мотиви към присъда N9102, постановена по НОХД N«354/2019г. по
описа на Русенски районен съд, V-ти
наказателен състав
Русенска
районна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Я.М. в това, че през периода
30.08.2017г. - 11.10.2017г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ- свидетелство за управление на моторно превозно средство с номер MIXAY939251G99AD 62
(британски образец), издадено на 14.04.2016г. на името на А.Я.М. за категории
„В“, „С“ ,’fkp“, на
който бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти на Кралство
Великобритания за А.Я.М., като от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства,
които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият
А.Я.М. е роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, неженен,
не работи, неосъждан, ЕГН**********.
Подсъдимият
не притежавал правоспособност за управление на МПС, не отговарял и на
необходимите условия за това, тъй като нямал необходимото образование по чл.
151, ал.2 от Закон за движението по пътищата. Въпреки това за периода 2010г,-
2017г. той многократно управлявал МПС, като извършвал различни нарушения на
правилата за движение по пътищата.
През
2017г. М. се срещнал със свид.Я.П. по повод на повреда на техника на
подсъдимия. П. ремонтирал компютъра му и в течение на разговора им подсъдимият
споделил, че има нужда от свидетелство за управление на МПС. Свид.П. му казал,
че може да му предостави такова, за което следвало да плати. Около двадесет дни
по- късно свид.П. дал на поде.М. неистинско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с номер MIXAY939251G99AD 62 (британски образец) на името на подсъдимия за
категориите „В“, „С" „fkp “ с валидност за периода 17.03.2016г. - 14.04.2026г., на
което било предаден вид, че е издадено от компетентните за това власти на
Кралство Великобритания. М. платил на П. 1200лв. за услугата. На 30.08.2017г.
подсъдимият се явил в сградата на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе, където
представил даденото свидетелство по повод на административнонаказателно
производство против него. Поради прецизността на изработка на неистинския документ,
полицейските служители - свидетелите С., Ж. и М. не забелязали отлики от
стандарта за този вид документ.
На
11.10.2017 г. М. управлявал лек автомобил с рег.№PIAL 354 по бул. „Мидия Енос“ в гр.
Русе, където бил спрян за проверка от свидетелите М. и И. - полицейски
служители при Първо РУП на ОД на МВР - Русе. Подсъдимият им представил
неистинското свидетелство за управление. М. и И. се усъмнили в легитимацията на
подсъдимия и той бил отведен в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе.
След внимателен оглед от външна страна на документа съмненията на полицаите се
задълбочили и с протокол за доброволно предаване подсъдимия го предал на
полицейските служители. Видно от заключението на назначената по делото техническа
експертиза свидетелството за управление на моторно превозно средство с номер MIXAY939251G99AD 62,
британски образец, издадено на името на М. не било оригинално и не отговаряло
на стандарта за издаване на такива документи в Кралство Великобритания.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства по делото- справка за съдимост, справка за нарушения по ЗДвП,
заключението на назначената и приета по делото съдебно- техническа експертиза,
свидетелството за управление на моторно превозно средство с номер MIXAY939251G99AD 62. При
изграждане на дадената фактическа обстановка съдът не кредитира показанията на
свид.Я.П., които са в противоречие с целия останал доказателствен материал,
досежно съдържащите се в него факти, касаещи показанията му. Подсъдимият
категорично посочва П. като лицето, което му е предало фалшивото свидетелство
за управление, като знае и телефонния му номер, посредством който твърди, че се
е свързвал с него. Свид.Г. също заявява познанството си със свид.П. и излага
възприятия за дейността му като техник, каквато П. отрича. Следва да се
отбележи и липсата на какъвто и било мотив у подсъдимия да набеждава П., тъй
като явно органите на досъдебното производство не са проявили никакъв интерес
към личността на лицето, явяващо се източник на неистинския документ, за да се
стигне до произволно назоваване на П. с цел да бъде прикрито друго лице.
Горната
фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат
безспорния правен извод, че с описаното в нея деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 във вр.
чл.308, ал.2 във вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода
30.08.2017г. - 11.10.2017г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ- свидетелство за управление на моторно превозно средство с номер MIXAY939251G99AD 62 (британски
образец), издадено на 14.04.2016г. на името на А.Я.М. за категории „В“, „С“ „fkp “,
на който бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти на Кралство
Великобритания за А.Я.М., като от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност. От обективна страна свидетелството било
неистински официален документ- било му придаден вид, че е издадена от британско
длъжностно лице в кръга на службата му, но всъщност това не отговаряло на
действителността. Подсъдимият се ползвал от свидетелството, като го представил
на два пъти на органите на МВР. Престъплението представлява продължавано
такова, тъй като е извършено с две деяния, осъществяващи поотделно състав на
едно и също престъпление- документно, извършени са през непродължителен период
от време при еднородност на вината и при една съща обстановка, като всяко
следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на прехождащите
го. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той е
съзнавал, че ползва официален документ, който е неистински. Видно от
обясненията му, М. е бил наясно с цялата процедура по легално придобиване на
правоспособност за управление на МПС, знаел е всичките й етапи, подробно
пресъздадени от него, знаел е и изискването за степен на образование, каквото
знаел, че не разполага. Не участвал в нито един от елементите на фактическия
състав при издаване на документа. Платил за придобиването на документа на свид.П.,
който нямал нищо общо с органите на държавата, издател на свидетелството.
Поради всичко това подсъдимият напълно съзнавал, че няма как да е получил, а
впоследствие и използвал, редовно свидетелство за управление, като предвиждал
общественоопасните последици от поведението си искал настъпването им.
Причина
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства наличието на дете, за което се грижи и полагането на труд.
Отегчаващо вината обстоятелство се явява продължителния период, през който
лицето е управлявало МПС без правоспособност- седем години, видно от справката
му за нарушения по ЗДвП. Предвид тези обстоятелства, превес сред които имат
смекчаващите такива, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание две години
лишаване от свобода, като целите му ще се постигнат и с условното осъждане,
поради което изпълнението му следва да се отложи за изпитателен срок от четири
години.
На
основание чл.53, ал.2, б.а от НК свидетелство за управление на моторно превозно
средство с номер MIXAY939251G99AD
62 (британски образец) следва да се отнеме в полза на държавата.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата
210.25лв. за разноски на досъдебното производство и по сметката на РРС 60лв. за
разноски на съдебното следствие Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
