РЕШЕНИЕ

Номер     537                             23.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На дванадесети декември                   двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     6529  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 6411/18.09.2019г. на ** Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.

          Жалбоподателят З.  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и допълнително становище.

          Въззиваемата страна – АПИ София, намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 26.08.2019г. жалб.З. управлявал товарен автомобил марка МАН с четири оси. На път ІІ.86 при км.13+500 метра посока Пловдив – Асеновград бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и свид. х.И.Г.. В хода на проверката било извършено измерване, при което се установило, че при разстояние между осите от 1.40м, сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата такава е 26.750тона, при допустимо 19 тона. Същевременно за този извънгабаритен товар липсвало разрешение от АПИ. За горното свид.Г. съставил срещу жалб.З. АУАН № 7127 от същата дата, а въз основа на него било издадено и процесното НП. Самия з. бил служитерл по трудов договор във фирма Евро Строй Къстръкшън и като такъв заемал длъжност **.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.Г. разпитан пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, трудов договор, заповеди, сертификати за съответствие, които Съдът възприема и кредитира като безпротиворечиви. По същество тези факти не се спорят от жалбоподателя. Същия заема становище, че незаконосъобразно му е наложено наказание, тъй като не той следва да носи отговорност за извършеното нарушение.

При тези установени факти Съдът констатира, че възражението е основателно. Съгласно Закона за пътищата дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неправилно обаче административно-наказващият орган за това нарушение е ангажирал отговорността на жалбоподателя. При буквално тълкуване на визираната за нарушена норма на Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия административно-наказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл.15 ал.3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в Закона за пътищата и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Жалбоподателят като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен), няма задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе, последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС или на извършващите превозите. В процесния случай жалбоподателят не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено във вина на водача. На следващо място, видно от доказателствата, жалбоподателят работи като ** при превозвача и извършва превоз на товар, който е собственост на трето лице. Обективните елементи на вмененото му нарушение включват движение на тежък/извънгабаритен товарен автомобил без съответното разрешение, като в чл.15 ал.3 от Наредбата са определени лицата, които са задължени да подадат заявление за издаване на съответното разрешение. В чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата не е изрично посочено, че това задължение е вменено на водачите на ППС, поради което съдът намира, че адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в зависимост от това, от чие име се извършва превоза. Горното следва от разпоредбата на чл.11 от Наредбата, която визира същите като лица, които носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Те са длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява и т. н. С оглед на горното нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субекти на установеното нарушение по чл.26 от Закона за пътищата могат да бъдат собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива ППС. След като в случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Нещо повече, за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Доказателства в този смисъл не са представени по делото, поради което и не е налице субективният елемент на твърдяното административно нарушение. Управлението на автомобила без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по визирания в наказателното постановление текст. Установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, какъвто жалбоподателят не е.

По делото бяха извършени разноски в размер на 40лв за пътни на свид.Г.. С оглед отмяна на процесното НП, то същите ще следва на основание чл.190 НПК да останат за сметка на Държавата, в случая за сметка на РС-Пловдив.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6411/18.09.2019г. на ** Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.

          Разноските по делото в размер на 40лв остават за сметка на Държавата.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.