Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
16.03.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Десети
март |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася И. |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
145 |
по описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП
№19-0239-001693/23.12.2019г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на П.Г.П.,
ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 500 лева и 6 месеца
„лишаване от право да управлява МПС” за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както са му били отнети и 10 контролни
точки, на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА РУ-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив да заплати на П.Г.П.,
ЕГН********** ***, сумата от 600 /шестстотин / лева за направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е НП №19-0239-001693/23.12.2019г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на П.Г.П., ЕГН********** ***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА”
в размер на 500 лева и 6 месеца
„лишаване от право да управлява МПС” за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както са му били отнети и 10 контролни
точки, на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.
Жалбоподателят П.Г.П. не се явява
лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП
нарушение, като счита, че то следва да бъде отменено неправилно и
незаконосъобразно.
Сходно становище изразява и
упълномощения повереник от страна нарушителя. Адв. П.П. изцяло поддържа
подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени, като се
отчете резултата от протокола за химическа експертиза.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Св. К.И.С. работи, като мл.
автоконтрольор в РУ Асеновград. На 27.11.2019г. св. С. бил дежурен, като около 06.41 часа се намирал
на ул.“ Цар Иван Асен ІІ“ срещу №136 в гр.Асеновград. По същото време той спрял
за проверка водач на лек автомобил „ Мазда“ с ***. При проверката се установило,
че автомобила се управлява от П.Г.П. ***. Водача бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство-апарат „ Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № ARSM-0173, който отчел наличие на алкохол в издишания въздух от 0.51 ‰. Предвид констатираното в хода
на проверката, бил съставен акт за установяване на административно нарушение №407548/27.11.2019г.
връчен срещу подпис. Във връчения акт нарушителя посочил, ще желае да даде
кръвна проба, като съответно му бил издаден и талон за медицинско изследване №0055216/ 27.11.2019г. съставен в 07.00 часа. На водача било
указано, че следва да се яви до 45 минути от връчването на талона, в
съответното медицинско заведение и да даде кръвна проба. Предвид дадените му
указания, П.Г.П. се явил в 07.36 часа в ЦСМП Филиал Асеновград, намиращ се в
сградата на МБАЛ „Асеновград“ЕООД. Явяването на водача било регистрирано от св.
В.И.У., работеща като фелдшер в ЦСМП Филиал Асеновград. Тъй като водачът желаел
да използва издадения му талон за изследване, то съгласно въведената практика, св. У. *** , като заявила, че на
място следва да бъде изпратен полицейски служител. Във връзка с обаждането на
св.У.,*** бил изпратен св. Д.И.К., като в негово присъствие в 08.05 часа била
взета и кръвна проба от П.Г.П.. За това бил съставен Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта
или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Взетата проба била
изпратена за изследване в „УМБАЛ-Пловдив“ АД гр.Пловдив. От съставения протокол
№752/29.11.2019г. за извършена химическа експертиза на дадената от страна на П.
кръвна проба се изяснява, че при изследването й в нея се установило наличие на
алкохол от 0.30 ‰. Съставения протокол
бил изпратен в РУ на МВР Асеновград. Въз основа на съставения протокол и АУАН и
събраните в хода на проверката доказателства било издадено и обжалваното НП. В
същото АНО обсъдил и резултата от протокола за извършена химическа експертиза,
но е приел, че закъснялото вземане на кръвната проба от П.Г.П. е по негова вина,
поради което при определяне размера на
административните наказания следва да се вземе предвид резултата от
техническото средство.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на
актосъставителя-св. К.И.С. , св. В.И.У. и св. Д.И.К., както и приложените по делото писмени доказателства,
които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за основателна. Безспорно по делото се
установи, че на 27.11.2019г. около 06.41 часа, на ул.“ Цар Иван Асен ІІ“ срещу
№136 в гр. Асеновград, като водач на лек автомобил „ Мазда“ с ***,
жалбоподателя П.Г.П. е бил спрян за проверка от служители на РУП Асеновград.
При това същия бил изпробван и за употреба на алкохол с „ Алкотест Дрегер 7410“
с фабр. № ARSM-0173, който отчел наличие на алкохол
в издишания въздух от 0.51 ‰.
Тази констатация била отразена от св. С.
в съставения от него АУАН. В него са
отразени датата, часа и начина на проверката, вида, модела, фабричния номер и
показанията на техническото средство, както и другите обстоятелства установени
при проверката. Техническите средства, с които се извършват проверки за
употреба на алкохол се определят със заповед на Министъра на вътрешните работи,
след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. В Заповедта на
Министъра-Із-789/12.04.2010г., е предвидено, че проверките се извършват с
технически средства– “Алкотест 7010 Evidential”, “Алкотест 7410”, “Алкотест
7410 Plus”, “Алкотест 7410 Plus RS”, “Алкотест 7510, “Алкомер 931”. В
конкретния случай, проверката е извършена с разрешено техническо средство,
което се установява от приложената на лист 26 от съд.дело заповед. От текста на
чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, се установява, че при извършване на проверка на място от
контролните органи, употребата на алкохол се установява с техническо средство.
Актосъставителя освен задълженията си по ЗДвП е изпълнил и задълженията си по
цитираната по-горе Наредба. Правилно актосъставителя му е издал и талон за
медицинско изследване. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП то редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е.
описаните в тях обстоятелства могат да бъдат опровергани по съответния
предвиден в закона ред. Именно и това е било направено от страна на водача.
Талона се намира към административно наказателната преписка, като от него се
установява,че той е бил издаден в 07.00 часа. По делото се установи безспорно и
това, че жалбоподателя П.Г.П. ***, в указания срок, като от съставения от
медицинското лице фиш за спешна медицинска помощ /лист 22 от съд.дело/ се
установява, че това се е случило в 07.36 часа. В хода на съдебното следствие на
се установиха допуснати съществени нарушения относно вземането на кръвта,
нейното транспортиране и изследване. След като лицето се е явило на указаните
място и срок за вземане на кръвна проба, то е очевидно, че и резултата от
кръвната проба няма как да не бъде взет предвид. Няма как да се приеме, че
нарушителят е закъснял и да се отчете единствено резултата от техническото средство. При
квалифициране на нарушението, от страна на контролните органи, в пълна степен не
е бил съобразен текста на чл.3а, т.2 от
Наредбата. От същия текст става видно, че установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста. В настоящия случай не е налице и отказ на
водачът да бъде изпробван с техническо средство, като същия успешно е оспорил
пробата на техническото средство, като не се е съгласил с неговите показания. Явявайки
се в дадения му срок за кръвна проба, водачът е изпълнил на практика и дадените
от контролния орган указания. Причината за късното вземане на кръвната проба,
не се крие в поведението на водача, поради и което ще следва, да се вземе
предвид резултата от извършеното химическо изследване.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Тъй
като е налице оспорване от страна на жалбоподателя, то ще следва да се вземе
предвид резултата от лабораторното изследване, който в случая е 0.30‰, т.е. той
е под минимума предвиден в закона, което прави констатираното несъставомерно. Съгласно
текста на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДвП, то следва
да се наложи наказание глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, който управлява такова с концентрация на алкохол в кръвта, над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително. Резултата от лабораторното изследване
изцяло опровергава отразената в НП фактическа обстановка, а и резултата от
използваното техническо средство, посредством което е било извършена проверка.
Тези обстоятелства не са били взети предвид от АНО, съобразно неговите
правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като той
е пристъпил към съставяне на обжалваното НП, което се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно и същото следва да бъде уважено. Същото е направено на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, който гласи,
че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по
делото писмени доказателства /лист 8 от съд.дело –пълномощно и лист 39 от
съд.дело-договор за правна помощ/ се установява, че от страна жалбоподателя П.
е бил изплатен хонорар на адв.П.П. в размер на 600 лева. Това именно се явяват
и направените по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото е налице изготвена от страна на адв.П. жаба против
обжалваното НП, както и налице процесуално представителство в съдебната фаза,
то е видно, че изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от
300 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя
са били наложени два административни наказания едното от които глоба в размер
на 500 лева., а другото лишаване от правоуправление, то съдът е на становище,
че размера на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. Искане
за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна
до края на съдебното заседание. Ето защо съдът намира, че следва да осъди РУ-Асеновград,
тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на за
жалбоподателя П. сторените от него разноски в размер на 600лв. За пълнота тук
съда следва да отбележи че в специфичните производства по ЗОДОВ действително се
осъжда ОД на МВР за действията на свои подопечни органи, но в делата по ЗАНН
следва да бъде осъдена за разноски именно въззваемата страна, тъй като
противното би означавало да се осъди за разноски страна която не е участвала в
процеса.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: