№ 49
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора К. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600019 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.45 часа, поради разглеждане на НДВ
№ 28/2023 г. в същата зала.
Жалбоподателката подсъдима Р. П. Х., се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Г. З. от АК-Х..
Не се явява упълномощеният защитник адв. Г. Г. от АК-С., редовно
призован.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
ПОДСЪДИМАТА Х.: Желая делото да се гледа в отсъствието на
упълномощения ми защитник адв. Г. Г.. Ще бъда представлявана и
защитавана само от адв. З..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните, както и изричното
изявление на жалбоподателката Р. Х., че е съгласна делото да се разгледа в
отсъствие на упълномощения й защитник адв. Г. Г. от АК-С., намира, че няма
пречка за разглеждане на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на съдебния
състав.
АДВ. З.: Поддържаме депозираната пред Вас жалба.
Съдът дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, няма да соча нови
доказателства.
АДВ. З.: Нямам искания за събиране на допълнителни доказателства.
Няма да соча други доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства, както и съдебното
следствие.
ДАВА ход на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, срещу осъдителната
присъда на Ямболски окръжен съд за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, е
подадена жалба от подсъдимата Х., в която се твърди, че същата е
незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществено нарушаване на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. С
жалбата се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на
оправдателна такава.
Считам изложеното в жалбата за основателно, единствено в частта
относно размера на наложеното наказание. Производството пред Ямболския
окръжен съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като няма допуснати
2
съществени процесуални нарушения както на досъдебната, така и на
съдебната фаза. В хода на съдебното следствие са проведени разпити на част
от свидетелите, изслушани са вещите лица по изготвените експертизи и са
прочетени и приобщени останалите доказателства по делото. Фактическата
обстановка по случая е напълно изяснена. Постановената присъда е правилна
и обоснована. В мотивите към същата е изложена фактическата обстановка,
като е извършен подробен и прецизен анализ на всички събрани
доказателства, мотивирано е въз основа на кои доказателства се приемат за
установени фактите, подлежащи на доказване в процеса. Следва да бъдат
напълно споделени правните изводи на Ямболския окръжен съд, че
производството на вар е правно регламентирана дейност предвид действащия
към датата на деянието Правилник за безопасността на труда при
производството на негасена и хидратна вар. Тази дейност е източник на
повишена опасност, тъй като при незнанието или немарливото изпълнение, се
създава опасност за живота на хората.
По делото е доказана причинно-следствената връзка между комплекса
от действия и бездействия на подсъдимата Х. и настъпилата смърт на
пострадалия С., изразили се в следното: подсъдимата е възложила на
работника М.Д. да осъществи дейност по конструктивни изменения в корпуса
на пещта, а от друга страна не е изготвила оценка на риска, не е предприела
мерки за предотвратяване и намаляване на риска за здравето и безопасността
на работещите при използване на работното оборудване, не е създала
необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, с което не е изпълнила задълженията си по чл. 1, чл. 3, чл. 10, чл. 79,
чл. 265 и чл. 268 от Правилник по безопасността на труда при производство
на негасена и хидратна вар, съответно нарушила разпоредби от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд и Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване.
От субективна страна, подсъдимата е действала по непредпазливост
при форма на вината „небрежност“, тъй като не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Следователно, подсъдимата Х. поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност източник на повишена опасност, е нарушила
3
горепосочените разпоредби и по непредпазливост е причинила смъртта на С.
С., поради което правилно е била призната за виновна за престъпление по чл.
123, ал. 1 НК.
По отношение на наложеното наказание от две години условно с
четири години изпитателен срок, намирам същото за завишено и
несъобразено в достатъчна степен с наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, възраст, добри характеристични
данни, както и с обстоятелствата, че от 2019 г. подсъдимата не се е
занимавала с тази дейности, и че пострадалият е бил в здравословно
състояние, което е допринесло за настъпването на трагичния резултат.
Следва да се вземе предвид и това, че наказателният процес е
продължил 6 години, което също е фактор, който следва да се вземе предвид
при определяне на размера на наказанието.
В този смисъл, предлагам да измените присъдата в частта на
наложеното наказание, като намалите размера му на една година лишаване от
свобода условно, с три години изпитателен срок. Считам, че в този размер
наказанието е адекватно на извършеното и е справедливо.
Моля да потвърдите присъдата в останалите й части.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, благодаря на представителя на
обвинението за становището му, че следва да се редуцира наказанието.
Нашата борба е за нещо по-голямо. На първо място, според мен, колкото и
парадоксално да звучи, при 44 страници мотиви, такива липсват. В тези
мотиви е изцяло инкорпориран обвинителният акт. Все си мисля, че съдът на
първа, както и във всяка съдебна инстанция, трябва да има свои мотиви по
отношение на това, за което е обвинен подсъдимият, в случая - клиентката
ми. От друга страна се получава нещо също много интересно, а именно: в
мотивите, дори с преписването на някои фрази от обвинителния акт, на
практика се потвърждава невинността на подсъдимата, но изводът на съда е
съвсем друг.
Да започнем от възражението, което е обсъдено, което не е единствено,
но е изведено пред скоби по отношение на това, че дейността по гасенето на
вар била правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност и се цитира един Правилник по безопасността на труда от
4
1987 г. Това, че има някакъв правилник за безопасност на тази дейност, още
не я прави източник на повишена опасност. От едното не следва автоматично
другото. Има, многократно съм се позовавал в рамките на това дело на
Решение № 288/29.03.2017 г. по Н.Д. № 1182/2016 г. на Трето Н.О. на ВКС,
където се казва точно, относно идентичен случай на този, кога имаме такава
правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, а именно:
лицето да има специално разрешение, да има нормативни задължения във
връзка с организация, контрол и ръководство на тази дейност, да има
съответна опитност по силата на нормативен акт и т.н. Къде в мотивите на
съда и в днешната пледоария на прокурора се обяснява, кои точно текстове от
този злополучен Правилник от 1987 г., който се цитира, всъщност
регламентират нещо от това, което ВКС изисква като наличност, за да имаме
такава дейност, която да е източник на повишена опасност.
Изключително е подценена, въпреки че е цитирана много коректно в
мотивите, комплексната експертиза досежно нейната медицинска част. Вижте
какво пише на стр. 15 от мотивите към присъдата, което е дословно взето от
обвинителния акт: „смъртният изход на С. е закономерен резултат от
съчетаното въздействие на токсични газове, отделени в работната среда,
налично хронично прогресиращо заболяване на сърдечния мускул“ и малко
по-надолу „отново следва да се подчертае, че сърдечното заболяване на С. е
придобило фатален завършек вследствие на експозицията на отровни газове
или за по-голяма яснота-без единия от двата компонентна, е нямало да
настъпи смъртен изход“. Какво излиза, ако го приемем това, т. е. ако го няма
заболяването, което е единият компонент. Значи, че няма да има летален
изход. Някой да ми обясни, откъде Р. е знаела и защо е трябвало да знае, че
пострадалият го е имал това заболяване, след като в разпита на роднините на
починалия, всички казват, включително и съпругата му, че този човек е нямал
оплаквания, не се е лекувал и т.н. След като в трудовото досие на този човек
има медицинско, че той е здрав, откъде Р. е трябвало да има субективната
представа за всички тези заболявания, които са изброени на една страница на
експертизата. Как можем в някаква субективна сфера да вкараме това
заболяване, след като то е обективен компонент, който да доведе до този
летален изход.
На стр. 19 в мотивите, пак отново много коректно, се цитира това,
5
което каза в съдебно заседание на първа инстанция д-р Я.И., а именно, че този
човек би могъл да загине от тези усложнения, здравословните, и в леглото си,
и на масата, и навсякъде Това би се приело за нещо нормално, ако има
патология, която е лекувана и не е проследявана. Сочи, че няма медицинска
документация да знаят какво е положението преди това и защо е допуснат на
работа. Много точен въпрос, защо е допуснат на работа? Допуснат е, защото е
с нормално медицинско свидетелство, че е абсолютно здрав. Оттук нататък,
отново най-вероятно има съчетание между външен фактор и подлежащата
болест. Откога съдебните актове почиват на вероятности? Законодателят
изрично казва, че присъдата трябва да почива на сигурни доказателства, как
може да се говори за „най-вероятно“, как може да се говори, че „най-близко е
да се приеме“. Няма най-близко и най-далечно, има категорично. Да не
говорим за двете експертизи, няма да се разпростирам – химическата, която е
абсолютно хипотетична, защото също няма обективни данни, какви химични
съединения са действали, какви газове са били отделени и т.н. Вижте само в
разпита на предварителното производство, който е приобщен, макар че ние
този свидетел не сме го разпитвали – д-р К.Т.К., проведен на 23.08.2017 г.,
който казва: „Когато посетих варницата в с. К., обл. Я., не усетих мирис на
дим или друга миризма, освен традиционния мирис на вар. Помещението не
беше задимено“. Това е лекар от бърза помощ, който пръв се отзовал на
мястото на произшествието. За „самоволно направения отвор“. Няма такъв.
Тази пещ е от времето на соцреализма и това е единственият начин тя да бъде
приведена в действие. Всякакви сравнения с други пещи на друг места, са
несъстоятелни, не по други причини, а защото пещите не са марки
автомобили или миялни машини, за да можем да търсим някакъв стандарт.
Да, някъде може да действат по един начин, на друго място - по друг начин,
но това не означава, че това е стандарт.
В този смисъл, аз Ви моля да приемете, че и от обективна и от
субективна страна не е извършено престъплението, за което е повдигнато
обвинение на Р. Х.. В този смисъл моля да издадете единствено справедливия
съдебен акт, а това е оправдателна присъда.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимата Х..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА Х.: Нямам какво да добавя.
6
Присъединявам се изцяло към казаното от моя защитник. Единствено
съжалявам, че не съм знаела, че човекът – С. С. е бил болен. Нямаше да го
допусна на работа, ако знаех това обстоятелство. Щях да си спестя и всичките
тези мъки през годините. Бизнесът ми е съсипан.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА: Моля да бъда оправдана
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7