Р
Е Ш Е Н И Е
№354 15.10.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева адм. дело №340 по описа за 2019 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по Раздел
ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Стара Загора против законосъобразността на чл. 7, ал.1 т.1 в
частта „български гражданин“, чл.27 ал.2, чл.20 ал.4 изречение второ и чл. 28
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилищни имоти на територията на община Стара Загора /Наредбата/.
С подробно изложени доводи за противоречие с материално
правни законови разпоредби и с Конституцията на Република България е направено
искане за отмяна на посочените подзаконови норми с присъждане на разноски за
производството в полза на Окръжна прокуратура Стара Загора в размер на 20лв.
Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си
представител поддържа становище за социална функция на чл. 7 ал.1 т.1 в частта
„български гражданин“, която има за цел да удовлетвори жилищни нужди на
българските граждани, и за неоснователност на протеста по отношение чл. 20 ал.4
изречение второ, чл.27 ал.2 и чл. 28 от Наредбата. Иска от съда постановяване
на решение за отхвърляне на протеста като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение, че оспорването следва да бъде уважено като основателно.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в подаденият
протест и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Протеста е изцяло основателен. Конституцията на РБ в
чл.26 ал.2 предоставя на чужденците, които пребивават на територията на
страната всички права и задължения, установени в нея, с изключение на онези, за
които основния закон и законите изискват българско гражданско. Разпоредбата на
чл. 29 ал.4 от Закона за собствеността гласи, че чужденците могат да придобиват
собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в
страната, освен ако със закон е установено друго. Закона за общинската
собственост в Глава пета „Общински жилища“ съдържа две материално правни
разпоредби – чл.43 и чл.47, които посочват кои лица могат да се настаняват под
наем в общински жилища, и на кои лица могат да се продават общински жилища.
Съгласно чл. 43 от ЗОС в жилища за отдаване под наем се настаняват три групи
лица: лица с жилищни нужди, установени с наредбата по чл.45а, наематели на
общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или
пристрояване, основен ремонт или реконструкция; лица, жилищата на които са
възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. С
разпоредбата на чл.43 от ЗОС са предоставени права на лицата, спрямо които са
налице законовите условия, поради което никой подзаконов нормативен акт не може
да ограничава упражняването им. По реда на наредбата, приета по силата на
законовата делегация на чл.45а ЗОС се определя само реда за установяване на
жилищните нужди и никакви други условия и ограничения не могат да бъдат
поставяни пред възникване на правото по чл.43 от Закона за собствеността.
Разпоредбата на чл. 27 ал.2 от Наредбата противоречи на
чл.45 и на чл. 45а от ЗОС, тъй като разширява изчерпателно определения кръг на
лицата, които могат да се настаняват в резервни общински жилища и за срока, за
който е възможно да се ползват от тази социална придобивка. Съгласно чл.45а от ЗОС, общинския съвет има право да определи условията и редът за установяване на
жилищните нужди, което в съвместното и систематично и граматично тълкуване с
чл. 45 от ЗОС, означава по отношение на условията, че общинския съвет с подзаконов
нормативен акт ще доразвие съдържанието на „остри социални или здравословни
проблеми“, което е употребено в родов, общ, а не конкретен смисъл – кои
социални проблеми се считат за остри, както и кои здравословни имат същото
качество на „остри“ т.е. изискващи незабавно предоставяне на подслон.
Резервните жилища имат тъкмо тази функция и цел, а именно да бъдат на
разположение за задоволяване на внезапно възникнали и не търпящи отлагане
жилищни нужди на лица, за които до този
момент не са били налице посочените в чл. 45 от ЗОС обективни обстоятелства.
Целевата група правоимащи по чл. 45 от ЗОС не може да се разширява с подзаконов
нормативен акт, нито да се удължава 2 годишния срок на настаняване.
Предвиденото в
чл.20 ал.4 изречение второ от Наредбата право на отзив на вече издаден и влязъл
в сила административен акт противоречи на уредбата на този институт дадена в
АПК. Административния орган може да преразгледа издадения акт преди неговото
влизане в сила при условие, че е подадена жалба и в срока за нейното изпращане
на компетентния по-горестоящ орган, съответно при определените в чл. 99 от АПК
условия административното производство би могло да се възобнови и материално
правния въпрос да се пререши. Не използването на предоставеното по
административен ред право на обитаване на общинско жилище срещу заплащане на
наем в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта не е основание същата да
бъде отменена, а може да се разглежда като обстоятелство относимо към 65 ал.1
от ЗОС – отпаднала жилищна нужда, което е самостоятелно основание за
изземването му. Във връзка със законосъобразността на чл.20 ал.4 изречение
второ от Наредбата следва да се има предвид и разпоредбата на чл.20 ал.5 от
същия подзаконов нормативен акт, според която заповедта влиза в сила от датата
на фактическото предаване на жилището, което действие е еднозначно с
предвиденото в оспорената ал.4 изречение второ „заемане“. И двете понятие би
следвало да имат идентично съдържание. Фактическото предаване означава
въвеждане на наемателя в жилището, чрез предоставяне на неговото държане, а с
това действие се обема и изискуемото „заемане“ т.е. установяване на власт върху
имота. Съвместното тълкуване на ал.4 изречение второ и ал.5 на чл.20 от
Наредбата сочи на извод, че заемането на имота е условие за влизане в сила на
заповедта, тъй като фактическо предаване на недвижимата вещ без нейното
приемане във властта на наемателя е невъзможно. Ако наемателя не се яви то не
може да се извърши въвеждане във владение. Издадени административни актове се
отменят по реда предвиден в АПК и в специалните закони, ако е допустимо и
предвидено, а тези от тях които са влезли в сила при условията на чл. 99 от АПК. По въпроси за отзив и отмяна на влезли в сила актове не е предоставена
нормотворческа власт на общинските съвети.
Оспорването на чл. 28 от Наредбата също е основателно,
тъй като изтичане на срока на наемното правоотношение е факт – основание за
издаване на заповед по чл. 46 от ЗОС за прекратяването му т.е. необходимо е да
се издаде административен акт, с който да се констатира настъпването на
фактите, преклудиращи предоставеното право и същото да се прекрати.
Използваната в чл. 46 ал.2 от ЗОС законодателна техника сочи, че наемното
правоотношение не се прекратява по силата на закона с настъпване на посочените
в чл. 46 ал.1 от ЗОС факти, а с изричен административен акт, като едва след
изтичане срока за неговото доброволно изпълнение може да се пристъпи към
изземване по реда на чл. 65 от ЗОС. Разпоредбата на чл. 28 от Наредбата
„прескача“ тази самостоятелна административна процедура, прекратявараща
предоставените права, която е предвидена не само за защита на обществения
интерес, но и в полза на наемателя като гарантираща му право да разбере за
настъпване на преклудиращите факти, да се защити срещу констатацията за тяхното
настъпване и да има поне едномесечен срок да си осигури жилище. С чл.28 от ЗОС
правото на жилище е засегнато по начин, който накърнява и игнорира възможността
за неговата защита.
Алтернативната, предвидена в чл.
28 ал.2 от Наредбата също противоречи на ЗОС по посочените по-горе мотиви за
границите на предоставената с чл. 45а от ЗОС нормотворческа делегация на
местните органи на самоуправление – могат да определят конкретното съдържание
на термина „условия“ и да посочат ред за установяването им, но не могат да
ограничават права, да утежняват фактическите състави за тяхното възникване, да
разширяват правомощията си, да определят друг кръг правоимащи и така да
преуреждат изчерпателно регламентираните хипотези на законовите разпоредби.
Съгласно чл.46 ал.4 от ЗОС, когато изчете срока на настаняването е допустимо
продължаване на наемното правоотношение / т.е. вместо прекратяване, да се
постанови новиране на правото/, ако лицето отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище. В тази хипотеза компетентния орган може да
постанови заповед за продължаване на настаняването, но след като се увери и въз
основа на установените факти, удовлетворяващи условията за ползване на общинско
жилище под наем. С разпоредбата на чл.28 от Наредбата на компетентния орган е
предоставена възможност или да изземе, или по своя преценка да разреши
удължаване на наемното правоотношение срещу заплащане на определената наемна
цена. С такава своя „безсъдържателна“ преценка компетентния орган по
настаняването не разполага. Общинския жилищен фонд има преди всичко социална
функция и не може в разрез със закона, който е изчерпателен, ясен и
императивен, местния законодателен орган да предоставя свободна преценка без
конкретно съдържание за продължаване на наемното правоотношение, вместо
прекратяването му, но срещу заплащане на определената наемна цена. Извода,
който се налага е, че целта на закона също не се преследва, но дори и няма да
се постигне с оспорената разпоредба на чл.28 от Наредбата, която изцяло напуска
„полето“ на ЗОС, предвиждайки незабавно изземване с изтичане на срока на
наемното правоотношение, без издаване на заповед за прекратяването му, както
изисква закона, или продължаването му по преценка на компетентния орган срещу
заплащане на определената наемна цена.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна прокуратура разпоредбите на чл.7 ал.1 т.1 в частта „български гражданин“, чл. 27 ал.2,
чл. 20 ал.4 изречение второ и чл. 28 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община
Стара Загора.
ОСЪЖДА Общински съвет Стара Загора да заплати на Окръжна
прокуратура Стара Загора сумата от 20.00 /двадесет/ лв. представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи
на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
ВАС.
След влизане в сила решението да се обнародва по начина,
по който е обнародвана Наредба за реда и условията за установяване на жилищни
нуди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд
в община Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.