Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.02.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 1348 по описа за 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
ИЩЕЦЪТ,
Д.Г.Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.З. твърчи,че му е било
повдигнато незаконно
обвинение в престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 246, ал.
3 НК, по чл. 249, ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 249, ал. 3 НК, по повод на което е
водено наказателно преследване срещу него по ДП № 20039/12 г. на ОБОП –
София-град, пр. пр. № 674/12 г. на Специализираната прокуратура, трансформирано
впоследствие под ДП № 307/13 г. на ГДНП-МВР, пр. пр. № 674/12 г. на
Специализираната прокуратура, което е завършило с Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 21.03.2014 г. на Специализираната прокуратура на
основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Поддържа,
че на 18.12.2012
год. е бил привлечен като обвиняем и веднага е бил задържан
под стража.Мярката за неотклонение е изменена в по-лека и е бил освободен от
ареста на 15.08.2013 год.,а с
прокурорско постановление от 21.03.2014 г. на прокурор към Специализираната
прокуратура наказателното производство спрямо него е било прекратено.
Твърди,че по време на продължилото повече от година и
четири месеца наказателно производство ,от които осем месеца е бил задължан в ареста е претърпял неимуществени вреди
- болки и страдания изразяващи се в непрекъснат страх и стрес от
една бъдеща несправедлива осъдителна
присъда, която би му отнела свободата. Наказателното
производство се е отразило и негативно в отношенията с приятелката му,с родителите ,както и сред кръга от приятели и познати,вкл. съседите,което
го е изолирало и е променило начина му на живот,дълго време бил принуден да търпи отчуждението и
пренебрежението на околните.
Претендира П. на Р. Б.
да му заплати парично
обезщетение за неимуществените вреди в размер на
сумата от 25 100 лв. – за претърпени болки и страдания, стрес и унижение,
накърняване на честта и достойнството, претърпени вследствие на
незаконното обвинение,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от 21.03.2014
г. до окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П. НА Р. Б., оспорва предявения
иск по основание и размер. В тази връзка твърди, че не са представени
доказателства, че посоченото в исковата молба Постановление от 23.01.2014 г. е
влязло в законна сила, поради което оспорва този факт, с оглед на което прави
възражение за липса на основание за предявяване на исковата претенция и в този
см. за недопустимост на производството по делото.
На
следващо място, прави възражение и по отношение на началния момент, от който е
поискано присъждане на законна лихва. Прави възражение за частично погасяване
на предявения иск за лихва поради изтичане на кратката 3-годишна давност на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД за периода от влизане в сила на постонавлението за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 20039/12 г. по описа на ОБОП
– София-град /ДП № 307/2013 г. на ГДНП - МВР/, пр. пр. № 674/2012 г. по описа
на Специализираната прокуратура до 30.01.2016 г. до 30.01.2016 г., като се има
предвид, че исковата молба е предявена в съда на 30.01.2019 г., поради което
излага, че вземането за лихва е погасено по давност до 30.01.2016 г., поради
което счита, че при основателност на иска ще се дължи лихва след тази дата, а
не от по-ранен момент.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира
от фактическа страна следното.
По делото са представени
писмени доказателства от които се установява,че с постановление от 18.12.2012 г. по ДП № 20039/2012 г. на
ОБОП – София – град Д.Г.Д.,
ЕГН ********** е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 246, ал. 3 от НК . С определение от 20.12.2012 год. на СпНС по нчд № 2183/2012 год. му е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
Досъдебното
производство е било
транформирано под друг номер и друга служба на МВР-ДП №307/13 г. на ГДНП-МВР по прокурорска
преписка -№ 674/12
г. на Специализираната прокуратура.
С постановление от 14.08.2014 год. по горната прокурорска преписка мярката
за неотклонение на Д. е била изменена в порична гаранция от 3000 лв. и след
внасянето и на 15.08.2013 год. ищецът е бил освободен от ареста.
Наказателното производство по горните обвинения е приключило
с прокурорско
постановление от 21.03.2014 г. на прокурор към Специализираната прокуратура, като на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК,
наказателното производство против ищеца е било прекратено.
От представените по делото пощенски разписки,с които правоимащите да го обжалват
лица,са били уведомени за прекратяването на производството,това постановление е
влязло в сила на 27.05.2014 год.
По делото са изслушани показанията на св.М.К./живее на
съпружески начала с ищеца и има дете от него/, от които се установява,че след
повдигане на обвинението и задържането му под стража за около 8 месеца ищецът
се променил,чувствал се зле психически, станал разсеян,раздразнителен и в
някаква степен неадекватен. Страдал,че причинява притеснения на майка си,че
приятелите му се отдръпнали от него,никой не го търсел след освобождаването му
от ареста,съседите,с които бил в добри отношения,дори спрели да го поздравяват.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
претенциите за вреди са основани на
разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3 ЗОДОВ, според която държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от прокуратурата
от
обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление.
Макар
да не е разписано изрично в ЗОДОВ е налице задължителна за настоящия съд
практика на ВКС- тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.
Г. д. № 3/2004 г., с което фактически е дописан Закона и според която практика,
при прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на обвинението се приема, че деянието не е извършено
от лицето и държавата отговаря за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ.
По съществото на спора се установи,
че след повдигането
на обвинение по отношение на ищеца в края на 2012 г. наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.03.2014 год.
поради недоказаност на деянието.
Постановлението
е подлежало на обжалване по реда на чл.243,ал.3 и сл. НПК-Препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство
се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници,или на
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа, като
е установено влизането му в сила на 27.05.2014
год.
В
случая фактическият състав на чл. 2, ал.1,
т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и
поддържане на обвинение в престъпление, след което е наказателното производство
е било прекратено.Налице са основания за ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение, с
кумулирано в него обезщетение и за задържането под стража.
Ето
защо искът се явява основателен.
Относно размера на иска: Според съда основните вреди ,
които ищецът е претърпял от незаконното обвинение се изразяват в задържането му
под стража за периода от 20.12.2012 год. до
15.08.2013
г. - около
осем месеца,през което време последният е бил лишен от нормален живот,
причинени са му психически и физически страдания,бил е поставен принудително в
невъзможност да се вижда и да се грижи за най-близките си хора,изпитвал е страх
да не бъде осъден несправедливо и хвърлен в затвора.
Незаконния му арест и обвинението в престъпления,които не
е бил извършил са довели до отдръпване на приятелите от него,както на познати и
съседи,което допълнително му е причинило психически страдания и депресивни
състояния.
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 20 000 лв. -
за незаконно обвинение и задържане под стража за период от седем
месеца и двадесет и шест
дни, в който размер искът за неимуществени вреди следва
да се уважи, а за разликата до претендираните 25 100 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли
законна лихва считано от 30.01.2016 год. до
окончателното й изплащане,като претенцията за лихви преди тази дата до
началната такава за начисляването им-27.05.2014 год. са погасени по давност на основание
извично направеното от ответника възражение и разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 8 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение от 1280 лв.,като съдът не възприема за основателно с оглед
правната и фактическа сложност на делото и цената на иска,възражението на
ответника за прекомерност на последното.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”******,
Съдебна палата, да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.З.,*** по
иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 20 000 лв.-обезщетение
за незаконно обвинение по ДП
№ 20039/12 г. на ОБОП- София град във връзка с прокурорска преписка № 674/12 г.
на Специализираната прокуратура. ,което е било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.03.2014 год.,влязло в сила на 27.05.2014 год., заедно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2016 год. до окончателното й
изплащане и разноски в общ размер на 1288 лв. като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 25100 лв. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: