Решение по дело №750/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260009
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20194330100750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                                  

                         05.10.2020 год. , град Тетевен

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

        Тетевенският   районен съд , първи  състав,в  открито  заседание на  шестнадесети септември   през две хиляди и двадесета  година:

                                                     ПредседателАНИ ГЕОРГИЕВА

        Секретар  :Петя Георгиева  

        Като разгледа докладваното от съдията   Георгиева гражданско дело  № 750 по описа  на Тетевенският районен съд  за  2019 год., за да се произнесе – съобрази:

                Ищец :  Н.Г.Г. ***.

 

                Ответник : И.А.А. ***.

Предявен е иск  и насрещен такъв с правно основание чл.127 ал.2 от СК,  чл.143,ал.2  от СК и чл.149 от СК

         Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Н.Г.Г. *** срещу И.А.А. ***.

       В исковата молба се твърди ,че ответницата е майка на малолетното им дете И.н.Г., родена на *** г. , като детето винаги било живяло с майка си , но ищеца полагал грижи и давал средства за детето си .Твърди ,че детето било силно привързано към бащата, както и ,че напоследък ответницата  възпрепятствала контактите с дъщеря им, изразява готовност да'заплащам на дъщеря си Инна чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер  на минималната . Предлага режим на лични контакти с детето .

 В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и насрещен иск от ответницата  И.А. .

    В отговора се твърди ,че така предявените искове са допустими , но частично основателни , като предлага също така режим на лични контакти с детето , претендира издръжка от датата на подаване на иска в размер на 150 лв месечно  , както и такава за минал период в размер на 1800лв .

 В насрещната искова молба се твърди ,че страните са се разделили след акт на домашно насилие и ищеца по първоначалния иск не е давал издръжка  за детето , като бащата на детето винаги е работил ,но не винаги по трудови договори. Твърди се че бащата е осъждан няколко пъти и е напълно неграмотен , а акта на домашно насилие  спрямо ищцата по насрещния иск бил извършен пред очите на децата и. Моли да и бъдат присъдени родителските права върху детето  Инна Гергова  , като детето да живее при нея на административния и адрес в гр. ... . Предлага режим на лични контакти на детето с бащата , претендира издръжка за детето  от дата   на подаване на иска в размер 150 лв. месечно , както и за минал период в размер на 1800лв  . Претендира и разноски .

  В срока по чл.131 от ГПК по насрещния иск е постъпил писмен отговор от ищеца по първоначалният иск , с който се твърди ,че искът по чл.149 от СК е допустим , но частично основателен , тъй като ответникът по насрещния иск бил заплатил сумата от 500 лв.за малолетното дете за отминалия период , оспорва искането за разноски .

      Предявен е иск  и насрещен такъв с правно основание чл.127 ал.2 от СК,  чл.143,ал.2  от СК и чл.149 от СК .

    По делото са постановени привременни мерки , като с определение  от 30.10.2019г е постановено ,че родителските права се предоставят на майката и ще се упражняват на адреса на майката, постановен е режим на лични контакти на бащата с детето  всяка първа и трета седмица от месеца от 9 до 16ч., както и издръжка в размер на 150 лв от датата на подаване на иска в съда , а с определение от дата 20.02.2020г. съдът е постановил режима на лични контакти на бащата с детето да е всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 9 до 19ч , първите два дни от великденските празници 17,18 април от 10 ч на 17 април до  19 ч. на 18 април с преспиване , от 9 ч. на 23 май с преспиване 19ч на 24 май , от 15 до 30 юли през лятото, който период да не съвпада с годишния отпуск на майката , както и на 26 декември-последния ден от коледните празници  от 9 до 19 ч. , като издръжката е променена на 152,50 лв.

             По делото са събрани писмени   и гласни доказателства. Приет е  социален доклад изготвен от Д”СП” гр. Л. и Д”СП” д.М.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги обсъди, съгласно  чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището на Д”СП” Л. и Д”СП” д.М.  , дадено съгласно чл.21,т.15 от З.З.Детето, приема за установено от фактическа страна следното:

 В исковата молба ищеца  навежда доводи, че страните живели на съпружески начала и от съвместно съжителство е родено малолетното дете И.н.Г. на дата 13.02.2014г., видно от представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане 70 /18.02.2014 г на община Гоце Делчев . Страните са се разделили и са имали конфликти помежду си .

Поради което  делото са представени и приети  три преписки на РП-Тетевен , като  по  преписка №128/2018г  ,  №638/2018г, 411/2018г.е постановен отказ да се образува наказателно производство.  От гр.д.№273 от 2018г. на Р.С.Тетевене е видно ,че по отношение на ответницата И.А. е е наложена мярка за  защита ,а ищецът Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на И.А., издадена е и заповед за защита , като решението е потвърдено с решение №269  от  05.12.2018г. По делото е приета справка за съдимост на ищеца , видно от която същият е осъждан 6 пъти за престъпления против личността и собствеността , поради което по делото е изискан и предсъдебен доклад . Видно от констатациите в предсъдебния доклад в т.4 оценка на риска  от вреди за обществото и вероятността за рецидив , че към датата на изготвяне на доклада 01.11.2019г  ищецът изтърпява наказание пробация ,че няма промяна в отношението с неговото дете, но междуличностното поведение на ищеца оставало проблемно , като трудно се владеел в конфликтни ситуации , като в заключение  същият изпълнявал пробационните си мерки . По делото са представени по два социални доклада от Д”СП”-Л. и Д”СП” д.М. /л.27,л.61,122,128/.Видно от констациите в социалните доклади на Д”СП”Л. /л.27,128/ Страните по делото са съжителствали около 5г. през които години са се събирали и разделяли неколкократно . Майката е заявила ,че ищецът и е помагал финансово и не възразявадетето да има лични контакти с бащата . Самото дете изявявало желание да вижда бащата и да контактува с него. Основно за детето се грижела майката и бабата по майчина линия , като детето има условия при майката , като посещава и детска градина в гр. .... Констатирано е ,че детето е привързано и към двамата родители . Майката работи  в „Медикет цех”ЕООД и получава 560лв месечна заплата , както и семейни помощи за дете .

От социалния доклад на Д”СП”д.М. /л.61,л.122/ е видно ,че от доклада /л.61/ от 12.11.2019г ,че бащата не познавал нуждите и потребностите за отглеждането на малолетното дете Инна , тъй като отговарял ,че детето яде всичко и състоянието на детето било здраво , като на срещата бащата отклонявал темата за предоставяне на информация  относно предоставяне на средства за издръжка .Твърди се ,че домакинството разполагало с примитивни битови условия и санитарното помещение било отделно от основното жилище, като хигиената била задоволителна. Констатирано е ,че за малолетната Инна нямало обособено лично пространство , няма самостоятелно легло , както и лични вещи и принадлежности за ползване от детето . Бащата работел без трудов договор в дърводобива . Ищецът е споделил ,че комуникацията с майката на детето му е нарушена след раздялата и бил възпрепятстван да контактува с детето си . Във вторият социален доклад от 11.02.2020г/л.122/ е установено ,че в стаята ползвана от бащата освен обичайната мебелировка бил осигурен и диван разтегателен , който е предназначен за ползване от малолотното дете при неговото гостуване, както и играчки, поради което е установено ,че за детето са осигурени задоволителни условия за отглеждането му при гостуване при бащата .

От показанията на свидетелите на ищеца Н.Г.П.и Х.Б.Х.се установява ,че страните заживели заедно но същите са се разделили когато детето им е било около 3 годишно . Когато страните живеели заедно бащата се е грижел за дето  родителите на ищеца също ги подпомагали с храна тъй като гледали животни . След раздялата майката не позволявала на бащата да се вижда с детето си , грижел се е за детето като му е купувал дрехи ,храна , давал по 30-50лв , тъй като ищецът и е споделял тези факти  , като бащата преди коледа е обзавел стая за детето по думите на св. Петкова .Свидетелят Х. е виждал бащата като купува за детето си подаръци и пред него е тръгвал да занесе пари за детето си,  но не е ставал свидетел на предаване на парите ,но е ходил с ищеца два пъти и веднъж с майка му да превежда пари и това било края на 2019г и м. септември 2019г , потвърждава ,че има стая и легло за детето .

        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск  с правна квалификация  чл.127, ал.2 от СК. Съобразно чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му .

Настоящия случай се касае спор между родители, които не са сключили официално граждански брак, а детето е родено от съвместното им съжителство и впоследствие са се разделили , като в момента  майката живее в гр. ... с детето ,бащата на детето също  живее в с. Садовец ,обл. Плевен с родителите си . След раздялата ищецът и ответницата са имали конфликти помежду си , като били подадени жалби от ищцата образувани били преписка №128/2018г  ,  №638/2018г, 411/2018г. по които е  постановен отказ да се образува наказателно производство. Образувано е било гр.д.№273 от 2018г., по което решението е потвърдено с решение №269  от  05.12.2018г. на ОС-Ловеч  като по отношение на ответницата И.А. е  наложена мярка за  защита ,а ищецът Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на И.А., издадена е и заповед за защита.По делото е изготвен и пердсъдебен доклад от чиито констатации в т.4 оценка на риска  от вреди за обществото и воятността за рецидив ищецът изтърпява наказание пробация ,че няма промяна в отношението с неговото дете, но междуличностното поведение на ищеца оставало проблемно , като трудно се владеел в конфликтни ситуации , като в заключение  същият изпълнявал пробационните си мерки . Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че взаимоотношенията между родителите играят изключително важна роля в живота на децата, те оказват огромно влияние върху тях като личност, върху нормалното им психическо и нравствено развитие. Там, където в отношенията между родителите се проявяват неуважение един към друг, равнодушие, недоверие, грубост децата помръкват, той като безспорно е доказано по делото ,че двамата родители имат конфликти помежду си предвид представените писмени доказателства В случая по делото няма данни бащата да се държи грубо с детето , а напротив самото дете е привързано и към двамата си родители  видно от социалния доклад на Д”СП” Л. , детето  желае да общува с бащата, чувства се добре и расте щастлива и обичана   . Видно е от социалният доклад на Д”СП” д.М. /л.122/, че бащата се е постарал и е подсигурил за детето си самостоятелно легло в стаята , както и играчки .

Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите доказват ,че бащата е правел подаръци за детето си ,а що се отнася до заплащане на издръжката същата е заплащана в края на 2019г , тоест след като е определена с  привременни мерки . Относно битовите условия в жилището където живее бащата показанията на двамата свидетели се припокриват с тези от социалния доклад на Д”СП” д.М./от л.122/.

      В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на детето Инна живеят разделено и детето се отглежда от майката , като в исковата молба ищецът потвърждава този факт не оспорва   правата върху малолетното дете и местоживеенето му да е при майката, спорен е режима на лични контакти .

        При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на детето . Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.

Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към детето , отношението на детето към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.

Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката , като спор по този въпрос няма  между страните , на адреса на който тя живее в момента с детето .

  Съдът намира, че майката  И.А.А.  притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето  за неговото  правилно отглеждане и възпитание. Тя може да му  предостави домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да  и  присъди родителските права и да определи местоживеенето на детето И.н.Г. при майката. По отношение на режима на лични контакти съдът намира ,че детето е малко , родено е на  ***г , но видно от социалният доклад на Д”СП” Л. ,но същото е привързано към бащата и ще е уместен режим на лични контакти с бащата , а именно : бащата Н.Г.Г. ще може да взема при себе си детето Инна от дома на майката И.А. всяка   първа и трета  събота  и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с преспиване  до 18.00 часа на неделния ден като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща , както и 15   дни през лятото, когато майката  не е в платен годишен отпуск, първи два дни от великденските празници от 10 часа на първия ден с преспиване до 18 ч. на втория ден , като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща , последния ден от коледните празници, а именно 26 декември  бащата ще взема детето от дома на майката  в  9  и ще го връща в  19 часа  , а през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си  със съгласието на майката .

           По насрещната  исковата претенция по чл. 143, ал. 2 от СК., с която се претендира ежемесечна издръжка  за детето в размер на150 лв. начиная от датата на подаване на иска в съда 03.10.2019г. Съдът взема предвид ,че към датата на съдебното решение размерът на минималната работна заплата е променен.Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да  е определена  нормативно ¼ от МРЗ , освен ако даването на издръжка в по – голям размер не би представлявало особено затруднение за родител.При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т. 2/. По делото липсват доказателства ответника  да участва в издръжката на друг ненавършил пълнолетие низходящ. От социалният доклад става ясно ,че майката е подпомагана по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД/л.129/ . Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Л. ,възрастта на детето , както и факта ,че същото посещава и детско заведение   , а понастоящем следва да е и в първи клас , като взе предвид, че майката полага грижи при отглеждането и възпитание му  и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето Инна  са необходими и достатъчни 160  лв. , която е в размер на около  минималната , като издръжката е дължима в този размер от  датата на постъпване на иска в съда  03.10.2019г.Правото на детето  да получава  издръжка от своя баща   е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата  нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като видно от социалния доклад  на Д”СП” д.М. бащата е заявил ,че работи в дърводобива и получавал по 200 лв. на ръка дневно /л-124/.При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия . Видно от  Постановление на Министерски съвет № 350 от  19 декември 2019 г. на МС минималната работна заплата за страната е 610 лв. , а издръжката за детето се определя съобразно чл. 142 ал.2 минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ част от М.Р.З. Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2020 г е 152,50 лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родител. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст. Поради ,което настоящия състав счита че за детето Инна са нужни  по 160 лв. месечна издръжка начиная от датата на иска 03.10.2019г в едно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска. Следва да се има на предвид ,че след влизане на решението в сила следва да се приспадне от задължението за издръжка заплатената сумата за издръжка  по определението за привременни мерки  от 30.10.2019г и от 20.02.2020г   до датата на влизане в сила на съдебното решение .

По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл.149 от СК, с който се претендира издръжка за детето Инна за минал период   една година преди завеждане на иска  т.е от 03.10.2018г до 03.10.2019г. в размер на общо 1800лв, тоест по 150 лв. месечно ,видно е от социалния доклад на Д“СП“.Л. /л.128 /, че страните  трайно са разделени. В случая  съдът следва да изследва какъв е бил размера на МРЗ за този минал период и какъв е бил размерът на минималната  издръжка . Съобразно ПМС320/20.12.2018 г, МРЗ е 560 лв , т.е минималната месечна сума за издръжка на детето е по 140 лв. месечно , а съобразно ПМС № 316/20.12.2017 г. МРЗ за 2018г е 510 лв.   ,т.е минималната месечна сума за издръжка е 127,50 лв . Предвид това за периода м.10,11 и 12 .2018  дължимия минимален размер на издръжката е 127,50 лв ,а  за три месеца  е 382,50 лв , за 2019г минималната издръжка е 140 лв , поради което остатъка до 1800лв ,който е 1417,50лв , се разделя на за периода от м. януари 2019г. до м. септември 2019г , тоест на 9 месеца и се равнява 157,50 лв месечно , предвид на това претендиравана издръжка за минал период е в рамките на законоустановената минимална, като иска следва да се уважи  .  

По делото  не се доказа бащата след раздялата с майката да е заплащал издръжка .Що се отнася до  веществените подаръци, които са направени на детето при родителските контакти, за които говорят свидетелите , те  не могат да компенсират задължението за издръжка. Касае се за задължения от различен характер, като не следва да се смесват нравственият дълг, който родителят има към детето си и законовото задължение за издръжка към низходящ. Между двете задължения е недопустимо да се търси компенсаци. Отделно от изложеното в случая направените подаръци не са   установени по размер и не са въведени в иска и в отговора  на  насрещния иск , поради което не следва да бъдат съобразявани.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението  в частта относно  издръжката

 

  На основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавната  такса по уважения иск за издръжка по чл.143 ал.2 от ГПК- 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи   в размер на  230,40лв.  ,  държавна такса върху уважения размер на издръжката по чл.149 от СК в размер на 72 лв. както и  5.00 лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

 По отношение на разноските претендирани от ответницата  с  насрещната искова молба , то съобразно определение №306 от  04.09.2017г. по . гр.д.№ 2722/2017 г. на трето Г.О. на ВКС „…Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции./ виж Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./Няма причина и не може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за различните инстанции . В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя становището застъпено в цитираното определение №385/25.08.2015 г. по ч. гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете , но не и това по иска за присъждане на издръжка , какъвто в случая е предявен. / виж „Българско гражданско процесуално право” , девето преработено и допълнено издание , изд. „С.” пар.122 „Брачен процес”, стр. 702-703/.”

В случая ответницата и ищец по насрещния иск е направила разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение  ,което следва да и се присъди по отношение на претенцията за издръжка на детето .

 

              Водим от горното съдът ,

                               

                                 Р    Е    Ш    И  : 

 

   ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето И.н.Г., с ЕГН ********** родена на *** г на майката И.  А.А. с ЕГН ********** и определя местоживеенето му  при майката на адрес  гр. ... ,  обл. Ловеч, ул. „Латинка”№18  .

   ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на  бащата Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***  с детето И.н.Г., с ЕГН **********, както следва : Бащата има право  да взема и връща детето И.н.Г.  от дома на неговата майка И.А.А.  всяка   първа и трета  събота  и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с преспиване  до 18.00 часа на неделния ден , както и 15   дни през лятото, когато майката  не е в платен годишен отпуск, първи два дни от великденските празници от 10 часа на първия ден с преспиване  до 18 ч. на втория ден, последния ден от коледните празници, а именно 26 декември   като детето ще бъде при бащата от 9 до 19 часа  , като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща , а през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си  със съгласието на майката.

 

          ОСЪЖДА на основание чл.143,ал.2 от СК, Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето И.н.Г., с ЕГН ********** чрез майката  И.  А.А. с ЕГН **********и, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 160.00 лв.(Сто и шейсет   )лв., считано от 03.10.2019 г./датата на подаване на исковата молба в съда /в едно със законната лихва върху вся просрочена вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

 

      ОСЪЖДА на основание чл.149  от СК, Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето И.н.Г., с ЕГН **********чрез майката  И.  А.А. с ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в общ размер на 1800.00 лв.(хиляда и осемстотин )лв., считано от 03.10.2018 г. до 03.10.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда /.

  

ОСЪЖДА  Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ по сметка за държавните такси  на районен съд Тетевен   сумата от  230,40лв.представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 ал.2  от СК,  сумата от 72 лв. представляващи държавна такса върху уваженият размер на издръжката   по чл.149 от СК ,както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

 

 ОСЪЖДА  Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на   И.  А.А. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. разноски за един адвокат върху размера на определената издръжка   по чл. 143, ал. 2 и чл.149  от СК .

 

    На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението  в частта относно  издръжката.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

                                       

                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ: