Решение по дело №197/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], против Решение № 155 от 21.12.2023г. постановено по а.н.д. № 456/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В него не било обсъдено възражението на жалбоподателя, че по безспорен начин не било установено наличието на задължение за последваща проверка на посочения в АУАН и НП водомер към момента на извършването от инспекторите на ДАМТН на проверката на място – 22.06.2023г., тъй като в хода на административнонаказателното производство не били събрани никакви доказателства относно липсата на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка с 50 % от определения със заповед на председателя на ДАМТН срок. Това не било коментирано от районния съд, въпреки че определянето на срока на валидност на последващата проверка на процесния водомер било основен елемент от състава на твърдяното нарушение. Този пропуск необосновано фаворизирал позицията на ответната страна по делото и се приравнявал на липса на мотиви в частта на решението, свързана със съставомерността на твърдяното от АНО нарушение. Твърдението, че административнонаказващият орган поискал информация за удължаване срока на проверката от проверяваното дружество с писмо № 82-00-580/30.03.2023г., били неоснователни. От писмото било видно, че такова конкретно искане не било отправяно към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място]. Доводът на АНО, че проверяваното дружество не предоставило информация за удължаване на срока на валидност бил ирелевантен, тъй като доказателствената тежест при установяване на административното нарушение била върху АНО. Последният не представил в хода на делото никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за липса на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка. На следващо място, в обжалваното съдебно решение не били обсъдени противоречиви доказателствени материали, представени по делото, относно липсата на действително извършване на измерване свързано с търговско плащане (по смисъла на чл. 5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка касаторът представил фактура, че през юни 2023г., когато било установено процесното нарушение, „Водоснабдяване и канализация ЕООД“ не използвало показанията на точно този водомер при определяне на цената в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количество. Представеното доказателство оборвало свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при извършване на проверката на място били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода били отчитани по показанията на водомера. Въпреки това, съдът не изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за юрисконсулт.

Ответникът – Началник на регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител в писмен отговор (възражение), навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касационния жалбоподател.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея съображения.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 278/20.11.2018г., издадено от Началник на регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като посочил, че с него за нарушение на чл.44, т.4 вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място] било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева. За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не било допуснато процесуално нарушение, а от материална страна нарушението се явява доказано по несъмнен начин .

Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.63в, ал.1 от ЗАНН относно процесуалните правила пред касационната инстанция при проверка на съдебни актове, постановени по административнонаказателни дела, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно.

При извършената проверка на контролираното решение досежно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо.

Видно от подадената пред Районен съд – Димитровград жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], по която е образувано а.н.д. № 456 по описа на този съд за 2023г., предмет на обжалване е било Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-141 от 10.10.2023г. ,издадено от Началник на регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

От диспозитива на проверяваното решение става ясно, че с него районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 278/20.11.2018г., издадено от Началник на регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, т.е. произнесъл се е по законосъобразността на наказателно постановление, по отношение на което не е бил сезиран.

Действително разликата при идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е потвърдено с контролираното решение, е възможно да се дължи на допусната техническа грешка, но касационната инстанция няма процесуален способ за поправяне на такова несъответствие по реда на инстанционния контрол.

Като се е произнесъл по незаявен предмет на оспорване, Районен съд - Димитровград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Доколкото в случая не се установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районният съд, след обезсилване на решението делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При този изход от правния спор, районния съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл.226, ал.3 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 155 от 21.12.2023г. постановено по а.н.д. № 456/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.