Решение по дело №2673/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 682
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20185220102673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

 

23.05.2019г.,гр.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав,  в открито заседание  на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретар Наталия Димитрова  , след като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.д.№2673 по описа на съда за 2018, за да са произнесе взе предвид следното:

 

                 В исковата си молба против Агенция „Пътна инфраструктура“  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., бул.“М.“№3 чрез  Областно пътно управление –П. със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Ал.Стамболийски“№20, представлявано от инж. М. Ш.  ищецът „ДЗИ-О. з.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., район Т., бул.“В.“№89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и изпълнителен директор Г. Д. К. твърди, че на 09.08.2017г. в 00:35 часа на автомагистрала „Т.“ , км.76, в посока С. към П. близо до разклона на село Калугерово, управляваният от водача Т. И. К. с ЕГН ********** ***, собствен на „С. Т.“ЕООД  с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление село Б., ул.“О.“№26 и „С. Б.“ЕООД клон П., ЕИК ..... лек автомобил марка „Ф. К.“ с рег.№... при движение в тъмната част на денонощието е преминал през несигнализирано препятствие на пътя- протектор на автомобилна гума на товарен автомобил, вследствие на което е реализирал ПТП с материални щети по управляваното от него МПС. Собствениците на автомобила са имали валидна застраховка „“Каско+“ за този автомобил, обективирана в застрахователна полица №440216126000142 от 18.11.2016г., която е била със срок на действие от 25.11.2016г до 24.11.2017г. След като е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета 44011511706079  от 09.08.2017г.застрахователят е образувал преписка по щета 44011511706079. Повредите по автомобила и степените на увреждане са констатирани с първоначален опис-заключение по щета №44011511706079/09.08.2017г. от 14.08.2017г. както и с допълнителен опис-заключение по щета №4401151706079/09.08.2017г. от 22.08.2017г, а именно: предна броня, решетка предна броня-лява, фар за мъгла-преден ляв, кора под двигател, клаксон, основна предна броня, престилка предна/ маска/ на болтове, дифузьор радиатор ляв, дифузьор радиатор десен, стойка камера, охл.вентилатор десен, радиатор воден, радиатор воден втори, радиатор климатик, подкалник ПВЦ преден ляв, конзола предна броня –лява, конзола датчик външна температура, тръбопровод на климатик, резервоар AdBlue, челно стъкло-тонирано, калник преден ляв. Твърди се, че на 12.09.2017г ищцовото дружество издало възлагателно писмо за извършване на ремонт. Ремонтът на автомобила е бил извършен в сервиз „Х.“ЕООД като след извършването му автомобилът бил предаден на С. С., представител на „С. Б.“ЕООД-клон П., с ЕИК ..... с приемо-предавателен протокол и е приет от същия без забележка и възражения. За ремонта на автомобила е била издадена фактура №**********/02.11.2017г. от „Х.“ЕООД за сумата от 7 530.54 лв. с ДДС. По повод щетата на 15.11.2017г е бил съставен ликвидационен акт, в който застрахователят е определели общия размер на обезщетението по щетата в размер на 7 530.54 лв. С нареждане за групово плащане  от 17.11.2017г. сумата от 7530.54лв. е била заплатена от застрахователя на „Х.“ЕООД – сервизът, отремонтирал автомобила. Причината за настъпване на ПТП е наличие на несигнализирано препятствие на пътя- протектор от автомобилна гума на товарен автомобил, вследствие на преминаването на автомобила, върху което са настъпили материални щети по застрахованото по застраховка „Каско+“ МПС. С погасяване на задължението за заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице и има право да иска от причинителя  на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. В конкретния случай причинител на вредата е ответникът, тъй като същият е собственик  и стопанисва пътя , на който е настъпило процесното ПТП и като такъв е длъжен да го поддържа , ремонтира , както и да осигурява възможност за неговото безопасно ползване по предназначение. Твърди се, че ответникът не е изпълнил това свое задължение , не е упражнил необходимия контрол по отношение на своите служители и/ или наети от него лица , които е следвало да се грижат за общото добро състояние на пътната инфраструктура на пътя на автомагистрала „Т.“, км.76 в посока С. към П. близо до разклона за село Калугерово. По тази причина следва да бъде ангажирана отговорността на ответника да заплати на застрахователя пълния размер на застрахователното обезщетение. Твърди се ,че ищецът е отправил регресна покана с изх.№92-894/31.01.2018г. с която е дал 15 дневен срок за възстановяване на сумата  в размер на 7545.84лв.,  от които 7 530.54 лв. стойността на щетата и 15 лв. ликвидационни разходи. Твърди се, че с отговор изх.№381/12.02.2018г ответникът е отказал плащане на сумата по конкретната щета, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че върху главницата от 7 530.54 лв. се е натрупала и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 138.34 лв., считано от 18.02.2018г датата, на която е изтекъл предоставения с регресната покана срок за доброволно плащане на претенцията до 24.04.2018г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 7 668.88лв., от която  7530.54 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от застрахователното събитие вреди на застрахования, както и сумата от 138.34лв. обезщетение за забава, считано от 18.02.2018г до 24.04.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

                 В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск . Твърди се, че не е налице причинно –следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Не  установен механизма на процесното ПТП. Твърди се, че не е налице бездействие и неизпълнение по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗП, пар.1,т.13 и т.14 от ДР на ЗП по отношение на ответника и във връзка с поддържане на пътното платно на територията на републиканския път  и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпили повреди по автомобила. Сочи се , че причина за увреждане по автомобила е наличие на предмет на пътното платно / протектор на гума/ , който най вероятно е изпаднал от предходно движещо се МПС , а не дупка или друго локално повреждане на пътната настилка. Твърди се, че ответникът полага системни грижи за поддържане на републиканските пътища: протокол от 31.08.2017г. между ОПУ-П. и „А.“ЕАД за извършен периодичен оглед / месец август 2017/ и отстраняване на обекти  в обхвата на участъка  на ОПУ-П. о автомагистрала „Т.“, обобщена количествена сметка за установяване на извършени работи от поддържащата фирма- сметка 1 за месец август 2017г, сертификат по месечно задание за месец август 2017г за действително изпълнени и приети ремонтни работи.  Твърди си, че при условие, че ПТП е станало в тъмната част  на деня  през нощта на 09.08.2017г в 00:35 часа ответникът не е имал обективна , своевременна и практическа възможност за незабавно отстраняване на случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство – протектор на гума. Касае се за непредвидимо, внезапно събитие , в резултат на което е настъпило ПТП , по независещи от АПИ причини.Поради това не следва да се ангажира отговорността  на ответника. Липсва виновно бездействие от негова страна. Сочи се в  протокола за ПТП, че участник 1 при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост , а именно-движение, осъществявано в тъмната част на денонощието на къси светлини, вследствие на което се блъска в препятствие на пътя – протектор на гума на товарен автомобил. Съставен е АУАТ№204862-нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тъй като въпросното ПТП е станало през нощта, то водачът на МПС е следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скорост на движение на съответния пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред всяко препятствие / чл.20 и чл.21 от ЗДВП/. Тоест именно неспазване на правилата за движение са довели до настъпване на ПТП, от което са настъпили щети по автомобила. Следователно е налице съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Оспорва твърдението, че при преминаване на препятствието се е стигнало до твърдяното значително увреждане на автомобила . Твърди се, че е налице несъответствие в двата броя описи на щетите на МПС, подписани от едни и същи представител на застрахователя-Пенчо Ганчев от дати -14.08.2017г  и от 22.08.2017г. В първия опис на налице 6 увредени детайли, във втория опис нарастват на 21 увредени детайли , нещо повече- всички са за подмяна, не за ремонт. Твърди се, че размерът на застрахователното обезщетение е завишен, имайки предвид, че процесното МПС е преминало през мек гумен предмет, поради което няма как да настъпят твърдените увреждания по автомобила. Оспорва се,  отразеното във фактурата от автосервиз „Х.“ЕООД смяна на челно стъкло-тонирано-547.28 лв.,при условие, че липсва удар на автомобила в мантинела  или друг автомобил.В подкрепа на оспорването си сочи доказателства.

                  В срока за писмен отговор ответникът е направил искане за привличане на  негова страна като трето лице помагач „А.“ ЕАД  с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Цар Борис III“ №215, ет.4, ,представлявано от С.Ф.Б.. Правният интерес от това привличане обосновава с твърдения  за сключен между него в качеството на възложител  и „А.“ ЕАД/ в качеството на изпълнител/  договор за възлагане на обществена поръчка №РД-38-17 от 01.09.2015г., по силата на който на изпълнителя са възложени действия по ремонт и поддържане в обхвата на автомагистралата от км 0+000 до км 208+181, където попада процесния участък . Съгласно чл.1 от договора възложителят възлага , а изпълнителят приема да изпълнява всички видове дейности и работи , свързани с поддържането на този участък. В чл.28 от договора е уредено, че при причиняване на ПТП и /или възникване на щета в резултат на неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

                 С определение №2042 от 23.07.2018г.  на основание чл.220, във вр. с чл.219 от ГПК съдът е привлякъл „А.“ЕАД с ЕИК ..... като трето лице помагач на страната  ответника. От третото лице помагач е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска, като се оспорва механизма на ПТП оспорва се причинно- следствената  между ПТП и имуществените вреди. Твърди се,че е налице съпричиняване на резултата от страна на водача на автомобила като се развиват доводи, идентични с тези, изложени от ответника.

                 В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

                 В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

                 В съдебно заседание третото лице –помагач поддържа писмения си отговор.

                 Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

                 От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че със  застрахователна полица №440216126000142  между ищцовото дружество като застраховател и „С. Т.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление село Б., община Родопи, област П., ул.“О.“№26 и „С. Б.“ЕООД –клон П., с ЕИК ..... е бил сключен  договор за застраховка „Каско+“  с предмет на застраховане лек автомобил марка „Фолксваген“модел „Кади“  с рег.№... със срок на договора от 25.11.2016г до 24.11.2017г. Съгласно този договор и Общите условия към него застрахователната компания   е поела задължение да покрие всички рискове на собственика на моторното превозно средство при настъпване на застрахователни събития по него за посочения период от време срещу заплащане на застрахователна премия. Покритите рискове са  посочени  подробно в Общите условия, като обект на покритие са и гумите на застрахованото МПС , по застрахователна клауза „Пълно каско“, каквато клауза се съдържа в коментирания по-горе застрахователен договор.

                  Установява се от приложените писмени доказателства, че на  10.08.2017г от собственика на застрахованото МПС е подадено  до ищцовото дружество уведомление за  щета и декларация за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско+“ за това, че на 09.08.2017г. при движение  в тъмната част на денонощието  по  автомагистрала „Т.“ по посока град С. към град Б. на 76 км. в района на село Калугерово, лек автомобил марка „Фолксваген“модел „Кади“  с рег.№..., управляван от водача Тодор Йорданов Костадинов с ЕГН ********** *** е преминал през изоставена на пътното платно  гума от тежкотоварен автомобил на пътното платно, к, в резултат на което по автомобила са настъпили материални щети. Изрично собственикът на увреденият автомобил е поискал ремонтът на автомобила да бъде извършен с специализиран сервиз „Х.“-гр.П..Извършен е оглед на автомобила на 09.08.2017г.и е съставен опис на увредените детайли, а именно: предна броя, решетка предна броня, лава, фар за мъгла-преден ляв, кора под двигател, клаксон  и основа на предна броня. Прието е, че степента на деформацията е лека и че увредените части са за подмяна.Изготвен е допълнителен опис на увредените детайли, според който са увреди: предна броня, решетка предна броня-лява, фар за мъгла-преден ляв, кора под двигател, клаксон, основна предна броня, престилка предна/ маска/ на болтове, дифузьор радиатор ляв, дифузьор радиатор десен, стойка камера, охл.вентилатор десен, радиатор воден, радиатор воден втори, радиатор климатик, подкалник ПВЦ преден ляв, конзола предна броня –лява, конзола датчик външна температура, тръбопровод на климатик, резервоар AdBlue, челно стъкло-тонирано, калник преден ляв.Видно от данните по делото ремонтът на процесния автомобил е извършен от „Х.“ЕООД на основание договор за извършване на автосервизни услуги, сключен между „ДЗИ-О. з.“ЕАД и ....“ЕООД. С приемо предавателен протокол от 27.09.2017г. собственикът на автомобила е удостоверил с подписа си, че са извършени следните ремотни работи по автомобила , а именно: смяна на предна броня, лява решетка, ляв халоген, тора под мотор, клаксон, основа предна броня, дифузери радиатор, десен вентилатор, водни радиатори, подкалник ляв, конзола, броня, тръба климатик, резервоар Adble, челно стъкло , стойка камера,боя преден ляв калник. Стойността на извършените авторемонтни услуги е фактурирана в издадената от „Х.“ЕООД фактура №**********/03.11.2017г., която стойност е в размер на 7 530.54 лв. с ДДС.В приложение №1 са описани подробно по стойност  всяка една от ремонтните дейност. С ликвидационен акт от 15.11.2017г по щета №20701075023 по преписка 44011511706079/09.08.2017г застрахователното дружество е признало застрахователно обезщетение в размер на 7 530.54лв. С преводно нареждане от 17.11.2017г застрахователното дружество е заплатило на „Х.“ЕООД сумата от 7 530.54 лв. по щета №44011511706079. С регресна покана , получена от ответника на 02.02.2018г ., последния е поканен в 15 дневен срок от получаване на поканата да заплати на ищцовото дружество общо сумата от 7 545.54лв.,  от които 7 530.54лв. стойността на щета №44011511706079 и 15 лв. ликвидационни разноски.  С писмо изх.№381/12.02.2018г, получено от ищеца на 21.02.2018г ответникът, чрез Областно пътно управление- П. , е отказало да заплати  посочената по-горе сума.  

