Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 28.03.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 10/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 178 от 06.10.2022 г., постановено по а.н.д.№ 415/2022 г. по описа на Ловешки районен
съд, осми състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 0747
от 31.03.2021 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч, с което
на М.Ю. ***, ЕГН : **********, е наложено на основание чл.416, ал.1, във връзка
с чл.472, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност административно
наказание – глоба в размер на 220 лева, за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 415/2022 г. по описа на РС
Ловеч – ОДБХ Ловеч, чрез процесуалния ѝ представител юрисконсулт М.С..
В
касационната жалба са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Касационният жалбоподател оспорва извода на районният съд за това, че не е
безспорно доказано, че жалбоподателката не е собственик на проверения животновъден
обект. Изтъква, че представеният в тази връзка нотариално заверен договор по
никакъв начин не кореспондира с наличните по делото писмени доказателства,
както и със събраните гласни такива. Изложени са подробни аргументи в този
смисъл, като се акцентира, че жалбоподателката Ю. не е подала такова заявление
и не е уведомявала ОДБХ Ловеч за промяната на собствеността на обекта в
посочения срок. Изтъква, че след датата на нотариално заверения договор –
31.07.2020 г. Ю. е сключила с д-р А.М. договор за предоставяне на ветеринарномедицински
услуги от 20.09.2020 година. Твърди, че след датата 31.07.2020 г. до датата на
проверката и съставянето на АУАН – 08.10.2020 г. Ю. е била собственик на
животновъдния обект.
Подробно в касационната жалба се
оспорват извода и мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на
задължителен реквизит – дата на извършване на нарушението. Касаторът счита, че не
е възможно за описаните в НП над 100 броя животни в обекта да бъде посочена
датата на възникване на задължението по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД за всяко
животно поотделно и че нарушението е именно липсата на такова уведомление,
както и че собственикът следва да посочи кога е било закупено съответното
животно. Изтъква, че както АУАН, така и процесното НП съдържат минимално
необходимите данни, които сочат кога за М.Ю. е възникнало задължението
(началният момент) по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД.
В жалбата се възразява и за това,
че първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление на процесуално
основание, без да разгледа спора по същество и да установи извършено ли е било
нарушение, виновно ли е извършено и дали е била спазена процедурата по налагане
на наказанието. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че всички заварени
в обекта животни са били възрастни, т.е. закупени, а не са били родени в
обекта. Сочи, че в оспореното НП наказващият орган е посочил два отрицателни
факта, констатирани при проверката, а именно : липса на маркировка на животните
и липса на уведомление до ветеринарния лекар за тях. Изтъква, че за тези два
отрицателни факта не могат да се изискват доказателства от наказващия орган и
че нарушителката не е представила доказателства, които да оборват констатациите
на контролните органи. Изложени са подробни доводи в тази насока. Акцентира на
обстоятелството, че АУАН и НП сочат крайната възможна дата, до която е могло да
да се приключи с констатираното незаконно бездействие, а това е датата на
самата проверка в обекта и че именно тя е дата на извършване на нарушението.
Сочи, че нарушението не се състои в това, че не е спазен срока за подаване на
уведомление, а се състои в това, че такова уведомление изобщо липсва.
В заключение с касационната жалба
се иска отмяна на решението на РС Ловеч и се потвърди наказателното
постановление на директора на ОДБХ Ловеч, като законосъобразно издадено.
Алтернативно е наведено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от
районния съд, от друг състав. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и в частта, в която ОБДХ Ловеч са били осъдени да заплатят на жалбоподателката
разноски по делото, като на свой ред претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище различно от наведените с жалбата доводи.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат М.И., не се явява. Представлява
се от адвокат И., който оспорва жалбата като неоснователна с искане съдът да
потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че действително при проверката в животновъдния
обект са били установени животни, които са подлежали, но не са били
идентифицирани, но неправилно наказващият орган е решил да ангажира
отговорността на Ю. за нарушение по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД, докато описаното
в обстоятелствената част и констатираното при проверката навеждат на извод за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД, в която
разпоредба изрично се забранява отглеждането на животни без съответната
идентификация. Счита, че за посочената в наказателното постановление норма по
чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД наказващият орган е следвало да установи и посочи
дали се касае за новородени или новозакупени животни. Изтъква, че
първоинстанционният съд пълно и всестранно е установил фактите и
обстоятелствата по случая и акцентира, че доказателствената тежест в това
производство лежи върху наказващия орган. Пледира решението на районния съд да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и им се присъдят сторените в
хода на производството разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което се потвърди решението
на първоинстанционния съд, като правилно и подробно мотивирано.
Административен
съд гр.Ловеч, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, осми
състав на Ловешкият районен съд е отменил Наказателно постановление № 0747 от 31.03.2021
г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч, с
което на М.Ю. *** е било наложено на основание чл.416, ал.1, във връзка с
чл.472, ал.2 от ЗВМД административно наказание глоба, в размер 220 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД.
