МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 32, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 382 / 2018 г. ПО ОПИСА НА РС – гр.
КОСТИНБРОД
Районна прокуратура – гр. С. е
повдигнала и предявила обвинение срещу М.Д.П., ЕГН ********** *** за това, че на 21.03.2017 г. около 08.30 часа
от частен дом в с. В.Т., община С., С.област, ул. „34 – та“ № 18 е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. прободен трион марка „Райдер“ на стойност 42.00 /
четиридесет и два / лева и 1 бр. таблет марка „Ленова ТАВ3 7“ на стойност
210.00 / двеста и десет / лева, всички вещи на обща стойност 252.00 / двеста
петдесет и два / лева, от владението на собственика Г.И.В. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 194 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
На съдебно заседание пред настоящата
инстанция прокурор от РП – гр. Костинброд поддържа обвинението със становище за
неговата доказаност и счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
по така повдигнатото му престъпление. При индивидуализация на наказанията, с
оглед обстоятелството, че делото се разглежда по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
следва да се наложи наказание „Пробация” за срок от 18 / осемнадесет / месеца.
Подсъдимият М.Д.П. редовно
призован явява се лично и със служебния си защитник – адв. П. - САК, признава
се за виновен и е заявил, че желае да се ползва от правото си по чл. 371 т. 2
от НПК като е заявил, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират обстоятелства по тези факти.
Адв. П. - САК и подсъдимият молят
делото да се проведе по съкратеното съдебно следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК, като се определи наказание „Пробация“ за по – кратък срок.
Съдът разясни на
подсъдимия разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от НПК и определи, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания на
подсъдимия, както и от събраните и приобщените при условията на чл. 283 от НПК
доказателства в хода на досъдебното производство, без да събира доказателства
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като изслуша доводите на
страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят Г.И.В. ***. На 21.03.2017 г. около 08.00 ч.
същият излязъл от дома си и отишъл до кафето на центъра на селото, за да пие
кафе и да си купи цигари. Около 09.30 ч. се прибрал в къщи и установил, че от
ремонтираната стая липсвали : един брой прободен трион – зеге, марка „Райдер“ и
един брой таблет марка „Леново ТАБЗ 7“ със зарядното за него. Свидетелят
веднага съобщил на РУ – гр. С. за извършената кражба. Същият ден подсъдимият М.Д.П.
решил да извърши кражба от дома на свид. Г.И.В., тъй като знаел, че той не е
там. За да изпълни решението си отишъл до къщата на свид. В. и тъй като
предварително знаел, че дома му не се заключва, влязъл през входната врата и
така проникнал в къщата на пострадалия. От ремонтираната стая на къщата взел
описаните по – горе вещи, като таблет
марка „Леново ТАБЗ 7“ е продал на
неизвестно лице от гр. София, а прободен
трион – зеге, марка „Райдер“ е предал доброволно с протокол за доброволно
предаване от 21.03.2017 г. Същият признал, че откраднал вещите от вилата на
свидетеля Г.И.В., както и че знаел предварително, че дома на същия не се
заключва и че е влязъл през входната врата.
От изготвената
като доказателство съдебно - оценителна експертиза / л. 21 - 22 / се
установява, че стойността на отнетите вещи към 21.03.2017г г. е в размер на 252.00 / двеста петдесет и два / лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за доказана въз основа на :
Гласни
доказателства – показанията на свид. Г.И.В. / л. 18 /, свид. Теодор Пейчев Славов / л. 19
/, от заключението на съдебно –
оценителната експертиза / л. 21 - 22 / и други документи по чл. 283 от НПК
– свидетелство за съдимост / л. 41 - 43
/, постановление за привличане и разпит на обвиняемия / л. 15 - 17 / и други.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.И.В. и Теодор Пейчев Славов защото същите
разгледани поотделно не са противоречиви. Свидетелите са последователни при
отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление.
Съпоставени с останалите доказателства по делото е видно, че свидетелските
показания кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите,
установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с
другите доказателства. Съдът кредитира изцяло изготвената като доказателство
експертно заключение по назначената : съдебно – оценителна експертиза. Същата е
пълна и компетентна и съпоставена с другите доказателства е видно, че
кореспондира с тях и не отразява противоречиви констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Видно от внесения обвинителен акт по
НОХД № 382 / 2018 г. по описа на РС - гр. Костинброд от страна на РП - гр. С.
е, че подсъдимият е обвинен в извършването на
престъпление по чл.194 ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
С така описаната фактическа
обстановка подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194 ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 21.03.2017 г.
около 08.30 часа от частен дом в с. В.Т., община С., С.област, ул. „34 – та“ №
18 е отнел чужди движими вещи – 1 бр. прободен трион марка „Райдер“ на стойност
42.00 / четиридесет и два / лева и 1 бр. таблет марка „Ленова ТАВ3 7“ на
стойност 210.00 / двеста и десет / лева, всички вещи на обща стойност 252.00 /
двеста петдесет и два / лева, от владението на собственика Г.И.В. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с правото на собственост, признато и
гарантирано от Конституцията на Република България.
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК. Несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за
субект на престъпление и за субект на наказателна отговорност. Видно от
събраните по делото доказателства е, че М.Д.П. е пълнолетно физическо лице към
датата на извършване на престъплението 21.03.2017 г., което е извършило
деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а
и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи извода,
че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост,
посочени в чл. 33 ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на
деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на
виновно поведение.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА на
21.03.2017 г. около 08.30 часа от частен дом в с. В.Т., община С., С.област,
ул. „34 – та“ № 18 е отнел чужди движими вещи – 1 бр. прободен трион марка
„Райдер“ на стойност 42.00 / четиридесет и два / лева и 1 бр. таблет марка
„Ленова ТАВ3 7“ на стойност 210.00 / двеста и десет / лева, всички вещи на обща
стойност 252.00 / двеста петдесет и два / лева, от владението на собственика Г.И.В.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е маловажен.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на
престъплението по чл.. 194 ал. 3, вр. с
ал. 1 от НК съдът приема, че същото е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Винаги при
преценката на вината, която е психическо отношение на дееца към деянието и
общественоопасните последици, изразено в умисъл или непредпазливост е
необходимо да се реализират действията на дееца, реализирани в обективната
действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на
подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат. Подсъдимият е съзнавал,
че прекъсва досегашната и установява своя фактическа власт върху вещите –
предмет на престъплението, че последните са чужди и липсва съгласие за
отнемането им, а противозаконното му присвоително намерение се доказва от
последващите действия – пренасянето им на място, различно от мястото на
престъплението, след което продава една от тях на непознато лице. Подсъдимият е
имал представа в съзнанието си за общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването им, т.е.
действувал е виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 2 от НК.
Видно е от приложеното по делото и
прието като доказателство свидетелство за съдимост № 308 / 27.09.2017 г., че подсъдимият М.Д.П. е неосъждан.
По
чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК
– по определяне на наказанието :
Несъмнено е, че с оглед извършеното
престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и
съответното наказание.
В конкретния случай по чл. 372 ал. 4
от НПК, съдът при осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а от НК и без да са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
По чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от НК – на
първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието.
Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват сериозно обществените отношения свързани с правото на собственост,
но случаят е маловажен, с оглед стойността на отнетите чужди вещи. Смекчаващи вината обстоятелства –
съдът приема като такива липсата на отрицателни сведения за личността на
подсъдимия, както и че същият е неосъждан.
Отегчаващо вината обстоятелство – няма.
С оглед на изложеното съдът приема,
че наказанието за престъплението по чл.
194 ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1от НК, следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК, за да се постигнат целите на
наложеното наказание, посочени в чл. 36 от НК.
Наложи на
основание чл. 42а ал. 3 т. 1, във вр. с ал. 2 т. 1, във вр. с ал. 1 от НК на
подсъдимия М.Д.П., с установена по делото самоличност, пробационна мярка
„задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 8 / осем / месеца, която да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител при Областна пробационна служба – С., два пъти седмично.
Наложи на основание чл. 42а ал. 3 т. 1, във вр. с ал.
2 т. 2, във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия
М.Д.П., с установена по делото самоличност, пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 / осем / месеца, която да
се изпълни в Областна пробационна служба – С..
Причини за извършване на престъплението
– несъобразяване с неприкосновеността на чуждото право на собственост, ниското
правно съзнание.
Условие за извършване на
престъплението - сравнително лесния
достъп до чуждите вещи и желанието за набавяне на средства по какъвто и да е
начин.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимият М.Д.П. е осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – С.направените по досъдебното производство разноски в размер
на 42.32 / четиридесет и два лева и
тридесет и две стотинки / лева.
По тези съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :