъжност срещу имената на лицата от УМЗ. В. л. е пояснило, че за да се зачете у. стаж през този период, той следва да е положен на у. или в. длъжност в у. и в. заведения създадени по Закон за народната просвета и/или социалните у.-п. заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност. За у. стаж също така се зачита и осигурителния стаж на лицата заемащи длъжности по списък утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна п. р.. В този списък под № 12 в. л. е открило, че е записана длъжност "п.", т.е. съответстваща на длъжността на оспорващата за периода 22.07.1981 г. до 30.06.1990 г. в База за подготовка на чуждестранни кадри „К.". В. л. посочва, че М.К.М. притежава диплом № 004873, издаден от ВТУ „Кирил и Методий", специалност „б. ф.". Тя притежава и диплома № 0474, издаден от ВПИ „Неофит Рилски" г.Б. за преквалификация за получаване на нова специалност „с. п.", поради което заключава, че М. отговаря на условието, поставено от законодателя в чл.71 от ЗНП /отм/.
Що се касае до пълната норма на задължителна п. р. в. л. е посочило, че при извършената проверка не се намерени документи, като материална книга, д. или планове за п. р., документ образец - 1, в който се е отразявало изпълняваната пълната норма за задължителна п. р. през определен месец, респективно една у. г. от п. в БПЧК- К. В. л. посочва още, че не е открило съхранени екземпляри от у. п. и у. п. на БПЧК, седмично разписание на у. з., индивидуални планове на п. - документи, като доказателство за изпълнявана пълна норма п. р. от оспорващата през процесния период, поради наводнението в архива.
По делото е разпитан като с. Ж. Р. Р. п. по б. е. в Базата за обучение на чуждестранни кадри м.”К.” през процесния период, от показанията на който се установява, че като п. са изпълнявали всичко, което се е изисквало към колегите им в другите у. – у. д. била адекватна на д. в тогавашните у., със същите длъжностни характеристики, със същото работно време и отпуски. У. п. се осъществявал по уникални у.
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване като адресат на акта, в законоустановения срок по чл. 118 ал. 1 от КСО и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда и като основателна.
Съображенията на съда за това са следните:
Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентен административен орган, видно от заповед № 1016-40-516/04.05.2016 г. на Управителя на НОИ и болничен лист № Е 20183027231/24.01.2019 г., поради което наведени доводи за нищожност са неоснователни. Същото е издадено при спазване на установената в закона предметна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което същото се явява валиден административен акт. При неговото издаване не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при преценка на относимите материалноправни норми и фактите, настоящата съдебна инстанция преценява същия като материално незаконосъобразен.
Спорът в настоящото производство се свежда до това налице ли е към датата на подаване на заявление вх.№ 1019-19-947/14.08.2018 г. някоя от предпоставките по чл.99 от КСО за изменение на пенсията и ако е налице, следва ли да се зачита за у. стажът на оспорващата за периода 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год., когато същата е работила в Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.“.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че са налице обстоятелства по чл. 99 от КСО за изменение на влязлото в сила разпореждане, с което считано от 01.08.2014 г. на М.К.М. е отпусната лична пенсия. На пенсионния орган и на директора на ТП НОИ Сливен, в хода на проведени други съдебни производства по адм. дело № 317/2016 г. и адм. дело № 432/2017 г. и двете по описа на Административен съд Сливен с предмет решение, с което е отхвърлена жалба на лице, което също е било преподавател в Базата срещу отказ за отпускане на пенсия, е станало известно, че в Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. К. е възникнало наводнение, в резултат на което е унищожен архива, липсват документи за изпълнена пълна норма за задължителна п. р., липсват заповеди, д., лични трудови досиета, длъжностни разписания, графици и др. С оглед това обстоятелство и предвид подаденото от М. искане за изменение на пенсията на пенсионния орган е станало известно, че размерът на отпуснатата с разпореждане №********** № 5/прот. № N01183 от 25.08.2014 г., пенсия е определен в неправилен размер, тъй като не е признато правото на добавката върху пенсията по отменения §5 ал.3 от ПЗР на КСО. В този смисъл и при съобразяване с принципа на равенството, залегнал в чл.8 от АПК, съгласно който в пределите на оперативна самостоятелност сходните случаи следва да се третират еднакво, за административния орган са били налице основания за преразглеждане на преписката във връзка с подаденото искане за изменение на пенсията, отпусната в неправилен размер и определяне на действителен по-висок такъв.
На второ място настоящият съдебен състав намира, че стажът, положен от М.К.М. в Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.“ следва да се зачете като положен на длъжност „у.“ по смисъла на чл.41 ал.1 от ППЗП (отм.) и чл. 19 от НПОС.
Понятието „у. трудов стаж“ е дефинирано в чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.), според който у. трудов стаж е трудовият стаж, положен на длъжност у. или в. в у. и в. заведения. Съгласно ал. 3 на чл. 41 от ППЗП (отм.) у. и в. заведения са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните у.-п. заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерски съвет от 1991 год. За да се зачете стажа на едно лице като у. осигурителен стаж съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, същият следва да е положен на у. или в. длъжност в у. и в. заведения създадени по реда на Закона за народната просвета (отм.) и/или в социалните у.-п. заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност. Въз основа на представените документи по административната преписка органът е установил, че оспорващата е работила като п. по б. е. в База за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.“ от 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год., но БПЧК „К.“ не е у. и в. заведение, нито обслужващо звено, създадено по Закона за народната просвета, липсват данни за изпълнена пълна норма на задължителна п. р., поради което не са налице основания за признаване на стажа в размер на 8 години 11 месеца и 8 дни като у.
Към 31.12.1999 г. е в сила разпоредбата на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.), която определя като у. трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност у. или в. в у. и в. заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните у.-п. заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за у. трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна п. р.
През периода 22.07.1981 г. – 30.06.1990 г. оспорващата е изпълнявала длъжност с наименование „п.“ в БПЧК „К.“, които по смислово значение е синоним на „у.“ и „п.“. Института за подготовка на чуждестранни кадри м. К. е създаден като специфично звено към Комитета по труда и социалното дело с основна задача изпълнение на междуправителствени спогодби на НРБ за приемането на работа и повишаване на квалификацията на чуждестранни работници. Същият, впоследствие преименуван на у. база, действително не е бил създаден по реда на Закона за народната просвета, но видно от чл. 11 от приобщения по делото правилник, издаден от Комитета по труда и работната заплата към Министерския съвет, о. в организираните от базата к. е осъществявано под у.-м. и п. ръководство на Министерството на народната просвета. У. п. и п. на чуждестранните студенти по б. е. са се съгласували с дирекция „Народна просвета“ към съответния окръжен народен съвет. Съгласно чл. 12 от Правилника, за п. (у.) и в. са били назначавани лица с в. образование по специалността, а подборът и назначаването им се е извършвало от дирекция „Народна просвета“ при съответния ОНС. С чл. 13 от правилника е предвидено, че по отношение на у.-м. д., отпуските и др. на п., се прилагат нормативните актове, които уреждат тези въпроси за с. п. у. з. По делото безспорно е установено, че оспорващата е работила там като п. по б. е. до 30.06.1990 г. Съгласно чл. 11 от Закона за народната просвета (от 1948 год.) службата на редовните у. на а.-п. д. в което и да е ведомство се зачита за у. служба, а чл.13 посочва, че на у. се заплащат като л. онези р. и и. ч., които те вземат над предвидения максимум б. ч. По силата на чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с у. к. (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г.), в сила към 30.06.1990 г., за "у. к." се счита и п. персонал в о. и и. учреждения, чиято дейност е свързана с о. и в. (наричани по-нататък "у.-в. учреждения"), независимо от ведомствената им принадлежност. На основание чл. 11, ал. 1 от същата наредба трудовото правоотношение за заемане на у. или ръководна п. д. може да възникне с лице, което има съответните за длъжността образование и професионална квалификация съгласно приложението към наредбата.
Съгласно сега действащата норма на чл. 19, предл. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, у. стаж е осигурителният стаж, положен на у. или в. длъжност в у. и в. заведения, като в ал. 3 се сочи, че у. и в. заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. Както бе сочено по-горе База за подготовка на чуждестранни кадри „К.“ не е у. или в. заведение създадено по Закона за народната просвета (отм.). Същото е създадено към Комитета по труда и социалното дело. Съгласно нормата на ал.2 на чл.19 от НПОС обаче трудовият стаж на определени лица, работили на точно описани длъжности в нарочен списък в заведения извън тези създадени по реда на ЗНП (отм.) или ЗПУО се зачита за у. Лицата следва да отговарят на определени изисквания, а именно - да отговарят на изискванията за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, на което изискване несъмнено М. е отговаряла и да са изпълнили пълната норма за задължителна п. р. По отношение на изпълнението на последното условие, следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от ППЗП (отм.) спазването на пълната норма задължителна п. р. е от значение при преценката на придобития стаж от д. и з.-д. на у. и в. заведения, но не и на изпълняващите длъжността „у.“ („п.“). В тази връзка следва да се отбележи, че в тежест на административния орган е да представи доказателства каква е била пълната норма задължителна п. р. през процесния период 1980 г. – 1990 г., но по делото няма такива данни. По отношение на изпълнението на това условие, а именно лицето да е изпълнило пълната норма за задължителна п. р. в. л. не е установило дали за заеманата длъжност е имало определена такава норма. Причина за това е липсата на първични документи на База за подготовка на чуждестранни кадри „К." като заповеди, материални книги, д., лични трудови досиета, длъжностно разписание и др. като тази липса се дължи на наводнение, което унищожило архива на Базата. Съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК, в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В тази връзка, с оглед установяване на факта дали оспорващата е изпълнявала пълната норма на п. р., по делото е разпитан като с. друг п. в Базата през процесния период – Ж. Р., който сочи, че оспорващата п. на пълен работен ден, по пет часа дневно, включително и в събота. Единствено от неговите показания се установява, че годишната норма в Базата е била същата като на п. другите у. – у. д. била адекватна на д. в тогавашните у., със същите длъжностни характеристики, със същото работно време и отпуски.
Съгласно чл.69в ал.3 от КСО на у., които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен у. осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Аналогична е и нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, в сила от 1.01.2016 г., съгласно която, до 31 декември 2020 г. включително у. придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и у. осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, а съгласно ал. 3 на същия параграф, на у., които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Според чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) у. трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна п. р. В този списък /приобщен по делото/ по т. 12 фигурира и длъжността "п.“, която е заемала М., което също е основание да се приеме, че неправилно административният орган не е изменил пенсията и не е определил добавката от учителския пенсионен фонд по чл. 69 в ал. 3 от КСО.
Горното мотивира съда да приеме, че неправилно административният орган е приел, че не са налице условия за изменение на пенсията на М. и определяне на правилен такъв при зачитане на трудовия стаж на оспорващата за периода 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год. за у.. В този смисъл е практиката на ВАС, застъпена в Решение № 14424, постановено по адм. дело № 5198/2018 г., Шесто отделение и решение № 6737/22.05.2018 г. постановено по адм. дело № 8872/2017 г.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че процесното решение следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на директора на ТП на НОИ Сливен за произнасяне, с оглед мотивите на съда за признаване на стажа в периода от 22.07.1981 год. до 30.06.1990 год. за у. по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.) и чл. 19 от НПОС и определяне на правилен размер на пенсията, с оглед нормата на чл. 69в ал. 3 от КСО.
С оглед изхода на спора, съдът намира искането на оспорващата за присъждане на разноски за основателно. В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Възнаграждението за един адвокат съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване без определен материален интерес, каквото е настоящето дело, е предвиден минимален размер от 350 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, приема, че на оспорващата трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 350 лева.
Претенцията за разноски включва, освен заплатено адвокатско възнаграждение, и платен депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на оспорващата, са в размер на 500 лв. – заплатен депозит за вещо лице (150 лв.) и адвокатско възнаграждение (350 лв.), които следва да се възложат в тежест на административния орган.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-9#1 от 15.02.2019 год. на директора на ТП на НОИ Сливен, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.К.М. срещу Разпореждане № 1019-19-947#1/13.12.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ Сливен за ново произнасяне по подаденото от М.К.М. *** Заявление с вх. № 1019-19-947/14.08.2018 г. за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Сливен да заплати на М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, съдебни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :