РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
мл.с. Симона Углярова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело
N: 10 243 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 118358 от 17.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 32 406/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав ЗАД
„ОЗК-З.” АД, ЕИК ****е осъдено да заплати на Агенция „П.И.” – чрез Областно
пътно управление – Ямбол, на основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.429,
ал.2, т.2 КЗ и чл.45 ЗЗД сумата 14 973,55 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, нанесени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 31.05.2016 г. на АМ „Тракия”, км.285+300 ляво, съгласно щета № 0410-190-0035-20-16/02.06.2016
г., предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Волво ФХ 12-380” с ДК
№ ****, с прикачено ремарке с рег.№ ****– Т.Ш.,
за който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ответника, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
й заплащане, както и сумата 784,94 лева – разноски по делото - по компенсация.
Със същия съдебен акт е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Агенция „П.И.” срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****иск
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава
върху главницата от 14 973,55 лева в размер на 2 992,36 лева за
периода от 31.05.2016 г. до 18.05.2018 г.
Така постановеното
съдебно решение в частта, с която е отхвърлена заявената пре-тенция за
заплащане на търсеното обезщетение за забавено плащане за сумата 2 992,36 лева за периода от
31.05.2016 г. до 18.05.2018 г., е депозирана въззивна жалба от ищеца от Агенция „П.И.”. В жалбата се
излагат съображения, че в атакуваната част решението е неправилно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че при дълг за
обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, като длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното
задължение и от този момент се дължи и обезщетение за забавено изпълнение; че
по силата на чл.429, ал.2 КЗ застрахователят изплаща обезщетение, включително и
за про-пуснати ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице. Сочи, че действително отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, но доколкото тя е функционално обусло-вена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахова-телят отговаря за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самия
причинител. Релевира доводи за неправилност на изводите на СРС, че ответникът
не е изпаднал в забава, тъй като в оправената от ищеца покана не е посочена
банкова сметка, ***и, до който извод съдът е стигнал, позовавайки се единствено
само на един от всички представени по делото документи, свързани с предявява-не
на претенцията през застрахователя, без да отчете наличието на такъв –
уведомление с негов № 24-00-64 от 02.06.2016 г., от който по недвусмислен начин
се установява, че Област-но пътно управление Ямбол – специализирано звено на
АПИ е посочило банкова сметка, ***то от ответното дружество.
Претендира въззивният
съд да уважи жалбата и след като отмени атакуваното ре-шение в обжалваната
част, да постанови друго, с което да уважи акцесорната му претенция в цялост. Заявено
е искане за присъждането на разноски за въззивната инстанции.
Ответникът по жалбата –
ЗАД „ОЗК-З.”
АД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор е
оспорил въззивната жалба изцяло, като е навел съобра-жения, че решението на СРС
е правилно, законосъобразно, постановено без допуснати про-цесуални нарушения,
като е обсъдил събраните в хода на производството доказателства. Релевират се
твърдения и че изложените в жалбата аргументи, че в хода на производството са
представени доказателства за това, че банковата сметка на ищеца е представена с
предяве-ната доброволна претенция, не са обосновани от ангажираните по делото
доказателства, с оглед на което правилно СРС се е позовал на разпоредбата на
чл.380, ал.1 КЗ.
Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в проце-са, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по
отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в
ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на
решението с оглед изло-жените в жалбата доводи.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 118358 от 17.05.2019 г. по гр. дело
№ 32 406/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****е осъдено
да заплати на Агенция „П.И.” на основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.429 КЗ
и чл. 45 ЗЗД сумата 14 973,55 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени в резултат на ПТП, настъпило на 31.05.2016 г. на АМ
„Тракия”, км.285+300 ляво, причинено по вина на водача на товарен автомобил
„Волво ФХ 12-380” с ДК № ****, с прикачено ремарке с рег.№ ****– Т.Ш., за който
е налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” – полица № ВG
/23/115001719489, сключена с ответника, действаща към датата на събитието, във
връзка с което е образувана щета № 0410-190-0035-20-16/02.06.2016 г., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено
вземането на ищеца относно главницата и нейния размер.
Обезщетението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесо-рен характер и възниква от момента
на изпадане на длъжника в забава по отношение на глав-ното му задължение.
Съгласно нормата на чл.429, ал.2,
т.2 КЗ в застрахователното обезщетение по застра-ховка „Гражданска отговорност”
по ал.1 на тази разпоредба, се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3, по силата на която – лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2,
за които той отго-варя пред увреденото лице се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорността/, като в този случай
от застрахователя се плащат само лихви-те за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахова-ния за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице с
оглед нормата на чл.498, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, е отправяне от страна на
същото към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира
задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в
рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от
предявяването й.
В чл.497, ал.1 КЗ е предвидено,
че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от предста-вянето
на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ – т.1 или изтичането на 3-месечния
срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ – т.2. Както е прието в решение №
167/30.01.2020 г. по т.д.№ 2273/2018 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК, чийто съображения решаващият състав на СГС напълно споделя, когато
липсват обстоятелства, с които законът свързва теченето на срока от 15 работни
дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ /застрахователят да е изискал от увреденото лице
представяне на доказателства, необходими за доказване основанието и размера на
пре-тенцията по чл.106, ал.3 КЗ/, какъвто е и даденият казус, този срок не
намира приложение. В тази хипотеза се прилага тримесечният срок по чл.497,
ал.1, т.2 ЗК във връзка с чл.496, ал.1 КЗ, чийто начален момент е момента на
предявяване на претенцията, в случая – 02.06.2016 г. С оглед изложеното и
предвид данните по делото ответното дружество е изпаднало в забава на
03.09.2016 г. – след изтичане на 02.09.2016 г. на тримесечния срок по чл.497,
ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл.496, ал.1 КЗ, и дължи на жалбоподателя-ищец
обезщетение за несвоевремен-ното изпълнение на главното задължение до датата на
подаване на исковата молба по пощата на 18.05.2018 г.
Независимо, че за периода от
02.06.2016 г. до 02.09.2016 г. ответното застраховател-но дружество не е в
забава по чл.497, ал.1 КЗ, за този период същото дължи законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за имуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, на основа-ние
чл.429, ал.3 КЗ във връзка с чл.493, ал.1, т.5 КЗ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за нанесените имуществени вреди,
не надвишават застрахова-телната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования деликвент, предвид
функционалната обусловеност на отговорността на застра-хователя от
отговорността на деликвента.
За да определи конкретния размер
на търсеното вземане /в размер на законната лих-ва/ върху присъдената главница
от 14 973,55
лева за посочения период от 02.06.2016 г. до 18.05.2018
г. по реда на чл.162 ГПК, съдът взе предвид данните относно основния лихвен
процент на БНБ и изискванията на ПМС № 100/29.05.2012 г. и ПМС № 426/18.12.2014
г., съгласно които същият възлиза на сумата 2 978,44 лева. До тази
стойност претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява доказана по своето основание и
размер.
Неоснователно е наведеното от ЗАД
„ОЗК-З.” АД възражение по чл.380, ал.3 КЗ. Съгласно нормата на чл.380, ал.1 КЗ,
заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извър-шат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В ал.3 на
същата норма е регламентирано от законодателя, че непредставянето на данни за
бан-ковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение. Безспорно е, че предвид систематичното място на чл.380 КЗ в Глава Тридесет и шеста „Обща част“ от Дял първи „Общи изисквания към
всички договори“ на КЗ и препращането на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ към
реда по чл.380 КЗ, че както правилото на ал.1 на чл.380 КЗ, така и нормата на
ал.3 на чл.380 КЗ, намират приложение спрямо увреденото лице, предя-вило
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилис-тите.
Няма спор в правната доктрина и
съдебната практика, че непосочването на банковата сметка, което се констатира и
от самата разпоредба на чл.380, ал.3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението
и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по застрахова-телната
претенция и за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Непосоч-ването
на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено
изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е
определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение.
Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ е отказ
на застрахователя да заплати обезще-тение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ доказа-телства или в
хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106,
ал.3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***.
В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за
посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Забава на
кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се
дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380,
ал.1 във връзка с ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че
причина за неиз-пълнението е недоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава.
Предвид изложеното в практиката
на ВКС – решение № 167/30.01.2020 г. по т.д.№ 2273/2018 г. на ВКС, ІІ ТО, е
прието, че когато застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, като не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло пре-тенцията
на увреденото лице, включително и в съдебното производство, в хода на което е
посочена от увреденото лице банкова сметка ***ение, не е налице забава на
кредитора по смисъла на чл.380, ал.3 КЗ за времето от изпадане на длъжника в
забава по чл.497, ал.1 КЗ до посочване от увредения на пълните и точни данни на
банковата сметка, по която да се извърши престиране на обезщетението. С
подадената иско-ва молба пред първоинстанционния съд по настоящото дело е
приложено писмо на АПИ, Областно пътно управление – Ямбол с изх.№
24-00-64/02.06.2016 г., в което с вписана бан-кова сметка с всички необходими
индивидуализиращи данни, по която да бъде преведено дължимото им се обезщетение
за нанесените вреди от реализираното на 31.05.2016 г. ПТП, но длъжникът отново не
е определил и заплатил обезщетение, поради това, че е счел взема-нето за недължимо,
с оглед на което не може да се приеме, че е налице забава на кредитора по
смисъла на чл.380, ал.3 КЗ.
Поради
частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 2 978,44 лева за периода: 02.06.2016
г. до
18.05.2018 г. и вместо това да бъде постановено друго,
с което в тази част претенцията относно обезщетението за забава да бъде
уважена. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде пот-върдено.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя
се дължат на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 218,28 лева, както и за
въззивното производство – в размер на 159,11 лева /държав-на такса и
юрисконсултско възнаграждение/, съобразно уважената част от жалбата.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК, съобразно
отхвърлената част на жалбата на въззиваемата страна следва да се присъди сумата
0,47 лева – юрисконсултско въз-награждение.
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
118358 от 17.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 32 406/2018 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 164 състав –
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Агенция
„П.И.” срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****иск
с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 978,44 лева и период: от
02.06.2016 г. до
18.05.2018 г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Агенция „П.И.”, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:*** и адрес за призоваване: гр.Ямбол, ул.”****– Областно
пътно управление - Ямбол, сумата 2 978,44
лева /две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/
– обезщетение за забавено плащане на главно вземане по чл.432, ал.1 КЗ на
стойност от 14 973,55 лева по щета № 0410-190-0035-2016/02.06.2016 г. за периода от 02.06.2016
г. до 18.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118358 от 17.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 32 406/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Агенция „П.И.”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, с адрес за призоваване: гр.Ямбол, ул.”****–
Областно пътно управление - Ямбол, на
основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 218,28 лева /двеста и осемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/
– допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 159,11 лева /сто петдесет и девет лева
и единадесет стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 0,47 лева /нула лева четири-десет и седем стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.