Съгласно разпоредбата
на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни, в тридневен срок писмено или
по електронен път чрез ИИС на БАБХ по чл.51, ал.3, уведомяват ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от
видове, които подлежат на идентификация.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Ловеч е приел,
че при съставянето на АУАН и при постановяването на атакуваното НП е било
допуснато съществено процесуално нарушение на императивните норми по чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на посочена дата на
извършване на нарушението. Приел е, че освен липсата на изрично посочена дата
на извършване на нарушението, то същата не може да бъде извлечена и от
съдържащото се в обстоятелствената част на НП описание на нарушението, нито пък
може да бъде определена въз основа на ангажираните по делото доказателства. Изложени
са доводи относно обстоятелството, че вмененото на М.Ю. нарушение е с форма на
изпълнително деяние бездействие, като подробно се е аргументирал за началния
момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието. В
този смисъл мотивите на районния съд изцяло се споделят от касационната
инстанция, като препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Настоящата инстанция
споделя изцяло и доводите на районния съд относно наведеното пред него възражение
за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като изцяло се
солидаризира с тях и не намира за необходимо да ги преповтаря. Не счита обаче,
че непосочването на имената на останалите присъствали при проверката на 08.10.2020
г. лица, които са работели в обекта е съществено процесуално нарушение. Това е
пропуск на наказващият орган да попълни и обоснове с достатъчно и убедителни
доказателства тезата си за извършено административно нарушение, което касае
същността на спора, доказаността на твърдените от него факти и поставя под
въпрос обосноваността на издаденото НП. Но следва да се отбележи, че този
пропуск в немалка степен касае обсъденото по-горе съществено процесуално
нарушение относно липсата на посочена дата на извършване на нарушението и по-специално,
началото от който е започнал да тече тридневния срок по чл.132, ал.1, т.4 от
ЗВМД. Безспорно, с въведеното задължението на собственика или ползвателя на
животновъден обект по този текст от закона се съдържа състав на нарушение, като
елемент от него е спазването на тридневния срок, в който от раждането или
закупуването на животни, които подлежат на идентификация, да бъде уведомен
съответния ветеринарен лекар. В това именно се състои „спецификата“ на
вмененото на Ю. нарушение, тъй като следва много точно да се установи момента
на появата на животното в обекта, за да може да се прецени дали тридневният
срок е изтекъл, в случая към момента на проверката на 08.10.2020 година. Този
момент обаче, така както е формулирана нормата на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД не
е лесно да бъде точно установен. И след като актосъставителя, съответно и
наказващият орган са приели, че е нарушена именно тази разпоредба, то е
следвало да положат повече усилия за събирането на достатъчно, убедителни и
допустими от закона доказателства за установяването на този елемент от
обективната страна на нарушението.
Във връзка с изложеното
до тук, касационният състав намира за уместно да посочи и следното :
абстрахирайки се от липсата на дата на извършване на нарушението, в обстоятелствената
част на обжалваното НП са описани обстоятелства и признаци от съставите на две
нарушения по ЗВМД – това на вмененото на М.Ю. по чл.132, ал.1, т.4 и на
нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1. Последната забранява
отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация. В
оспореното наказателно постановление е посочено, че от установените в обекта
118 броя кози, 107 от тях са били без официална идентификация, както и че към
този момент – 08.10.2020 г. във ВетИС на БАБХ не са фигурирали никакви дребни
преживни животни (ДПЖ). В този смисъл доводите на процесуалния представител на
ответника по касация, наведени в хода по същество на делото са основателни. В
обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени признаците от
съставите на две отделни нарушения по ЗВМД, като обаче санкционирано е било
само едно, което на практика е довело до накърняване правото на защита на
наказаното лице и възможността му да организира адекватно защитата си.
С оглед на гореизложеното,
не мога да бъдат споделени наведените с касационната жалба доводи относно
тежестта на доказване в настоящето производство, както и кои елементи от
фактическия състав на вмененото нарушение подлежат на установяване. Върху
наказващият орган лежи тежестта на доказване, че с действията или бездействията
си нарушителят е осъществил състава на определено административно нарушение. В
случая, като такова е вменено нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.4 от
ЗВМД и на установяване подлежат фактите, че в животновъдния обект са се появили
новородени или новозакупени животни, момента на появяването им, предвид
установяване дали 3-дневния срок за уведомяване на ветеринарния лекар е
изтекъл, както и дали тези животни са от вид, който подлежи на задължителна
идентификация. Недопустимо е да се обръща доказателствената тежест и да се иска
от наказаното лице да оборва отрицателни факти. Съставеният на М.Ю. акт за
установяване на административно нарушение не се ползва с презумптивна
доказателствена сила в производството пред районния съд. Съгласно правната
теория, съставеният по чл.36, ал.1 от ЗАНН акт има констатираща, обвинителна и
сезираща наказващия орган функции, като се застъпва становището, че всяка от
констатациите, залегнали в проверявания санкционен акт следва да бъде доказана
с всички допустими по НПК доказателствени средства, но не и с акта за
установяване на административното нарушение. Приема се, че доколкото
процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите
в административнонаказателното производство доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в
съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл.84
от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс
указания, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), както и че тежестта да
се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в
процеса (чл.103, ал.1 от НПК) и приложимостта в адимнистративнонаказателното
производство на презумпцията за невиновност, презумптивната доказателствена
сила на акта следва да се счита за отречена (вкл. съгл. т.7 от ППВС № 10 от
28.09.1973 г.). По тези съображения се приема, че актът за установяване на
административното нарушение не само че няма презумптивна доказателствена сила,
но и въобще не следва да се обсъжда от съдилищата като доказателствено
средство.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от
касационният ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 500 лева по приложения договор за правна защита и
съдействие № 10968 от 30.01.2023 г. /лист 13 от КАНД/, които следва да му бъдат
присъдени. Макар и да липсва възражение за прекомерност, то съдът счита, че
адвокатското възнаграждение е в рамките на предвиденото и към минимума,
съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178 от
06.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 415/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на М.Ю. ***, ЕГН : ********** разноски пред настоящата инстанция в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.