МОТИВИ: НОХД
№ 121/2012 г.
Подсъдимият Г.И.В. е обвинен в извършване
на престъплениe по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. чл. 280, ал. 1 от НК, за
това, че на 02.10.2012 г. в землището на с. Л**, обл.
Хасково, е превел през границата на страната, от Гърция за България лице, като
преведеният не е български гражданин – пакистанският гражданин Ф.М.А., роден на
*** г. в Пакистан, без разрешение на надлежните органи на властта.
Районния
прокурор поддържа внесеното обвинение.
В
съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, на основание чл. 371, т.
2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
През
2012 г. подсъдимият бил в Гърция. От 2010 г. там бил и пакистанският гражданин
- свидетелят Ф.М.А., който имал единствено документ издаден от Международната
организация за миграция - Гърция. През 2012 г. животът му в Гърция се затруднил
и решил да се пресели в България. Чрез свой познат се свързал с лице в София,
което му дало телефона на подсъдимия, който да го преведе през границата с
България. Свидетелят се свързал с подсъдимия и двамата се уговорили, подсъдимият
да го преведе през границата на страната от Гърция за България и след това да
го заведе до гр. София срещу заплащане на
определена сума пари. На 02.10.2012 г., двамата се срещнали на
железопътната гара в гръцкия град Димотика. Свидетелят разпознал подсъдимия по
това, че има недъг на лявата ръка. Свидетелят А. дал на подсъдимия В. 200 евра
за услугата, с уговорката да му даде още 300 евра, като го закара в гр. София.
Заедно с подсъдимия имало и друго лице, което с черна лека кола откарало В. и А.
в близост до българо-гръцката граница. Това лице обещало да чака двамата в
близост до границата, но на българска територия. Подсъдимия повел свидетеля към
границата с България и след като се движили няколко часа през гориста местност
на 02.10.2012 г. двамата преминали държавната граница в района на с. Л**. Влезли в селото и там подсъдимият попитал местен жител
за името на селото, след което двамата бързо го напуснали. Подсъдимият се
опитвал да се свърже по телефона с лицето, което трябвало да ги вземе от там,
но телефонът му нямал обхват. За това оставил свидетеля в гората край пътя и
тръгнал по пътя за язовир “Ивайловград”, за да осъществи връзка по телефона.
Междувременно местният жител, който подсъдимият попитал за името на селото,
сигнализирал ГПУ – Ивайловград за непознатите лица. Служителите на ГПУ –
Ивайловград - свидетелите П. и Г. били изпратени за проверка на случая. В
близост до язовирната стена на язовир “Ивайловград”, двамата забелязали
подсъдимия В., който говорел по телефона. Проверили и установили самоличността
му. При проведената на място беседа, подсъдимия обяснил на свидетелите, че е
превел през границата на страната в района на с. Л** лице и
показал мястото, където бил скрил А.. Двамата били задържани в ГПУ –
Ивайловград за изясняване на случая
От
справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан за престъпление
по чл. 279, ал. 1 и ал. 2 НК.
От
декларация за семейно положение и имотно състояние и справки от РУП –
Ивайловград, Служба по вписванията – Ивайловград, Община Първомай, се
установява, че подсъдимият не притежава имущество.
От
характеристична справка се установява, че в резултат на катастрофа с
мотоциклет, при която е засегната дясната ръка подсъдимият е с намалена
работоспособност. Работи основано в Гърция каквото може, за да се препитава.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на
обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното
производство, както и приетите в съдебно заседание.
Така по описания по-горе начин:
-
подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на текста на чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. чл. 280, ал. 1 от НК, а именно на
02.10.2012 г. в землището на с. Ламбух, обл. Хасково, е превел през границата
на страната, от Гърция за България лице, като преведеният не е български
гражданин – пакистанският гражданин Ф.М.А., роден на *** г. в Пакистан, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал,
че превеждайки чуждия гражданин през границата на страната ще осъществи състав
на престъпление и въпреки това решил и е превел чуждия гражданин, целейки
извършване на престъплението.
Смегчаващи
вината обстоятелства: Съдействието на органите на досъдебното производство и
съда за разкриване на обективната истина; Искреното му разкаяние; Превеждането
на чуждия гражданин не е довело до вредни последици за държавната сигурност и
сигурността на гражданите.
Отегчаващи
вината обстоятелства - Подсъдимият е осъждан неколкократно и въпреки
ефективното изтърпяване на наказание “Лишаване от свобода” не се поправил.
За
престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. чл. 280, ал. 1 от НК, законът
предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 до 10 години,
“Глоба” от 1000 до 3000 лева и “Конфискация” на част или на цялото имущество на
дееца.
Предвид
изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, съдът намира, че на подсъдимият
следва да се наложи наказание при условията на
чл. 58а НК. За така извършеното деяние на подсъдимият следва да се
определи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца, което наказание на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва да се
намали с една трета, като така на подсъдимият следва се определи и наложи
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година.
Освен
наказанието “Лишаване от свобода” на подсъдимия следва да се наложи и наказание
“Глоба”, като с оглед конкретното деяние, личността на дееца и имотното му
състояние, съдът намира, че същото следва да бъде в минималния размер от
1000,00 /хиляда/ лева.
Предвид
обстоятелството, че не се установи подсъдимият да притежава имущество,
наказанието “Конфискация” не следва да се налага.
На
основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да се определи първоначален "Строг
режим" за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода",
което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да се търпи в затворническо
заведение от „Закрит тип”.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, следва да се приспадне от така определеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на Наказателно процесуалния кодекс и на
Закона за министерството на вътрешните работи.
Съдът
счита така определените наказания на подсъдимия по вид и размер за справедливи, съобразени с извършеното и
отговарящи на целите на личната и генерална превенция.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: