№ 683
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин М.
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000138 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Сън-Те КМ“ООД, чрез
пълномощника му адв. К. от САК, срещу решение № 260147 от 12.10.2020 г.
по т.д.№ 655/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „М. и Сие“ООД иск с правно
основание чл. 258 от ЗЗД за сумата от 27 000 лв., представляваща част от
общото възнаграждение в размер на 70000 лв., дължимо за извършени
строително-монтажни работи по договор от 4.03.2015 г., сключен между „М.
и Сие“ООД като възложител и „Биад С“ЕООД като изпълнител, за
извършване на преустройства за промяна на предназначението на магазин №
1 за промишлени стоки, находящ се в УПИ VII-72, кв. 3а, ж.к. „***“, ул.
„Найден Георгиев“№ 50 , район „***“, гр. София, което е прехвърлено на
„Сън-Те КМ“ООД от „Биад С“ЕООД с договор за цесия от 12.03.2015 г.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
с цесионния договор жалбоподателят е придобил вземането на „Биад-
С“ЕООД за възнаграждение в размер на 70 000 лв. към въззиваемия „М. и
Сие“ООД, възникнало от сключен между тях договор за строително-
1
монтажни работи от 4.03.2015 г., както и че то произтича от действително
правоотношение, възникнало между тях от същия договор. Неправилен
според него е обаче изводът на съда за неоснователност на иска, обоснован с
клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за наем от 1.07.2014
г., с която е уговорено, че разходите за преустройството на наетия имот,
какъвто представлява цедираното вземане, са за сметка на „Сън-Те КМ“ООД-
наемател по него. Наведен е довод, че въззиваемият - длъжник по цедираното
вземане може да противопостави на цесионера само възражения, които
произтичат от правоотношението му с цедента- стария кредитор, от което е
възникнало прехвърленото вземане, но не и такива, които са свързани с други
правоотношения между него и цесионера, освен ако не са налице
предпоставките за прихващане, каквото възражение е било заявено от
ответника в първоинстанционно производство, но не е било прието за
разглеждане с нарочно определение на съда от 11.02.2020 г. Формулирано е
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с
което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемият „М. и Сие“ООД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез
пълномощника му адв. Б. от САК се твърди, че придобивайки вземането за
заплащане на строително- монтажните работи, жалбоподателят е изпълнил
собственото си задължение към ответника по чл. 6 от сключения между тях
договор за наем, да извърши преустройството за своя сметка, като чрез
придобиване на вземането на техния изпълнител към наемодателя го е
освободил от задълженията му към строителя и като краен резултат е поел за
своя сметка разходите, както се е задължил с наемния договор. Изложено е,
че начинът на изпълнение на това задължение е без значение, доколкото
цесията има ефекта на изпълнение на собственото задължение на
жалбоподателя- приобретател на вземането, като наемател по сключения с
наемодателя наемен договор. Твърди се, че в случая е налице и съединяване
на качествата на кредитор и длъжник. Изложено е, че жалбоподателят не е
възразявал срещу изпълнението на конкретни строителни работи и
понастоящем ползва имота съобразно промененото му по негово искане
предназначение, с което изцяло е потвърдил и приел всякакви действия на
наемодателя по извършеното преустройство. При условията на евентуалност
2
оспорва наличието на действителен договор за изработка, сключен между
него и третото неучастващо в производството по делото лице „Биад С“ЕООД,
от който произтича прехвърленото на жалбоподателя вземане, с
възражението, че той не съдържа негово съгласие относно основните
елементи на правоотношението, в частност за конкретните строителни
работи, чието изпълнение е възложено с него, тъй като представената по
делото оферта не представлява приложение към договора от 4.03.2015 г., или
към друг договор между същите страни и не съдържа указание, че се отнася
до строителните работи на процесния обект, нито е подписана от страните по
договора, вкл. от пълномощник на изпълнителя „Биад-С“ЕООД. Оспорено е и
становището на първоинстанционния съд, че ответникът е бил уведомен за
цесията, чрез прилагането към исковата молба на писменото уведомление от
стария кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с довода, че той не е бил
упълномощен за това от цедента. Наведен е довод, че с протоколно
определение от 11.02.2020 г. първоинстанционният съд необосновано е
отказал да приеме за разглеждане направеното от ответника евентуално
възражение за прихващане, поради което моли въззивния съд да го разгледа
по същество като допустимо, ако намери че жалбоподателят е носител на
прехвърленото му вземане. Направено е искане въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че между тях са съществували отношения по
сключен на 1.07.2014 г. договор за наем, с който „М. и Сие“ООД като
наемодател е предоставил на „Сън-Те КМ“ООД за временно и възмездно
ползване- за срок от 10 години от сключването му, недвижим имот,
3
представляващ магазин № 1 за промишлени стоки, с прилежащите му
складови помещения, санитарни възли и тераса, с обща застроена площ от
243,07 кв.м., разположен на кота 0,00 на жилищната сграда, находяща се в гр.
***, на адрес ж.к. „***“, ул. „***“№ **, изградена в УПИ VII-72, в кв. 3а по
плана на гр. София, местност „***“, при граници на недвижимия имот: от две
страни - двор, рампа за подход към подземен паркинг на сградата и магазин
за промишлени стоки № 2. Съгласно т. 1.5 наемателят се е задължил да
ползва наетия имот единствено за уговореното в договора предназначение-
като медицински център, състоящ се от лекарски кабинети на
общопрактикуващи лекари, специалисти, аптека, оптика и други. В клаузата
на чл. 6.1 от договора наемодателят се е съгласил, при спазване на условията
на договора, за своя сметка и със свои усилия наемателят да извърши всички
необходими правни и фактически действия за промяна на предназначението
на имота от магазин за промишлени стоки на медицински център, или
подобен статут, позволяващ ползването му съобразно уговореното
предназначение, като извърши и преустройството в съответствие с промяната
на предназначението. Уговорено е , че наемателят е длъжен да осигури
промяната на предназначението на имота и преустройството му в медицински
център, както и снабдяването с всички необходими за това разрешения и др.
документи изцяло със свои средства и усилия, както и задължение на
наемодателя да му съдейства във връзка с това. Съгласно т. 6.5, при
прекратяване на договора всички трайни подобрения в него остават в полза на
наемодателя и стават негова собственост, без той да дължи за тях
обезщетение или каквото и да е друго плащане на наемателя, освен ако
прекратяването не е настъпило предсрочно по вина на наемодателя, както и че
всякакви подобрения в имота, независимо от тяхната стойност, вид и
характеристика, извършени след предаването на фактическата власт върху
него от наемодателя на наемателя са изцяло за сметка на наемателя и не се
приспадат от наемната цена или от други дължими от наемателя суми по
договора.
Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е
приет сключен на 4.03.2015 г. договор, с който „М. и Сие“ООД е възложило
на трето неучастващо в производството по делото лице „Биад С“ЕООД
изпълнението на строителни и монтажни работи на строеж „Преустройство на
магазин № 1 за промишлени стоки и промяна на предназначението в АИП за
4
СМП - 6 бр.”, находящ се в УПИ VII-72, кв. 3а, ж.к. „***”, ул. „***” № **,
CO-район „***”, гр. ***“, съгласно оферта - приложение № 1,
представляваща неразделна част от договора, в която се съдържа подробно
описание на видовете, количеството и единичните цени на работите. В
клаузата на ал. 2 е уговорено, че при сключването на договора общата цена на
строително-монтажните работи е тази, посочена в офертата на изпълнителя –
приложение към него, според която тя възлиза на 70 000 лв. без ДДС. С
отговора на исковата молба ответникът „М. и Сие“ООД е оспорил
съществуването на договорни отношения между него и „Биад С“ЕООД във
връзка с преустройството на имота, както и истинността по авторство
(автентичността) на договора от 4.03.2015 г., като частен диспозитивен
документ в частта относно подписа на управителя „М. и Сие“ООД Й. П. Й., с
възражението, че той не е подписан от него. Оспорено е и получаването на
офертата- приложение към договора от „М. и Сие“ООД, както и относимата
му към същия договор с довода, че тя не съдържа указание, че представлява
приложение към него, в нея не е посочен строителният обект, за който се
отнася, както и поради това, че не е подписана от страните по договора.
Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е
приет акт образец 15 за установяване годността за приемане на строеж,
представляващ „Преустройство на магазин № 1 за промишлени стоки и
промяна на предназначението в АИП за СМП“, находящ се в гр. София, УПИ
VII-72, кв. 3а, ж.к. „***”, ул. „***” № **, СО - район „***”. Като възложител
на строежа в него е посочено въззиваемото дружество „М. и Сие“ООД, а като
строител- изпълнителят по договора за строителство от 4.03.2015 г. „Биад
С“ЕООД, като същият договор е посочен в т. 2.36 от приложенията към акта,
а в т. 2.30 като приложение към него фигурира договорът за наем от 5.01.2015
г., сключен между „М. и Сие“ООД и „Сън-Те КМ“ООД.
Според заключението на назначената в първоинстанционно
производство съдебно-графологическа експертиза, извършена от вещото лице
М., подписите за „Възложител: /Й. Й./“ в договора от 4.03.2015г., сключен
между „М. и Сие“ООД и „Биад-С“ЕООД, и в констативния акт за
установяване годността за приемане на строежа от 7.04.2015г. са положени от
Й. П. Й.- управител на „М. и Сие“ООД, като изследваните подписи в
процесните документи не са копирани или пренесени с техническо средство
от други документи, а са положени саморъчно с помощта на пишещо средство
5
със сачмен пишещ връх и химикална паста. В о.с.з. на 6.07.2020 г. при
приемане на заключението процесуалният представител на ответника „М. и
Сие“ООД е заявил изрично, че не го оспорва.
