РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210102431 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. И.
И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. срещу Н. М. П., с адрес за призоваване гр. Б.,
с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
обективирани клеветнически твърдения в подадена жалба на 02.02.2022 год. до Районна
прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР - София, Дирекция
„Инспекторат” при МВР - София и до Директора на ОДМВР - Благоевград, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на жалбата – 02.02.2022 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Навежда се в молбата, че страните са съседи, като до началото на 2022 година не са
имали конфликтни отношения. Сочи се, че ищецът е участвал в колективна жалба на
живущите в същия вход заради неправомерното паркиране в двора на негово моторно
превозно средство, управлявано от съпругата му. Посочва се, че И. работи в системата на
МВР от 32 години, като през дългогодишния си стаж като служител на МВР е съблюдавал
спазването на българското законодателство, както и, че в работата си се е водил от
действащия закон и Етичния кодекс на служителите в системата на МВР. Излага се, че през
месец февруари 2022 год. бил извикан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност”
при МВР – София, като му било обяснено, че трябва да даде сведения, като му били
посочени редица въпроси, на които да дава отговори. Обяснили му, че в Районна
прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” София, Дирекция инспекторат
при МВР и до Директора на ОДМВР - Благоевград има подадена жалба срещу него. Сочи се,
че И. подал исканите от него сведения и отговорил на въпросите, които му били изложени,
съобразно постановление на прокуратурата. Посочва, че минали няколко месеца и разбрал,
1
че производството по проверката в рамките на прокурорска преписка с вх. № 1237/2022 год.
е приключило с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като се
поинтересувал кой е авторът на жалбата срещу него и установил, че това е ответникът и
поискал от Районна прокуратура Благоевград да му бъде издаден официално заверен препис
от жалбата, но му беше отказано, който отказ обжалвал пред Окръжна прокуратура, но те
също му отказали с Писмо с изх. №2526/15.09.2022 год. Излага се, че след издаването на
постановлението за отказ през първата половина на октомври 2022 год. му била дадена
възможност да прочете съдържанието на жалбата. Твърди се, че с жалбата ответникът е
разпространил срещу ищеца клеветнически твърдения, които нямат нищо общо с истината.
Излага се, че деликтът извършен от ответника представлява изготвянето и подаване
на жалба срещу ищеца, в която са разгласени позорни обстоятелства и са му приписани
престъпления и по този начин са осъществени двете форми на изпълнителното деяние на
чл.147, ал.1 от НК. Осъществено е едно престъпление чрез двете форми на изпълнителното
деяние. С изготвянето, подписването и подаването на жалбата от 02.02.2022 год. адресирана
до Районна прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност при МВР”,
Дирекция „Инспекторат при МВР” и до Директора на ОДМВР – Благоевград ответникът е
разгласил позорни обстоятелства за ищецът които нямат нищо общо с истината, и му е
приписал престъпления, които не е извършил. Сочи се, че в цитираната жалба ответникът си
е позволил да твърди, че ищецът е злоупотребявал със служебното си положение, че
ежедневно злоупотребява със заеманата от него длъжност, като полицай за лични цели и
облаги, и че използва колегите си от двете управления и тези от КАТ за разрешаване на
съществуващи единствено в главата му конфликти с други хора, като подава сигнали и
използва полицията за репресии и всяване на страх и подчинение. Посочва се, че ответникът
е отразил в жалбата, че през август миналата календарна година ищецът е докарал пред
блока, където живее лек автомобил, марка „Мицубиши”, зелен на цвят, без регистрация и с
неясен произход, като е оставил същия на паркинга пред блока, с 3 цел да демонстрира явно
неуважение към съседите и да им покаже, че може да си прави каквото поиска безнаказано и
без последствия. Посочил е, че на 16.12.2021 год. облечен за работа и в униформа ищецът
пристигнал пред блока, управлявайки лек автомобил марка „Фиат Пунто”, бял на цвят,
отново с неясен произход и без български регистрационни табели, а с такива приличащи на
италиански, който отново паркирал на обособената площадка. Според авторът на жалбата се
сочи, че ищецът умишлено е управлявал автомобила с униформа, за да не го спират, тъй
като този автомобил най-вероятно е без необходимите документи, ако въобще има някакви.
Сочи се, че действията му отново били явна демонстрация на недосегаемост пред живущите
в квартала. Ответникът е посочил, че след като ищецът е паркирал автомобила се е прибрал
в къщи и явно осъзнавайки извършеното престъпление, се е преоблякъл и е излязъл в
цивилно облекло, върнал се при автомобила и е демонтирал регистрационните табели и ги
прибрал. Твърди се, че в жалбата ответникът е посочил още, че ако се извърши незабавна
проверка ще се установи произхода на колата и дали същият автомобил не е краден. Сочи
се, още, че ответникът е посочил, че автомобилите марки „Опел Зафира” с peг. №
********** ****** и автомобилите, собственост на дъщеря му марка „Опел Корса” с peг. №
2
********** и марка „Мерцедес” с peг. ****** ********** ******, са с максимално
затъмнени прозорци в нарушение на закона, дори и на предните стъкла, освен това имат
залепени стикери на полицията, което е абсолютно недопустимо. Твърди се още, че в
жалбата е посочено, че не били предприемани никакви действия от началниците на ищеца да
бъде санкциониран за това, както и, че „най- вероятно целта на И. е да не се виждат лицата
от криминалния контингент, които се возят в тези коли и се пренасят с тях какви ли не
багажи”. Сочи се, че ответникът е посочил, че е недопустимо ищецът, бившата му съпруга и
дъщеря му да работят в една дирекция, да се возят с дъщеря му в един служебен автомобил
все едно всичко е ЕООД. Посочено е още, че ищецът се държи нагло и арогантно с
гражданите, търси провокации с хората, които го дразнят, особено с тези живеещи в блока и
при възможност без да има свидетели, което му било практика и тактично си показвал
пистолета, който носи на кръста и че е заявявал: „нали знаеш какво е това и какво мога да ти
причиня с него”. Излага се, че в жалбата е посочено, че с поведението си ищецът всявал
страх и ужас у хората и те гледали да не му противоречат за нищо, за да няма ответна
реакция с фатален край, като знаят на какво е способен. Авторът в жалбата посочил, че
последната изява на надмощие над съседите ищецът изразявал в завземането на построената
в двора беседка, която е превърнал в гараж за мотора си, който държал вътре, като
заключвал последната с верига и катинар, че не разрешавал ползването на беседката и гонил
децата с груби изрази, играещи наоколо в двора, за да не влизат в нея. Посочва се, че
поведението на ищеца било квалифицирано като „мутренски манталитет и демонстрация на
недосегаемост”. В жалбата било изразено възмущение, че И. продължава да работи в
полицията, че някой го покровителства, че не може да помага при решаване проблемите на
гражданите. Посочва се, че в жалбата било отразено, че И. всявал страх от репресии чрез
използването на системата на реда, срещу което обикновеният човек е безсилен, вменявали
му се престъпни действия, с твърдение, че преди време на един от съседите който не му се
подчинявал му били нарязани четирите гуми на лекия автомобил. В жалбата било описано и
поведение с лицето Ивайло Чифлигаров за разнасяне на някакви черни раници, при които
ищецът бил шофьор на това лице и разпространявал интересни стоки, с които явно печелил
противозаконно много пари, защото пръскал по 50 – 60 хиляди лева за прищевки на дъщеря
си. Ответникът си позволил да клевети и петни името на голямата дъщеря на ищеца с
изявления как и по какъв начин е станала служител на органите на реда имайки предвид
нейното минало, лицата с които е контактувала и веществата които е употребявала.
Сочи се, че в края на жалбата е направено искане за вземане на безкомпромисни
мерки за отстраняването на ищеца, тъй като имало чадър над него. 4 И. сочи, че изнесено в
тази жалба няма нищо общо с истината, като става въпрос за съзнателни клеветнически
твърдения и целта на тази жалба е да бъде уволнен от заеманата длъжност. Твърди се, че в
резултат на подадената жалба на ищеца били причинени огромни по интензитет и
продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания, като бил подложен на огромно напрежение по време на проверките, които били
извършвани спрямо него, налагало се да отговаря за неща, които не е извършил. Сочи, че
3
самите разследващи до голяма степен били повлияни от съдържанието, като това
продължително производство било изпълнено с ежедневно напрежение за ищеца, защото
съзнавал, че понякога е трудно да се установи истината и е възможно на база на лъжите в
тази жалба да настъпят непоправими вреди за ищеца. Споделя, че психическото напрежение
дало отражение в личния му живот, като в продължение на повече от половин година нямал
нормален живот, нито можел да спи, нито да се храни, затворил се и се изолирал. Посочва се,
че е дългогодишен служител на МВР и въпреки неговата прецизност и лоялност, ответникът
си е позволил да срине граденото с години доверие към него на работното му място. Посочва
се, че с жалбата е накърнена репутацията му на дългогодишен служител на МВР, че въпреки
безупречното му поведение и отношение към изпълнение на служебната дисциплина,
ответникът си е позволил да го дискредитира пред много от колегите му и пред много по-
висшестоящи над него в системата на МВР - служители. Излага се, че ответникът го е
набедил в извършване на престъпления срещу различни лица, като закана за убийство,
участие в организирана престъпна група, разпространение на забранени от закона вещества,
вещно укривателство и какво ли не. Посочва се, че тези твърдения били тежък удар за
ищеца и неприемлива квалификация, която ответникът си е позволил, както и, че това
особено тежко повлияло на самочувствието му и се сринал напълно за месеци наред. Сочи
се, че била разпоредена и проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност”, като с
извършването на тази проверка отново му били причинени сериозни по интензитет
неимуществени вреди - болките и страданията се засилили и по време на проверките, които
се осъществявали и от прекия му ръководител - Началник сектор „Охранителна полиция”
господин Пелтеков.
Твърди се, че бил подложен на изключително силен психически тормоз, не можел да
спи, да се храни и постоянно бил под напрежение при изпълнение на служебните си
задължения. Излага се, че цялото производство продължило над три месеца, а докато
разбере резултата изминали около 6 месеца. Споделя се, че през цялото това време живял
под напрежение от обвиненията, които ответникът отправял с явното намерение да го
засегне и постигне целта си да бъда уволнен. Сочи, че не по-малки по интензитет били и
болките и страданията, свързани с лъжите и твърденията, че ищецът е един провален
родител, който не е възпитал дъщеря си. Споделя, че болките и страданията от тези
твърдения били огромни. От принципен и дългогодишен служител на МВР бил описан като
престъпник, от един родител спомогнал детето му да получи добро възпитание и
образование бил описан като провален родител. Посочва, че всичко това дало отражение на
самочувствието му и предизвикало напрежение, което все още не може да преодолее.
Навежда, че адекватното овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди следва да
възлиза на не по – малко от 20 000 лв., като в случая претендира обезщетение в размер на
6000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на жалбата – 02.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в размер на 6000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
4
обективирани клеветнически твърдения в подадена жалба на 02.02.2022 год. до Районна
прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР - София, Дирекция
„Инспекторат” при МВР - София и до Директора на ОДМВР - Благоевград, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на жалбата – 02.02.2022 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като недоказан
и неоснователен, тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ответника,
доколкото същия е упражнил правото си на жалба съгласно чл. 45 от КРБ. Оспорва се
твърдението на ищеца, че в резултат на депозираната от ответника жалба същия е претърпял
нематериални вреди, тъй като в жалбата си до правораздавателните органи ответника е
описал фактическа обстановка, която е възприел и е поискал от съответните органи да
вземат отношение по случая. Сочи се, че не е налице причинно следствена връзка между
депозираната от ответника жалба и реално претърпени от ищеца вреди. Сочи се, че по
отношение на ищеца не е било образувано наказателно производство, като делото е било
прекратено в началната си фаза още на извършената предварителна проверка, поради което
за ищеца липсват каквито и да са вредни последици.
Сочи се, че в хода на проверката от страна на прокуратурата не е било установено с
депозирането на жалбата ответникът да е посочил неверни твърдения с цел да навреди на
ищеца, тъй като ако прокуратурата е установила такива умишлени действия от страна на
ответника същата би предприела действия по повдигане на обвинение за извършено
престъпление по чл. 286 от НК, респективно би се стигнало до постановяване на осъдителна
присъда от съответния компетентен съд. Оспорва се твърдението на ищеца, че в
депозираната до правораздавателните органи жалба ответникът е изложил неверни данни с
цел да навреди на ищеца преписвайки му извършването на престъпление. Твърди се, че
ответникът в жалбата е изложил верни факти и обстоятелства, като е поискал съответните
органи да извършат проверка по случая, като в жалбата било посочено, че ищецът е
паркирал автомобили с неясен произход пред блока където и двамата живеят и това не дава
възможност на живущите в блока да паркират своите автомобили. Сочи се още, че в жалбата
ответникът е посочил, че ищецът е обсебил беседката пред блока, като е превърнал същата в
гараж за своя мотор без да има съгласието на съседите си.
По отношение на неправомерно паркирания автомобил от ищеца пред блока, който е
бил без регистрационни номера се сочи, че ответникът е подал през 2022 г. сигнал по
телефона до Община Благоевград, като по случая на място са идвали служители на
общината, които са заснели въпросния автомобил и са залепвали лепенки с цел същия
доброволно да бъде отстранен, като се сочи, че до настоящия момент това не е сторено.
Иска се предявения иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира взема становище по иска и чрез
процесуален представител.
5
Ответникът делегира процесуален представител, изразява становище по иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от писмените доказателства, по които факти не се и спори от страните, че
ищеца И. работи в системата на МВР от 32 години. Излага се, че през месец февруари 2022
год. бил извикан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР – София, като
му било обяснено, че трябва да даде сведения, като му били посочени редица въпроси, на
които да дава отговори, по повод на подадена в Районна прокуратура - Благоевград,
Дирекция „Вътрешна сигурност” София, Дирекция инспекторат при МВР и до Директора на
ОДМВР - Благоевград жалба срещу него. Не спорно, И. подал исканите от него сведения и
отговорил на въпросите, които му били изложени, съобразно постановление на
прокуратурата. Установява се, че производството по проверката в рамките на прокурорска
преписка с вх. № 1237/2022 год. е приключило с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
Установява се, че в жалбата от 02.02.2022 год. адресирана до Районна прокуратура -
Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност при МВР”, Дирекция „Инспекторат при МВР”
и до Директора на ОДМВР – Благоевград ответникът е посочил, че ищецът е злоупотребявал
със служебното си положение, че ежедневно злоупотребява със заеманата от него длъжност,
като полицай за лични цели и облаги, и че използва колегите си от двете управления и тези
от КАТ за разрешаване на съществуващи единствено в главата му конфликти с други хора,
като подава сигнали и използва полицията за репресии и всяване на страх и подчинение.
Отразено е в жалбата, че през август 2021 г. ищецът е докарал пред блока, където живее лек
автомобил, марка „Мицубиши”, зелен на цвят, без регистрация и с неясен произход, като е
оставил същия на паркинга пред блока, с цел да демонстрира явно неуважение към съседите
и да им покаже, че може да си прави каквото поиска безнаказано и без последствия.
Посочил е ответника в жалбата, че на 16.12.2021 год. облечен за работа и в униформа
ищецът пристигнал пред блока, управлявайки лек автомобил марка „Фиат Пунто”, бял на
цвят, отново с неясен произход и без български регистрационни табели, а с такива
приличащи на италиански, който отново паркирал на обособената площадка. Сочи се в
жалбата, че ищецът умишлено е управлявал автомобила с униформа, за да не го спират, тъй
като този автомобил най-вероятно е без необходимите документи, ако въобще има някакви.
Сочи се, че действията му отново били явна демонстрация на недосегаемост пред живущите
в квартала. Ответникът е посочил, че след като ищецът е паркирал автомобила се е прибрал
в къщи и явно осъзнавайки извършеното престъпление, се е преоблякъл и е излязъл в
цивилно облекло, върнал се при автомобила и е демонтирал регистрационните табели и ги
прибрал. В жалбата ответникът е посочил още, че ако се извърши незабавна проверка ще се
установи произхода на колата и дали същият автомобил не е краден. Ответникът е посочил
в жалбата, че автомобилите марки „Опел Зафира” с peг. № ********** ****** и
6
автомобилите, собственост на дъщеря му марка „Опел Корса” с peг. № ********** и марка
„Мерцедес” с peг. ****** ********** ******, са с максимално затъмнени прозорци в
нарушение на закона, дори и на предните стъкла, освен това имат залепени стикери на
полицията, което е абсолютно недопустимо, както и че не били предприемани никакви
действия от началниците на ищеца да бъде санкциониран за това, както и, че „най- вероятно
целта на И. е да не се виждат лицата от криминалния контингент, които се возят в тези коли
и се пренасят с тях какви ли не багажи”. Посочено е в жалбата, че е недопустимо ищецът,
бившата му съпруга и дъщеря му да работят в една дирекция, да се возят с дъщеря му в един
служебен автомобил все едно всичко е ЕООД. Посочено е още, че ищецът се държи нагло и
арогантно с гражданите, търси провокации с хората, които го дразнят, особено с тези
живеещи в блока и при възможност без да има свидетели, което му било практика и
тактично си показвал пистолета, който носи на кръста и че е заявявал: „нали знаеш какво е
това и какво мога да ти причиня с него”. Посочено е в жалбата, че с поведението си ищецът
всявал страх и ужас у хората и те гледали да не му противоречат за нищо, за да няма ответна
реакция с фатален край, като знаят на какво е способен. Авторът в жалбата посочил, че
последната изява на надмощие над съседите ищецът изразявал в завземането на построената
в двора беседка, която е превърнал в гараж за мотора си, който държал вътре, като
заключвал последната с верига и катинар, че не разрешавал ползването на беседката и гонил
децата с груби изрази, играещи наоколо в двора, за да не влизат в нея. В жалбата
поведението на ищеца е квалифицирано като „мутренски манталитет и демонстрация на
недосегаемост”. В жалбата е изразено възмущение, че И. продължава да работи в полицията,
че някой го покровителства, че не може да помага при решаване проблемите на гражданите.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на две групи свидетели – едната на ищеца, другата на
ответника.
В показанията си свидетелите Ч., М., З., И. и П., излагат, че страните са в конфликтни
отношения, че ищеца се е затворил в себе си след подадената жалба до прокуратурата, че
ищеца не се занимава с наркотици, че на ищеца са му предоставени няколко коли, от които
да избере автомобил за дъщеря си, че ищеца е в добри отношения със съседите и с колегите
си.
В показанията си свидетелите П.а и И., излагат, че ищеца и ответника са в конфликтни
отношения по повод паркирани няколко автомобила от ищеца пред къщата, в която живее и
с което затруднява паркирането на другите живущи, както и свидетеля И. е в конфликтни
отношения с ищеца поради същия повод, както и установяват, че ответника е подал жалба
до прокуратурата срещу ищеца, заради поведението на ищеца, което квалифицират като
злоупотреба със служебно положение.
При изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото - по първия иск, спорното материално право е правото на
увредения да иска обезщетение за вредите- неимуществени, от причинителя на
7
увреждането, която правна квалификация е чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни, както и правен интерес от предявяването му – ищецът претендира
заплащане на неправомерно причинените му имуществени вреди върху личния му
автомобил вследствие на действията на служителите на ответното дружество при
изпълнение на възложената им от същото работа.
По същество искът се явява неоснователен. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т. нар. генерален деликт, установявайки
обща забрана, изискваща да не се причиняват вреди другиму. Общият деликтен състав
включва обективни /деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни /вина/
елементи.
Материалноправната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за
репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за
репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване
да установи това свое качество.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените
от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само
на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по
отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В конкретния случай ищеца сочи, че деянието на ответника се изразява в
изготвянето, подписването и подаването на жалба от 02.02.2022 г. до РП – Благоевград,
Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, дирекция „Инспекторат“ МВР и директор на ОД –
МВР Благоевград, чрез която жалба е разгласил позорни обстоятелства за ищеца и
клеветнически твърдения.
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е
8
въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /аргумент и от чл.
32, ал. 1 от Конституцията/. За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са
неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени
в съответствие със съвременните стандарти за морал.
При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка
налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да
бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на
свободното изразяване на мнение. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е
направено в редица решения на ВКС, например в решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр. дело № 1747/2013 г на
ВКС, Четвърто ГО, решение № 484/9.6.2010 г по гр. дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО,
решение № 62/6.3.2012 г по гр. дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при
спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на
фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата е
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл.
146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното
следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване. Деянието се изразява в "казване" или "извършване" на нещо унизително
за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали "казаното" или
"извършеното" представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия
следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице
обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени
действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или
вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а
със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на
пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е
осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в
средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи, или в електронно писмо.
Обида би била налице, в хипотеза, че написаното е унизително за честта или
достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното
9
следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се
осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат
от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва
да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество
представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани
думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е
характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на
отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение. Не се изисква обидните думи или действия да са безусловно
цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо
достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която
именно по тази причина е обществено неприемлива.
Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за
нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че
същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка
за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност,
поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида.
/в този смисъл са разясненията, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни
решения - решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012
г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.
Следва да се има предвид, че дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени
върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със
свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43,
ECHR 2001-II и Решение № 369/2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. IV Г. О. на ВКС). Съдът е
длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно
10
изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по
обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при
наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му
е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
В настоящия случай, депозираната жалба от 02.02.2022 г. до РП – Благоевград,
Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, дирекция „Инспекторат“ МВР и директор на ОД –
МВР Благоевград, не е адресирана до ищеца, поради което изложеното в жалбата не може да
се приеме за обида. От друга страна, обида чрез жалба също е възможна и съставомерна,
когато жалбата, съдържаща обидните изрази е била адресирана до обидения и е получена от
него. В настоящия случай се установи, че ответника е депозирал жалбата до РП –
Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, дирекция „Инспекторат“ МВР и
директор на ОД – МВР Благоевград. В приложената като доказателство жалба от 02.02.2022
г. не се съдържат обидни думи и изрази, които по своя характер да са унизителни за честта
и достойнството на ищеца. Написаното „ежедневно злоупотребява със заеманата от него
длъжност, като полицай за лични цели и облаги“, „мутренски манталитет и демонстрация на
недосегаемост” и други подобни изрази, не би могло да се квалифицира като обида. От
съдържанието на жалбата самият автор е квалифицирал не адресата на жалбата, а ищеца, за
да индивидуализира нарушенията, които следва да са предмет на проверка от органите. В
случая не може да се приеме, че текстът на жалбата сочи на презрително отношение към
личността на засегнатия и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми и
обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото. За
да е налице обида следва да бъдат написани думи, които обективно са годни да накърнят
достойнството на обидения, които според съвременните обществени стандарти са
неприлични, вулгарни и цинични. Написаното в жалбата не би могло по никакъв начин да
се приеме като унизително, неприлично, непристойно, грубо или цинично, за да бъде
квалифицирано като обида.
На следващо място съдът намира, че ответника не е осъществил и деяние, покриващо
признаците на престъплението клевета.
Според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК, „който разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му припише престъпление се наказа за клевета“. В исковата си молба ищецът
твърди, че при подаването на жалба до прокуратурата и дирекции на МВР, в която жалба са
направени квалификации. От прочита на жалбата, е видно, че са дадени оценки на ищеца
като служител, с които да се обоснове проверка на дейността му като служител. От друга
страна, показанията на свидетелите става ясно, че изложеното в жалбата за спорове с
паркирането и паркирани автомобили без номера от ищеца, е вярно. Това не може да се
квалифицира като клевета, като изложеното в жалбата съдържание не би могло да се приеме
като позорящо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвикващо
еднозначна негативна оценка на обществото. Посоченото в жалбата не е било с цел да
оклевети ищеца, а да се мотивира адресатите на жалбата да извършат проверка и да
11
извършат констатации.
На следващо място съдът не приема, че чрез депозиране на жалба до Районна
прокуратура Благоевград, както и до Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, дирекция
„Инспекторат“ МВР и директор на ОД – МВР Благоевград, ответника е осъществил състава
на престъплението клевета. Подаването на жалба до компетентните органи е позволено от
закона правно действие. Всяко лице, ако прецени, че са накърнени негови права има право
да се обърне към съответните органи – съд, прокуратура, полиция и др., с искане за защитата
им, без да носи други последствия при неоснователност на претенцията. Жалбоподателят е
добросъвестен и в случаите, когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Страната която предяви неоснователна жалба не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за
причинените на другата страна неудобства и притеснения, тъй като искането за защита на
накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно
гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД възниква и се поражда
само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата.
В конкретния случай ищецът не доказва виновно противоправно поведение на
ответната страна, в резултат на което да са настъпили вреди, при което може да се ангажира
отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени
виновно причинените вреди, на само ако действието, което ги е причинило е
противоправно, каквато противоправност в случая не се установява. Предприетите от
ответника действия по подаване на жалба не са противоправни действия. Единствено при
злоупотреба с права, ако прокуратурата или полицията е сезирана с жалба при ясното
съзнание на подателя й, че липсва основание за виновността на посоченото лице, действието
на ответника ще бъде противоправно, тъй като ще представлява злоупотреба с право.
Злоупотреба с право, т.е противоправно поведение ще бъде налице, ако жалбоподателят
знае, че твърдените от него обстоятелствата са неверни, но въпреки това сезира
прокуратурата с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. По
делото липсват данни в тази насока.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от иска, както и предвид това,
че ответника претендира разноски, съдът приема, че са дължими такива в размер от 900 лева
за възнаграждение за адвокат.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. срещу Н.
М. П., с адрес за призоваване гр. Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
обективирани клеветнически твърдения в подадена жалба на 02.02.2022 год. до Районна
прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР - София, Дирекция
12
„Инспекторат” при МВР - София и до Директора на ОДМВР - Благоевград, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на жалбата – 02.02.2022 год. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, да заплати на Н. М. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 900.00 лв. (деветстотин лева), представляваща разноски за
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13