Р Е Ш Е Н И Е № 6
Гр. Сливница, 24.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА
БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 447 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
А.С.Д., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001245 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР
София, сектор ПП с което за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП,
затова че на 18.03.2018г., около 09.07 часа, на първокласен път І – 8, в района
на 26-ти километър, като водач на МПС – л.а. „ХОНДА ЦРВ”, с рег. № СО 5611 ВТ,
с посока на движение от гр. София към гр. Сливница, управлява автомобила без валиден
винетен стикер от категория К-3 за движение по РПМ за 2018г. и без да е заплатена
винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, за движение по РПМ.
В жалбата се претендира отмяна на
обжалваното НП, като се излагат конкретни пороци свързани с проведеното АНП.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен се явява лично, като поддържа така подадената
жалба и ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган
– ОД на МВР София не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На описаните в НП и АУАН, дата,
час и място, свидетелите П.И.П. и Р.С.А., изпълнявали служебните си задължения,
по контрол на безопасността на движението в качеството им на служители към
сектор КАТ при ОД на МВР – София. В района на 26-ти километър на ПП І-8 с
посока на движение от град София в посока към град Сливница се движел л.а. ХОНДА
ЦРВ”, с рег. № СО 5611 ВТ, който се управлявал от жалбоподателя и бил спрян за
проверка. В хода на проверката се установило, че на предното стъкло на автомобила
не бил поставен валиден винетен стикер за движение по РПМ, както и водачът не представил
квитанция за заплатена винетна такса за движение по РПМ за 2018г. Не се спори
по делото, а също така е ноторно известно на съда, че пътният участък в който
била извършена проверката е част от Републиканската пътна мрежа и за движението
по него е необходимо водачите да имат заплатена винетна такса.
За констатираното нарушение,
свидетелят П. в присъствието на свидетеля А., съставил на Д. АУАН № 478535/18.03.2018г.
Актът бил съставен на място в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му
бил връчен. Същия получил екземпляр от акта срещу подпис, като не изложил
възражения по направените констатации. Не са постъпвали възражения от страна на
жалбоподателя и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Едва в хода на съдебното
производство, жалбоподателят е представил винетен стикер със заличен номер и
бар-код и с перфорация за месец март 2018г., като същата е поставена между
датите 11-12. Липсват обаче доказателства, че именно представената в съдебното
заседание винетка е била налична на стъклото на автомобила управляван от
жалбоподателя. Представянето й не опровергава твърденията на свидетеля П.,
който е категоричен че на стъклото на автомобила не е имало залепен винетен
стикер. Жалбоподателят не е представил квитанция за заплатена винетна такса за
периода на валидност на представената в съдебно заседание винетка, както и/или
втората част от същата по смисъла на чл. 13 ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура
по Закона за пътищата, с цел да удостовери по несъмнен начин твърдението си, че
е управлявал автомобила със заплатена такса. В този смисъл, съдът не възприема
за достоверни неговите твърдения и не възприема така представения стикер за
относим към развилият се правен спор, доколкото същия не може да докаже, че е
бил за закупен за този автомобил и че е бил залепен на стъклото на автомобила
към момента на проверката. Това беше потвърдено в съдебното заседание от
свидетелят П..
По
изложените съображения, решаващият съдебен състав приема, че описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка е установена по несъмнен начин. Нещо повече, самият
жалбоподател е имал възможността да възрази пред полицейските служители, а
впоследствие и пред АНО, в случай че е разполагал с депозираните едва пред съда
доказателства, но не е сторил това, очевидно поради тяхната липса към момента
на установяване на нарушението.
Въз основа на така изготвения
акт, било издадено обжалваното наказателно постановление подписано от Началника
на сектор ПП при ОДМВР София, като в самото постановление е посочено
основанието на което издателят черпи правомощията си.
По делото е приложена Заповед № 8121з-515/15.06.2017г.
на Министъра на вътрешните работи, с която се определят длъжностните лица
упълномощени да съставят АУАН, както и лицата оправомощени да издават
наказателни постановления, между които е посочено, че в това число влиза и
началник сектор ПП при ОДМВР, който е издал обжалваното Наказателно
постановление.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата
е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител,
т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна
съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Във връзка с обжалваното
НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по
чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, съдът намира следното:
Безспорно е установено, че от страна на
жалбоподателят е налице извършено нарушение, както правилно е посочено в
АУАН и НП – чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, според който движението на определените в
Закона за пътищата, пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 т. 1 от
Закона за пътищата в редакцията му към момента на извършване на деянието, която
гласи: „За преминаване по републиканските
пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива,
които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда
само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства:
1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.“.
Безспорно е установено според съда съобразно
изложеното по - горе, че към момента на проверката за управлявания от
жалбоподателя автомобил не е била заплатена дължимата винетна такса. Представения
от жалбоподателя
Безспорно
е установено и друго констатирано и отразено в текстовата част на АУАН и НП
нарушение на ЗДвП, а именно, че на предното стъкло на управлявания от
жалбоподателя автомобил не е бил залепен валиден винетен стикер съответстващ на
категорията на управляваното МПС – чл. 100 ал. 2 от ЗДвП. За същото обаче,
жалбоподателят не е бил санкциониран от страна на АНО, поради което и съдът не
дължи произнасяне по отношение на цитираното нарушение.
В този смисъл решаващият съдебен
състав приема, че са налице безспорни доказателства даващи основание да се
приеме, че лицето жалбоподател е извършило установеното нарушение на нормата за
което е бил санкциониран.
В случая лицето
жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на разпоредбата на чл.139
ал. 5 от ЗДвП. Нарушението по цитирания текст се изразява в това, че
съответният нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската
пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 т. 1 от
Закона за пътищата. Именно това нарушение е било констатирано и съответно
санкционирано от страна на АНО. То е било възприето от полицейските служители,
чрез установяване на обстоятелството, че водачът не е имал валиден винетен
стикер от съответната за МПС категория и при поискване не е представил
квитанция за заплатена витента такса.
Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със
събраните доказателства АНО е приел, че жалбоподателят, в нарушение на чл.
139 ал. 5 от ЗДвП се е движил по републиканската пътна мрежа без да е заплатил
дължимата винетна такса, като при поискване от страна на контролните органи не
е представил и квитанция за заплащане на такава.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че законодателят не предпоставил като
задължително изискване с оглед възможността за реализиране на административно
наказателна отговорност на лица извършили нарушение на разпоредбата на чл. 139
ал. 5 от ЗДвП, наличието на указателен пътен знак. За да бъде осъществено
деянието по цитирания законов текст е достатъчно да се установи движение на МПС
по участъци от РПМ, които се намират извън границите на населените места.
Само по
себе си това деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи
на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е
била ангажирана административно наказателната му отговорност.
Правилно
и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, поради което не се налага изменение на наказателното постановление в тази
му част.
В
текстовата част на НП ясно е посочено, че нарушението се изразява именно в
управлението на ППС по РПМ без за него да е била заплатена съответната винетна
такса. В този смисъл, несъстоятелни са наведените в жалбата възражения от
страна на лицето жалбоподател, касаещи нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.
Така наложената санкция
следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на
жалбоподателя и да го принуди да се съобразява с установените в страната
законови правила.
Предвид изложеното по –
горе следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление, следва да
бъде отменено в частта касаеща извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП и потвърдено в частта касаеща установеното нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001245 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР
София, сектор ПП с което на А.С.Д., с ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3
т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, затова че на 18.03.2018г., около
09.07 часа, на първокласен път І – 8, в района на 26-ти километър, като водач
на МПС – л.а. „ХОНДА ЦРВ”, с рег. № СО 5611 ВТ, с посока на движение от гр.
София към гр. Сливница, управлява автомобила без валиден винетен стикер от
категория К-3 за движение по РПМ за 2018г
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: