Р Е Ш Е Н И Е
№ 1210
гр. Пловдив, 24.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД № 2200/2019г.
по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Дериа
Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу наказателно постановление № 394874- F460015 от 07.01.2019г.
издадено oт
Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 3, ал. 1,
т. 2, вр. ал. 2 ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.
5, ал. 1 ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4 950 лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в
своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа депозираната жалба,
като излага и подробни съображения по същество на спора. Сочи, че при самото
съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на дружеството- жалбоподател, тъй като е
посочено, че е нарушена нормата на чл. 3 ЗОПБ. Последната обаче, съдържа две
алинеи, разписващи две различни хипотези, като нито една от тях не е отразена в
АУАН. Изтъква се, че подобен пропуск не може за пръв път да бъде саниран с
издаването на наказателното постановление, като в него се посочи точната
нарушена норма. Акцентира се и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в
процесното НП изобщо не е посочено кое от двете изпълнителни деяния, визирани в
чл. 5, ал. 1 ЗОПБ е осъществено- извършване или допускане на плащане. Изтъква
се и че доколкото получената от дружеството- жалбоподател сума е по силата на
договор за заем, то изобщо не може да бъде осъществен съставът на чл. 3, ал. 1
или ал. 2 ЗОПБ. Поддържа се, че предаването на сума по договор за заем не
представлява плащане, доколкото договорът за заем е реален договор, като
основно задължение на заемателя е да върне така получената сума. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата.
Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено. Сочи се, че непълната правна
квалификация на нарушението, дадена в АУАН не се отразява на правото на защита
на жалбоподателя, доколкото той е ориентиран кой именно е приложимият закон.
Изтъква се, че в настоящия случай, дружеството- жалбоподател, като получател на
плащането, следва да бъде третирано като извършител на процесното нарушение, а
не като допустител. Твърди се, че дружеството- жалбоподател активно участва в
размяната на паричните средства и именно за това следва да бъде третирано като
съучастник, при форма на съучастие- съизвършителство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок, произтича
от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред.
Преди да пристъпи към обсъждане законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление, съдът счита за нужно да посочи, че в
жалбата, с която е сезиран, е допусната очевидна фактическа грешка при
изписване името на жалбоподателя. Дружеството- жалбоподател е с наименование
„Дериа Дениз“, а не „Дерия Дениз“ ( както е посочено в жалбата). Този извод на
съда се подкрепя от служебно извършената справка в Агенция по вписванията,
Търговски регистър. По същество, тази техническа грешка не се отразява върху
валидността на жалбата, доколкото в нея е отразено ЕИК на дружеството-
жалбоподател ( което напълно съвпада с това, отразено в процесните АУАН и НП )
и за съда не съществува съмнение от кого произтича жалбата и срещу кой акт е
насочена.
Разгледана по същество, жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
От фактическа страна в АУАН и
атакуваното наказателно постановление е прието следното: на 27.12.2017г. в гр.
Пловдив, в нарушение на ЗОПБ, „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК ********* не е получило
чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т.Т.Ч., ЕГН **********,
на стойност 9 900лв., документирано с приходен касов ордер № 23 от
27.12.2017г., което представлява частично предоставяне на парични средства,
съгласно договор за заем от 22.12.2017г. на стойност 36 000 евро, сключен
между Т.Т.Ч. / заемодател / и „Дериа Дениз“ ЕООД / заемател/.
При така отразената фактическа
обстановка, съдът счита че в АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, а
в НП съответно е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Цитираните разпоредби са с
почти идентично съдържание и предписват задължение за актосъставителя и за
наказващия орган да дадат пълно, точно, ясно и коректно описание на нарушението
с всички присъщи негови признаци от обективна страна. Ключов елемент от тези
признаци е самото изпълнително деяние. В случая, разпоредбата на чл. 5, ал. 1
ЗОПБ предвижда две форми на изпълнителното деяние- „извърши“ или „допусне
извършването“ на нарушение по смисъла на чл. 3 ЗОПБ. В конкретния случай, нито
в АУАН, нито в атакуваното НП е посочено в коя от двете проявни форми се счита
за извършено нарушението. В случая, подобен пропуск е съществен, доколкото
ограничава възможността за адекватно организиране на защитата на жалбоподателя.
Той е поставен в неяснота- дали неговата отговорност е ангажирана като
извършител или като допустител. В рамките на проведените съдебни прения пред
настоящата инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна посочи,
че счита дружеството- жалбоподател за извършител. Подобно изявление обаче, не е
в състояние да санира съществения пропуск, допуснат от актосъставителя и от
наказващия орган. Недопустимо е за пръв път в рамките на проведените съдебни
прения, на жалбоподателя да му бъдат предявявани нови съставомерни факти, срещу
които той да се защитава.
За яснота и пълнота на изложението,
следва да се посочи и принципното положение, че „Дериа Дениз“ ЕООД е получател
на сумата от 9 900лв. Същевременно, използваната законодателна техника и
лексика при изписване текста на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ, налага разбирането, че
извършител може да бъде само и единствено лицето, което предоставя ( плаща)
сумата. Нейният акцепиент ( получател),
ще бъде единствено допустител. В този порядък, съдът не споделя изложеното от
представителя на въззиваемата страна в рамките на проведените съдебни прения,
че заемателят е кредитор на заемодателя по отношение предаването на заемната
сума. По своята дефиниция договорът за заем е едностранен- задължения възникват
само за заемателя ( той следва да върне сумата в съответен размер и в
уговорения срок). Договорът за заем е и реален- предаването на сумата е част от
фактическия му състав ( договорът се счита за сключен с предаването на сумата,
а не само с постигане на съгласието за предаването й). Именно и предвид това,
заемателят не е „кредитор“ на заемодателя за задължението да се предаде сумата.
До момента на предаването на сумата договор не съществува- заемателят не може
да иска предаването на сумата ( подобно притезание не съществува в полза на
заемателя), съответно заемодателят не може и да изпадне в забава за предаването
й. Именно и предвид това, не следва да бъде споделено съждението, че получателят
на сумата по договор за заем е извършител на плащане по смисъла на чл. 5, ал. 1
ЗОПБ.
На следващо място, при съставянето на
АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН. Съобразно цитираната
разпоредба, актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа точно посочване на нарушените законови разпоредби. Съставяйки процесния
АУАН, актосъставителят е посочил, че с поведението си дружеството- жалбоподател
не се е съобразило с правилото за поведение, разписано в чл. 3 ЗОПБ. Цитираната
норма обаче, съдържа две самостоятелни алинеи, първата от които е с две точки.
Нито една от тези точки и алинеи обаче, не е посочена в съставения АУАН.
Действително, разпоредбата на чл. 53 ЗАНН дава възможност на наказващия орган с
издаването на НП да санира определени нередности, констатирани в АУАН,
включително и да прецизира правната квалификация на нарушението. В процесния
случай обаче, подобно действие е неприложимо, доколкото актосъставителят,
посочвайки като нарушена норма единствено чл. 3 ЗОПБ, на практика не е изпълнил
задължението си да предостави правна квалификация. Това разбиране се налага от
обстоятелството, че чл. 3 ЗОПБ, в своите алинеи и точки разписва различни
хипотези на сключени договори, по които се извършва плащане. Тези хипотези адресират
изцяло различни случаи и е недопустимо от материалноправна гледна точка да се
приеме, че се нарушава чл. 3 ЗОПБ в неговата цялост ( във всичките си алинеи и
точки). Именно и предвид това, не следва да бъде споделено виждането на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че непосочването на определена
алинея и точка означава, че се прилага в цялост чл. 3 ЗОПБ. Подобно отразяване
на правната квалификация накърнява правото на защита на жалбоподателя,
доколкото той е поставен в положение на неяснота досежно правната страна на
нарушението.
Предвид изложеното, атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно като постановено в
нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено в своята цялост. Поради
това, безпредметно се явява обсъждането на въпроса, касаещ приложението на чл.
28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 394874- F460015 от 07.01.2019г.
издадено oт
Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 3, ал. 1,
т. 2, вр. ал. 2 ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.
5, ал. 1 ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните
основания, разписани в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
С.Д.