                 От ОД на МВР-П. е изискана административна преписка във връзка с настъпило ПТП в 00.35 часа на 09.08.2017г на Автомагистрала „Т.“ 76 км, посока град П..В протокола за  ПТП като обстоятелства, при които е извършено произшествието е отразено, че водачът на  процесния лек автомобил при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост , а именно –движение , осъществявано в тъмната част на денонощието на къси светлини, вследствие на което се блъска в препятствие на пътя – протектор на гума на товарен автомобил.В протокола като щети по автомобила са описани предна броня, предна регистрационна табела, предпазна кора , радиатор и други. На водача е съставен АУАН за това, че на 09.08.2017г около 00:35 часа на автомагистрала „Т.“ 76 км., посока П. управлява лек автомобил „Ф. К.“ с ДК№РВ5552 СВ като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост, а именно – движението е осъществено в тъмната част на денонощието  на къси светлини, вследствие на което се блъска в препятствие на пътя – протектор на гума и настъпва ПТП с имуществени щети .  Издадено е наказателно постановление №17-1006-003337 от 12.10.2017г. , с което на водача на процесния лек автомобил е наложено административно наказание глоба за това, че е нарушил  чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това наказателно постановление  не е обжалвано и  е влязло в сила  на 19.01.2018г.

                  За установява не релевантните  за спора факти – механизма на увреждането, вида и размера на настъпилите щети, връзката между увреждането и щетите по автомобила, които са спорни между страните, предвид възраженията на ответника  в писмения отговор, поддържани и в хода на съдебното дирене.Вещото лице дава следния механизъм на ПТП- пътнотранспортното произшествие е протекло в тъмната част на деня, при благоприятни пътни условия, суха пътна настилка в условията на видимост  от късите светлини на фаровете  на автомобила.Водачът на лекия автомобил го е управлявал в посока град П.. Видимостта на автомобила при движение в лентата за интензивно движение е била ограничена от късите светлини на фаровете на автомобила и водачът не е имал техническа възможност своевременно да възприеме наличието на предмет върху собствената си пътна лента на движение. Скоростта на движение не е била технически съобразена с пътните условия и зоната, осветена от късите светлини, при което автомобилът е бил правилно разположен в собствената си лента с оглед наличие на интензивно движение по автомагистралата. Ударът е осъществен с предна част на автомобила като ударът е бил челен ексцентричен  с концентрация в предна лява ъглова част. Настъпили са повреди върху всички елементи на автомобила в тази част . Засегнати са основно поели удара: предна броня, предна регистрационна табела , предпазна кора на двигател, радиатор, фар за мъгла, клаксон и основа предна броня. Вещото лице заключава, че засегнати от удара са и разположените зад тези елементи части на автомобила, а именно-престилка предна маска, дифузор радиатор ляв ,дифузор радиатор десен, сойка камера, охлаждащ вентилатор, воден радиатор, воден втори, радиатор климатик, подкалник PVC преден ляв, конзола предна лява, конзола датчик външна температура , тръбопровод на климатик. Вещото лице заключава, че не са засегнати елементите, задно разположени и отдалечени от мястото на удара в зоната на лява предно странична част, което включва преден ляв кални и челното стъкло и резервоар AdBlue система. Според вещото лице тези повреди са получени по друго време и по друг механизъм. Обемът на извършените и описани в доверения сервиз на „Х.“ЕООД ремонтни работи и детайли  са завишени и не съответстват на настъпилите повреди в резултат на  механизма на увреждането, приет от експертизата. Вещото лице заключава, че в причинна връзка с механизма на процесното ПТП са следните повреди по автомобила, които са били подложени на ремонтно –възстановителни операции: предна броня, решетка лява, клаксон, кора под ДВГ, фар за мъгла-ляв, основа предна броня, предна маска, дифузор радиатор ляв, дифузор –десен, стойка камера, вентилатор, воден радиатор, радиатор климатик, подкалник ляв, лява конзола, конзола датчик външна температура, тръбопровод климатична система. Според вещото лице  стойността на вписаните части и ремонти  дейности, които не са в пряка причинна връзка с ПТП възлизат на сумата от 1874.51 лв. и включват ремонтно възстановителни работи/ труд и материали/ във връзка със следните описани от доверителния сервиз  като извършени ремонтни дейности: челно стъкло-547.28 лв., ремонтен комплект челно стъкло 84.50 лв.,

резервоар AdBlue-834.81 лв., подготовка за боядисване 130 лв., боя металик 58.33лв., спомагателни материали 31. 25 лв. камера ускорено сушене 16.60 лв., , преден ляв калник, подготовка боядисване, боя металик , спомагателни материали , камера ускорено сушене-16.60 лв., G AdBlue 25.68лв., кърпежни 33.56 лв.  Стойностното изражение на ремонтно –възстановителните операции, които са извършени по елементите от автомобила увредени от удара при установения механизъм на ПТП, вещото лице ги е онагледило в Таблица №1 /на страница 10 и 11 от заключението / и възлизат на общо на сумата от 5120.05 лв., включваща нови части и материали, към тази сума вещото лице добавя и технологичните часове работа / труд/ , чиято стойност е 617.50 лв. или общо сумата от 5737.55 лв. без ДДС и 6 885.06 лв. с ДДС, което е и общата сума необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил  към датата  на ПТП с оглед приетите от вещото лице повреди като причинно следствена връзка от установения от експерта механизъм на ПТП. Вещото лице заключава, че  скоростта, която позволява на водача на процесното МПС да спре и да избегне процесното ПТП- сблъсък с конкретно препятствие е около 68 км/ч. При декларирана от водача скорост от 110 км/ч пътнотранспортното произшествие е било непредотвратимо, тъй като препятствието е попадало дълбоко в опасната зона на спиране на автомобила.

                 Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

                 Предявен е главен иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за присъждане на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка“Каско+“за вреди от пътно- транспортно произшествие и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД

                 За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и  увреденото лице, както и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на вреди, тези вреди да са настъпили от лице, на което ответникът като отговорен  по чл.49 от ЗЗД е възложил работа. Следва да се установи, че вредите са причинени вследствие на противоправно деяние/ действие или бездействие/ при и по повод възложената работа.Следва да се установи размера на претендираните вреди. Вината на съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. Следва да се докаже и основанието и размера на претенцията за обезщетение за забавено плащане.В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващи възражения каквото е възражението за съпричиняване  като установи соченоот от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

                 Съгласно чл.410 ал.1 от  КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу  причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.

                 Между страните  не бе спорно наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца в качеството му на застраховател и собственика на лек автомобил марка “ Фолксваген Кани“ с рег.№ .... по застраховка “Каско +” към датата на настъпване на застрахователното събитие- 09.08.2017г., както и че застрахователят е платил на увреденото лице претендираното застрахователно обезщетение.

                 Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност/ писмени доказателства и кредитираното с пълно доверие заключение по изслушаната  съдебно-автотехническа експертиза/, че на 09.08.2017г. на автомагистрала „Т.“ посока от град С. към град П. на 76 км. е възникнало пътно-транспортно произшествие със застрахования лек автомобил. Установи се по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са в резултат на попадане на автомобила по време на движението му в тъмната част на денонощието в препятствие на пътя – протектор от гума на товарен автомобил,което е квалифицирано от експертизата като челен удар в подвижна преграда , ниско разположена на пътя. Между страните няма спор, че това препятствие на пътното платно не е било сигнализирано, респективно не е било обезопасено.Така установения механизъм на процесното ПТП е залегнал  в протокола за ПТП и се потвърждава от изводите на вещото лице, които съдът кредитира изцяло като почиващи на опита и знанията на експерта и неразколебани по никакъв начин в пода на съдебното дирене. От заключението на вещото лице се установи, че механизмът на процесното ПТП, а именно- удар на автомобила в препятствието на пътя – протектор на гума от товарен автомобил е довело до увреждане по предна лява централно странична част, които обхващат предна броя, предна регистрационна табела, предпазна кора на двигателя, радиатори фар за мъгла, клаксон и основа предна броня.Установи се, че  посочените вреди са в резултат на станалото пътнотранспортно произшествие, тоест вредите са в пряка причинно-следствена връзка с пътния инцидент. Досежно определяне размера на  претърпените имуществени вреди,респективно дължимото обезщетение   съдът съобрази задължителната съдебна практика на  ВКС/ решение №165 от 24.10.2013г по т.д.№469/2012г на т.к.на ВКС, решение №115/09.07.2009г по т.д.№627/2009г на т.к.на ВКС/, която приема, че  дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие без прилагане на обезценка. При определяне размера на претърпените имуществени вреди на процесния автомобил настоящият съдебен състав приема, че реалната стойност на разходите , които са направени за ремонт и възстановяване на автомобила с нови части и ремонтни дейност  по средни пазарни цени без коригиране е в размер на 6 885.05лв. съгласно заключението на вещото лице / В т.см. решение №52 от 08.07.2010г по т.д.№652/2009г на ВКС/

                 Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване  на вредите от страна на водача на МПС с твръдения, че същият не се е  съобразил с пътните условия и с нормативно регламентираните задължения по чл.20, ал.1 и ал.2 от  ЗДвП. По делото не се установи в процесния момент водачът да е управлявал автомобила със скорост над допустимата за движение по автомагистрала „Т.“. Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразят скоростта на движение наред с други фактори и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие . З ада е предвидимо това препятствие и за да се породи задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача следва и ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП, а имено да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява в най-кратък срок . В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за препятствия на пътното платно/ факт, който не бе спорен между страните/обосновава извода, че за водача на автомобила в конкретния случай не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление наМПС не се включва изискване на знание  за препятствия по пътя и тяхното презюмиране. Необозначеното и неисгнализирано препятствие на пътя / какъвто е и процесния случай във връзка с наличието на протектор на гума от товарен автомобил на пътното платно в инкриминирания момент/ , няма как да се квалифицира като предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Да се приеме обратното би означавало да се уважи противопоставеното  възражение за съпричиняване на вредите, настъпили именно в резултат на бездействието на ответника при изпълнение на задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП, чл.48,т.1б.“а“ от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняването на съществуващите неравности и препятствия по пътното платно. Тук е момента да се отбележи, че обсъденото по- горе наказателно постановление, с което  е ангажирана административната отговорност на водача на МПС, няма обвързващ характер за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, според който  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици  от деянието , неговата противоправност и виновност на дееца. Ето защо съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила , е състоянието на пътя.    

                 Предвид изложеното е налице основание за възникването на регресното право.

                 Безспорно се установи, а   този релевантен факт не бе спорен , че процесният пътен участък – 76 км от  автомагистрала „Т.“  попада в републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/ републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях , а според чл.167 , ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват  във възможно най-кратък срок . В разпоредбата на пар.1,т.19 от ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни , които се намират на пътя и създават опасност за движението . В настоящия случай от анализираната доказателствена съвкупност се установи, че на пътното платно е имало предмет, който представлява препятствие по смисъла на  цитираната разпоредба. Това препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.

                 Ето защо  следва да се ангажира гаранционно –обезпечителната отговорност на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице.  Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в състояние така  че да обезпечи непрекъснато , удобно и безопасно движение на пътните превозни средства  по всяко време на  денонощието, още повече в тъмната част на денонощието,през който времеви период възприемането на препятствия на пътното платно от водачите на автомобили е очевидно затруднено.От страна на ответника е налице проява на бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и да организира движението по начин, осигуряващ  безопасността му. Всички тези задължения както се посочи по-горе, произтичат от закона .От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност съдът извлича правния извод, че неизпълнението именно на това задължение на ответника е довело до настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на застрахованото  МПС и изплатеното на това основание застрахователно обезщетение – предмет на настоящата претенция.  

                 Предвид изложеното главният иск по чл.410 от КЗ се явява частично основателен. Следва да се  осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 885.05 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка “Ф. К.“ с рег.№..., въз основа на застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №440216126000142/18.11.2016г.за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило на 09.08.2017г пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -25.04.2018г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 6 885.05лв. до претендираните 7530.54лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                 По акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното:

                 Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата , не е достатъчен само фактът на плащане. По смисъла на чл.86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава , когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата –чл.84, ал. 2 от ЗЗД. Видно от известието за доставяне на писмо №7100013388012 ответната агенция  е получила изпратената и от ищеца регресна покана на 02.02.2018г. С тази покана е даден 15 дневен срок за доброволно плащане на застрахователното обезщетение,поради което изискуемостта на вземането е настъпила на 18.02.2018г.Ето защо и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи. По отношение на размера на акцесорния иск съдът намира, че претенцията на ищеца за неизпълнение на главното парично задължение в размер на 6 885.05лв. през периода от 18.02.2018г. до 24.04.2018г е в размер на 126.24лв./ изчислен по реда на чл.162 от ГПК/. Ето защо като частично основателен и този иск следва да бъде уважен като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 126.24лв, обезщетение за забава за периода от 18.02.2018г. до 24.04.2018г, като за разликата от 126.24лв.до претендираните 138.34лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                 По разноските:

                 Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 240.88лв. разноски по делото.

 

                 Така мотивиран Пазарджишкият  районен съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

                 ОСЪЖДА  Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище град С.,бул.“М.“№3,представлявана от председателя на Управителния съвет Л. Л.  чрез Областно пътно управление- град П. с адрес град П. ,ул.“А. С.“№20, представлявано от инж.М. Ш.  ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ-О. з.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., район Т., бул.“В.“№89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и изпълнителен директор Г. Д. К. главница в размер на  6 885.05лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка “Ф. К.“ с рег.№..., въз основа на застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №440216126000142/18.11.2016г.за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило на 09.08.2017г пътнотранспортно произшествие и обезщетение за забава в размер на  126.24лв,за периода от 18.02.2018г. до 24.04.2018г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -25.04.2018г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 6 885.05лв. до претендираната главница от  7530.54лв. и за разликата от 126.24лв. до претендираното обезщетение за забава в размер на 138.34лв  отхвърля исковете.

                 ОСЪЖДА  Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище град С.,бул.“М.“№3,представлявана от председателя на Управителния съвет Л. Л.  чрез Областно пътно управление- град П. с адрес град П. ,ул.“А. С.“№20, представлявано от инж.М. Ш.  ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ-О. з.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., район Т., бул.“В.“№89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и изпълнителен директор Г. Д. К. сумата от 1 240.88лв. разноски по делото.

                 Решението подлежи на въззивно обжалване Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: