Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 07 април Година
2020 София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, Наказателно
отделение, 11 състав
На първи
април Година 2020
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на секретаря Ц. Делова и прокурор К.
Димитров, като разгледа докладваното от съдията Гетов НЧД № 881 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за
арест /ЗЕЕЗА/.
В Софийски градски съд е
постъпило искане от Софийска градска прокуратура за допускане и изпълнение на
Европейска заповед за арест, издадена на 31.01.2020г. от съдия в Районен съд – Пирна, ФР Германия за предаване българския гражданин Ц.М.А. ЕГН ********** на компетентните власти на ФР Германия с цел провеждане на
наказателно преследване по §§ 99 абз. 1
№1, абз.2 №5; 97 от НК на ФР Германия и § 25 абз.2 от Закон за пребиваване на
чужденците.
В съдебно
заседание на 01.04.2020г. исканото лице Ц.М.А. изразява желанието си незабавно
да бъде предаден на германските власти по издадената Европейска заповед за
арест /ЕЗА/, като не се отказва от принципа на обособеността, визиран в чл.61
ал.1 от ЗЕЕЗА.
Защитникът
на исканото лице адв. М. поддържа направеното от подзащитния му искане за
незабавното му предаване на германските власти по издадената ЕЗА.
Прокурорът
поддържа направеното искане за изпълнение на ЕЗА.
В
изпълнение на процедурата на чл.44 ал.3 от ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице
възможността му за изразяване на съгласие от негова
страна за предаване на издаващата ЕЗА държава. Българският
гражданин Ц.М.А. изрази съгласието си за незабавно предаване на германските власти
за престъпленията, за които се иска екстрадицията му, без да се отказва от
принципа на особеността, посочен в чл.61 от ЗЕЕЗА, за което той и адв. М. се
подписаха в протокола на основание чл.45 ал.1 вр. чл.19 ал.2 от ЗЕЕЗА. Вземайки
предвид хипотезата на чл.45 л.1 от ЗЕЕЗА
на исканото лице Ц.М.А. бе определен тридневен срок за възможност за оттегляне
на декларираното съгласие, който срок изтече на 06.04.2020г. Фактът, че в
определения срок Ц.М.А. не декларира оттегляне на съгласието си с разяснените
последици от това, мотивира съда в определения от закона 7-дневен срок да
постанови настоящото решение.
В описанието на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, е посочено, че Ц.М.А. в
съучастие с други лица в периода от 23,45ч. на 02.11.2018г. до 11,30ч. на
04.11.2018г. са оказали помощ на 7
чужденци / иракски граждани / нелегално да пристигнат на територията на ФР
Германия, за която е получил изгода или му е била обещана такава, като е
подложил нелегалните лица на опасни, нечовешки, унижаващи условия или на
опасност от тежки здравословни щети, като е действал като член на банда,
обединила се за извършване на такива действия – престъпление по §§ 99 абз. 1
№1, абз.2 №5; 97 от НК на ФР Германия и § 25 абз.2 от Закон за пребиваване на
чужденците.
В рамките
на производството по предаване на лице въз основа на издадена ЕАЗ от държава –
членка на Европейския съюз, молената държава не притежава възможността да
извършва преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на българския
гражданин Ц.М.А. към престъплението, чието осъществяване му е вменено във вина
и това е така именно поради съществуващата презумпция за наличие на основателна
причина у издаващия орган за издаване на заповед, значително ограничаваща
правата на свободно придвижване на едно лице. В това производство съдът следва
да съобрази единствено доколко са налице единствено формалните предпоставки на
чл.36 от ЗЕЕЗА, доколко издадената ЕЗА е в изискуемата форма и налице ли са
основанията за отказ от нейното изпълнение /чл.39-чл.40 от ЗЕЕЗА/.
Молещата
страна е представила гаранцията по чл. 41 ал.3 от ЗЕЕЗА, че след провеждане на
наказателното производство във ФР Германия исканото лице ще бъде върнато в Р
България за изтърпяване на наложеното му наказание.
При извършената преценка от
настоящия състав бе установено, че така описаното деяние е подведено под
правните норми на §§§ 99 абз. 1
№1, абз.2 №5; 97 от НК на ФР Германия и § 25 абз.2 от Закон за пребиваване на
чужденците. Според посочения закон за описаното престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 10 години, като в този
смисъл е налице изискването на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА за престъплението, за което
се иска лицето, да се предвижда наказание „лишаване от свобода”. Настоящият
състав счита, че деянието, за което е
издадена ЕЗА, съставлява престъпление и по българския наказателен закон / чл.159б
ал.2 от НК /, но в случая не е налице изискването за двойна наказуемост, тъй
като визираното от издаващия орган престъпление „трафик на хора“ попада под
хипотезата на чл.36 ал.3 т.3 от ЗЕЕЗА.
Запознавайки се със
съдържанието на коментираната ЕЗА, съдът прецени, че тя отговаря на
изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА и е придружена с превод на български език. Наред
с това не са налице основанията, при които съдът отказва изпълнение на ЕЗА,
посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА – престъплението, за което е издадена заповедта, не е
амнистирано в РБългария, Ц.М.А. е пълнолетен и по делото липсват данни същият
да е осъждан от български съд или съд на друга държава-членка на ЕС за
престъплението, по повод на което е издадена ЕЗА. Съдът съобрази и
факултативните изисквания на чл.40 от ЗЕЕЗА и прецени, че не са налице
предпоставките да откаже да изпълни коментираната ЕЗА.
В писмо от компетентните
власти на ФР Германия от 27.03.2020г. се
посочва, че поради критичната ситуация във ФР Германия вследствие на вирусната
епидемия от COVID-19, не
се разрешава да се реализира веднага предаването на искания български
гражданин, а това следва да стане след отпадане на забраната за влизане и
излизане от страната. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че въпреки
изразеното съгласие от исканото лице за незабавно предаване на компетентните,
фактическото му предаване следва да стане след отпадане на забраната за влизане
и излизане от ФР Германия. Мярката за неотклонение на исканото лице „домашен
арест“ не следва да бъде изменяна с оглед обстоятелството, че фактическото
предаване на исканото лице на компетентните германски власти не е определено
във времето и мярка за неотклонение „задържане под стража“ би била неоправдано
тежка и непропорционална предвид епидемията в Р България и ФР Германия.
По изложените съображения и
преценявайки, че са налице предпоставките за предаване на българския гражданин Ц.М.А.
в изпълнение на ЕЗА и не са налице предпоставките на чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, настоящият
състав счита, че следва да бъде уважено направеното искане за предаване на
компетентните власти на ФР Германия на българския
гражданин Ц.М.А. ЕГН **********с цел задържане под стража за провеждане на наказателно
преследване по §§ 99 абз. 1 №1,
абз.2 №5; 97 от НК на ФР Германия и § 25 абз.2 от Закон за пребиваване на
чужденците в
изпълнение на Европейска
заповед за арест, издадена на 24.04.2018г. от
Прокуратура в гр. Виена, Република
Австрия, поради което
Р Е Ш И :
ПРЕДАВА на компетентните
власти на Федерална Република Германия българския
гражданин Ц.М.А. ЕГН ********** с цел провеждане на
наказателно преследване по §§ 99 абз.
1 №1, абз.2 №5; 97 от НК на ФР Германия и § 25 абз.2 от Закон за пребиваване на
чужденците в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена 31.01.2020г. от съдия в Районен съд – Пирна, ФР Германия, след отпадане на забраната за влизане и излизане във ФР
Германия.
ВЗЕМА по отношение на Ц.М.А. ЕГН ********** мярка за неотклонение „домашен
арест” до фактическото му предаване на властите в ФР Германия на основание
чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА.
Преписи от
решението да бъдат изпратени на исканото лице и на Софийска градска
прокуратура.
Да бъде уведомен издаващият
орган съдия Росен при Районен съд – Пирна, ФР Германия.
Заверен
препис от решението незабавно да бъде изпратен на Върховна касационна
прокуратура за издаване на постановление за неговото изпълнение.
Заверен
препис от решението да бъде изпратен на Министерство на правосъдието.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.