Решение по дело №2042/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 25 януари 2018 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20177050702042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№..................................................2018г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на десети януари 2018г., в състав:

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА

                                                                  

с участието на секретаря Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2042/2017г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б.С.Б., ЕГН **********,***, против Заповед № 365з-234/23.06.2017г. на Началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, с която в качеството й на държавен служител – младши разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, й е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждание“ за срок от шест месеца.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е налице само формално изпълнение на задълженията на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ на изискванията на чл.207 ал.3 от ЗМВР, като реално разследване на обективната истина не е извършена от същия, а са цитирани само изискани справки, което пък е довело до нарушаване правото й на защита. Твърди нарушение на чл.207 ал.8 т.1-6 от ЗМВР, доколкото на практика не й е дадена никаква възможност да упражни правото си на защита и да участва надлежно в производството. Сочи, че депозираните от нея обяснения не са във връзка с дисциплинарното производство, респ. не е могла да упражни и правото си по чл.207 ал.10 от ЗМВР. Твърди липса на фактически и правни основания в заповедта, както и посочване на доказателствата установяващи противоправното деяние. Твърди и неправилно възприета от ДНО фактическа обстановка, доколкото видно от материалите по досъдебното производство /ДП/, същото е водено съобразно установените правила в НПК. Като самостоятелно основание сочи и разминаване между материалния закон и санкционната норма, както и нарушаване на основни принципи регламентирани в приложимия АПК – законност, истинност, задължение за уведомяване и надлежно събиране на доказателства. На изложените основания претендира отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Й. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - Началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Г., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Б. е уведомен за оспорената заповед на 23.06.17г. видно от отбелязването върху същата /л.40 от делото/, а жалбата съгласно представени от жалбоподактелката доказателства /л.42/ е подадена на 06.07.17г. Следователно последната е депозирана в законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

С процесната Заповед № 365з-234/23.06.2017г. Началникът на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна на ІV-то РУП при ОД на МВР-Варна, е наложил на жалбоподателката Б. Б. дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от шест месеца, в качеството й на младши разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическа обстановка административният орган е приел, че на 09.08.2016г. е образувано ДП № 1357/2016г. по описа на Трето РУ за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Същото е било възложеното на Б., която за периода от образуването му до 31.03.2017г., когато е била отстранена от разследването с постановление на наблюдаващия прокурор, освен изискани и получени през м.12.2016 и м.01.2017г. документи, не е извършила нито едно процесуално – следствено действие.

Въз основа на описаната фактическа обстановка и като се е позовал на дадените от Б. обяснения, че няма какво да каже по случая /л.30/, ДНО е приел, че с деянието си същата е допуснала „небрежност в служебната дейност“ по смисъла на чл.199 ал.1 т.3 предл. първо от ЗМВР, за което нарушение се предвижда наказание „Писмено предупреждение”.

Описаната фактическа обстановка административният орган е приел за установена въз основа на Справка рег.№ 436р-13168/25.04.2017г. /л.28, 29/, изготвена от разследващ полицай, по проверка възложена със Заповед № 1203/05.04.2017г. на ДНО /л.21/, във връзка с постъпил сигнал рег.№ 10124/2016г. от прокурор при РП-Варна /л.23/. В последния е посочено, че водещата разследването – полицай Б. е допуснала разследването по ДП да продължи извън разумните срокове за деяние от такъв характер – неплатена издръжка. Не е извършено основното действие – разпит на майката, законна представителка на децата. Посочено е, че разследването се е изразило единствено изискването на писмени документи, получени в Трето РУ през периода м.12.2016г.-м.01.2017г., като през останалото време /сумарно равняващо се на седем месеца/ полицай Б. е бездействала.

Приложената по делото Справка, на която се позовава ДНО установява идентична с изложената в заповедта фактическа обстановка. В същата е изведен извод, че посочените в сигнала на районния прокурор твърдения, за липсата на извършени процесуално-следствени действия от Б. по ДП № 1357/2016г. са основателни, поради което и като са взети предвид сравнително краткия стаж и високата натовареност на държавния служител, е направено предложение за налагане на процесното наказание.

На 25.04.2017г. Б. се е запознала с така изготвената справка, видно от отбелязването върху последната.

В заповедта органът е посочил, че същата се издава след като събрани и оценени всички доказателства, взети са предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици; обстоятелствата, при които е извършено; формата на вината и цалостното поведение на държавния служител.

С преписката е представена Типова длъжностна характеристика на младши разследващ полицай, заповед за утвърждаването й и доказателства за запознаване на  жалбоподателката със съдържанието й /л.32-34 и 38/. Видно от същата основните длъжностни задължения са: провеждане на разследване по дела за престъпления от общ характер по реда на НПК и в предвидените процесуални срокове; Предприемане на всички необходими мерки за своевременно, законосъобразно, и успешно извършване на разследването; събиране на доказателства и извършване на необходимите действия по НПК за разкриване на обективната истина; и др.

Във връзка с възражението на жалбоподателката относно различна от установената от органа фактическа обстановка, по делото е изискано и представено от Трето РУ заверено копие на преписката по ДП № 1357/2016г. /л.56-129/. Видно от същата производството е образувано с постановление на РП на 09.08.2016г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като са дадени указания в хода на разследването да се установи фактическата обстановка чрез подробен разпит на свидетеля Т. Х. затова колко и кави дължими суми по издръжката са й били заплащани; Да се изискат заверени копия на всички съдебни решения във връзка с определяне на издръжката; Да се изискат изпълнителните дела и да се установи какви суми се дължат по същите; Да се назначи ССЕ относно реалния размер на дължимата издръжка; Да се спазват сроковете по чл.234 от НПК.

От материалите по преписката се установява, че през периода, в който жалбоподателката е била разследващ полицай по ДП от същата са изискани, респ. са постъпили: на 13.12.16г. Свидетелство за съдимост на бащата K Х. /л.153/; на 16.12.16г. заверен препис от съдебно решение за издръжка /л.157/; на 20.12.16г. заверени копия на актове за раждане ан децата /л.169/; на 15.12.16г. Справка от сектор ПП „КАТ“ /л.174/; на 03.01.17г. Справка от ТД на НАП-Варна /л.179/; Връчена призовка на майката на 16.08.16г. /л.187/, а в последствие и протокол за призоваване на същата по телефора от 08.12.16г./; Изпратена призовка до бащата на същата дата, с данни че не е открит на адреса /л.189-194/.

Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до следните правни изводи:

 

По валидността на акта:

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.204 т.4 от ЗМВР, поради което не са налице пороци водещи до нейната нищожност.

 

По процесуалната законосъобразност на акта:

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени процесуални нарушения.

Заповедта има минимално изискуемото по закон съдържание, регламентирано в разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР. В същата изрично са изложени основанията поради които се налага дисциплинарното наказание - проявена небрежност в служебната дейност поради неизвършване на процесуално-следствени действия по описаните № и характер на ДП, и период на бездействие, като са отчетени осъществените действия по изисканите от Б. в качеството й на разследващ полицай и получени документи от ДП. Освен това е налице и изрично позоваване на данните по постъпилия сигнал и на справката от проверката, която е изготвена от разследващия орган след запознаването му с всички материали, в т.ч. и тези по ДП. Т.е заповедта съдържа както правни, така и фактически основания.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл.205 и сл. от ЗМВР. Преди всичко с оглед естеството на евентуалното дисциплинарното нарушение – не тежко, а попадащо в хипотезите по чл.198 – 202, на основание чл.208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Нормата на чл.205 от ЗМВР предвижда, че за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка, т.е. не е длъжен. Въпреки това в настоящия случай дисциплинарното производство е започнало по нарочна заповед на ДНО, с която е наредено извършване на проверка по повод постъпилия сигнал от ВРП, като е определен и разследващ. Същата е съобщена на жалбоподателката като й е дадена възможност да изрази становище по повод образуваното производство. Последната е отказала, който отказ е удостоверен от двама свидетели в нарочно изготвен протокол /л.22/.

В случая е спазена и разпоредбата на чл.206 ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателката е запозната както с постъпилия сигнал от ВРП, така и с изготвената в резултат на извършената дисциплинарна проверка справка, видно от изричното отбелязване върху последната, както и от дадените писмени обяснения /л.29 и л.30/, поради което изложеното категорично не може да се сподели твърдението й, че последните не са във връзка с дисциплинарното производство.Друг е въпросът, че Белченва не се е възползвала пълноценно от предоставената й възможност и единствено е посочила, че след като се е запознала с материалите от проверката и справката към нея, няма какво да каже. ДНО е приел тези обяснения, съобразно мотивите на заповедта. В тази връзка не може да се сподели и твърдението й, че е нарушено правото й на защита тъй като не й е дадена възможност да го упражни и да участва надлежно в производството.

Не са налице и останалите твърдени от жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения. Възраженията за неспазена процедура по чл.207 от ЗМВР не следва да се обсъждат, тъй като цитираната норма е приложима само по отношение на  тежките дисциплинарни нарушения, каквото настоящото не представлява.

Съдът не констатира и твърдяното в жалбата противоречие между материалния закон и санкционната норма. Изрично в заповедта е посочено, че Б. е проявила небрежност в служебните си задължения, за което - съгласно разпоредбата на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР /цитирана от ДНО/ се налага процесното наказание - писмено предупреждение. Обстоятелството, че ответника е цитирал и разпоредбата на 194 ал.2 т.2 /неизпълнение на служебните задължения/ не променя горните изводи, тъй като разпоредбата е обща. А освен това, налице са констатации, че небрежността се изразява в липса на извършени процесуално-следствени, което от своя страна е довело до неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика и на указанията на прокурора, дадени в постановлението за образуване на ДП. Доколко е налице такова, е въпрос по материалната законосъобразност на акта и по съществото на спора.

 

По материалната законосъобразност на акта:

За да се прецени дали законосъобразно ДНО е наложил дисциплинарното наказание на Б., следва да се отговори на въпроса дали и какво е била длъжна да предприеме същата, респ. извършила ли е необходимите следствени действия в качеството й на разследващ полицай по ДП № 1357/2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.234 ал.1-3 от НПК /в редакцията към процесния период/ разследването се извършва и делото се изпраща на прокурор най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, като в случай, че делото представлява фактическа и правна сложност, този срок може да се удължи от административния ръководител на прокурора, но с не повече от четири месеца. Между страните няма спор, а и от материалите по делото се установява, че ДП № 1357/2016г. е образувано на 09.08.16г. Още при образуването му са изпратени призовки на тъжителката /майка на децата/ и бащата /дължащ издръжката/. Следващите действия на жалбоподателката в качеството й на разследващ полицай по това ДП, са извършени чак на 08.12.16г. /когато е разпоредено призоваване на майката по телефона/ и на 09.12.2016г., от която дата са всички изходящи писма, с които едва тогава са изискани всички справки и документи от съответните органи. Т.е. въпреки, че е разполагала с различни процесуални средства да извърши основното действие по ДП – разпит на майката, това не е сторено. А както това, така и останалите указания дадените от наблюдаващия прокурор в постановлението за образуване указания са инициирани едва четири месеца след образуването, без наличие на конкретни данни за обстоятелства обуславящи фактическа и правна сложност на делото.

Освен описаните по-горе следствени действия, до отстраняване на жалбоподателката от разследването /31.03.17г./, от същата не са извършвани други такива по ДП, по изпълнение на дадите в постановлението указания и по спазване на горепосочените процесуални срокове.

Безспорно горното поведение на жалбоподателката правилно е определено от ДНО като проявена небрежност при изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, за което /както беше посочено по-горе/ законът предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, каквото е и наложеното от ДНО.

Не се възприема и тезата на жалбоподателката за нарушаване на регламентираните в АПК /чл.чл. 4, 7, 26 и 36/ принципи. Дисциплинарното производство е проведено законосъобразно, съобразени са всички факти по случая и е наложено адекватно наказание, като освен конкретните особености, са взети предвид цялостното поведение на служителя и съпътстващите обстоятелства /кратък стаж и висока натовареност/.

Поради изложените по-горе съображения, съдът намира обжалваната Заповед № 365з-234/23.06.2017г. на Началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна за издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен административен акт. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОД на МВР-Варна следва да се присъди ю.к.възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 /сто/ лева.

Воден от горното, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Б., ЕГН **********,***, против Заповед № 365з-234/23.06.2017г. на Началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, с която в качеството й на държавен служител – младши разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна, й е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждание“ за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

.