Р
Е Ш Е Н И Е № 700
гр. Пловдив, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 669 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата
С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята ***и
законна представителка С.С.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. В.М., е предявила срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., причинени от смъртта на нейния ***Г.Н.Т при ПТП на ***
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - *** г. до
окончателното плащане.
Твърди, че
на *** г. около *** часа на Автомагистрала ***в близост до км. ***, на
територията на община ***, област ***, е настъпило ПТП между лек автомобил „Киа
Спортидж“ с рег.№ ******, управляван от водача М.Н.Д., и лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег.№ ******, управляван от водача Г.Н.Т., като първият е напуснал лентата за движение
и е навлязъл в аварийната лента, където е бил разположен втория автомобил. В резултат на това между двата
автомобила е настъпил фронтален сблъсък, при който е причинена смъртта на Г.Т.
По случая
е образувано н.о.х.д.№ 331/2014 г. на ОС – ***, като с влязла в сила Присъда №
76/24.11.2014 г. водачът на лекия автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ ****** -
М.Н.Д., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
За управлявания от виновния водач М.Д.
лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ ******, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна от
*** г. до *** г.
В резултат на ПТП на ищцата С.Т., която
е ***на починалия Г.Т., са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Ищцата съжителствала в едно домакинство
с ***си, като между тях е съществувала особена близост, основана на взаимна
обич, уважение и разбирателство. Неговата загуба причинила на ищцата морални
болки и страдания с продължително проявление във времето, които ищцата
претърпяла и продължава да търпи.
Ищцата предявила по административен ред претенцията си пред ответника за
обезщетяване на причинените ѝ неимуществени вреди, като е образувана
ликвидационна преписка по щета № ***, но на 25.07.2018 г. получила отказ с
писмо изх.№ 0-92-9908.
Ето защо, ищцата моли съда на да осъди ответника в качеството му на
застраховател по цит. застрахователна полица да ѝ заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното плащане или евентуално - 3 г. преди завеждане на иска,
както и да се определи на пълномощника ѝ – адв. В. М. адвокатски хонорар
за безплатно представляване на ищцата по делото.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД – София, бул. Витоша 89-Б, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ю.К., е подал отговор, в който заявява, че оспорва
предявения иск по основание и по размер.
Прави възражение по чл. 111, б.„в“ от ЗЗД за изтекла в негова полза
погасителна 3-годишна давност по отношение на претенцията за лихви.
Оспорва правото на ищцата да получи обезщетение в качеството ѝ на
***на починалия при ПТП, тъй като от изложените в ИМ фактически обстоятелства
не може да се направи извод за възникнала особена близост на ищцата с
пострадалия, обосноваваща изключителност на техните отношения, различна от
обичайно добрите и социално активни отношения между ***и ***. Според
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1959 г., следва да се допусне като изключение
само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките
на починалия или вместо тях, ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт.
В случая, към датата на ПТП ищцата е била на *** г. и за нея са се грижили
родителите ѝ, като с оглед на малката ѝ възраст не е било налице
достатъчно време, за да се изгради някаква много дълбока и трайна емоционална
връзка между нея и нейния ***, която да е изключителна по характер и да е много
по-различна от обичайните отношения между ***и ***.
Наред с това, счита, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено по
размер и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, счита, че искът следва да се отхвърли или да се
уважи само частично, като претендира присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени молби по
съществото на спора от 14.02.2019 г. и от 28.10.2019 г. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата не е
подала допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложената влязла в сила на 09.06.2015 г. Присъда № 76/24.11.2014 г. по
н.о.х.д.№ 331/2014 г. на ОС – ***, 3 н.с., се установява, че М.Н.Д., ЕГН
**********, от гр. ***, е признат за виновен в това, че на *** г. около *** ч.
на автомагистрала „***“ в близост до км. *** на територията на община ***,
област ***, при управление на лек автомобил „Киа Спортидж“, рег.№ ******, с
посока на движение от *** за ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал. 1 и чл. 58, т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Т
от гр. ***, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Не се спори между страните по делото,
че за управлявания от виновния водач М.Д. лек автомобил „Киа Спортидж“, рег.№
******, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност *** г.
- *** г., което се установява и от представената от ответника полица.
От представените удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Р.Г.Т.с
изх.№ *** г. и от удостоверение за раждане на С.Р.Т. с № *** г. , издадено въз
основа на Акт за раждане № *** г. , и двете на Район „***“ при Община ***, се
установява, че малолетната ищца С.Р.Т., родена на *** г., е *** по ***на
Г.Н.Т., ЕГН **********, починал при процесното ПТП на *** г.
По делото е разпитан свидетеля Р.Г.Т.–
***на малолетната ищца С.Т., показанията на който съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
близката му родствена връзка с ищцата и възможната му заинтересованост от
изхода на спора.
От показанията на свид. Т. се установява, че ***му С. често контактувала със
своя ***и ***на свидетеля – Г.Т.: Имаме семеен бизнес с д., „който се водеше на името на ***ми Г.и се
намира в неговия двор – в гр. ***, местността „***“. ***ми живееше там с ***ми
…Оставали сме да преспиваме в къщата на ***ми и ***ми, също така и ***ми е
оставал да преспи в жилището ни в гр. ***, на ул. ***№ ***.
***ми много искаше да има ***и
понеже ние сме двама ***, когато се роди моята ***, той много се радваше и ѝ
отделяше голямо внимание, беше привързан към нея. Всеки ден след работа ***ми
се обаждаше на *** ми и я питаше кога ще може да се види с *** си. Отиваха в
някой парк или на заведение и там прекарваха до 21 ч. Задължително се събирахме
на всички празници, на именния ден на ***ми на ***, на Коледа, на Великден,
всички празници празнувахме заедно с детето. Също така през уикендите ***ми е
ходила при *** си и ***си за събота и неделя.
Преди инцидента ***ми се обаждаше на
***си и той ѝ се обаждаше, чуваха се по телефона, виждаха се. Когато
***ми почина, ***ми продължи да пита къде е ***Г.и да го търси. Веднага усети
неговата липса. Обяснихме ѝ като на малко дете, че ***ѝ Г.сега е на
небето, нямаше как да ѝ кажем истината. Казахме ѝ, че той е една
по-ярка звездичка и ѝ маха от небето.
Допреди една седмица ***ми също
питаше за ***си и щом види звездичка, казва: „***, виж *** Г. ни маха отгоре.“
Даже преди два месеца се разплака много силно за ***си, постоянно го търси и
страда за него.“
От приложеното по делото писмо изх.№
0-92-9908/25.07.2018 г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е видно, че ищцата С.
чрез своята ***и законна представителка С.Т. е подала заявление за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния ***Г.Т. при процесното
ПТП, по което е образувана застрахователна преписка № *** и е постановен отказ
по щета № *** на основание ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният пряк иск срещу застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §
22 от ПЗР на КЗ, вр.
ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че по повод на процесното ПТП на *** г. на автомагистрала „***“ в близост до км. *** на
територията на община ***, област ***, при управление на лек автомобил „Киа
Спортидж“, рег.№ ******, с посока на движение от *** за ***, водачът М.Н.Д.,
ЕГН **********, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 58, т. 3
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Т от гр. ***, с което е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което е
налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че в резултат на неправомерното
поведение от страна на прекия
причинител на деликта - водача М.Н.Д., на
малолетната ищца С.Т. са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания – скръб и
мъка от смъртта при ПТП на нейния ***Г.Т., поради което са налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45
и сл. от ЗЗД – претърпени от ищцата – ***на починалия Г.Т., неимуществени вреди, които
са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Малолетната ищца обаче е извън кръга на лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и
за да е правоимаща по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, следва да се установи наличие на особена близост,
която да е породила за нея морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната
родствена връзка, за да е налице изключение от разрешението,
залегнало в посочените постановления
№ 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС - в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В традиционните за българското общество семейни отношения ***и техните ***и
*** са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Общоизвестен
факт е, че ***и *** обичат своите ***и им помагат, включително и материално, съобразно възможностите си, както и че често
***носят имената на ***или
***, което е израз на почит към
тях и на традицията името да не се
забравя.
В
конкретната хипотеза е била налице изградена близка емоционална връзка между
ищцата и пострадалия ѝ
***, която е обичайният случай с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения, поради което не е налице
изискването на цитираното ТР за изключителност на отношенията между тях. Ищцата е била само на *** г.
и *** към
дата на ПТП, поради което не
е имало достатъчно време за изграждане
на дълбока, съзнателна и трайна емоционална и духовна връзка между детето и неговия ***,
която да е изключителна по характер и която да е много по-различна от
обичайните отношения между ***и ***.
Освен това,
ищцата живее и е отглеждана от своите родители в отделно домакинство от своите
***и ***по ***и макар нейният ***– свид. К. да твърди, че *** ежедневно е
контактувал с детето, не се установи при условия на пълно и главно доказване
изключителност на техните отношения по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, различна от обичайната обич и привързаност
между ***и ***.
Изключение
например би било налице, ако ищцата е била отгледана единствено от своя ***, в
който случай между тях би могло да се създаде привързаност, надхвърляща по
интензитет и времетраене нормално присъщите отношения за съответната родствена
връзка.
По изложените съображения съдът намира, че малолетната ищца С. К. не е материалноправно легитимирана по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния ***Г.К. при процесното ПТП, наред или вместо неговите най-близки роднини по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС,
тъй като между нея и нейния ***не са се създали специални, особено близки,
съзнателни и трайни отношения, различни по интензитет и продължителност и
неприсъщи на обичайните отношения между ***и ***.
Ето защо, искът чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от малолетната ищца С.К. неимуществени вреди в резултат на смъртта при ПТП на *** г. на нейния ***Г.Н.Т., предявен срещу предпочетения ответник – застрахователно дружество „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен, поради липса на материалноправна
легитимация на ищцата.
Тъй като главният иск чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е неоснователен, неоснователни са и
акцесорните претенции за лихви и разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята
***и законна представителка С.С.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. В.М., срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., причинени от смъртта на нейния ***Г.Н.Т при ПТП на ***
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - *** г. до
окончателното плащане, както и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. В.М., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/