Решение по дело №1117/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във вр. с чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Т. Д. Ш. и П. Т. Г., чрез адв.Д. К. срещу Писмо изх.№ 23 П-3365 (2)/ 15.05.2024 г. на Кмета на Община Пловдив, в което е обективиран отказ по Заявление вх.№ 23 П-3365 (2)/12.04.2024 г.

Жалбоподателите твърдят, че компетентният орган неправилно е приложил материалния закон, проектът за изменение на ПУП ПЗ е изработен съгласно изискванията на чл.135а от ЗУТ и съответства на параметрите на ОУП на [населено място] от 2022 г. Сочи се, че са спазени изискванията и на Наредба №7 за ПНУОВТУЗ и Наредба № 8 за ОСУСП, както и останалите подзаконови нормативни актове. Претендира се отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски по делото.

В хода на съдебното производство жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат подадената жалба и молят същата да бъде уважена, със законните последици от това. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Представят писмени бележки.

Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А., в о.с.з и в писмен отговор оспорва жалбата. Излагат се в писмени бележки аргументи за липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, иска се оставяне без разглеждане на същата. Алтернативно се излагат аргументи за неоснователност на същата и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Подадената жалба е процесуално допустима.

Ответният административен орган е бил сезиран със Заявление вх.№ 23 П-3365 (2)/12.04.2024 г. за разглеждане и одобряване на проект за изменение на ПУП – План за застрояване на основание чл.135а от ЗУТ, с приложени към искането документи. В същото се сочело, че се прилагат коригирани чертежи съгласно Протокол № 14, по т.17 от 26.04.2023 г. на ЕСУТ при Община Пловдив и се заявявало искане на основание чл.135а от ЗУТ да се одобри представения проект в обхват ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ VIII – 540.437, обществено обслужване, част от кв.34 по плана на ЖР „Тракия“, [населено място].

Нормата на чл.135а от ЗУТ гласи следното :

Чл. 135а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) (1) Заповед по чл. 135 не се издава в случаите, когато при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се иска изменението.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 и по чл. 133.

(3) Лицата по ал. 1 внасят със заявление до кмета на общината проект за изменение на подробния устройствен план, придружен от мотивирана обосновка на обхвата и основанието за изменението.

(4) Заявлението по ал. 3 спира прилагането на действащия подробен устройствен план по отношение на поземлените имоти, включени в обхвата на изменението.

(5) Изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от тази глава.

(6) Отказът на компетентния орган да одобри проекта по ал. 3 не е пречка за внасяне на мотивирано предложение по ред.

Жалбоподателите се легитимират по силата на нотариални актове приложени по делото като съсобственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ VIII – 540.437, обществено обслужване, част от кв.34 по плана на ЖР „Тракия“, [населено място].

Предвид изложеното до тук, жалбоподателите притежават качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, тъй като са съсобственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ VIII – 540.437, обществено обслужване, част от кв.34 по плана на ЖР „Тракия“, [населено място].

При това положение, искането вх. № 23-П-3365-2/12.04.2024 г. за изменение на ПУП ПЗ в частта, засягаща процесния имот, се явява редовно и за ответника в настоящето производство възниква задължение да се произнесе по него в законоустановения срок, което е сторено с оспореното писмо изх.№23П-3365 /2/15.05.2024.

Следователно по отношение на жалбоподателите е налице правен интерес по заявеното оспорване, като същото по така изложеното се явява ДОПУСТИМО.

Производството е започнало по искане вх. № 23-П3365/12.04.2024 г. за за разглеждане и одобряване на проект за изменение на ПУП – План за застрояване на основание чл.135а от ЗУТ, с приложени към искането документи. В същото се сочело, че се прилагат коригирани чертежи съгласно Протокол № 14, по т.17 от 26.04.2023 г. на ЕСУТ при Община Пловдив и се заявявало искане на основание чл.135а от ЗУТ да се одобри представения проект в обхват ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ VIII – 540.437, обществено обслужване, част от кв.34 по плана на ЖР „Тракия“, [населено място].

Към искането са били приложени документи, в това число: мотивирана обосновка, нотариални актове за собственост, скица на поземлен имот, проект за изменение на ПУП – ПЗ в обхват УПИ VIII – 540.437, общ. обслужване, част от кв.34 по плана на ЖР „Тракия“, [населено място].

Това заявление било разпределено за работа, като била поставена резолюция от инж.Евг.Д. „ познаваме обекта пореден опит за обсъждане и ЕОСУТ“. Следвали подписи на арх. М.Х. и арх. Св.Фъсов.

По заявлението не били предприети други действия, като с процесното писмо изх. №23П3365/2/ от 15.05.2024 г. бил даден отговор на заявителите. В същото се проследявала историята на урегулиране на имота, правел се анализ на отменената разпоредба на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Констатирало се какви предвиждания и параметри са налични за имота съгласно Заповед № 15 ОА 852/03.04.2015 г. на Кмета на Община Пловдив. Сравнявали се тези параметри с параметрите по внесеното от жалбоподателите заявление. Бил изведен извод за недопустимост на заявлението и необосновано завишаване на устройствените показатели в УПИ, който бил създаден с цел запазване на обект, изграден по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ и в следствие преструктуриране на УПИ за комплексно жилищно застрояване.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. Б. К., неоспорена от страните. В същата е прието, че теренът на имота със сегашен ИД 56784.540.437 по КККР на [населено място] е урегулиран по реда на §50а от ЗИД на ЗТСУ за първи път със Заповед №ОА-545/30.03.2001г. за изменение на действащ ЗРП (одобреният със Заповед №1364/1977г.) на част от кв.2-нов по плана на [жк] А-10,11, с което съществуващата едноетажна сграда получава траен градоустройствен статут. Образуваният УПИ VIII -обществено обслужване е с устройствени показатели: Височина 1 ет., Пзастр. 13% и Кинт 0,13. ЗУТ е в сила от 31.03.2001г. Със Заповед №150А-852/03.04.2015г. е образуван [УПИ], обществено обслужване в устройствената зона Жк с показатели: Височина до 10м (1-3 етажа), Пзастр. 25- 70%, Кинт 1,2-2,5, Позел. 30-50%, но са премахнати служебно/зачертани в матрицата без да са записани стойности, което е отразено и в текста на заповедта, която е влязла в сила.

В Мотивираната обосновка е направено обследване на осъщественото застрояване и постигнатите устройствени показатели в кв.34: Пзастр. 22% и Кинт 1,6.

ОУП/2022г. определя за устройствената зона Жк други показатели, но той е нормативен документ документ от по-нисък ранг спрямо чл.22, ал.5 от ЗУТ, съгласно който проектите по чл.22, ал.4 не могат да надвишават показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси.

На югоизток от ПИ с ИД 56784.540.437, за който е отреден УПИ VIII – 540.437 - обществено обслужване, има паркинг с няколко паркоместа, но между паркинга и външната (уличната) регулационна линия на УПИ VIII – 540.437 -обществено обслужване няма никакъв тротоар, което не съответства на изискванията на чл.80, ал.З от ЗУТ, няма дори служебен с широчина 0,75м съгласно чл.80, ал.5 от ЗУТ. За онагледяване е представено Приложение 1 в М 1:1000.

В ПИ с ИД 56784.540.437 има проводи на инженерната инфраструктура: в северозападната му част преминава топлопровод, в югоизточната част - кабел за улично осветление. В източния ъгъл има стълб на уличното осветление. Следователно има носители на ограничени вещни права, които са заинтересувани лица съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ и процедурата не следва да е по чл. 135а, а по чл.135. 

Представеният проект за изменение на ПУП е само за част ПЗ и така е записано на него : „Проект за изменение на ПУП-ПЗ в обхват [УПИ], общ. обсл., част от кв.34 по плана на Ж.Р. “Тракия“, [населено място]“. Графичната част съдържа технически грешки.

Предвид обстоятелството, че през ПИ с ИД 56784.540.437 (собственост на жалбоподателите) преминават трасета на подземната инженерната инфраструктура, собствениците на която са носители на ограничени вещни права, се засяга собственост на трети лица, освен на заявителите.

Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано в хода по същество на спора.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.

В конкретния случай на първо място е спорно дали процесното писмо има качеството на индивидуален административен акт или не. Ответната страна в писмените си бележки излага аргументи, че писмото има уведомителен характер и не формира отказ по заявлението.

Настоящата съдебна инстанция счита, че в конкретния случай оспореното писмо има характера на индивинудален административен акт. За характера на акта следва да се съди не по формата, в която е материализиран, а съобразно вложеното в него волеизявление с оглед предизвикваните правни последици. Видно от съдържанието на писмото, в него е налице властническо волеизявление на административен орган, постановен на съответно правно основание, като изрично се сочи че подаденото заявление е недопустимо. По този начин е формиран отказ от разглеждане на същото по същество, който изрично е сведен до знанието на заявителите. Очевидно е, че този отказ препятства по-нататъшното развитие на производството, поради което и притежава характеристика на отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

В конкретния случай няма спор, че издателят на акта е компетентен да го издаде, доколкото ЗУТ оправомощава именно кмета на общината да издаде такава заповед.

Съдът счита, че в конкретния случай се констатират съществени нарушения на административнопроизводствени правила допуснати в хода на административното производство. Очевидно е в случая, че подаденото Заявление вх.№ 23 П-3365 (2)/12.04.2024 г. касае опит на заявителите да отстранят констатирани в предходно производство недостатъци. Това е видно от самия текст на заявлението, в което се сочи че се прилагат коригирани чертежи съгласно Протокол № 14, по т.17 от 26.04.2023 г. на ЕСУТ при Община Пловдив. Входирането на заявление по чл.135а от ЗУТ има ефект по отношение на действащия подробен устройственовен план по отношение на поземлените имоти, включени в обхвата на изменението, като съгласно разпоредбата на чл.135а, ал.3 от ЗУТ спира приложението му. Това обстоятелство от своя страна изисква произнасяне по съществото на направеното искане за изменение на този ПУП. Законът чрез препращаща разпоредба предвижда и редът за съгласуване, обявяване, одобряване и влизане в сила на измененията по реда на чл.135а от ЗУТ, а именно при условията и по реда на раздел III от глава Седма на ЗУТ. Предвидени са и изключения от тази облекчена процедура за изменение на ПУП в ал.2 на чл.135а от ЗУТ.

Запознаването с административната преписка показва отказ на общинската администрация да приложи законовата процедура и да изследва по същество дали са налице основания за изменение на ПУП по реда на чл.135а от ЗУТ или не. В конкретния случай между датата на входиране на заявлението и датата на изпращане на оспореното писмо действия по разглеждане на заявлението не са предприети, не е спазена процедурата по раздел III от глава Седма на ЗУТ. На самото заявление личи отразяване на една предварително формирана позиция относно недопускане на изменение на ПУП по отношение на този имот. Това от своя страна не може да доведе до извод за законосъобразно проведено административно производство и е основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Действително в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че заявлението по чл.135а от ЗУТ не е основателно, доколкото са налице основания за процедура по чл.135 от ЗУТ с оглед засягане на сервитутни права, т.е. заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ са налични извън кръга на заявителите. Този извод се налага от приетата по делото експертиза. Това обаче не значи, че проведеното административно производство е законосъобразно и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила допуснати в хода на административното производство са санирани.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на ответника за провеждане на законосъобразно административно производство, при което да се произнесе след спазване на законоустановения ред за това.

При този изход от правния спор и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 2020,00лв., съгласно представен списък от които 20,00лв.- заплатена държавна такса, 2000,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателите. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Това е така, доколкото в случая има двама жалбоподатели и е логично всеки от тях да е заплатил адвокатско възнаграждение. Непосочването на отделни суми за всеки от тях в договора за правна защита и съдействие не значи, че вписаната сума от 2000 лева е прекомерна. От друга страна същата не е прекомерна и с оглед характера и сложността на делото. Ето защо съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати направените разноски от жалбоподателите в сочения по-горе размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, IX състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Писмо изх.№ 23 П-3365 (2)/ 15.05.2024 г. на Кмета на Община Пловдив, в което е обективиран отказ по Заявление вх.№ 23 П-3365 (2)/12.04.2024 г.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Пловдив да се произнесе с изричен акт, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне по заявлението.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т. Д. Ш., [ЕГН] и П. Т. Г., [ЕГН], сумата от 2020,00 /две хиляди и двадесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.