№ 1016
гр. Перник, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А.а Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102352 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Г. В. срещу
„Финанси център“ ООД. Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен
договор за потребителски кредит на **** г. на стойност 400,00 лева (Договора), която
сума е следвало да бъде върната в рамките на 26 седмици, съгласно погасителен план.
Твърди, че в погасителния план, към седмичните вноски, била начислявана и
допълнителна сума в размер на 21,99 лева на месец (като страната е имала предвид
към всяка една от 13-те вноски) – общо 285,87 лева – членство Клуб *************.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на
285,87 лева, тъй като не е сключвал такъв договор, в условията на евентуалност
поддържа, че начисляването на тази сума е в противоречие с добрите нрави.
Ответникът депозира отговор в срок като оспорва предявения иск.
Признава твърденията на ищеца относно сключването на Договора и неговите
параметри като сочи, че в чл. 9.1 бил описан начина на погасяване на задължението,
разсрочено 13 вноски от по 34,01 лева всяка една от тях, формирана от главница и
лихва, като били заплатени 4 вноски до 16.04.2024 г.
Твърди, че между страните освен посочения договор за кредит е сключен и друг
такъв – ******** – Договор за членство в клуб ************* от **** г., по който
били платени три вноски. Пояснява, че по силата на този договор ищецът получил
допълнителни услуги, свързан с размера на таксите, предсрочна изискуемост и други
като стойността на услугите била посочена в друг документ, различен от Договора.
В тази връзка счита исковата молба за нередовна, тъй като не ставало ясно дали
се твърди порок – липса съгласие (предвид твърдението, че такъв договор не е
сключван) или такъв е сключен, но противоречи на добрите нрави.
Поддържа, че тази услуга е доброволно избрана от ищеца, като същата следва да
се заплати съгласно подписания договор.
1
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 285,87 лева, задължение
произтичащо от договор за ВИП членство от **** г., платимо разсрочено на 13 вноски
в размер на 21,99 лева в периода от 05.03.2024 г. до 20.08.2024 г., тъй като това
задължение е основано на недействителна клауза поради липса на съгласие – чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД, евентуално в противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит на **** г. на стойност 400,00
лева. Този договор обаче остава извън предмета на настоящото производство.
Спорно е правоотношението по друго, свързано с договора за потребителски
кредит правоотношение – Договор за членство в Клуб ************* №
********4/**** г. От представения по делото такъв се установява, че между страните
е налице облигационна връзка по този договор. Същият е подписан от ищеца като
ръкописно са изписани и трите му имена. Подписът не е оспорен, поради което по
правилото на чл. 180 ГПК съдът приема, че авторството е доказано. Ето защо първото
възражение на ищеца за недействителност на договора поради липса на съгласие е
неоснователно.
От конкретните клаузи на Договор за членство в Клуб ************* №
********4/**** г. се установява, че ищецът се задължава да заплати на ответника
възнаграждение в размер на 285,87 лева (чл. 14, ал. 1 от договора) срещу
допълнителни услуги. Те са изброени в чл. 8, ал. 1 от договора – Избягване на
предсрочна изискуемост, Възможна промяна на погасителен план, Отстъпка от цената
на членство в клуб *************, Финансова оптимизация, Допълнително
краткосрочно финансиране. В следващите разпоредби е представено разяснение какво
представлява всяка една от посочените услуги.
Съдът приема, че Договор за членство в Клуб ************* № ********4/****
г. представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за
услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се приравни на
договор, при който насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на
заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва. За да възприеме
това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива
практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа
за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015
г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни
услуги е 72% от стойността на отпуснатия кредит (285,87 лева за услуги от кредит в
2
размер на 400,00 лева), с който е обвързана, а същевременно услугите, срещу които се
заплаща цена, са поставени в зависимост от допълнителни предпоставки, т.е. са услуги
под условие, които в конкретния казус са останали нереализирани. Също така тези
„вип услуги“ се покриват с действия, които така или иначе са дължими от кредитора -
да осъществи преценка за наличие на условията за отпускане на кредит, да прецени
дали да обяви кредита за предсрочно изискуем и т.н., като се различава единствено по
срочността си, която по никакъв начин не оправдава заплащането на определената
цена.
Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за „вип услуги“ е
обусловена от предоставянето на клиента на някоя от тях, следва да се отчете, че се
касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и заплащането не на
„цена на услуга“, а на „възможността длъжника да поиска такава“, не може и
няма как да оправдае завишаване за дължимата сума по договора.
С уговореното възнаграждение за „вип услуги“ се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по тях не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита,
с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР. Тази клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне
на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
В тази насока е и приетото в Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-
714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на
месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар
да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност,
може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно
непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Приема се също, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член
3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на
допълнителни услуги по Договор за членство в Клуб ************* №
********4/**** г. са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат
действие, задължения по тях не са възникнали за ответника, поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски. В производства
като настоящото, въпросът за разноските се въздига в предмет на спора. Ищецът е бил
освободен от разноски в настоящото и останалите петнадесет идентични спора,
предявени срещу други кредитори, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
По правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва а бъде осъден да заплати в
полза на съда дължимата се държавна такса в размер на 50,00 лева.
3
Съдът е сезиран с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалният представител на ищеца по всички обективно съединени искове.
В конкретния случай е предявен един иск, докладван е, разгледан е и съдът се е
произнесъл по един иск.
Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност по делото –
оспорено е задължение по договор за допълнителни услуги в резултат на
недействителността на същия, по който въпрос съдебната практика никога не е имала
колебания, предявени множество идентични искове от този ищец с подкрепата на
същия процесуален представител, приема, че в полза на адв. Л. Г. следва да се присъди
сума в размер на 120,00 лева за оказаната безплатна правна помощ. Допълнителни
аргументи съдът намира отново в решенията на СЕС, които ще бъдат развити в
производство по чл. 248 ГПК, ако такова бъде инициирано.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но такива не му се
дължат съобразно наложилата изхода от спора се съдебна практика.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Г. В.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Финанси център“ ООД, ЕИК ********* сума в
размер на 285,87 лева - задължение произтичащо от Договор за членство в Клуб
************* № ********4/**** г., тъй като същият е недействителен.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Финанси център“ ООД да заплати в
полза на Районен съд Перник сума в размер на 50,00 лева за държавна такса, както и
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Финанси център“ ООД да заплати на
адвокат Л. Г. сума в размер на 120,00 лева, за оказаната безплатна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4