С оглед заявеното от ответника оспорване на действителното
извършване на строително-монтажните работи в първоинстанционно
производство е прието заключението на съдебно-техническа експертиза,
извършена от вещото лице Б. Т., според което твърдените в молбата-
уточнение от 4.06.2019г. и в молбата от 24.02.2020г. строително-монтажни
работи са изпълнени, като е установено припокриване на част от позициите,
посочени в таблица № 2 към заключението. След направен оглед и анализ на
проектната документация, експертизата е дала заключение, че извършените
работи са на обща стойност от 71 551,65 лева. Вещото лице е установило, че
всички видове строително-монтажни работи, посочени в двете молби, са
извършени във връзка с преустройството на магазина в медицински център и
промяната на предназначението му, като при направения от него оглед не са
установени строителни работи, извършени два пъти на едни и същи участъци.
Според експертизата, строителните работи, посочени в молбата-уточнение от
4.06.2019 г. обхващат почти всички извършени такива по преустройството на
помещението.
С договор, сключен на 12.03.2015 год., „Биад С“ЕООД е прехвърлил на
цесионера „Сън-Те КМ“ООД вземането си в размер на 70 000 лв. към „М. и
Сие“ООД, произтичащо от договора от 4.03.2015 г., дължимо за
изпълнението на строително-монтажни работи на строеж „Преустройство на
магазин № 1 за промишлени стоки и промяна на предназначението му в АИП
за СМП - 6 бр.“ находящ се в УПИ VII - 72, кв. 3а, ж.к. „***“, ул. *** № **,
СО- Район ***, гр. София“, заедно със законните лихви и други
принадлежности, срещу цена, равна на тази на цедираното вземане. По делото
е представено писмено уведомление, с което на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът „Биад С“ЕООД уведомява длъжника „М. и Сие“ООД за
прехвърлянето на вземането, както и че на основание ал. 4 от с. чл., от датата
на неговото връчване той дължи изпълнение на задължението на новия
кредитор – цесионера „Сън-Те КМ“ООД. Заверен по реда на чл. 183, ал. 1 от
ГПК препис от уведомлението е връчен на ответника заедно с исковата молба
и приложенията.
6
При горните данни съдът намира следното :
Безспорно е между страните по делото, че между тях е бил сключен
договор за наем на недвижим имот за срок от 10 години, с който уговорено,
че разходите за преустройството на имота, с цел привеждането му в
състояние, съответстващо на ползването, за което е нает- като медицински
център, са за сметка на наемателя. Не се спори също, че такова преустройство
е било действително извършено, въз основа одобрен архитектурен проект и
строителни книжа, което е видно и от представения по делото акт обр. 15 от
7.04.2015 г., с който е установена годността за приемане на строежа. По
делото е установено, че с договор от 4.03.2015 г. наемателят „М. и Сие“ООД е
възложил на трето неучастващо в производството по делото лице- „Биад
С“ЕООД изпълнението на строително-монтажните работи по
преустройството за промяната на предназначението на имота. От
неоспореното заключение на графологическата експертиза се установява, че
договорът е автентичен частен диспозитивен документ, доколкото е
действително подписан от управителя на дружеството- възложител по него Й.
Й.. С договор за цесия от 12.03.2015 г. изпълнителят на работите „Биад
С“ЕООД е прехвърлил на наемателя „Сън-Те КМ“ООД вземането си към „М.
и Сие“ООД в размер на 70 000 лв., произтичащо от сключения с него договор
за изработка. При горните данни и с оглед доводите и възраженията на
страните, спорен между тях е въпросът за съществуването на прехвърленото
вземане, като възникнало на твърдяното договорно основание, с
възражението на въззиваемия че строителните работи не са били
действително изпълнени, евентуално- че не са били извършени от
изпълнителя по договора- „Биад С“ЕООД. Настоящият състав намира тези
възражения за неоснователни. Изпълнителят по договора от 4.03.2015 г. –
„Биад С“ЕООД е посочен в съставения на 7.04.2015 г. акт обр. 15 като
строител на обекта, респ. изпълнител на строителните работи по
преустройството на магазина за промяна на предназначението му, съобразно
целта на ползването, уговорена с наемния договор. Актът е подписан от
управителя на „М. и Сие“ООД, посочен в него като възложител, установено
от заключението на графологическата експертиза и в т. 2.36 от него, като
неразделна част изрично е посочен договорът за строителство от 4.03.2015 г.,
което представлява конклудентно признание, че описаните работи, чиято
годност за приемане е установена с него, са извършени от строителя „Биад
7
С“ЕООД в изпълнение на този договор. На следващо място, от заключението
на назначената в първоинстанционно производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че всички видове строително- монтажни работи,
посочени в двете молби, съответно от 4.06.2019 г. и от 24.02.2020 г. са
извършени във връзка с преустройството на магазина в медицински център и
с промяната на предназначението му и са действително изпълнени на място,
което е констатирано от вещото лице при извършен оглед на имота, като
общата им стойност възлиза на 71 551,65 лева. Затова съдът приема за
установено, че строителните работи по преустройството на имота са били
извършени от „Биад С“ЕООД по сключения на 4.03.2015 г. договор с „М. и
Сие“ООД- възложител по него.
Неоснователно е и възражението на въззиваемия „М. и Сие“ООД, с
позоваване на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, че прехвърлянето на процесното вземане
няма действие по отношение на него, тъй като не му е било съобщено от
стария длъжник- цедента „Биад С“ЕООД. Като приложение към исковата
молба е представено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до „М. и
Сие“ООД, изходящо от цедента „Биад С“ЕООД и подписано от неговия
управител, в което са посочени съществените елементи на цесионния договор
– размерът на прехвърленото вземане и основанието, от което то произтича,
както и цесионера- „Сън-Те КМ“ООД, като изрично е указано, че след
неговото връчване на длъжника, той дължи плащане на новия кредитор.
Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията, вкл. и от
уведомлението, на 7.10.2019 г., видно от разписката на л. 58 от делото, с което
е изпълнено задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, обуславящо
действието на прехвърлянето по отношение на длъжника. Неоснователно е и
възражението, че уведомлението няма такова действие, тъй като цесионерът
не е бил упълномощен от цедента да го извърши. Упълномощаването на
цесионера е предпоставка за валидността на уведомяването само когато той
прави уведомителното изявление от името на цедента. Когато той е само
приносител- nuntius на писменото изявление на цедента, упълномощаване не
е необходимо. В случая споменатото уведомление обективира писменото
изявление на самия цедент – „Биад С“ЕООД, а не на цесионера „Сън-Те
КМ“ООД, направено от негово име, поради което с връчването му на
длъжника „М. и Сие“ООД прехвърлянето поражда действие по отношение на
него и съдът е задължен да го съобрази при условията на чл. 235, ал. 3 от
8
ГПК.
Въззивният съд обаче намира, че искът е неоснователен.
Безспорно е между страните по делото, че съгласно уговореното с
наемния договор от 1.07.2014 г. разходите за преустройството на наетия имот,
необходимо за привеждането му в съответствие с ползването, за което е нает-
като медицински център, са за сметка на наемателя. Затова с придобиването
от наемателя „Сън-Те КМ“ООД на вземането на изпълнителя на строителните
работи по преустройството, произтичащо от сключения 4.03.2015 г. договор
за изработка към наемодателя „М. и Сие“ООД- възложител по него, с
цесионния договор от 12.03.2015 г., то се погасява поради сливане в едно и
също лице на две несъвместими качества – на кредитор и длъжник по него.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че длъжникът не може да
противопостави на цесионера възражения, произтичащи от отношенията му с
него, а само такива от отношенията му с цедента, освен ако няма към него
насрещно вземане, произтичащо от друго правоотношение, с което да е
направил възражение за прихващане. Погасителното действие на сливането е
обусловено от несъвместимостта в едно и също лице на качествата на
кредитор и длъжник по материалното правоотношение, от което произтича
задължението, поради което ефектът му настъпва в момента на придобиване
на вземането- в случая, от датата на сключване на цесионния договор от
12.03.2015 г., който поради консенсуалния си характер поражда своето
транслативно действие с постигане на съгласие между страните по него.
Доколкото по силата на наемния договор разходите по преустройството на
имота са за сметка на наемателя „Сън-Те КМ“ООД, с придобиването от него
на вземането на изпълнителя на строителните работи към наемодателя „М. и
Сие“ООД като възложител по договора за изработка, то се погасява чрез
сливане, защото в отношенията му с последния, задължен за заплащане
сумата по него е наемателят, а не наемодателят. Хипотезите, при които
сливането няма погасително действие са изчерпателно – numerus clausus
посочени в закона- чл. 60, ал. 2 и чл. 67 от Закона за наследството, чл. 178 от
ЗЗД, от което по аргумент a contrario следва, че извън изрично уредените
случаи то има погасителен ефект върху задължението.
По горните съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на
9
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г., клаузата на т. 2 от
който е с характер на разписка, по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД,
удостоверяваща действителното му заплащане.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260147 от 12.10.2020 г., постановено по
т.д.№ 655/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Сън-Те КМ“ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Бяло
море“№ 25, да заплати на „М. и Сие“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София. ж.к. „***“, бл. 82, вх. „А“, ап. 1, разноските,
направени по водене на делото пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10