Определение по дело №967/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба по реда на АПК от „Борей“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, със седалище в гр.*** представлявано от управителя В.А.А. чрез пълномощника й адв. А.П. ***, в която са обективирани искове, както следва : да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от управителя К. К., и по отношение на РДНСК – Варна, представлявана от началника инж. К. М., че задължение за премахване на търговски център с магазин „Алдо“, чейндж бюро и офис екскурзии-една постройка ( бивш бар, част от търговски комплекс плажен клуб „Мираж“ ) не съществува, а в условие на евентуалност да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от управителя К. К., и по отношение на РДНСК – Варна, представлявана от началника инж.К. М., че търговски център с магазин „Алдо“, чейндж бюро и офис екскурзии-една постройка ( бивш бар, част от търговски комплекс плажен клуб „Мираж“ ) не са субект на Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-гр.Варна.

В исковата молба се твърди, че дружеството е собственик на плажен клуб „Мираж“ в КК „Златни пясъци“, обхващащ: ресторант, снек-бар, медицински център, санитарен възел и обслужващи помещения, бар-барбекю и носител на съответното право на строеж върху имота. Легитимира правото си на собственост с Договор от 08.09.****г за продажба на ресторант „Мираж“, обособена част от „Златни пясъци“ АД – Варна, и нотариален акт от 21.12.2001г. №* , том *, рег. №****, дело №***/2001г. Твърди се , че с писма от „Златни пясъци“ АД от 21.03.2023 г. и 20.04.2023 г. са уведомени, че има издадена Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е разпоредено премахването на четири броя павилиони находящи се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ в ПИ 10135.513.745 по КККР по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.Варна. В заповедта за премахване като адресат е посочено дружеството „Златни пясъци“ АД, а обектите не са достатъчно индивидуализирани. В поземления имот има множество други сгради и съоръжения и носители на право на строеж, но „Златни пясъци“ АД ще извършат премахване на законно изграден от ищеца обект представляващ търговски център с магазин „Алдо“, чейндж бюро и офис екскурзии- една постройка ( бивш бар-барбекю, част от търговски комплекс плажен клуб „Мираж“), който не е идентичен с посочените „ 4 броя павилиони, находящи се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ в Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-Варна. Излага доводи за незаконосъобразност на посочената заповед. Посочено е, че със заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. началникът на РДНСК – Варна е разпоредил премахването на четирите павилиона поради незаконното им поставяне като преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ и е вменил задължението за премахване в тежест на „Златни пясъци“ АД като собственик на обектите, независимо, че в хода на административното производство от страна на „Златни пясъци“ АД е направено възражение, че обектите са собственост на „Борей“ ЕООД. Сочи се , че това го е лишило от защита срещу заповедта, тъй като не е страна в административното производство по издаването й.

В исковата молба е съединено и искане по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението на Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-Варна.

От справката в деловодната система на Административен съд – Варна се установява, че по жалбата на „Борей“ ЕООД против горецитираната Заповед №ДК-02-ВН-09/16.03.2023г на началника на РДНСК – Варна е образувано адм.д. № 835/2023г. С определение №1053/13.04.2023г жалбата им, заедно с обективираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е оставена без разглеждане на осн.чл.159 т.4 от АПК , поради това, че жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна, тъй като не е адресат на заповедта за премахване на незаконосъобразно поставения преместваем обект, не доказва собственически права и по отношение на него актът не създава задължения, нито засяга законните му права и интереси. Определението е оспорено с частна жалба пред Върховния административен съд.

Предявената искова молба е процесуално недопустима при следните съображения:

Между ищеца „Борей“ ЕООД и ответника „Златни пясъци“ АД е обективно невъзможно възникването и съществуването на административно правоотношение, респективно пораждането на административни права в рамките на административно по характера си правоотношение, тъй като никое от двете търговски дружества не е административен орган по смисъла на §1 т.1 ДР на АПК и като частно-правни субекти отношенията между тях са такива на равнопоставеност, а не на власт и подчинение. В случай, че „Златни пясъци“ АД създаде организация и премахне обекти на дружеството, които са извън обхвата на разпореденото със Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-Варна, за ищеца съществува правна възможност да претендира вреди от непозволено увреждане.

Съдът определя правната квалификация и допустимостта на предявения иск въз основа на изложените факти и твърдения на ищеца в исковата молба. Предявеният иск не може да се квалифицира като такъв по чл. 128, т.4 от АПК, респективно по чл. 292 АПК, като защита срещу принудително изпълнение на подлежащ на изпълнение административен акт. Такава защита би била допустима в случай, че срещу ищеца е започнало изпълнително производство по дял V от АПК озаглавен "Изпълнение на административни актове и съдебни решения". Защитата по реда на чл.292 от АПК може да бъде реализирана само от длъжника по изпълнението, който в случая е „Златни пясъци“ АД. Следователно, при липсата на образувано изпълнително производство срещу ищеца, за изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-Варна, защитата му като трето лице, което е засегнато от изпълнението на административния акт по реда на чл. 128, т.4 от АПК, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК е недопустима. Поради това съдът не може да разгледа по същество предявения основен и в условията на евентуалност иск по реда на чл.292 от АПК.

Съдът намира, че неприложима за случая е и разпоредбата на чл. 128, ал.2 от АПК. Посочената норма предвижда възможност за всеки да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът по чл. 128, ал.2 от АПК е установителен, като съгласно цитираната разпоредба предпоставките за предявяването му са две, а именно: 1/наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му и 2/ липсата на друг ред за защита. Тези предпоставки законодателят е регламентирал, че следва да са налице при условията на кумулативност, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 128, ал.2 от АПК.

В случаят ищецът търси защита срещу изпълнението на Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК- Варна като оспорва, че притежаваните от него обекти са предмет на акта и твърди, че неправилно изпълнителните действия са насочени срещу тях. Посочената заповед не е оспорена от адресата й – „Златни пясъци“ АД и отделно подлежи на предварително изпълнение на основание чл.217, ал.1,т.11 от ЗУТ. С определянето на срок за доброволно изпълнение на заповедта, спрямо „Златни пясъци“ АД е започнало производство по изпълнението на административния акт. Ищецът не е адресат на задължението за доброволно изпълнение от страна на РДНСК-Варна , но според твърденията му в исковата молба има качеството на трето лице, чиито права, свободи или интереси са засегнати от изпълнението на административния акт. Съдът намира, че възраженията на ищеца следва да бъде релевирани в едно производство по изпълнение на административния акт по реда на чл. 295 и сл. от АПК. В този смисъл е налице друг ред за защита, а именно реда, регламентиран в АПК за защита срещу изпълнението на административен акт, по жалба от трето лице. Наличието на друг ред за защита представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 128, ал.2 от АПК.

Изложеното квалифицира така предявените основен и в условие на еветуалност искове като недопустими , което налага оставянето им без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.

Недопустимостта на исковото съдебно производство обуславя и процесуалната недопустимост на искането по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което то също следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран и на осн.чл.159 т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба по реда на АПК от „Борей“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна представлявано от управителя В.А.А. чрез пълномощника й адв. А.П. ***, в която са обективирани искове, както следва : да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от управителя Кирил Кирилов, и по отношение на РДНСК – Варна, представлявана от началника инж. Кирил Москов, че задължение за премахване на търговски център с магазин „Алдо“, чейндж бюро и офис екскурзии-една постройка ( бивш бар, част от търговски комплекс плажен клуб „Мираж“ ) не съществува, а в условие на евентуалност да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от управителя К. К., и по отношение на РДНСК – Варна, представлявана от началника инж.К. М., че търговски център с магазин „Алдо“, чейндж бюро и офис екскурзии-една постройка ( бивш бар, част от търговски комплекс плажен клуб „Мираж“ ) не са субект на Заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК-гр. Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за обезпечаване на предявените от „Борей“ ЕООД искове срещу „Златни пясъци“ АД и РДНСК – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм.д № 967/2023г. по описа на Административен съд – Варна, ІІ-ри състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи само на дружеството-ищец чрез адв.П..

	Съдия: