Решение по дело №276/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№              03.07.2019 г.         гр.Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийски районен съд                                                                      гражданска колегия

на деветнадесети юни                                                               две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: ИВА  ГОГОВА

 

при секретаря: К. К.

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова гражданско дело № 276 по описа на РС-Харманли за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск по чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК за увеличаване на присъдена издръжка.          

            Подадена е искова молба от Т.Г.Ц., ЕГН:********** *** като родител и законен представител на М. Г. Т., ЕГН:********** против Г.А.Т., ЕГН:********** ***, в която сочи, че със съдебна спогодба, одобрена с определение на съда, постановено в съдебно заседание на 07.10.2010г. по гр.д. №4179/2010г. по описа на СРС, ответникът Г.А.Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка ва малолетното им дете М. Г. Т. в размер на 70.00 /седемдесет/ лева. Присъдената сума била крайно недостатъчна за разноските по отглеждането на детето. Още повече, че за детето се грижела само тя, бащата не поддържал отношения с детето. Ищцата работела по трудово правоотношение в ДАБ, където получавала средно месечно трудово възнаграждение за изминалите 12 месеца в размер на 428,00 /четиристотин двадесет и осем лева лева/. Получавала надбавки за детето си в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева. Детето се отглеждала изцяло от нея. Всички нужди на детето, изразяващи се в закупуване на храна, лекарства, дрехи, обувки, учебни пособия, извънкласни дейности на детето били поемани от ищцата. Детето през настоящата учебна година била ученик в 4 клас и имала нужда от средства за закупуване на учебни пособия и помагала, ученическа униформа, имала потребности да участва и в извънкласни форми на учебния живот като екскурзии, детски лагери, но ищцата не можела да й осигури това.

                        Твърди се още, че освен за детето М. Г. Т.била задължена да издържа по силата на закона и детето Б. ИВ. М., родена на ***г. - също малолетна.

                        Счита, че ответникът следвал да участва с повече средства в издръжката на детето. Същият получавал доста добро трудово възнаграждение и размерът на издръжката нямало да го затрудни.

            С оглед на гореизложеното, моли да се постанови съдебен акт, с който да се измени размера на издръжката, която ответникът Г.А.Т. заплаща за малолетното дете М. Г. Т. от 70,00 /седемдесет/ лева месечно на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, считано от датата на завеждане на настоящия иск до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноските по делото.

 

           В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по иска от ответника Г.Т., в който се сочи, че оспорва иска по основание и размер. Невъзможно било да заплаща издръжка в претендирания с исковата молба размер. Заявява, че бил инвалид с 50 % трайно намалена работоспособност съобразно Експертно решение № 0424 от 031 заседание от 19.02.2019 година на I МБАЛ - София ЕАД, II състав. Страдал от Захарна болест, с диабетна полиневропатия, нефропатия и макро-ангиопатия, хипертонична болест, дефицитна спондилоза и остеохондроза, дискова болест. Получавал инвалидна пенсия в размер на 213,71 лева. Твърди още, че бил едноличен собственик и управител на дружество „Травел сълюшънс-28” ЕООД, с ЕИК:*********. Дружеството било регистрирано в началото на 2018 година. От същото не получавал доходи до настоящия момент. За 2018 година дружеството било на загуба в размер на 11246.28   лева.   Същевременно   се   осигурявал   на   минималния осигурителен доход, като през 2018 година плащал осигуровки върху законово установеният минимум в размер от 510 лева, а през 2019 година върху 560 лева.  Освен на М. Г. Т. бил баща и на още две деца : В.Г. Т., за същата заплащал издръжка в размер на 60.00 /шестдесет/ лева съобразно решение на № 209/25.10.2005 година на Софийски Районен Съд и С. Г. Т., за която заплащал доброволно издръжка.

Сочи още, че захарната болест, от която страдал изисквала специален режим на живот, труд и хранене, съответно и налагала по високи разходи, които и понастоящем не можел да си позволи. От друга страна, видно от приложена справка от Държавна агенция за бежанците, ищцата получавала значително по висока заплата от твърдяните от нея средно 428 лева, ако от дохода за този период се извадели месеците май, юни, юли и август 2018 година, когато явно същата била в неплатен отпуск и не получавала доходи. За останалите месеци доходите били в значително по -висок размер от този, посочен в исковата молба.

