РЕШЕНИЕ
№ 5751
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110171013 по
описа за 2024 година
Искът е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ..............., със седалище и адрес на управление .........,
представлявано от ........... – изпълнителни директори, твърди в исковата си
молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати
посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 04.07.2019 г., около
12.00 часа в ............", срещу магазин "........, с участие на МПС, застраховани
при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират
се направените по делото разноски.
Ответника .........., със седалище и адрес на управление
......, представлявано от изпълнителните директори .........., в срока по
чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който
оспорва предявеният иск и моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли, поради изтекла
петгодишна погасителна давност, претендират се направените по
делото разноски.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства - протокол за ПТП, съставен от оторизирано длъжностно лице -
служител на МВР, се установява че на 04.07.2019 г., около 12.00 часа в .........",
срещу магазин "Техномаркет", е реализирано ПТП между лек автомобил
марка/модел ...... и лек автомобил марка/модел ........, застраховани съответно
при ищеца и ответника по делото.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
В отговора на исковата молба е налице възражение за изтекла
погасителна давност както по отношение на главния, така и по отношение на
акцесорният иск, поради което същото следва да бъде разгледано на първо
място, доколкото от това зависи разглеждането на споровете по същество.
Съгласно чл. 378, ал. 5 и ал. 6 от КЗ, приложим към процесния случай,
регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по
чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност" по т.
10 - 13, раздел II, буква „А" от приложение № 1 се погасяват в петгодишен
срок, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя
по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.
Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и
причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва
върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към
застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел
II, буква „А" от приложение № 1. Регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел
II, буква „А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
петгодишен срок, считано от датата на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Застрахователят
има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата
за плащане към причинителя на вредата. В тази връзка, изпратената регресна
покана за доброволно изплащане на обезщетение не рефлектира върху
течението на давностния срок, тъй като по същността си представлява искане
от кредитора до длъжника за доброволно изпълнение на законовото
2
задължение, което законът не свързва нито с прекъсване, нито със спиране на
давността. /в този смисъл е константната съдебна практика, например
Определение № 919 от 21.12.2016 г. по т. д. № 2794/ 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение/. Последната, съгласно горецитираните
разпоредби на КЗ има значение единствено по отношение на претенция за
лихви. Предвид изложеното, на основание чл. 116 от ЗЗД, ответното
дружество е признало вземането на ищеца само до размера извънсъдебно
платеното по предявена регресна покана, като за остатъка, предявен с
настоящата искова молба, давностният срок не е прекъсван и спиран до
момента на предявяване на исковата молба, с оглед на което е изтекъл. По
повод твърденията на ищеца относно приложимостта на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП, съдът счита същите за неоснователни и в противоречие с
императивните норми и целта на закона. Така, съгласно § 49, ал. 2 (Нова - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) от ПРЗ на ЗМДВИП, сроковете по
Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона
за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за
финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора от Кодекса за
социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 - 47.
Следователно преходните и заключителните разпоредби на нормативния акт
изключват приложението на установеното в основните разпоредби, в т.ч. чл. 3
от последния, по отношение на сроковете в изрично цитираните закони и
кодекси, освен в посочените случаи. Поради това, по предявения остатък от
суброгационната претенция давността е изтекла към 24.10.2024 г., а исковата
претенция е заведена на 29.11.2024 г. Давността е изтекла и без да бъде
спирана и прекъсвана, тъй като от една страна, в КЗ има специална уредба на
давността и той е специален закон по отношение на ЗЗД, а от друга страна, с
цитираните ПРЗ на ЗМДВИП приложението на чл. 3 от последния е
изключено по отношение специално установените в КЗ срокове, като
процесния случай не попада в посочените § 8 и § 44 – 47 от ПРЗ. Не на
последно място, неправилно и в противоречие със закона е да се приеме, че
новата разпоредба на § 49, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г.) от ПРЗ на ЗМДВИП касае отношенията и сроковете с КФН, тъй
като тези случаи са визирани единствено като изключение, при което се
3
променят сроковете, установени в КЗ вр. с § 8 и § 44 – 47 от ПРЗ на ЗМДВИП.
С оглед горното, и двата предявени иска, както главният иск по чл. 411,
ал. 1 от КЗ, така и акцесорният за присъждане на мораторна лихва, са
неоснователни, тъй като са предявени след изтичането на погасителната
давност. Предвид изложеното възражението на ответната страна по чл. 120
ЗЗД е основателно. Като погасен по давност предявеният иск по чл. 411 от КЗ
следва да бъде отхвърлен, а също така и предявеният акцесорен иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото следва на ответната страна да се присъдят и
направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, който следва да бъде определен по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП, а именно в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от .......... – изпълнителни директори,
против ........, със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от изпълнителните директори ............, искове с правно
основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата в размер на 1 158, 03 лева /хиляда сто петдесет и осем лева и три
стотинки/, ведно със законтата лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 29.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяването му давност.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от .......... – изпълнителни директори, да заплати на
........., със седалище и адрес на управление ......., представлявано
от изпълнителните директори ..........., сумата в размер на размер на 100 /сто/
лева, представляваща направените по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 25, ал. 2 от НЗПП.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5