МОТИВИ
по НОХД № 1179/2020 год. по описа на Варненския Районен Съд – ХХХVІІ-и наказателен състав.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура – Варна, обвинителен акт против С.Н.Я.,
за престъпление от общ характер наказуемо по престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК – за това, че на 31.10.2018 г. в гр. Варна,
отнел чужда движима вещ – ремарке за автомобил, марка „Ивотрайлерс“
модел „АЛ 501“ с рег. номер В 1779 ЕН, с номер на рама ХВ9AL50136V166126, от
владението на В.П.И., на стойност 1 800.00 лева, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като за извършването на кражбата е използвано МПС
– л.а. „АУДИ“ модел „А4“ с рег. № ТХ 34-33 ХК.
Участващият в производството представител на ВРП не
поддържа предявеното против подс.Я. обвинение, счита, че същото не е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното и съдебно производства доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, пледира, че така както е повдигнато
обвинението, не е основателно, тъй като тепърва на тоя етап трудно може да се
промени обвинението, няма да е процесуално допустимо. Счита, че същия следва да
бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Я. участва в производството
лично и с процесуален представител. В хода на съдебното производство не се
признава за виновен. С последната си дума изразява желание да бъде оправдана по
възведеното му обвинение.
Процесуалният представител на подс.Я. - адв. С., ВАК в
пледоарията си изтъква, че не е установена по безспорен начин фактическата
обстановка по делото и тя не съответства на тази, изложена в обвинителният акт.
Пледира подсъдимият да бъде оправдан изцяло по възведеното му обвинение, поради
липсата на каквито и да е доказателства сочещи, че подзащитния му не е автор на
деянието, описано в обвинителният акт.
След преценка на събраните по делото релевантни
гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият
В.И. през 2017 г. закупил от специализиран магазин в гр.Варна ремарке за
автомобил марка „Ивотрайлерс“, модел „АЛ 501“ с номер
на рама –ХВ9АL50136V166126 и
го регистрирал на свое име с рег. № В 17-79 ЕН. Ремаркето било тип „колесар“ и
той го използвал за транспортиране на своята лодка за риболов.
Рано
сутринта на 31.10.2018 год. В.И., заедно със свой приятел, св.П., отишли за
риба с лодката на В.И.. За целта лодката била качена на описания по-горе
колесар за нея, а същия бил закачен за дърпане на автомобила на св.П. – „Нисан Терано“ с рег. № В 70-94
ВВ. Около 06.45 часа двамата паркирали автомобила с колесара на „буната“ на „Траката“, след което свалили лодката от колесара, спуснали
я на вода и излезли в морето на риболов. Колесара останал закачен на автомобила
на св.П..
Подсъдимият
С.Н.Я. живеел на адрес *** ***, като от години управлявал л.а „Ауди А4“ с рег.
№ ТХ 34-33 ХК, който по документи бил собственост на фирма „Римакс
2010“ ООД. На 31.10.2018 год. подсъдимият отишъл с управлявания от него л.а
„Ауди А4“ с рег. № ТХ 34-33 ХК до буна „Траката“, в
района на лодкостоянките, където била неговата лодка.
Там той се срещнал със свидетелите – К. и Х., с които имал уговорка да излязат
с лодката на риболов. При тях дошло лице на име П. /П.Г.П./ на когото С.Я. дал
ключовете за автомобила си. В последствие тримата – подсъдимия, св.К. и св.Х.
се качили в лодката и влезли в морето на риболов, където престояли няколко часа.
Около
14.00 часа пострадалия В.И. и св.П. се върнали с лодката си на буна „Траката“. Със слизането си от нея И. забелязал, че колесара
закачен за автомобила на св.П. липсвал. Подали сигнал до ОД МВР – Варна за
извършената кражба
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - от писмените доказателства по досъдебно производство №
586/2018 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР - Варна, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК – докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, съдебно-оценителна,
трасологическа и видео - техническа експертизи,
справка за съдимостта на подсъдимия и други, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.
С.Н.Я. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на възведеното му
обвинение по чл.195, ал.1, т.4 от НК.
За да приеме описаната фактическа обстановка съдът
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и въз основа на тях възприема, че подсъдимият не е осъществил така
предявеното му обвинение.
Единственото
доказателство, представено от обвинението по делото, което свързва подс. Я. с
извършеното деяние е намерен в жилището му процесния колесар. В хода на
разследването не е установено лицето, което е извършило кражбата на ремарке,
собственост на В.П.И.. По делото не са ангажирани никакви други преки или
косвени доказателства, свързващи подсъдимия с отнетите вещи.
В
хода на досъдебното производство е изготвена Трасологическа
експертиза, която сочи, че ремаркето иззето от подсъдимия Я., е с „пренабит“ номер на рамата, като съществуващия към момента
на изследването номер на рамата XG95001RSG0H05260
не е автентичен.
От
изготвената по делото Видео-техническа експертиза се установява, че с
автомобила ползван от подсъдимия Я. – „Ауди
А4“ с рег. № ТХ 34-33 ХК е извършена кражбата на инкриминираната вещ.
Експертизата не сочи кой точно е управлявал автомобила, с който е била
извършена кражбата на инкриминираната вещ.
Изготвената
съдебно-оценителна експертиза установява стойността на ремарке за автомобил
марка „Ивотрайлерс“ модел „АЛ 501“ с рег. номер В
1779 ЕН, с номер на рама ХВ9AL50136V166126.
За
да се докаже, че именно подс. Я. е автор на възведеното му обвинение следва да
са установени по делото доказателства, че той е извършил кражбата. За да е
налице този извод по делото следва да са налични доказателства за действията на
подсъдимия по отношение на инкриминираната вещ.
Като
обобщение съдът следва да посочи, че по делото е налично едно косвено доказателство,
свързващо подсъдимия с ремаркето, а именно, че то е било иззето от имота му.
Липсват доказателства, че той е отнел процесната вещ или се е разпоредил с нея.
Наличното косвено доказателство, за да изгради обвинителна теза следва да бъде
свързано поне с още едно пряко или косвено такова.
Доказателствените
източници, които ангажира обвинението, за да обоснове участието на подсъдимия в
противоправното отнемане на вещите могат да бъдат
определени само като едно косвено такова. Липсват такива, които установяват
преки доказателства за авторството на деянието.
В
принципен план не съществува пречка косвените доказателства да могат да
послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези
случай, обаче съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените
средства - източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към
задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко
доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали, за
да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основния
факт, могат ли да се направят изводи досежно този факт и какви. Направеният
извод трябва да бъде единствено възможен. Преценявайки единственото косвено
доказателство по делото следва да прецени съставлява ли то съвкупност система
от факти, свързани помежду си с основния факт на доказване и води ли до извод,
което е единствено възможен. В случая единственото доказателство за
евентуалното участие на подсъдимия в извършване на кражбата на ремаркето са
свидетелските показания на В. Д., която е видяла само автомобила на подсъдимия,
като не е разпознала лицето, което го е
управлявало.
В
настоящия случай съдът извежда извод за липса на система от косвени
доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно обусловени, водещи до
несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието. Според практиката
само едно косвено доказателство не би било достатъчно за постановяването на
осъдителна присъда, както и че наличието на няколко косвени доказателства,
несвързани помежду си, също не могат да доведат до подобен извод. Липсата обаче
на повече от едно доказателство по делото прави невъзможно преценяването им в
една непрекъсната доказателствена верига, която да обоснове извод за авторство
на деянието.
Както
съдебната практика, така и правната доктрина са категорични, че преки са онези
доказателства, които пряко и непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи
се до основния факт - такива са например показанията на свидетеля очевидец или
самопризнанията на обвиняемия /подсъдимия. В противовес на това, косвените
доказателства могат да дадат указание за основния факт само след като се
съпоставят с други доказателствени факти по делото. Връзката на косвеното
доказателство с основния факт може само да се предполага, доколкото наличието
на косвеното доказателство може да търпи различни обяснения. Ето защо, за
установяването на такава обективна връзка между косвеното доказателство и
основния факт, подлежащ на доказване-авторството, е необходимо извършването на
изключително задълбочена и прецизна преценка и съпоставка с другите
доказателства по делото.
С
оглед на изложеното следва да се отбележи, че изготвените видео-техническа и трасологическа
експертизи, никога не са пряко доказателство в процеса, а само косвено, което
изисква задълбочен анализ и сериозно съпоставяне с други доказателства, за да
се изгради единствено възможен извод за авторство на деянието.
По
делото липсват други преки или косвени доказателства за авторството и съдът не може
да направи фактическите си изводи само въз основа на едно косвено
доказателство. В принципен план, наличието само на едно косвено доказателство
трудно би могло да обоснове постановяването на осъдителна присъда. Наличието на
няколко косвени доказателства, несвързани помежду си също не могат да доведат
до подобен извод, но тогава когато е налице система от косвени доказателства и
която води до един единствен извод, свързан с авторството на деянието, тя
следва да бъде поставена в основата на заключение за осъждането на лицето.
Прокурорът
в хода на делото следваше да докаже по безспорен начин участието на подсъдимия Я.
в извършване на кражба на ремарке, собственост на пострадалия И..
След
като настоящият състав посочи почиващо на правната доктрина и съдебна практика
разбиране, досежно косвените доказателства и кога те могат да доведат до
постановяване на осъдителна присъда, намира за необходимо да посочи, че по
делото има само едно такова и то не може да се анализира с никакво друго
доказателство.
Съдът
кредитира обясненията на подс.Я., дадени в хода на съдебното дирене, които се
подкрепят и от тези дадени от св.К., св.Х. и св.К..
Тежестта
на доказване в наказателния процес е за прокурора и той следва да представи
достатъчно и убедителни доказателства, с които да докаже обвинителната теза. В
случая обвинението е представило само един доказателствен източник, от който не
може да се изведе извод, че обвинението е доказано по категоричен начин,
съобразно чл.303 ал.2 от НПК. Проведеното съдебно следствие по никакъв начин не
е запълнило доказателствената празнота, относно обективните и субективни елементи
от състава на престъплението, която е била налице и при изготвяне на ОА и
доведе до постановяване на оправдателна присъда. Постановяването на осъдителна
присъда е възможно само, когато обвинението бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, което означава, че от доказателствата не може да се направи
друг извод, освен този, че именно подсъдимия е осъществил инкриминираното
деяние, както от обективна, така и от субективна страна. В случая обвинението
за неговата вина е изградено само върху предположения, върху каквито не може да
почива осъдителната присъда /арг. от чл. 303 ал.1 от НПК/. При тази доказателствена празнота единствената правна възможност е
постановяване на оправдателна присъда.
Налице
е пълна недоказаност по отношение на главни факти по делото. Предвид
недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно обвинението
по чл.195, ал.1, т.4 от НК, за подсъдимия следва да бъдат приложени
последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само, когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени
в причинно-следствения процес на престъпното деяние, механизмът и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните
и субективните признаци от състава на престъплението. Съдът признава подсъдимия
за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал.
2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на
обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията
за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В
конкретния случай съдът не установи авторството на деянието по чл. 195, ал.1,
т.4 от НК, за което РП - Варна е внесла обвинителният акт.
Фактът,
че липсва обективната страна на състава по чл.195 ал. 1,
т.4 от НК, съдът счита, че е излишно да се обсъжда
субективната му страна. Липсата на такива, което съдът счита за безспорно
доказан факт по делото изключва умисъла за извършване на престъпление наказуемо
по посочените текстове от закона.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК и подсъдимия следва да се признае за невиновен по така повдигнатото му обвинение за
извършено от него деяние, наказуемо по чл. 195, ал.1, т.4 от НК.
С
оглед изхода на делото съдът не възложи на подс. С.Н.Я. разноските по делото.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: