РЕШЕНИЕ
номер 783, 06.07.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Петя Георгиева наказателно административен характер дело
номер 1752 по описа на
съда за 2020 година за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-006858/ 16.03.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя
са
отнети 10 контролни точки. Иска се отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния
седемдневен срок за обжалване от легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 21.12.2019г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на
21.12.2019г. около 19:15 часа в
гр.Бургас, ул.“Индустриална“ е управлявал лек автомобил „********“ с рег.№ *********,
собственост на К.П.С. ЕГН ********** в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
моторното превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред. Същото е
било с прекратена регистрация на 11.02.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
При съставяне на акта жалбоподателят не е
направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени
възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя
са
отнети 10 контролни точки.
При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при
реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП в
актуалната към деянието редакция предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата.
Нарушението се установява по безспорен
начин от показанията на свидетеля М.Н., приложената докладна записка до
началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас и договор за покупко-продажба на
МПС. От показанията на свидетеля Н. става ясно, че същият е установил нарушението
лично, чрез служебна справка с ОДЧ. Моторното превозно средство управлявано от
жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че с отбелязване в
автоматизираната информационна система, служебно се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Деянието правилно е квалифицирано, като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Според съда по делото не са налице доказателства
установяващи по безспорен начин извършеното нарушение. От представения договор
за покупко-продажба на МПС от 23.06.2017г. се установява, че собственик на процесния автомобил е К.П.С. ЕГН ********** - брат на жалбоподателя. За да е съставомерно деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП се предполага
знание у жалбоподателя, че моторното превозно средство е с прекратена
регистрация, и въпреки това знание, същият да е предприел неговото управление.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел за дерегистрацията
на автомобила се установява от показанията на свидетелката М.С.. Въпреки
наличието на роднинска връзка с жалбоподателя показанията на тази свидетелка са
последователни и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло. Според
нейните показания баща и купил процесния автомобил, и
когато заминал за Великобритания го подарил на нея. Жалбоподателят от своя
страна не е знаел, че брат му не е регистрирал автомобила в КАТ, и че същият е
със служебно прекратена регистрация. Разбрал е за това едва, когато е бил спрян
за проверка от контролните органи. Предвид установените обстоятелства съдът
намира, че осъщественото управление на 21.12.2019г. не може да се вмени във
вина на жалбоподателя, тъй като у него са липсвали представи, че процесният автомобил е с прекратена регистрация,
респективно че извършва нарушение. Липсата на субективния елемент води до несъставомерност на деянието, поради което обжалваното
постановление следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените съображения Бургаският
районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-006858/ 16.03.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя
са
отнети 10 /десет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд-гр.Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала:З.К.