Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 22.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 798/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1527, район
Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу С.В.К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, с която се иска признаването за установено, че
дължи сумата от: 911,60 лева, главница, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 121,06 лева,
договорна лихва от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г.; 599,94 лева, неустойка за
неизпълнение на договорно задължения; 53,27 лева, мораторна лихва от 30.12.2017
г. до 19.04.2018 г. Претендират се и съдебни разноски. Твърди, че ответницата
не е изпълнила горепосочените задължения по
договор за паричен заем № 2775580 от 24.03.2017 г., сключен между нея и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, а
последното дружество е прехвърлило вземането
на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД по силата на приложение № 1 от 01.02.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г.
Ответницата С.В.К. не е открита на адреса, посочен в исковата молба на дати 18.10.2018 г., 28.10.2018 г., 08.11.2018 г. и 19.11.2018 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 11.01.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 06.02.2019 г. за ищцата няма активен трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 348,71 лева, което е било внесен от ищеца на 28.02.2019 г. В уведомително писмо с изх. № 2929/ 08.03.2019 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат З.И. Карлова-Радулова от САК, a с определение от 12.03.2019 г. последната е назначена за особен представител на ответника С.В.К..
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника чрез назначения
му особен представител адв. Карлова-Радулова, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни.
Оспорва се твърдението на ищеца за предоставяне на сумата от 1000 лева на
ответницата, както и наличието на договор за паричен заем, който се
рефинансира, и извършването на валидно прихващане със задълженията по този
договор. Твърди се, че уговорената възнаградителна лихва от 35 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че уговорената неустойка е нищожна поради невъзможен предмет,
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и прекомерна и
нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез процесуалния си представител адв. Бечева-Димитрова представя писмени становища.
В съдебно заседание ответницата чрез особения представител адв. Карлова-Радулова оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното ч. г. д. № 387/2018 г. на РС Елин Пелин, че е била издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 305 от 11.05.2018 г., връчена на длъжника С.В.К. при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК. На ищеца са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника, като настоящата искова молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Представено е предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.03.2017 г. за С.В.К., ЕГН **********, със заявен размер от 1000 лева в брой от продукт EasyMax24 със срок на погасяване 20 седмици и дата на първа вноска 07.04.2017 г.
Видно е от договор за паричен заем № 2775580 от 24.03.2017 г., че същият е сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД-заемодател и С.В.К., ЕГН **********– заемател. Според чл. 2 от договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1000 лева, наричана в този договор заемна сума, а заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя, при следните условия: 1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: EasyMax24; 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева 57,37 лв.; 3. Срок на заема в месеца: 40; 4. Брой вноски: 20; 5. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски: с посочени дати от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г. 6. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35.00 %; 6.1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.10 %; 7. Общ размер на всички плащания 1147,40 лв.; 8. Годишен процент на разходите на заема: 41,74 %; В чл. 3 от договора е отразено, че с подписване на договора, страните се съгласяват да се рефинансират задължение по договор за паричен заем № 2655040 в размер на 459,34 лева, което се прихваща, а остатъкът се изплаща, като договорът има силата на разписка. Според чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетни размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 1, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 701,20 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 35,06 лева (чл. 4, ал. 2 от договора). Според чл. 8 от договора при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на Заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
На 30.01.2017 г. между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия).
Представено е препис извлечение от приложение № 1/ 01.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г. с посочено вземане С.В.К., ЕГН **********, дата на договор 24.03.2017 г., отпусната сума 1000 лева, остатък главница към 01.02.2018 г. - 911,60 лева; остатък лихва към 01.02.2018 г. – 121,06 лева; остатък неустойки/разходи за забава към 01.02.2018 г. – 617,94 лева; лихви за забава към 01.02.2018 г. – 36,57 лева; общо задължение към 01.02.2018 г. – 1087,17 лева.
Приложено е пълномощно в полза на ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, с правата от името на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, както и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Препис на уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на ответника по настоящето дело чрез назначения му особен представител.
Според заключението на вещото лице Р.С. по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и пълно, на 24.03.2017 г. са погасени задълженията по
договор за паричен заем № 2655040 в
размер на 459,34 лева, което се прихваща, а остатъкът е изплатен, за което
договорът има сила на разписка. Платените суми за погасяване на кредита се в
общ размер от 243 лева (03.04.2017 г. – 93 лева; 21.06.2017 г. – 50 лева;
27.07.2017 г. – 100 лева), като с тях са погасени задължения: главница -88,40
лева; договорна лихва 26,34 лева; неустойки – 101,26 лева; разходи за събиране
на вземане – 27 лева. Размерът на остатъчните задължения към подаването на
заявлението на 10.05.2018 г. са: 911,60 лева, главница, 121,06 лева,
договорна лихва; 599,94 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължения; 18 лева, разходи за събиране на вземането; 63,22 лева, мораторна
лихва до 10.05.2018 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора и е било връчено на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. В тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на предявените искове – наличието на договорни отношения между страните по договор за паричен заем, изпълнение на задълженията на ищеца по договора, изискуемостта на задълженията на ответника, наличието на уговорена неустойка и размера на дължимите суми.
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ЗЗД:
За да се уважи иск с правно основание чл.
240 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната
сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума
от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 24.03.2017 г. в гр. Елин Пелин между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД
като заемодател и С.В.К. като заемател
е сключен договор за паричен заем, въз основа на който на същата дата сумата от
1000 лева е била прихваната със задължения по договор за паричен заем № 2655040 в размер на 459,34 лева, а остатъкът е предаден на ответницата.
Неоснователни са възраженията на ответника
за липса на доказателства за предаване на сумата, както и за извършените
плащания. Договорът за паричен заем е с характер на разписка за
получената сума по него съгласно чл. 3 от договора. Ответницата С.В.К. се е
задължил да върне сумата на четиридесет седмични вноски с посочени в договора
падежи от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г. При установено наличие на
договор за заем между страните, искът би бил основателен за пълния размер на
заема, освен ако ответникът докаже погасяването му (изцяло или частично) или
ищецът признае такова погасяване до определен
размер и не претендира остатъка, какъвто е и настоящият случай.
Вземането е прехвърлено по силата на приложение
№ 1/ 01.02.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) 30.01.2017 г. между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на
продавач – цедент и ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, който
е валидно сключен между кредитодателя и ищеца, поради което последният като
купувач /цесионер/ има всички права на кредитор. С оглед практиката на ВКС (Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) следва да се приеме, че ответникът като
длъжник е уведомен за извършената цесия с приложеното към исковата молба
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му заедно с преписа
от исковата молба със съобщението по чл. 131 ГПК. Депозирането на искова молба
от цесионера придружена с документи, обективиращи цесията, вкл. и уведомление
до длъжника, следва да се счита за валидна форма на предявяване на цесията
спрямо длъжника, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е
направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да
е и цесионерът, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие, което
може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Уведомлението е
направено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния
кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне
/чл. 9 ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и в този
смисъл е действащата съдебна практика.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че към подаването на заявлението на 10.05.2018 г. е дължима
главница в размер на 911,60 лева, както и сумата от 121,06 лева, незаплатена договорна
лихва. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва, като съдът намира, че уговореният годишен лихвен процент по
заема в размер на 35.00 % не противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното искът за главница е
основателен в пълния си размер от 911,60 лева, като законна последица ще се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Основателна е и претенцията за договорна лихва от 121,06 лева за
периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., като същата следва да се уважи
изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 8 от процесния договор, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава. Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху претендираната в настоящото производство главница (911,60 лева) за посочения от ищеца период (от 30.12.2017 г. до 19.04.2017 г.) е 28,12 лева. До този размер искът по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 53,27 лева – отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Фактическите предпоставки за уважаване на иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК № 1/09 г., с т. 3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Възникването на спорното право за заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя.
Основателно е
възражението за нищожност на уговорената неустойка, тъй като последната накърнява
добрите нрави. Фактът на двустранното
уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен за валидността на
неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните норми на закона и
на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски правоотношения. Сключеният договор между ответника и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент
от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 16 от същия закон преддоговорно задължение на
кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С
клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на
кредитора си обезпечение, след като е отпуснат и усвоен кредита и без
настъпването на нов юридически факт реално финансовата институция е прехвърлила
задължението си за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата. След
неизпълнението едностранно е увеличала задължението му, като е разсрочила
неустойката на равни части и я е включил във всяка месечна погасителна вноска.
При сключването на договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора
си обезпечение – 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетни размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 1, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, а неизпълнението му е скрепено със санкция
– неустойка, начислен, в размер на неустойка в размер на 701,20 лева. Целта на неустойката като вид договорна
отговорност, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор
за потребителски кредит вредите за кредитора, както е изложено в частната
жалба, са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване, разходите
по събиране и др. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство. Уговорената между страните
неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 701,20 лева излиза, извън присъщите функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като надхвърля гаранциите за
изпълнение на договора, надвишава многократно евентуалните вреди на
кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира тежко
кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят да се обогати
неоснователно за негова сметка, поради което неустойката накърнява добрите
нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този смисъл е и трайната практика на ВКС -
решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение
№ 110/11.04.2014 г., гр. дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г. о.,
решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., ВКС, решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т. о., ВКС.
Предвид гореизложеното, договорната клауза за
неустойка е нищожна, поради което следва да се отхвърли искът за претендираната
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 599,94 лева,
С оглед изложеното предявените исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат частично уважени, като бъде признато за установено по отношение по отношение на ответницата С.В.К., че дължи на ищеца сумите: 911,60 лева, главница, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 121,06 лева, договорна лихва от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., 28,12 лева, мораторна лихва от 30.12.2017 г. до 19.04.2018 г., като се отхвърли искът за разликата за мораторна лихва до предявения размер от 53,27 лева, както и следва да се отхвърли като неоснователен искът за сумата от 599,94 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължения.
Относно разноските:
С оглед направеното искане от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата С.В.К. следва да бъде осъдена да му заплати съразмерно с уважената част от исковете част от направените от него разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Направените от ищеца разноски са в общ размер от 1208,71 лева, от които: 34,08 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 165,92 лв. за държавна такса в исковото производство; 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство; 348,71 лв., разноски за особен представител; 250 лв., направени разноски за вещо лице. Съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата С.В.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за разноски сумата от 760,54 лева.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 305 от 11.05.2018 г. по ч. г. д. № 387/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 911,60 лева, главница, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 121,06 лева, договорна лихва от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., 28,12 лева, мораторна лихва от 30.12.2017 г. до 19.04.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 53,27 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу
С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че дължи по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 305 от
11.05.2018 г. по ч. г. д. № 387/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 599,94
лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата от 760,54 лева, представляващи разноските съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: