№ 469
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20231100500629 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „С.В.“ АД срещу
Постановление за разноски от 25.10.2022 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело №
20228510402539. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Жалбоподателят моли да
се намали адвокатското възнаграждение на взискателите до размер, съответстващ на
действителната фактическа и правна сложност на извършените действия в изпълнителното
производство, начислената такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева и начислените
допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева – да бъдат отменени, а
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – да се преизчисли.
Взискателите „Ф.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД оспорват жалбата и молят тя да не се
уважава. Претендират разноски.
Частен съдебен изпълнител М.П. е представил мотиви за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок (в т.ч. и срещу начислените
такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – длъжникът
своевременно, в срока за доброволно изпълнение, е възразил срещу тези такса и разноски,
но съдебният изпълнител не се е произнесъл по това възражение), от лице, легитимирано да
обжалва, и е насочена срещу подлежащи на съдебен контрол изпълнителни действия по
1
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателите имат право на адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело. Възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист не се дължи, тъй
като посочените от взискателите изпълнителни способи не са приложени, вкл. запор на
банковите сметки на длъжника. След извършена от съда служебна проверка за вписванията
в Търговския регистър по партидите на двете дружества-взискатели са установи, че едно и
също физическо лице е техен едноличен собственик на капитала, както и управител, т.е.
налице е „свързаност“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. В този случай с извършване на
цесията на вземане в размер на 300 лева в полза на двете търговски дружества (с един и същ
управител и едноличен собственик на капитала) чрез използване на позволена от закона
правна сделка се постига противоправен за длъжника резултат, при който в тежест на
длъжника се възлагат направени от двама взискатели разноски за събиране на дълг от 300
лева по един изпълнителен лист. Прехвърлянето чрез договора за цесия на вземане в
сравнително малък размер в полза на двама цесионери и образуването на изпълнително дело
по тяхна молба с искане за разноски в полза на всеки от тях сочи на злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. С оглед на констатацията за злоупотреба с
право, съдът намира, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер, който би се дължал, когато взискателят е само един, а не двама,
т.е. в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка начислените
от ЧСИ М.П. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на
400 лв. следва да бъдат намалени до 200 лв.
Въззивният съд намира, че таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ и допълнителните разноски
по т. 31 от ТТРЗЧСИ са недължими. В настоящия случай запор върху имущество на
длъжника не е налаган, поради което и начисляването на таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ следва
да бъде отменено. По силата на забележка към т. 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски
са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В
копието на изпълнителното дело такъв документ не се съдържа, а от приложената сметка по
чл. 79 от ЗЧСИ и от мотивите на частния съдебен изпълнител не може да се направи извод
за сторени по вид и размер допълнителни разноски, поради което начисляването им също
трябва да бъде отменено.
Извън предмета на настоящото производство е размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. След постановяване на настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен
служебно, без искане на длъжника, да преизчисли тази такса.
Предвид изхода на настоящото дело, взискателите нямат право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
НАМАЛЯВА сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
взискателите „Ф.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД по изпълнително дело № 20228510402539 по
описа на ЧСИ М.П., на 200 лева.
ОТМЕНЯ начисляването на таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева и на
допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева по изпълнително дело №
20228510402539 по описа на ЧСИ М.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Ф.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД за
присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3