О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 02.11.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 17
състав, предсeдателстван
от съдия Десислава Добрева в закрито съдебно заседание, като разгледа т. д. №
7546/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищцата
С.Д.С. твърди, че е съдружник в ответното дружество „Б.” ООД. На 23.10.2014 г.
е проведено общо събрание /ОС/ на съдружниците в „Б.” ООД, на което е взето
решение за изключването й като съдружник. Неправилно на събранието е прието, че
ищцата е с прекратени членствени права след връчване уведомление на ЧСИ Б. по
искане на взискателя В.Д., тъй като тя се е издължила преди получаване на
призовка за доброволно изпълнение. Отделно от това, не е изпълнена надлежно
процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Твърди, че не й е връчено предупреждение за
изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Претендира постановяване на решение, с което да се уважи иска й и да се
осъди ответникът да й заплати направените в производството по делото разноски.
Ответникът
„Б.” ООД оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. При проверка
по изпълнително дело № 20118380407895 на ЧСИ Б. може да се установи, че на
11.07.2012 г. при него е постъпило изявление на взискателя Д. за прекратяване
участието на ищеца като съдружник. Посоченото изявление е получено в „Б.” ООД
на 05.09.2012 г. Веднага след това управителят на дружеството е уведомил ищцата
за направеното искане. Направено е изявление, че оспореното от ищцата решение
не е вписано в ТР по партидата на дружеството. При изложеното становище
ответникът моли да бъде постановено определение, с което да се прекрати
производството по делото, евентуално да се постанови решение, с което искът да
се отхвърли. Претендира заплащане на разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
установи следните факти, въз основа на които формира правни изводи :
Установява
се при извършена от съда
проверка, че по партидата на дружеството са вписани два запора върху
дружествени дялове на ищцата. Първият е вписан на датата 20.02.2012 г. по
искане на В.Б. Д. – съдружник и управител на ответното дружество – и в хода на
изпълнително дело № 201183804078965. Вторият запор е вписан по инициатива на „П.И.Б.”
АД на датата 19.10.2012 г. в хода на изпълнително дело № 20127190400467.
Установява
се от представените по инициатива на ответника писмени доказателства, че на 11.07.2012
г. взискателят В.Д. е отправил изявление вх. № 34205, с което иска прекратяване
участието на С.Д.С. в дружеството „Б.” ООД, като е поискал овластяване за
предявяване на иск. На 29.08.2012 г. е подготвено писмо до дружеството „Б.” ООД
изх. № 66003/29.08.2012 г. На 03.12.2012 г. в кантората на ЧСИ Б. е получено
писмо вх. № 60 228/03.12.2012 г., в което е посочено, че на 05.09.2012 г.
е получено писмо изх. № 660003/29.08.2012 г. от дружеството „Б.“ ООД. Във връзка
с това писмо дружеството представя доказателства за изплащане на припадащата се
на С.С. част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Към писмото
е приложено копие на вносна бележка за преведена сума в размер на 2 500
лв. на датата 30.11.2012 г.
На
23.10.2014 г. е проведено ОС на съдружниците в „Б.” ООД, на което е
констатирано, че на 05.09.2012 г. членственото правоотношение на С.С. е
прекратено с получаване на изявление от В.Д. /кредитор на ищцата/ по реда на
чл. 517, ал. 3 ГПК.
Като
има предвид установеното съдът счита, че са налице фактите, предвидени в
хипотезиса на чл. 517, ал. 3 ГПК, съответно ищцата следва да се счита с
прекратени членствени правоотношения към датата 05.09.2012 г. – датата, на
която в „Б.” ООД е получено предизвестие от личния й кредитор В.Д.. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че с получаване на изявлението от кредитора
за прекратяване участие на длъжника по изпълнително дело като съдружник се
считат прекратени неговите членствени права, стига това да е станало след
налагане на запора и вписването му в ТР /вж. решение № 101/26.06.2012 г. по т.
д. № 877/2011 г. на ВКС, решение № 77/06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на
ВКС, решение № 26/09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, определение №
283/28.05.2009 г. по т. д. № 171/2009 г. на ВКС, определение 644/12.07.2012 г.
по т. д. № 272/2012 г. на ВКС/. В случая се установява, че предвидената в
закона /чл. 517, ал. 3 ГПК/ поредност в действията по изпълнително дело № 201183804078965 е спазена,
поради което настоящият състав на съда приема, че към датата, на
която е проведено процесното ОС – 23.10.2014 г. – ищцата няма качеството
съдружник, съответно не е процесуално - правно легитимирана да предяви иск по
чл. 74 ТЗ. От друга страна, атакуваното
от нея решение няма конститутивно действие, а само декларативно – констатира
липсата на членствени права, съответно липсва интерес от отмяната му. Ето защо,
за ищцата липсва активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 74 ТЗ за
отмяна решението на ОС от 23.10.2014 г. за изключването й като съдружник. Това
се отнася и до всяко друго решение, взето от ОС на тази дата.
Аргументите
на ищцата, че не била проведена надлежно процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй
като изявлението за прекратяване на членственото й правоотношение било получено
от Д. – нейн личен кредитор и в същото време управител на „Б.“ ООД - и с това
била нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК не намират опора в закона.
На
първо място, в случая не е налице сочената хипотеза 8чл.46, ал. 3 ГПК/, тъй
като призовката е получена при хипотезата на чл. 45 ГПК – лично от
адресата - дружеството „Б.” ООД,
действащо чрез своя единствен управител В.Д.. От друга страна, макар В.Д. в лично качество да е кредитор на
ищцата, а в същото време да се явява законен представител на длъжника „Б.” ООД,
то ГПК не предвижда задължение за съдебния изпълнител да назначава особен
представител на длъжника по аргумент от чл. 29 ГПК, нито пък в този случай да
изпраща призовка до съдружника, чийто дружествен дял е запориран и по отношение
на който е предприето изпълнение. Единствено разпоредбата на чл. 430 ГПК
предвижда назначаване на особен представител на длъжника, но в случая не е
налице сочената хипотеза. От трета страна, назначаването на особен представител
не би довело до гарантиране защита на ищцата в рамките на изпълнителното
производство, тъй като тя няма правата по чл. 435 ГПК да обжалва действията на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнение спрямо нейния дружествен дял -
връчване на предизвестието и овластяване на взискателя по реда на чл. 517, ал.
3 ГПК. Всички тези разсъждения водят до извод, че съдебният изпълнител правилно
е действал като е изпратил предизвестието на Д. до „Б.” ООД и е приел, че то е
надлежно връчено чрез получаването му от Д. като негов единствен законен
представител. След като ищцата не твърди и не доказва да е извършила плащане на
своя дълг към взискателя Д., то следва да търпи изпълнение върху дела си в
дружеството „Б.“ ООД.
Без
значение за изхода на делото е постановеният и влязъл в сила отказ № 20141029125632
на длъжностното лице по регистрация към АВ.
Горните
разсъждения мотивират съда да приеме, че подадената искова молба е недопустима
и при приложение на чл. 130 ГПК следва да бъде върната, а производството,
образувано въз основа на нея – прекратено.
При
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът счита, че следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените в производството по
делото разноски.
С
тези мотиви съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение,
постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2015 г., с което е даден ход
по същество на делото.
ВРЪЩА на
основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 130 200/06.11.2014 г. на С.Д.С.,
по която е образувано т. д. № 7546/2014 г. и прекратява производството по т. д.
№ 7546/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК С.Д.С., ЕГН **********, да заплати на „Б.”, ЕИК ***,
сума в размер на 400 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :