Р Е
Ш Е Н
И Е
№2058
гр.
Пловдив, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5511/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.М.Л. ***,
против Наказателно постановление № 18-1030-004447 от 08.06.2018г., издадено от ****
група към ОД на МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на
жалбоподателя са наложени следните наказания : 1. „глоба” в размер на 20,00 лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.2 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 50, 00 лв. на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.С жалбата
се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка,
правят се и оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването на обжалваното наказателно постановление, поради което се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител пред съда. В писмото, с
което е изпратена административнонаказателната преписка, се излага становище, че административнонаказателното производство
е проведено законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Р.И. от АК-Бургас, който поддържа жалбата по направените в
нея оплаквания и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, при
наличие на интерес от обжалване, доколкото жалбоподателят се явява
санкционирано лице и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата,
както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна :
На 24.05.2018 г. около 16:20 ч. в община
Марица на път Първи клас № I-18-218+900 км с посока
гр.Пловдив **** Й.П.И. в присъствието на колегата му Т.С.Д. установили
жалбоподателя В.М.Л. да управлява личния
си лек автомобил Ауди с рег.№ **** по път от републиканската пътна мрежа, като
автомобилът нямал заплатена винетна от категория К-З по реда на чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата, залепена на предно обзорно стъкло. Установено било
също, че водачът не може да представи винетна такса. При управлението на
описанато МПС било констатирано от проверяващите, че водачът карал без поставен
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът.
Така установените нарушения били квалифицирани
по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП и по чл.137А,ал.1 от ЗДвП.
В графа възражения санкционираният водач
посочил, че не бил съгласен с фактическите констатации на проверяващите.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което установената фактическа
обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни
доказателства – показания на актосъставителя
Й.П.И., а също и на колегата му св. Т.С.Д.. Св. И. заяви пред съда, че е
съставил и подписал АУАН. Св. Д. даде подробни показания във връзка с протеклата
проверка на процесната дата. Последният свидетел заяви, че двамата с колегата
му И. работят по безопасност на движението по републикански пътища I-8 и II -86. На процесната
дата според свидетеля автомобилът бил спрян поради факта, че водачът му карал
без поставен обезопасителен колан, с какъвто колата разполагала, както и без залепена винетна такса на предното
обзорно съкло на автомобила. При поискване не представил и квитанция за
платената винетна такса. Показанията на разпитаните свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви, взаимноопълващи се и дава вяра на същите.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят
не представи доказателства, които да опровергават констатациите на
проверяващите, обективирани в съставения АУАН, поради което съдът прие, че описаната
в НП фактическа обстановка, която е идентична със съставения АУАН, е правилно
установена. Към материалите по административнонаказателната преписка е
приложена квитанция за платена годишна винетна такса за управлявания автомобил. Със същата
обаче не се опровергава констатираното нарушение, а именно, че в деня на
проверката е липсвал залепен винетен стикер на предното обзорно стъкло, както и
че проверяваният не е представил квитанция за платена такса. Само по себе си
плащането на винетна такса, не означава, че такава квитанция е представена при
поискване, а една от констатациите на проверяващите е такава, а също и че автомобилът
е имал залепен винетен стикер на предното обзорно стъкло, както повелява
законът.
По тези
съображения съдът приема, че в деня на проверката автомобилът е бил управляван
без на обзорното му стъкло да е имало залепен винетен стикер, както и че
независимо че водачът му е притежавал квитанция за винетна такса, такава не е
представена на проверяващите.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на
защитника на жалбоподателя по отношение на второто нарушение, че проверяващите
не са могли правилно да възприемат дали водачът е бил с или без предпазен
колан, доколкото същите се намирали на значително разстояние от проверявания автомобил и видимостта била
ограничена. В тази връзка съдът взе предвид показанията на св. Д., който
категорично заяви, че двамата с колегата му били позиционирани на колелото на т.нар.
6-ти километър, и от мястото, където се намирали имало пряка видимост на 20-30 метра, така че да се възприеме
правилно и обективно всичко случващо се на пътя.
При проверка относно спазване на процесуалните
правила, свързани с издаването на наказателното постановление съдът намира , че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
като доказателство за това е приложената към административнонаказателната
преписка Заповед рег.№ 81218-515/14.05.2018 г. Спазени са изискванията,
предвидени в чл.34 от ЗАНН относно сроковете по съставянето на АУАН и
издаването на Наказателното постановление. И АУАН и НП съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
В конкретния казус в жалбата се претендира за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради
несъотвествие между установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, водещи до ограничаване правото
на защита на нарушителя.
Така в жалбата се
изтъква, че нарушителят бил наказан за
неплатена винетна такса, поради което неправилно било квалифицирано като нарушение разпоредбата
на чл.100, ал.2 от ЗДвП.
В чл.100, ал.2 от ЗДвП се посочва, че водачът на моторно пътно превозно средство е
длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на
предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване при движение по републиканските пътища и да премахва
незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на
моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден
документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и
наредбата по чл.10, ал.6 от Закона за пътищата.
Съответно в разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП
е посочено, че движението на
определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона
за пътищата.
За нарушението на чл.100, ал.2 от ЗДвП е
предвидено наказание „глоба” в размер на 20 лв., като съответстваща санкционна
норма за това нарушение е чл.185 от ЗДвП.
При внимателен прочит на обстоятелствената
част на наказателното постановление се установява, че в него е записано : „като
водач на автомобил Ауди с рег.№ ****, държава България при обстоятества : 1.
движи се по път от републиканската пътна мрежа , като автомобилът няма залепена
винетна от категория К-З по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
залепена на предно обзорно стъкло. Не може да представи квитанция за винетна
такса.” С оглед така направеното описание в наказателното постановление съдът
намира, че описанието на нарушението в АУАН
и НП съответства на нарушението, предвидено в чл.100, ал.2 от ЗДвП .
При това положение съдът намира за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че нарушението не било описано по
ясен и недвусмислен начин, ограничаващ възможността му да разбере в какво е
наказан, доколкото констатациите и нарушението съвпадат напълно с текста,
предвиден в закона. Неоснователно е изтъкването в жалбата, че ставало дума за
две нарушения, едно от които, че автомобилът е управляван без платена такса.
Нормата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП касае съвсем различно нарушение, а именно
управление без заплатена винетна такса, което видно от текста на наказателното
постановление въобще не се въвежда в съдържанието му.
По отношение на второто нарушение налице е
правилно определена правна квалификация и правилно посочена санкционна норма, а
именно чл.183,ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
И двете наказания са във фиксиран от закона
размер. За нарушението по чл.100, ал.2 от ЗДвП е предвидена „глоба” в размер на
20,00 лв.За нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидена „глоба” в размер
на 50,00 лв., поради което и наложените наказания не подлежат на преценка дали
е необходимо тяхното редуциране.
По отношение на становището, че случаят е
маловажен и следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. Нарушенията, които
жалбоподателят е извършил не се отличават по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид. За тяхната съставомерност не е
необходимо настъпване на вредни последици, за да се приеме, че липсата им
квалифицира нарушенията като маловажни. С нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
се застрашава сигурността на движението по пътищата. С нарушението по чл.100,
ал.2 от ЗДвП се засяга контролът по проверка на това дали е заплатена или не
винетна такса, което рефлектира върху
обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. Налице са
две нарушения, което потвърждава извода, че случаят не се отличава с ниска
степен на обществена опасност.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-004447 от
08.06.2018г., издадено от **** група към ОД на МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, с което на В.М.Л. ***,
ЕГН **********, са наложени следните наказания : 1. „глоба” в размер на 20,00 лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.2 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 50, 00 лв. на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ...............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.