Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………… / …
05. 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на
дванадесети
април 2022 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 48 по
описа за 2022 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.215, ал.4 вр. чл.194 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Ж.К.Н.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. К.М., против Заповед № 784/20.10.2021г.,
издадена от и.д. кмет на Община-Аксаково , в частта й за поземлени имоти /ПИ/ с идентификационни номера ** , **
и ** по КККР на с. Кичево,
Община Аксаково, Област Варна. С цитираната Заповед на осн. чл.64 , ал.3
и чл.194 от ЗУТ, чл. 64, ал.3, т.1 б. “а“ от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, Глава трета, Раздел І от Наредба №16/ 09.06.2004г
за сервитутите на енергийните обекти и чл.44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е наредено собствениците и
обитателите на недвижими имоти посочени
в регистър на засегнатите имоти, представляващ Приложение – неразделна част от
заповедта, попадащи в сервитутната зона
на новата ВЛ 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията на
Община Аксаково, землища с. Кичево, с. Куманово, с .Орешак и с. Осеново, да осигурят
свободен достъп до строителната площадка за извършване на разрешените СМР от „Е.С.О.“
ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ на обект: Нова ВЛ 110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ за
срок от 18.10.2021г до 30.07.2022г. В
заповедта е указано, че след завършване на СМР в определения срок, изпълнителят
е длъжен да отстрани веднага всички повреди, а в случай, че това е невъзможно за правоимащите е предвидена възможност за
обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ.
Заповедта се атакува с доводи за нейната нищожност, поради липсата
на компетентност за нейния издател – и.д. кмет на Община Аксаково Р.И. . Алтернативно са
изложени и доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт – не
отговарял на изискванията за форма и съдържание поради липсата на мотиви за издаването му; не били посочени конкретните СМР за извършване на които се налага предоставяне на достъп от собствениците и ползвателите на
засегнатите имоти. В допълнение се посочва, че с извършване на СМР в имотите на
оспорващата Ж. Н. съществено се нарушавало
правото ѝ на собственост върху тях,
особено като се имало предвид, че за същите
собственикът е сключил договор за наем на земеделска земя, чийто срок на
действие е от 07.10.2020 г. до 01.10. 2022 година. В заключение се иска от съда
след като се запознае с доказателствата да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Заповед № 784/20.10.2021г. или да я
отмени като незаконосъобразна.
В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д.
6194/18.04.2022 г. жалбата се поддържа на изложените в нея основания от
процесуалния представител адв. Я. С., редовно преупълномощен от адв. Кр. М..
Претендира се и присъждане на разноски
по делото.
Ответникът – Кметът на Община Аксаково, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен процесуален
представител – гл. ю.к. В. Ю. , която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
страна.
Заинтересованата страна – „Електронен системен оператор“ ЕАД, чрез
упълномощен процесуален представител -
ю.к. Б. Л. изразява становище за
законосъобразност на оспорената заповед , поради което също пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на заинтересованата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното :
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е заповед № 784/20.10.2021г., издадена от и.д. кмет на
Община-Аксаково, с която на основание чл.64,
ал.3 и чл.194 от ЗУТ , чл.64, ал.3, т.1, б. “а“ от ЗЕ , Глава трета,
Раздел І от Наредба №16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти и чл.44 ал.2 от ЗМСМА е наредено собствениците и обитателите на
недвижими имоти, посочени в регистър на засегнатите имоти, представляващ
Приложение – неразделна част от заповедта, попадащи в сервитутната зона на
новата ВЛ 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията на
Община Аксаково, землища с. Кичево, с. Куманово, с. Орешак и с. Осеново, да осигурят свободен достъп до строителната
площадка за извършване на разрешените СМР от „Е.С.О.“ ЕАД на обект: Нова ВЛ
110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ за срок от 18.10.2021г до 30.07.2022 год.
От представените с административната преписка доказателства е
видно, че с издадено от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
Разрешение за строеж /РС/ № РС-66/ 13.09.2021 г. на „Е.С.О.“ ЕАД е разрешено изграждане на строеж: „Нова ВЛ
110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна““. Строежът е мащабен и попада на територията на
няколко общини, между които и Община Аксаково. Разрешението за строеж е
издадено въз основа на Заповед № Г-З69/ 04.12.2017 г. на заместник-кмета на община Варна за одобряване
на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване за въздушна
електропроводна линия ВЛ 110 kV п/ст „Варна север“ - п/ст „Каварна“ , Заповед № РД-02-15-50/ 08.06.2021) год. на заместник- министъра на регионалното
развитие и благоустройството за одобряване на подробен устройствен
план-парцеларен план за „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kV от п/ст „Варна север“ до п/ст
„Каварна“, Решение за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда №
ВА-174/ПР/ 2019 г. и писмо изх. № 26-00- 833/А61/ 15.01.2020 г. на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна и др., изчерпателно посочени в самото
разрешение за строеж. От приложеното на
л. 55 от делото писмо на МРРБ изх. № АУ14-1/ 21.07.2020 г. е видно, че Заповед
№ РД-02-15-50/ 08.06.2021 г. на заместник- министъра на РРБ за одобрения ПУП-
парцеларен план е публикувана в бр. 54 на ДВ от 16.06.2020
г. и поради липсата на оспорване е влязла
в сила на 17.07.2020 година.
С писмо
изх. № ЕСО-8081 от 14.10.2021 г. (л. 2 от преписката), възложителят на строежа
„ЕСО“ ЕАД е поискал съдействие от Кмета на Община Аксаково
като издаде заповед на основание чл. 194, ал.1 и ал.3 от ЗУТ за осигуряване на
свободен достъп до строителната площадка през засегнатите имоти на територията
на Община Аксаково за извършване на СМР по изграждане на въздушната
електропроводна линия. Към писмото са
приложени следните документи: 1/ копие от влязлото в сила РС № РС-66/
13.09.2021 г. ; 2/ проект на заповед по чл. 194 , ал.1 и ал.3 от ЗУТ за
допускане до имотите и 3/
регистър на засегнатите имоти.
На
20.10.2021 г. е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
784/20.10.2021година. Като правно основание за издаване на административния акт
са посочени чл.64, ал.3 и чл.194 от ЗУТ, чл.64 ,ал.3, т.1, б. “а“ от ЗЕ , Глава
трета, Раздел І от Наредба №16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти
и
чл.44
ал.2 от ЗМСМА.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която се поддържа от вещото
лице в съдебно заседание, като същата не е оспорена от страните и се кредитира
от съда като дадена обективно, компетентно и безпристрастно. Експертизата е
изготвена след предоставен от страна на заинтересованата страна „ЕСО“ ЕАД достъп на вещото лице до цялата проектна
документация (9 бр. класьори) по Разрешение
за строеж № РС-66/ 13.09.2021 година. От
заключението на вещото лице Х. по категоричен начин се установява, че
собствените на оспорващата Ж. Н. земеделски имоти с идентификатори ** , ** и
** по КККР на с. Кичево, Община
Аксаково, Област Варна попадат в сервитутната
зона на разрешеният за изграждане енергиен линеен обект - „Нова ВЛ 110кV п/ст „Варна север“ –
п/ст „Каварна““. При прегледа на съдържанието на инвестиционните проекти
експертът е установил, че собствените на оспорващата Ж. Н. имоти се засягат от строежа
по следния начин: 1/ ПИ ** - носещ стълб № 90 и прилежащият му сервитут (определен
от проектанта с одобрен ПУП-11П - Приложение № 2) - приложение №1 ; 2/ ПИ ** - носещ стълб № 93 и прилежащият му сервитут
(определен от проектанта с одобрен ПУП-11П - Приложение № 2) - приложение № 1 ;
3/ ПИ ** - прилежащият сервитут (определен от
проектанта с одобрен ПУП-ПП - Приложение № 2) на новоизграждания електропровод
110 kV — приложение № 1. След посещение
и оглед на място заедно с представител на заинтересованата страна „ЕСО“ ЕАД ,
вещото лице е установило , че носещ стълб № 90 попадащ в ПИ ** и носещ
стълб № 93 попадащ в ПИ **, към момента на изготвяне на експертизата вече
са изградени (Снимка № 1. Снимка №2 ) и проводниците по тях са монтирани (Снимки
№№ 1, 2, 3 и 4). Теренът около стълбовете и сервитутната им зона е подравнен. Около
стълбовете има останали земни маси примесени със скала (Снимки №№ 1,2, 3,4, 6),
а в сервитутна зона е наличен черен път
за обслужване на СМР по новоизграждания електропровод 110 kV (Снимки№№ 5 и 6). В заключението си, поддържано и в съдебно
заседание, вещото лице сочи, че съгласно
Количествената сметка на монтажните дейности, приложена към инвестиционния проект
(Приложение № 4 – л. 71 от делото), видовете СМР за извършване в процесните
имоти са позиции от 1 до 31, като не всички са приложими към всеки един от
елементите на въздушния електропровод , а са съобразени с конкретните дадености на терена.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Пред
съда жалбоподателката Ж.К.Н. мотивира интереса си от оспорване на Заповед №
784/20.10.2021г. като собственик на поземлени имоти с идентификационни номера ** , ** и **
по КККР на с. Кичево, Община Аксаково, Област Варна. Вещните права на
оспорващата върху тези имоти се установяват от приложените към жалбата НА № *, том *, рег.
№ *, дело № * от * г. ; НА № *, том *,
рег. № *, дело № * от * г. и от Удостоверение за наследници на И. М. К.
(майка на жалбоподателката). За издаване на процесната заповед Ж.К.Н. е
уведомена с писмо изх. № 9400-1419 от 02.11.2021 г. Пощенската пратка е
получена лично от Н. на 14.12.2021 г., видно от приложеното на л.22 (гръб) от
преписката известие за доставяне. Последното сочи , че установеният в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок за
оспорване изтича на 28.12.2021г.,
неприсъствен ден /последен ден от Коледните празници за 2021 г./, поради което по
аргумент от чл.60, ал.6 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът приема, че жалбата депозирана
в деловодството на ответника на 29.12.2021 г. е подадена в срок. Същата изхожда от лице с активна процесуална
легитимация, подадена е срещу годен за
атакуване акт и пред надлежния съд. От изложеното следва, че
жалбата на Ж. К. Н. е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана
от съда по същество.
Съобразно
изричната разпоредба на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл.
145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган , спазена
ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните
разпоредби по издаването му и
съответства ли той на целта на закона.
Противно
на изложените в жалбата доводи за нищожност на оспорения административен акт
поради некомпетентност на неговия издател, съдът счита, че актът е издаден от
компетентен административен орган – заместник – кмета на Община Аксаково Р.И. ,
в рамките на упражнените по заместване правомощия на кмета на общината , съгласно приложената към
доказателствата заповед № 769/18.10.2021 г. /л.17 – гръб от преписката/. В обичайните случаи, заместването е продиктувано от фактическата невъзможност на
титуляра поради ползване на отпуск,
командировка и др., да упражнява
правомощията си и да издава административни актове, каквито има право да издава по закон. В тези случаи
заместващият „влиза“ в правомощията на замествания и ги упражнява
от негово име, т.е. от името на титуляра. Заместващият упражнява правомощията
на замествания до завръщането на последния. Ето защо при издаване на административни
актове в тази хипотеза за издател на акта се посочва не друг, а именно
отсъстващия титуляр, като в акта изрично се посочва кое е лицето, което го
замества и акта, въз основа на който се осъществява заместването. Посочените
условия в случая са налице.
Процесната
заповед е издадена от заместващия
титуляра на 20.10.2021 година. Освен
посочената вече по-горе заповед за заместване № 769/18.10.2021 г., с която на зам. кмета Р. Г. И. е възложено да
замества Кмета на Община Аксаково за периода от 20.10.2021 г. до 26.10.2021 г.,
от ответника е представена и заповед №
15 от 01.10.2021 г. (л. 35 и 36 от делото) за командироване на кмета А.К.С. в гр. Барселона /Испания/,
издадена на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина по ПМС № 115/03.06.2004 г. за 6
дни – от 21.10.2021 г. до 26.10.2021 година. Предвидено е командированият да
пътува със самолет по маршрут Варна – София – Барселона – София – Варна. В заповедта,
с която правомощията на кмета са възложени на неговия заместник, като начало на
срока за заместване е посочена датата 20.10.2021 г. , тоест предвидено е времето за
пътуване до гр. София, но съгласно чл. 8 , ал.4 , изр. първо от Наредба за
командировките в страната /ПМС № 72 от 30.12.1986 г./, писмена заповед не се издава
за конкретно посочени длъжностни лица, между които и кметовете на общините. Изложеното категорично обосновава извод за
отсъствие на кмета на Община Аксаково на релевантната дата 20.10.2021 г. и
невъзможност същият да упражнява възложените му по закон правомощия, в това
число и тези по чл. 194 от ЗУТ, с оглед на което заповед за заместване №
769/18.10.2021 г. е издадена при кумулативното наличие на всички
материални предпоставки за това. Следователно,
не са налице основания по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК за прогласяване
нищожността на Заповед № 784/20.10.2021 г.
Не
се споделя становището на оспорващата за наличие на съществени пороци във
формата и съдържанието на административния акт, налагащи отмяната му като
незаконосъобразен на основание чл. 146, т.2 от АПК. В приложимата нормативна
уредба – ЗУТ и ЗЕ, не е посочено като основание за валидност на акта в него да
са изчерпателно изброени както имотите, които попадат в обхвата на
разработката, така и конкретните СМР,
които следва да се извършат във всеки един от тях. При постановяване на
настоящото съдебно решение съдът съобрази ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС, според което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В
настоящият случай, засегнатите от изпълнение
на дейностите по РС № РС-66/ 13.09.2021 г. имоти са изчерпателно конкретизирани
в регистъра на засегнатите имоти, който е неразделна част от атакуваната
заповед, както и от издаденото разрешение за строеж. Конкретните СМР, които
следва да се извършат при изпълнение на строежа са посочени в количествената сметка,
неразделна част от инвестиционния проект, за което свидетелства и вещото лице.
Тоест удовлетворени са законовите изисквания за форма и съдържание на акта.
Разпоредбата
на чл. 194 от ЗУТ не предвижда специална процедура на производството, поради което
приложими са общите разпоредби на АПК. В хода на служебно проведената проверка
за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 от АПК не се установиха допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяна на акта като
незаконосъобразен. За издаване на заповедта жалбоподателката е надлежно
уведомена. В самата заповед изрично е посочена възможността за нейното оспорване
по съдебен ред , с което е гарантирана възможността на засегнатите лица, в това
число и на оспорващата Ж. Н. да защитят
правата си, ако считат същите за нарушени или за застрашени от нарушаване.
Образуването на настоящото съдебно производство е доказателство, че оспорващата не е лишена от
възможност да защити правата си.
По
приложението на материалния закон :
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката, при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според разпоредбата на ал.3,
т.1, буква „а“ от същата правна норма , цитирана и като правно основание за
издаване на оспорената заповед , при упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти. От друга страна, съгласно
императивната норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, собствениците и обитателите на
недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях за извършване на
разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни и други
работи във връзка с устройството на територията въз основа на заповед на кмета
на общината. По несъмнен начин от ангажираните от жалбоподателката Ж. Н.
писмени доказателства се констатира, че същата е носител на правото на
собственост върху поземлените имоти с идентификационни номера
** , ** и
**
по КККР на с. Кичево, Община Аксаково, Област Варна, които са засегнати от обхвата на обжалваната заповед. Същевременно
е установено, че на „Е.С.О.“ ЕАД е разрешено по надлежния законов ред
извършването на строителни и монтажни работи по изграждане на строеж: „Нова ВЛ
110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна““. От извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява , че процесните поземлени имоти
попадат в сервитутната зона на разрешената за изграждане нова ВЛ 110 кV от
п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“, явяваща се предмет на одобрения със Заповед № РД-02-15-50/ 08.06.2021) г. на
зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството ПУП-парцеларен план
и одобрения инвестиционен проект по цитираното в обжалваната заповед строително разрешение № РС-66/13.09.2021 г. от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което оспорената
заповед създава съгласно чл. 64, ал.3 от ЗЕ за оспорващата Ж. Н. задължение да
предостави достъп до притежаваните от нея поземлени имоти. След като
атакуваният административният акт целѝ извършването на разрешени
строителни и монтажни работи по издаден стабилен административен акт и след
като за тяхното реализиране е необходим достъп до процесните поземлени имоти , то
налице са материално-правните
предпоставки за издаване на административен
акт със съдържание като това по обжалваната
заповед.
Представеният към жалбата договор за наем на земеделска земя от
07.10.2020 г. е неотносим към предмета на настоящия правен спор, в който на
съдебен контрол за законосъобразност подлежи
единствено Заповед № 784/20.10.2021г.
в частта й за притежаваните от жалбоподателката ПИ с
идентификационни номера ** , ** и **
по КККР на с. Кичево, Община Аксаково, Област Варна , т.е.
този договор би бил аргумент в производство по гражданско-правен
ред за обезвреда от настъпили вреди за собственика вследствие на изпълнението
на СМР в имота му, каквото настоящото производство не е.
Неотносим към предмета на спора е и въпросът дали собствените на Ж.
К. Н. ПИ с идентификатори № ** , № ** и № **
находящи се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, попадат в обхвата
на защитена зона по Натура зона 2000, Батова, идентификационен номер BG
0002082, защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици; в
обхвата на защитена зона по Натура 2000, Златни пясъци с идентификационен номер
BG 0000118, защитена зона по Директивата 92/43/ЕЕС за опазване на природните
местообитания на дивата флора и фауна; защитена местност Аладжа манастир по
Закона за защитените територии. Тези обстоятелства биха били относими в
производство по оспорване на издаденото РС № РС-66/ 13.09.2021 г. на Министъра
на РРБ. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение разрешението
за строеж е влязло в законна сила, придобило е правен стабилитет, поради което проверка
на неговата законосъобразност в рамките на това производство под формата на
инцидентен съдебен контрол е недопустима.
В контекста на гореизложеното, съдът счита издадената заповед и за съответстваща на предвидената в закона - чл. 194 от ЗУТ цел за осигуряване на достъп , когато
задължените субекти какъвто се явява Н. не изпълнят доброволно задължението си
в случая такова по чл. 64, ал.3 от ЗЕ.
При така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване
по чл. 146 от АПК , жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора и предвид своевременно заявените претенции от ответника и от заинтересованата страна „Е.С.О.“ ЕАД , на
същите се дължи съгласно чл. 143, ал.3 и
ал.4 от АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всеки един от двамата, съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Ж.К.Н., ЕГН: **********, адрес ***,
против издадената от и.д. кмет на Община
Аксаково Заповед № 784/20.10.2021г. , в частта й за ПИ
с идентификационни номера ** , ** и ** по КККР на с. Кичево , Община Аксаково ,
Област Варна.
ОСЪЖДА Ж.К.Н., ЕГН: **********, адрес *** да заплати на Община
Аксаково сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.К.Н., ЕГН: **********, адрес *** да заплати на „Е.С.О.“ ЕАД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление : гр. **сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :