№ 10328
гр. *****, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110161423 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от *****, ЕИК ***** срещу *****
установителен иск с правно основание чл. 422, ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ
вр. с чл. 49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 34 лева, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***** по имуществена застраховка
„Каско“, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,54 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2019 г. около 10:40 ч. в *****,
пет метра преди бензиностанция Еко, водачът на лек автомобил марка и
модел Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***** попада в необезопасена и
необозначена дупка, в резултат на което реализира ПТП с материални щети
по МПС, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“. Във
връзка с настъпилото събитие е съставен Протокол за ПТП и е заведена щета
при ищеца. Твърди се, че във връзка с процесното ПТП са настъпили
увреждания в дясна предна джанта на застрахованото МПС в размер на 24
лв., изплатени като застрахователно обезщетение на собственика.
Аргументира, че Общината в качеството си на възложител и собственик на
общинските пътища, носи отговорност за причинените от неизправния път
вреди. Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана, получена на
15.10.2019 г., но плащане до момента не било постъпило. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи,
1
че не се установява по несъмнен начин, че е настъпило ПТП и че причина за
него е несигнализирана и необозначена дупка. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва размера на застрахователното обезщетение и счита, че същото е в
завишен размер, както и че не отговаря на настъпилите вреди. Релевира
възражение за съпричиняване и сочи, че водачът на лекия автомобил е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, т.к. се е
движел със скорост, несъобразена с пътните условия. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада на съда по чл. 140 ГПК, приет без възражение от страните,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че л.а
Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***** към дата на ПТП е бил застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско“; че ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 24,00 лева в полза на
собственика на увреденото МПС.
Видно от протокол за ПТП на 30.06.2019 г. около 10:40 часа в гр. *****,
лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц220” с рег. № ***** се движи по
*****, посока бул. „Цар Борис III”’, на 5 метра преди бензиностанция „Еко”
превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка,
намираща се на пътното платно.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно дадена се установява, че щетата по
лекия автомобил – спукана гума може да бъде получена съгласно описания в
протокола за ПТП механизъм. Констатациите на експерта, които съдът изцяло
2
възприема като обективно и компетентно представени са, че действителната
стойност на щетата е в размер на 38,88 лв.
От свидетелските показания на свидетеля Й. Г., които съдът кредитира
като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото, се установява, че свидетелят си спомня за процесното ПТП.
Разказва, че при движение по булеварда е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка, вследствие на което е спукал гума. Пояснява, че
щетата е била срязана гума и че са му изплатили обезщетение от
застрахователя. Дава показания, че ПТП е настъпило в сухо и топло време и
се е движил в трафика със съобразена скорост.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че
ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил във
връзка с процесното ПТП в размер на 24 лв. Фактът на настъпване на
застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е
източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента съгласно
чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от
действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното
право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на
работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).
В случая ***** е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа. В този
смисъл са и дадените разяснения с т.3 на Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по
необезопасената пътна мрежа.
С влизане на ЗМСМА в сила, съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в
3
собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди., площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т.4 в
редакцията от ДВ, бр.26/2000 г.) По силата на чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от
Закона за пътищата във вр. с §1, т.14 от ДР на ЗП, ***** следва да поддържа
пътищата с оглед осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. В случая, ответникът е бил
длъжен да осъществява такава поддръжка на уличното платно, която да
позволява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозни
средства. Това задължение произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от Наредба
№ 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата.
Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством
възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост.
Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установения предмет на пътното платно представлява
препятствие по смисъла на закона, която е създавала опасност за движението.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно
*****, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди, и не са сигнализирали
препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че вредите се явяват в
резултат на неправилно поведение на водача. Свидетелят посочва, че се е
движил с ниска скорост. В хода на производството ответникът не твърди и не
представя доказателства да е сигнализирал препятствието.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел,
а и при липса на указания и сигнализация на дупката, не е бил длъжен да
избегне препятствието. Следователно, от негова страна не е налице
4
нарушение на правилата за движение и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дупката на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на
*****, поради което след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника.
Ето защо, искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
От представената по делото като писмено доказателство покана (л. 13) и
известия за доставяне (л. 14) се установява, че ищецът е поканил ответника да
заплати процесното вземане на 15.10.2019 г. Поради изложеното съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава от датата на получаване на
поканата и искът за лихва за забава е основателен за претендирания период в
претендирания размер, определен от съда с онлайн лихвен калкулатор на
НАП.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 75 лв. за заповедното производство и 425 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410
КЗ, че *****, адрес: гр. *****, ***** дължи на *****, ЕИК ***** сумата от 34
лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***** по имуществена застраховка „Каско“, във
връзка с настъпило ПТП на 30.06.2019 г. около 10:40 ч. в гр. *****, бул.
“Никола Петков”, пет метра преди бензиностанция Еко, когато автомобил
марка и модел Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***** попада в необезопасена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,54 лв.,
5
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до
28.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, адрес: гр. *****,
***** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 75 лв.,
представляваща съдебни разноски за заповедното производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, адрес: гр. *****,
***** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 425 лв.,
представляваща съдебни разноски за исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6