РЕШЕНИЕ
Номер 537 23.03.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На дванадесети декември двехиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
6529 по описа за 2019
година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 6411/18.09.2019г. на ** Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З., с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
Жалбоподателят З.
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и допълнително
становище.
Въззиваемата страна – АПИ София, намира жалбата за
неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа
и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.08.2019г. жалб.З. управлявал товарен автомобил марка
МАН с четири оси. На път ІІ.86 при км.13+500 метра посока Пловдив – Асеновград
бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и свид. х.И.Г.. В хода на
проверката било извършено измерване, при което се установило, че при разстояние
между осите от 1.40м, сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата
такава е 26.750тона, при допустимо 19 тона. Същевременно за този извънгабаритен
товар липсвало разрешение от АПИ. За горното свид.Г. съставил срещу жалб.З. АУАН
№ 7127 от същата дата, а въз основа на него било издадено и процесното НП.
Самия з. бил служитерл по трудов договор във фирма Евро Строй Къстръкшън и като
такъв заемал длъжност **.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свид.Г. разпитан пред настоящия състав на
съда, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, трудов
договор, заповеди, сертификати за съответствие, които Съдът възприема и
кредитира като безпротиворечиви. По същество тези факти не се спорят от
жалбоподателя. Същия заема становище, че незаконосъобразно му е наложено
наказание, тъй като не той следва да носи отговорност за извършеното нарушение.
При
тези установени факти Съдът констатира, че възражението е основателно. Съгласно
Закона за пътищата дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неправилно обаче
административно-наказващият орган за това нарушение е ангажирал отговорността
на жалбоподателя. При буквално тълкуване на визираната за нарушена норма на
Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки
превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без
разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на
въпроса чия административно-наказателна отговорност следва да бъде ангажирана
за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на
кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. Това е
така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на
визираната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които
извършват превозите. Тези лица са определени в чл.15 ал.3 от Наредбата и това
са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните
документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на разрешително по образец. Жалбоподателят не е
собственик, не е и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват
превози е дадена в Закона за пътищата и гласи: "Превозвач" е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Жалбоподателят като водач на автомобила
(тежкотоварен или извънгабаритен), няма задължение, а и право, за снабдяване
със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено
във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи
по-горе, последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на
съответните ППС или на извършващите превозите. В процесния случай жалбоподателят
не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на
нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на
превозвача, не може да бъде вменено във вина на водача. На следващо място,
видно от доказателствата, жалбоподателят работи като ** при превозвача и
извършва превоз на товар, който е собственост на трето лице. Обективните
елементи на вмененото му нарушение включват движение на тежък/извънгабаритен
товарен автомобил без съответното разрешение, като в чл.15 ал.3 от Наредбата са
определени лицата, които са задължени да подадат заявление за издаване на
съответното разрешение. В чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата не е изрично
посочено, че това задължение е вменено на водачите на ППС, поради което съдът
намира, че адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в
зависимост от това, от чие име се извършва превоза. Горното следва от
разпоредбата на чл.11 от Наредбата, която визира същите като лица, които носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Те са
длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите
документи за осъществяване на превоза и да запознават водача с особените
свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които
той е задължен да се съобразява и т. н. С оглед на горното нарушението е
несъставомерно от субективна страна. Субекти на установеното нарушение по чл.26
от Закона за пътищата могат да бъдат собствениците на тежки и/или
извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на
такива ППС. След като в случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е
водач на ППС, а не е собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало
да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Нещо
повече, за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест
на наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на
ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че
превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Доказателства в
този смисъл не са представени по делото, поради което и не е налице
субективният елемент на твърдяното административно нарушение. Управлението на
автомобила без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране
отговорността на водача по визирания в наказателното постановление текст.
Установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица
- собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, какъвто
жалбоподателят не е.
По
делото бяха извършени разноски в размер на 40лв за пътни на свид.Г.. С оглед
отмяна на процесното НП, то същите ще следва на основание чл.190 НПК да останат
за сметка на Държавата, в случая за сметка на РС-Пловдив.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6411/18.09.2019г. на ** Отдел „Контрол по РМП“
при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З.,
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 / хиляда / лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата.
Разноските по делото в размер на 40лв остават за сметка на
Държавата.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.