№ 2061
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110145449 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Искът е предявен от малолетния ищец Р. П. М., родена на 14.03.2019г., представляван
от своята майка и законен представител Е. А. М. срещу неговия баща П. М. Л. за издръжка
както за в бъдеще, така и за минал период от една година преди депозиране на исковата
молба. В исковата молба се твърди, че ищецът е роден по време на фактическо съжителство
между неговата майка и ответника, приключило през лятото на 2022г. Майката заедно с
ищцата отишли да живеят при нейните родители, където пребивавали и към момента на
депозиране на исковата молба. От тогава до настоящия момент родителските грижи,
възпитанието и отглеждането на ищеца са поети изцяло от неговата майка – Е. М..
Ответникът никога не се е интересувал от дъщеря си си и не е заплащал издръжка. Детето е
записано в детска градина, в която посещава допълнителни дейности – танци и английски,
които се заплащат от майката, заедно с консумативи. Освен това детето често боледувало,
поради което са налагали чести хоспитализации. Установено е, че освен от обичайните
сезонни вируси детето страда и от асма с неустановена етиология, което от своя страна
увеличава разходите за лечение. Освен това поради тази причина майката не може да
започне работа и да се задържи дълго време на такава, защото се налага да отсъства, за да се
грижи за детето. По посочената причина претендира издръжка в размер на 300 лв. месечно,
както за период от една година преди завеждане на иска така и занапред като счита, че тази
сума би могла да му осигури заедно с финансовата и реалната грижа на неговата майка
подходящ стандарт на живот, задоволяване на елементарните им нужди както и да
предостави възможност на ищеца да се развива в нормални за възрастта си социални и
духовни рамки. Моли за осъждане на ответника Л. да заплаща на малолетното си дете
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 14.08.2022г. - една година, преди
подаване на исковата молба в съда (последната подадена на 14.08.2023г.) до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д. пледира за уважаване на исковата
претенция така, както е заявена. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК П. М. Л. не е депозирал отговор и не е взел становище по
иска. Не се явява в съдебно заседание, въпреки редовната процедура по неговото
призоваване.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Съгласно представените по делото писмени доказателства е безспорно, че ищецът Р.
П. М. е дъщеря на ответника. Ищецът е малолетен, роден е на 14.03.2019г. с родители Е. А.
М. и ответникът П. М. Л., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0086/21.03.2019г. на Столична община – Район „Връбница“ (л. 7 от делото).
По делото е представен социален доклад от ДСП Връбница. Констатациите на
социалните работници след извършената проверка са, че малолетният ищец Р. П. М. се
отглежда в дома на неговата майка. Родителите са живели заедно в продължение на пет
години, когато се е родило общото им дете. Разделили са се в началото на лятото на 2022г.
поради неразбирателства между тях. След раздялата майката и детето са се преместили в
дома на родителите й. В жилището има осигурени много добри условия за отглеждане на
детето. Майката не работи на постоянна работа, почасово полага труд, за да има време за
детето. Финансово се подпомага от нейните родители. Пред социалните работници майката
е споделила, че поддържали добри отношения с бащата. Същият започнал да проявява
интерес към детето и да оказва финансова помощ през последните месеци. Препоръката на
социалните работници е, че на детето следва да се заплаща издръжка от бащата съобразно
неговата възраст, развитие и социализация.
По делото е приобщено и писмо от ДСП Люлин от 25.01.2024г. От него се установява,
че ответникът Л. не е съдействал на социалните работници за изготвяне на социален доклад,
въпреки предварителна уговорка с тях. Съдът в настоящи случай прилага разпоредбата на
чл. 161 ГПК и приема за установени неизгодни факти и обстоятелства за ответника, а
именно, че същият се е дезинтересирал от малолетното си дете и не желае да участва
финансово в неговото отглеждане.
От приложено по делото писмо от НАП София от 17.01.2024г. се установява, че и
майката на ищцата има рализирани епизодични доходи от трудови правоотношения в
размер на половин минимална работна заплата. От приложената справка за доходите на
ответника се установява, че същият е реализирал доходи в размер около 2000 лв. Месечно
до месец август 2023г. При служебна справка за регистирани трудови договори е
констатирано, че ответникът е прекратил трудовото си правоотношение 13.09.2023г., след
като съдът е залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК за образуваното дело за издръжка.
Това обстоятелство води до извода, че ответникът сам се е поставил в положение да не е
трудово ангажиран по време на съдебното производство. По делото не са представени
доказателства, че същият страда от заболяване или има друга причина, поради която не
може да полага труд, за да издържа малолетното си дете. Други доказателства за доходите и
имуществото на ответника по делото не са събрани.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (933лв.) – 233.25 лева.
Предвид възрастта на ищеца и неговите нужди (обичайни за дете на пет години,
допълнително увеличени от заболяването , от което страда) от една страна, а от друга –
материалните възможности на бащата, който за период от дванадесет месеца преди
депозиране на исковата молба е реализирал месечни доходи в размер около 2000 лв. и сам се
е поставил в положение да не е трудово ангажиран в момента, както и че не страда от
2
някакво заболяване, което да му пречи да полага труд, но след като съобрази, че последния е
в работоспособна възраст и е трудоспособен (липсват данни за обратното), съдът приема, че
във възможностите му е да заплаща издръжка на дъщеря си в размер близък до установения
в закона минимален такъв, а именно издръжка в размер на 300 лева месечно. Или, съдът
намира, че ответникът Л. следва да бъде осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер на
300 лева месечно, считано от 14.08.2022г. – една година, преди подаване на исковата молба
в съда (последната подадена на 14.08.2023г.) до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Издръжката се дължи, ведно със законната лихва за забава,
съгласно разпоредбата на чл.146, ал. 1, изр. 2 от СК. За яснота на страните следва да бъде
отбелязано, че ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не доказа да е
изпълнявал алиментните си задължения за издръжка на ищеца в периода от една година
преди подаване на исковата молба в съда (едногодишния срок преди завеждане на исковата
молба в съда), поради което и последният следва да бъда осъден да заплати на ищеца
издръжка за този минал период по чл.149 от СК.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Ответникът П. Л. дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 432 лева (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т.7 от ГПК).
При този изход на спора на страните се дължат разноски съобразно правилата на чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Ищецът е претендирал заплащане на сторените в
производството разноски. Представил е и доказателство за тяхното извършване. По
изложените съображения на ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски в размер на 700 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК П. М. Л., ЕГН **********, с
адрес ............. да заплаща на малолетното си дете Р. П. М., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Е. А. М., ЕГН **********, двамата с адрес ................,
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 14.08.2022г. (една година преди подаване
на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника П. М. Л., ЕГН **********, с адрес ............. да заплати по сметка
на СРС сумата от 432 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА ответника П. М. Л., ЕГН **********, с адрес ............. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца Р. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. А. М.,
ЕГН **********, двамата с адрес ................ сторените по делото разноски в размер на 700
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от 07.02.2024г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в която е
опуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от 07.02.2024г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4