            Твърдението на ищцата, че не поддържал лични отношения с детето си било вярно, но причината за това бил фактът, че ищцата трайно го препятствувала да осъществява правата си на лични контакти с детето М. Г. Т..

             Счита, че грижи за детето Б.Ив. М. ищцата полагала съвместно с бащата на детето И. М., с когото живеели заедно и който също следвало да осигурява издръжката й.

             По така изложените съображения моли да се отхвърли предявеният по делото иск и да му се присъдят сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата размери на разноски за адвокатски хонорар.

                       В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

           В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си оспорва исковете, като неоснователни.

 

           Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           Не е спорно по делото и се установява от представеното Удостоверение за раждане от ***г***, че ответникът Г.Т. е баща на малолетното дете М. Г. Т., ЕГН: **********.

           С влязло в сила Определение от 07.10.2010г. по гр.д. №4179/2010г. по описа на СГС ответникът Г.Т. е осъден да заплаща месечна издръжка от 70,00 лв. за малолетното дете М.Т., считано от 01.10.2010г. до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката.

           Съгласно приложеното Удостоверение от 08.02.2019г. на ОУ „Иван Вазов”-Харманли,  малолетното дете М. Т. е редовна ученичка в 4 клас на ОУ „Иван Вазов”-гр.Харманли за учебната 2018/2019г.

            Видно от представеното удостоверение от 08.02.2019г. на ДСП-Харманли, ищцата Т.Ц. за периода м.01.-2018г. – м.01.2019г. е получила помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на общо 1165 лв.

             Ищцата Ц. е родител и на малолетната Б. Ив. М., род. на ***г. съгл. Удостоверение за раждане от ***г*** Загора.

          Видно от удостоверение от 05.02.2019г. на ДАБ, ищцата Ц. е получила трудови доходи за периода м.02.2018г. – м.01.2019г. сумата от 5 127.68 лв. Представена е и ДГЖГСИС от 07.03.2019г., съгл. която ищцата получава и доход от граждански договор в размер на 80 лв.

          Съгласно Експертно решение № 0424 от 031 заседание от 19.02.2019 година на I МБАЛ - София ЕАД, II състав, ответникът Т. е с определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с диагноза неинсулинозависим захарен диабет.

           Видно от Разпореждане на Териториално поделение на НОИ - София град от 29.03.2019г., ответникът Т. получава пенсия за инвалидност в размер на 213.71 лв. месечно.

           Съгласно Справка от Търговският регистър за „Травел сълюшънс-28" ЕООД с ЕИК: *********, ответникът Т. е едноличен собственик на посоченото дружество, като видно от представената годишна данъчна декларация за „Травел сълюшънс-28" ЕООД с ЕИК ********* за 2018г. дружеството е било на загуба.

           Видно от представената справка от фирмено досие от 08.02.3011г., отв.Т. е регистриран и като едноличен търговец с фирма „Ваги-Г.Т.”. Видно от Удостоверение от 29.05.2019г. на ТД на НАП-София, посоченият ЕТ е прекъснало дейност през 1996г. и няма данни за подадени годишни данъчни декларации за получени доходи за периода от 2013г. до 2918г.

           От наличното по делото Удостоверение от 17.04.2019г. се установява, че отв.Т. е самоосигуряващо се лице – осигурителен доход 560 лв.

           Съгласно справка по лице от Служба по вписванията от 28.05.2019г., отв.Т. е собственик на недвижими имоти в с.Костенец, общ.Костенец.

           От ответника са ангажирани и доказателства – фискални бонове от 28.05.2019г. за направени от последния разходи в размер на 71 лв. за закупени лекарства.

                        Ответникът Т. е баща и на още две непълнолетни деца -  С. Г. Т., род. на ***г., и В. Г. Т., род. на ***г., което се потвърждава от приетите като доказателства Удостоверение за раждане № **********/03.05.2013г. на Община Столична и Удостоверение за раждане № 582603/11.03.2004г. на Община Столична.

 С влязло в сила решение № 209/25.10.2005 година на Софийски Районен Съд по гр.д. №1390/2005г. отв.Т. е осъден да заплаща и издръжка за детето В.Г. Т. в размер на 60 лв.

           Приет бе и социален доклад на ДСП-Харманли, в който при проучването си социалните работници са установили, че детето М. се отглежда от майката при подходящи условия, като се задоволяват основните й потребности. Посочено е още, че детето посещава извънкласни занимания – зумба, народни танци и вокална група.

          

           При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

 

           Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Следователно, за да се уважи искът следва да се докаже изменение на възможностите за издръжка на родителя, който дължи такава чрез увеличаването им и/или изменение на нуждите на детето чрез нарастването им.

             Съдът намира, че действително от присъждане на първоначалната издръжка от 70 лв. за малолетното дете М. Г. Т., ЕГН: ********** с влязло в сила Определение от 07.10.2010г. по гр.д. №4179/2010г. по описа на СГС, е изминал изключително дълъг период от време – почти девет години, което няма как да не се отрази на необходимостта от по-голяма издръжка за детето, имайки предвид, че с нарастването на възрастта съответно се увеличават и потребностите на детето, а оттам и средствата, нужни за задоволяването им. Също така следва да се отбележи, че малолетната М. вече е и ученичка съгл. Удостоверение от 08.02.2019г. на ОУ „Иван Вазов”-Харманли. Това допълнително обуславя необходимостта от още средства, нужни за издръжката й - за закупуване на нужните учебни пособия и помагала, дрехи, обувки и т.н. Отражение върху необходимата издръжка дават и инфлационните процеси в страната и многократно нарасналите цени в сравнение с 2010г., когато първоначално е присъдена издръжка за детето, което несъмнено също влияе и съответно увеличава нужните средства за покриване на ежедневните потребности на детето от храна, облекло, лекарства и т.н.

           Отделно от данните съдържащи се в социалния доклад на ДСП-Харманли, а и тези обстоятелства не се оспориха от ответника, се установи по делото, че детето М. посещава извънкласни занимания – зумба, народни танци и вокална група, за които се заплащат съответните за това такси, което безспорно съставлява още един допълнителен разход, необходим и имащ значение за развитието на детето.

            Следователно от всичко изложено дотук следва да се направи извода, че несъмнено са нараснали нуждите на детето М. с увеличаване на възрастта й и с оглед на дългия изминал период от време от предходно определената издръжка, а оттам и на нужните средствата за издръжката й. Именно заради това съдът счита, че безспорно е налице настъпила промяна в обстоятелствата след 2010г., когато е определена първоначалната издръжка, изразяваща се в нарастване нуждите на малолетното дете М. Г. Т., ЕГН: **********.

            Също така следва да се вземе предвид и че ищцата Ц. полага и нематериални грижи по отглеждането и възпитанието на М., които също следва да се отчетат от съда при определяне размера на издръжката, дължима от другия родител, неупражняващ родителските права върху детето.

              Безспорно по делото е и следва да се отчете при определяне размера на издръжката и факта, че и двете страни по делото издържат и се грижат и за други непълнолетни деца съгл. Удостоверение за раждане от ***г*** Загора, Удостоверение за раждане № **********/03.05.2013г. на Община Столична, Удостоверение за раждане № 582603/11.03.2004г. на Община Столична и решение № 209/25.10.2005 година на Софийски Районен Съд по гр.д. №1390/2005г.

 

 

               При така констатираните по-горе разходи и установените по делото материални възможности на упражняващия родителските права родител съгласно представените доказателства в тази насока - удостоверение от 05.02.2019г. на ДАБ и удостоверение от 08.02.2019г. на ДСП-Харманоли, съдът намира, че месечната издръжка от 70 лв. за детето М., дължима от ответника Т., се явява крайно недостатъчна за покриване на основните потребности на детето и следователно неадекватна на нуждите му като цяло.

              Отделно от това, но не и без значение са и възможностите на родителя, дължащ издръжка, които също задължително се вземат предвид от съда при определяне размера на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК и чл.143, ал.1 от СК, който предвижда, че всеки родител следва да осигури условия на живот за непълнолетните си деца съобразно своите възможности и материално състояние.  Тази втора предпоставка също следва да се отчете кумулативно и наред с нуждите на детето при определяне на издръжката, т.е. следва да се прецени настъпила ли е някаква промяна и в тази насока. Съгласно приетите като доказателства Разпореждане на Териториално поделение на НОИ - София град от 29.03.2019г., Справка от Търговският регистър за „Травел сълюшънс-28" ЕООД с ЕИК: *********, справка от фирмено досие от 08.02.3011г., Удостоверение от 17.04.2019г., ответникът Т. получава пенсия за инвалидност в размер на 213.71 лв. месечно, като няма данни и до0казателства по делото за други получавани от същия доходи. При тези данни за доходите на ответника не може да се приеме, че е налице увеличение на материалните му възможности в сравнение с данните от бракоразводното дело. Ответникът освен това страда и от неинсулинозависим захарен диабет, обуславящ необходимостта от допълнителни разходи за закупуване на лекарства, видно и от приетите като доказателства Експертно решение № 0424 от 031 заседание от 19.02.2019 година на I МБАЛ - София ЕАД и фискални бонове от 28.05.2019г. Но независимо от това ответникът не би могъл да бъде освободен от задължението му за издръжка на малолетното му дете М., доколкото съгл. чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Без значение също така са и изложените твърдения за възпрепятстване от страна на ищцата на режима на виждане с детето, доколкото тези твърдения са несъотносими с предмета на настоящото дело, касаещо единствено издръжката на детето.

             С оглед на дотук изложеното и предвид данните за нарасналите потребности на малолетното дете М. Г. Т., ЕГН: **********, изминалия дълъг период от време от предходното определяне на издръжката с Определение от 07.10.2010г. по гр.д. №4179/2010г. по описа на СГС и като цяло настъпилото изменение на обстоятелствата след този период, съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето е подходяща месечна издръжка в размер на по 210 лв. месечно, от които 140,00 лв.  следва да се поемат от бащата Г.Т., а остатъкът от 70 лв. следва да се понесе от майката Т.Ц., която освен това полага и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Предвид доказания по делото нисък размер на получаваните от ответника доходи и задълженията му за издръжка на още две непълнолетни деца, съдът счита, че не е възможно същият да заплаща месечна издръжка за малолетната М. в размер по-голям от минималния такъв (140 лв.), определен в чл.142 ал.2 от СК.

               Предвид  всичко гореизложено до този размер от 140 лв. месечно искът следва да се уважи, като се измени издръжка на малолетната М. от 70 лв. месечно на 140.00 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба на 07.03.2019г. до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването й. Предвид искането за присъждане на законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане, същото следва да бъде уважено, тъй като ищцата има право на такава лихва при забавено изпълнение на задълженията за издръжка съгл. чл.86 от ЗЗД. Искът за разликата до пълния му предявен размер от 180 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

               По разноските и държавните такси:

               С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, като се осъди ответникът Т. да й заплати разноски в размер на 190.90 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат, договорено и изплатено от ищцата, тъй като същото не надвишава минималния размер на дължимия се адвокатски хонорар съгл. НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ следва да заплати на ответника разноски в размер на 50 лв. за адвокатски хонорар.

                От страна на ответника не се представиха доказателства за направени от него разноски по делото, поради което и такива не следва му се присъждат.

                Ищцата Ц. не следва да се осъжда да заплати на адв.В.Кутлева претендираното от последната адвокатско възнаграждение, доколкото по делото липсват данни по коя от хипотезите на чл.38 ал.1 от ЗА същата е оказала безплатна правна помощ на ответника, което е едно от необходимите условия за присъждането на адв.възнаграждение.

                На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, ответникът Т. следва да заплати и дължимата се държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 100,80 лв. по сметка на РС-Харманли.

 

                Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

              

                ИЗМЕНЯ присъдената с  Определение от 07.10.2010г. по гр.д. №4179/2010г. по описа на СГС месечна издръжка от 70.00 лв., която Г.А.Т., ЕГН:********** *** е осъден да заплаща на Т.Г.Ц., ЕГН:********** *** като майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Т., ЕГН:**********, като на основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 от СК УВЕЛИЧАВА така определената издръжка от 70.00 лв. месечно на 140.00 лв. (сто и четиредесет лева) месечно, считано от предявяване на иска на 07.03.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане, като иска за разликата над 140.00 лв. до пълния предявен размер от 180.00 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.           

     

                 ОСЪЖДА ответника Г.А.Т., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищцата Т.Г.Ц., ЕГН:********** *** като майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Т., ЕГН:**********,  направените по делото разноски в размер на 190.90 за адвокатски хонорар.            

                           

             ОСЪЖДА ответника Г.А.Т., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли държавна такса в размер на 100.80 лв. върху увеличения размер на издръжката.

 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.07.2019г.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: