№ 461
гр. Русе, 03.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200743 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.П. против Наказателно постановление № 21-1085-
000503/11.03.2021 г., издадено от началник на Сектор при „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението в
частта, в която АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП. В тази насока се сочи, че изложеното в АУАН-а не отговаря на обективната
действителност, доколкото настъпилото ПТП е следствие от поведението на другия
водач, изразило се в целенасочено засичане на жалбоподателя. Моли обжалваното
наказателно постановление да се отмени в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
1
поддържа изложеното в жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – обжалваното наказателно постановление е получено от
жалбоподателя на 01.04.2021 г., а жалбата е подадена на 07.04.2021 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 23.01.2021 г. жалбоподателят, управлявайки МПС – лек автомобил – Опел
Корса, с регистрационен номер Р4989РМ, предприел маневра, за да напусне паркинга
на магазин „Кауфланд“. По същото време свидетелят С.З., управлявайки МПС – лек
автомобил Рено Меган с регистрационен номер Р8096ВВ, предприел маневра, за да
паркира, като непропуснал управляваното от П. МПС. Минавайки покрай свидетелят
З., жалбоподателят направил знак с ръка, че можел да го пропусне, след което
напуснал паркинга на магазин „Кауфланд“, като поел в посока центъра на гр. Русе.
Свидетелят З. също напуснал паркинга на магазин „Кауфланд“, като поел в посоката на
жалбоподателя.
Веднага след като направил обратен завой, жалбоподателят се престроил в
средната лента на бул. „Христо Ботев“ в посока бул. „Цар Освободител“, като с това си
действие целял да даде възможност на движещия се непосредствено след него свидетел
З. да го изпревари. Свидетелят З. изпреварил жалбоподателят, след което предприел
маневра за преустрояване от крайна лява лента в средната такава, в която по това време
се намирал и жалбоподателя. Малко след това, свидетелят З. рязко намалил скоростта.
В опит да избегне настъпването на ПТП, жалбоподателят задействал аварийно
спирачките на автомобила си. Тъй като двата автомобила не били на голямо
разстояние един от друг, последвал сблъсък между предната част на управляваното от
2
жалбоподателя П. МПС и задната част на управляваното от свидетеля З. МПС.
Посоченото било възприето от свидетелката М.П. – съпруга на жалбоподателя, която
се намирала в управляваното от последния МПС, и свидетелката Н.З. – съпруга на
свидетеля З., която се намирала в управляваното от свидетеля З. МПС.
След настъпването на ПТП-то жалбоподателят и свидетелят З. преместили двете
МПС-та в крайното дясно платно, за да не пречат на движението. Доколкото между
двамата водачи липсвало съгласие за обстоятелствата относно произшествието и
отговорността за същото – според жалбоподателя ПТП-то било следствие от умишлени
действия на свидетеля З. – умишлено засичане, а според свидетеля З., отговорен за
случилото се бил жалбоподателя, доколкото се движел зад управляваното от него
МПС, жалбоподателят П. подал сигнал на телефон 112. В тази връзка на
местопроизшествието бил изпратен свидетелят П.А. – младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.
След като снел обяснения от двамата участници в ПТП-то и извършил оглед на
материалните щети по двете МПС, свидетелят А. приел, че причината за ПТП-то е, че
управляваното от жалбоподателя П. МПС не се е движило на подходящо разстояние
спрямо движещото се пред него МПС, управлявано от свидетеля З..
В хода на извършената провека жалбоподателят П. не представил изисканото му
от служителите на ОД на МВР-Русе свидетелство за регистрация за управляваното от
него МПС.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А. приел, че с поведението си, като
не се движел на подходящо разстояние спрямо движещото се пред него МПС, което да
му позволи да избегне ПТП, ако последното намали скоростта или спре рязко,
жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
както и с поведението си – да не носи свидетелство за регистрация за МПС-то, което
управлява, е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
като в тази връзка му съставил АУАН № 21-1085-000503/23.01.2021 г. (Бланкетен
номер 791464). Жалбоподателят отказал да подпише АУАН-а, като отбелязал, че има
възражения срещу издаването му, тъй като ПТП-то е настъпило вследствие от
умишлени действия от страна на свидетеля З.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал подробни възражения, с който оспорил възприетата от
актосъставителя фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянията, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
3
ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева, а за осъщественото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер
на 10 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-000503/23.01.2021 г. (Бланкетен номер 791464), НП
№ 21-1085-000503/11.03.2021 г., справка с рег. № 1085р-2319/11.03.2021 г., шест броя
снимки, възражение от П., Протокол за ПТП, докладна записка и снети обяснения в
хода на административнонаказателното производство от С.П., С.З., М.П., Н.З., справка
за нарушения на водача, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелите С.З., Н.З., М.П. и П.А..
Съдът дава вяра изцяло показанията на свидетелите С.З., Н.З. и М.П. – очевидци
на случилото се, доколкото изложеното от тях не са налице съществени противоречия,
почива на непосредствените им впечатления и намира потвърждение в останалата,
събрана по делото доказателствена съвкупност. С оглед липсата на съществени
противоречия между изложеното от тримата свидетели, съдът счита, че не е налице
пречка да се кредитират изцяло показанията на свидетелката М.П. – съпруга на
жалбоподателя.
От показанията на свидетелите З., З. и П. се установява, че на процесната дата е
настъпило ПТП между управляваното от свидетеля З. МПС и управляваното от П.
МПС, както и частично механизма на същото, а именно - след извършено изпреварване
и маневра по преустрояване от крайна лява в средна такава управляваното от свидетеля
З. МПС е навлязло в лентата, в която се е движело и управляваното от жалбоподателя
МПС, като непосредствено след това без да е била налице обективна причина в пътната
обстановка свидетелят З. внезапно намалил скоростта на движение, след което
настъпил сблъсък между предната част на управляваното от жалбоподателя П. МПС и
задната част на управляваното от свидетеля З. МПС. Същевременно от показанията на
тримата свидетели не може да се установи какво е било разстоянието между двете
МПС-та непосредствено след извършената от свидетеля З. маневра по преустройство
от крайна лява лента в дясна такава и преди предприетите от него действия по
внезапно спиране/намаляване, както и с каква скорост са се движели двете МПС-та
преди настъпване на ПТП-то.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля П.А., като отчита, че същият е
пристигнал на местопроизшествието, след като двете МПС-та били преместени и
описаното от него в АУАН-а касателно осъщественото от жалбоподателя нарушение
4
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП почива единствено на обясненията на З. и П. и на извършения
оглед на материалните щети по двете МПС.
Що се касае до нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът счита, че от
събраната по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установява
както авторството, така и механизма на осъществяването му. Следва да се посочи, че
не е налице и оспорване от страна на жалбоподателя, че същият не е представил
свидетелство за регистрация за управляваното от него МПС в хода на извършената му
проверка от служителите на ОД на МВР-Русе.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
– служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, упълномощен
съз Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
За прецизност следва да се посочи, че е налице разминаване между посочения в
АУАН и НП час на осъществяване на административните нарушения, доколкото в
АУАН-а е посочен 16:39 часа, а в НП 16:59 часа. Съдът счита, че посоченото
разминаване се дължи на техническа грешка и доколкото в двата административни акта
е посочена една и същата дата не може да се квалифицира като съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на нарушителя да
разбере за какво нарушение е агажирана административнонаказателната му
отговорност.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
5
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Същевременно съдът намира, че по делото не се събраха безспорни
доказателства установяващи, че така възникналото ПТП е в пряка причинна връзка с
виновно поведение на жалбоподателя, с което да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато същото внезапно
намали скоростта или спре. Видно от посоченото, за да е съставомерно нарушението,
описано в АУАН и НП, е необходимо водачът на превозното средство да се е движил
зад друго превозно средство през определен интеревал от време. Именно при такова
движение възниква задължението за водача на задното превозно средство да поддържа
дистанция, която би била достатъчна за избягване на съприкосновението с предното
превозно средство, когато същото внезапно намали скоростта или спре.
В процесния случай по безспорен начин се установи, че свидетелят З. се е
движил непосредствено зад жалбоподателя, като едва, след като жалбоподателят
направил обратен завой и продължил в средната лента по бул. „Христо Ботев“ в посока
бул. „Цар Освободител“, свидетелят З. го изпреварил от крайна лява лента на
булеварда. В кратък, но неустановен с точност интервал от време след извършената
маневра по изпреварване, свидетелят З. извършил последваща маневра по
преустрояване от крайната лява лента в средната такава, в която се придвижвал и
жалбоподателя. Непосредствено след извършената маневра свидетелят З. без да е
налице видима причина в пътната обстановка внезапно намалил скоростта на
управляваното от него МПС, след което настъпило и ПТП-то с материални вреди
между управляваните от П. и от свидетеля З. МПС-та.
Както се посочи и по-горе, за да бъде ангажирана отговорността на едно лице за
несъобразяване с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е необходимо да се установи по
несъмнен начин неизпълнение на задължението на водача-нарушител за спазване на
6
дистанция между двата автомобила, които се движат един след друг и движещият се
отзад автомобил да се намира на такова разстояние от движещия се пред него
автомобил, че във всеки един момент да може да намали скоростта и/или да спре, за да
не причини ПТП. Видно от така изложеното за съставомерността на посоченото
нарушение, следва да е налице обективна възможност за водача на движещия се отзад
автомобил да прецени необходимата дистанция по смисъла на цитираната разпоредба
и да я осигури.
В процесния случай по категоричен начин се установи единствено, че в
сравнително кратък интервал преди настъпване на самото ПТП МПС-то, управлявано
от свидетеля З., е навлязло в лентата, по която вече се е движел автомобила на
жалбоподателя. Така констатираната липса на безспорни доказателства за
продължителността от време, през което управляваното от свидетеля З. МПС се е
движело пред управляваното от жалбоподателя МПС, не позволява да се установи
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и обстоятелствата,
при които то е възникнало. Недоказано остава и обстоятелството дали жалбоподателят
при конкретната пътна ситуация въобще е разполагал с техническо време да прецени
каква следва да бъде нужната дистанция за безопасно придвижване между двете МПС
и съоветно да предприеме мерки да я осигури, за да предотврати настъпването на
неблагоприятните последици в случай на внезапно спиране или намаляване на
скоростта на движещия се пред него автомобил. Нещо повече по делото са налице
доказателства, които индикират, че е възможно поведението на свидетеля З., изразило
се в извършване на маневри по изпреварване и преустройване, да е било умишлено с
цел да „засече“ жалбоподателя. В тази насока съдът акцентира на показанията както на
самия З., така и на останалите очевидци – свидетелките Н.З. и М.П., от които не се
установи свидетелят З. да е бил принуден с оглед пътната обстановка да намали рязко
и/или да спре след извършената от него маневра по преустрояване. От показанията на
свидетелите може да се изведе и вероятния мотив за поведението на З., а именно
възникналата конфликтна ситуация между жалбоподателя и свидетеля на паркинга
пред магазин „Кауфланд“.
Въпреки гореизложеното в хода на административнонаказателното
производство, както при съставяне на АУАН-а, така и при издаване на НП, въобще не
е бил изследван въпросът дали поведението на свидетеля З. не е в пряка причинна
връзка с настъпване на ПТП-то и дали същото не съставлява нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и дали жалбоподателят е разполагал с
обективна възможност да избегне настъпване на ПТП. В тази насока съдът счита, че
АНО не е извършил разследване на спорните обстоятелства, съобразно правомощията
си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Посоченият пропуск не може да бъде саниран в хода на
съдебното производство. Както се установи от показанията на свидетелите по делото,
7
веднага след произшествието автомобилите били преместени, а пристигналите на
мястото служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе установили
фактическата обстановка само въз основа на обясненията на двамата водачи и
уврежданията по двете превозни средства. Липсата на приобщени по съответния
процесуален ред обективни находки – спирачни следи, части от увредените от
произшествието детайли на двата автомобила и др., не позволява да се
индивидуализира мястото на сблъсъка на двете МПС-та. Това от своя страна, съчетано
с липсата на яснота в показанията на свидетелите касателно точното разстоянието
между двата автомобила след извършеното преустрояване от страна на свидетеля З. и
скоростта на двете МПС-та, изключва възможността да бъде установен в хода на
настоящото съдебно производство по експертен път механизмът на възникване на
произшествието и обстоятелствата, имащи отношение към отговорността на двамата
водачи за настъпване на съставомерните последици.
В останалата част обжалваното постановление следва да се потвърди, доколкото
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на
МПС да носят свидетелство за регистрация на управляваното от тях превозно средство.
По делото по безспорен начин се установи, че на процесната дата жалбоподателят не е
представил свидетелство за регистрация за управляваното от него МПС.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. По делото
не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Правилно е издирена и приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП предвиждаща административно наказание „Глоба“, като същата е определена в
абсолютен размер – 10 лева, в каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
С оглед на гореизложеното, така обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени в частта, с която е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
осъществено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се установи по
8
безспорен начин жалбоподателят да е осъществил това нарушение. В останалата част
наказателното постановление следва да се потвърди.
По разноските:
Страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-000503/11.03.2021 г.,
издадено от началник на Сектор при „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта в
която на С. СТ. П. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-000503/11.03.2021 г.,
издадено от началник на Сектор при „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта в
която на С. СТ. П. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9