Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
II-B въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М. - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 2354
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалби срещу извършено разпределение
на сумите, постъпили от изнесения на публична продан по изпълнително дело № 292
по описа за 2020 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786, делбен имот.
Жалбоподателят съделител М.Й.И., чрез адв. И.Н.,
поддържа, че извършеното разпределение било незаконосъобразно, тъй като
съдебният изпълнител не включил и не разпределил съобразно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за адвокат на
взискателя /М.И./, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 355,
изр. първо ГПК, както и на чл. 79, ал. 1 ГПК – че разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника.
На следващо място се поддържа, че когато
изпълнителното производство е образувано между съделители и на публична продан
се изнася недвижим имот, допуснат до делба, то не било допустимо участието на присъединени взискатели в това число и на присъединени по право. В
тази връзка ЧСИ М. неправилно включил на основание чл. 136, ал. 3 ГПК в
разпределението сумата в размер на 1229,88 лева. Това означвало, че съделителят
И. бил задължен да погаси свое задължение по друго изпълнително дело, за да му
бъде възложен имотът.
В тази жалба са изложени и оплаквания, че неправилно
била определена цената, на която бил
възложен имотът съгласно най-високото наддавателно предложение. Не се
установявало задатъкът от предложилия най-висока цена да е бил внесен в срока
за това. Счита, че имотът е следвало да се възложи на по-ниска цена – 66 140
лева, поради което и той, като купувач на търга, следвало да внесе и по-ниска
сума.
Срещу тази жалба е постъпило възражение от страна на
съделителя В.Й.И., с което е заявено становище, че правилно ЧСИ М. не е включил
като разноски в разпределението адвокатското възнаграждение, заплатено от М.И.,
който предприел инициативата за образуване на изпълнителното дело. В случая
всяка от страните имала качеството съделител и всеки следвало да понесе сам
сторените разноски за адвокат. Изразява становище за неоснователност и на
останалите доводи, залегнали в жалбата на М.И., като моли същата да бъде
оставена без уважение.
Останалите страни не са заявили становище по тази
жалба.
Срещу разпределението е постъпила въззивна жалба и
от присъединения взискател Столична община, с която е заявено оплакване, че ЧСИ
М. следвало да отчете и дължимата такса битови отпадъци, която съставлявала
публично вземане. Нарушени били и чл. 136, т. 2 и т. 6 ЗЗД – ЧСИ следвало да
изисква информация за задължения за публични вземания на всички съделители. В.И.
имал задължение в размер на 50 лева за такса битови отпадъци, а М.И. задължение
за неплатен данък за МПС. Иска разпределението да бъде извършено отново при
зачитане на интереса на общината.
Останалите страни не са заявили становище по
жалбата.
В мотивите си във връзка с обжалваното разпределение
ЧСИ М. М. излага съображения, че жалбите са неоснователни. Във връзка с
оплакванията на М.И. намира, че всеки съделител в изпълнителния процес по
изнасяне на публична продан на допуснат до делба имот има едно и също качество,
с оглед което адвокатските възнаграждения следва да останата така, както са
направени от всеки от тях. За сумата от 1229,88 лева пояснява, че присъединен
взискател е СРС по реда на чл. 459, ал. 1 ГПК с вписана възбрана върху
недвижимия имот, предмет на публичната продан, присъединен по делото с
удостоверение по реда на чл. 456, ал. 2 ГПК. М.И., обявен за купувач от
проданта, следвало да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели. Счита, че задатъците са били
внесени, за което са представени и доказателства към наддавателните
предложения, съответно имотът е възложен по най-високата предложена цена.
По оплакванията, съдържащи се в жалбата на Столична община, съдебният
изпълнител се позовава на чл. 458 ГПК. Общината била уведомена за
разпределението, като не заявила своевременно претенциите си. По силата на
закона се включвали само вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за данъка за
имота, изнесен на публична продан, като същият бил включен в разпределението.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и намиращите се в кориците на
изпълнителното дело материали, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20207860400292 по описа на ЧСИ М.М.,
рег. № 786 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 4477/15.07.2020 г., подадена от С.М.И., В.Й.И. и Д.Й.И.,
чрез адв. П., с която е представен изпълнителен лист от 03.04.2019 г. по гр.д.
№ 46285/2014 г. на СРС, 70 с-в, за изнасяне на публична продан и на
съсобствения между лицата, подали молбата, и М.Й.И. недвижим имот - апартамент
№ 8, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 212, вх. 1, ет. 2 със
застроена площ от 31,76 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4091.169.11.8. С молбата е поискано налагане на възбрана върху този
недвижим имот и изнасянето му на
публична продан. Към молбата е представен и изпълнителният лист, издаден от
СРС.
Представен е препис от съдебното решение по делото,
по което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който изпълнителното
производство е образувано, като видно от същото всеки от съделителите, в това
число и М.Й.И., е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от по 1250,80 лева
– държавна такса.
С постановление от 17.07.2019 г. на ЧСИ М. е
наложена възбрана върху имота.
По делото е постъпило удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличиавания за имот, от което се установява, че върху имота е
вписана възбрана на 22.01.2020 г. по молба от държавен съдебен изпълнител при
СРС по изпълнително дело № 20191110401084 за обезпечаване вземане на СРС,
образувано по изпълнителен лист от 08.08.2019 г. по гр.д. № 46285/2014 г. на
СРС, 70 състав, за неолихвяема сума в размер на 1248,06 лева.
На 31.08.2020 г. е извършен опис на недвижимия имот,
за което е съставен протокол /л.29 от изпълнителното дело/. Направено е
отбелязване, че към момента на налагане на възбраната фактическата власт върху
имота се упражнява от съделителя М.И.. Определен е период на проданта от
29.09.2020 г. до 29.10.2020 г.
Съгласно заключението на изготвената по делото
оценителна експертиза справедливата пазарна стойност на иота е определена на 71
550 лева.
Срещу оценката на 17.09.2020 г. е постъпило
възражение от съделителя М.И. с изрично искане кое вещо лице да извърши нова
оценка, което искане е уважено от ЧСИ М..
Посоченото от съделителя М. И. вещо лице е
определило пазарната стойност на имота на 93 800 лева.
Насрочена е публична продан на имота в периода от
23.10.2020 г. до 23.11.2020 г., за която страните, в това число и СРС са
уведомени.
Изготвено е обявление за проданта и същата е
надлежно разгласена, като ЧСИ е определил средноаритметична стойност на имота
на база двете изготвени по делото заключения и е определил началната цена, от
която да започне наддаването в размер на 66 140 лева.
На 23.11.2020 г. по делото е постъпила молба от
съделителя М.И., който е поискал в разноските по делото да се включи сумата от
1230 лева, като е представил в тази връзка договор за правна защита и
съдействие, сключен на 31.08.2020 г. между съделителя и адвокатско дружество „Н.и
партньори“, представлявано от адв. И.Н. с предмет дело за делба и процесуално
представителство включително пред СГС, САС и ВКС, като е договорено
възнаграждение в размер на 1230 лева, дължимо при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв.
Видно от съдържанието на съставения на 24.11.2020 г.
приемо-предавателен протокол длъжностно лице при СРС е предало на ЧСИ М.
постъпилите в срока на проданта наддавателни предложения по изпълнителното
дело, общо 4 на брой, сред които и наддавателното предложение на М.И..
Всички наддавателни предложения, с изключение на
това, подадено от М. И., са придружени от платежни нареждания за внесен задатък
по сметка на съдебния изпълнител в размер на 6614 лева. Платежното нареждане,
представено от наддавача „Ер С.Р.“ ЕООД, предложил най-висока цена, от дата
19.11.2020 г. /в срока на проданта/ е подписано от банков служител и носи печат
на търговската банка, извършила превода.
На 24.11.2020 г. е съставен протокол за публичната
продан. В същия са описани постъпилите наддавателни предложения, като ПЧСИ Г. е
констатирала, че „Ер С.Р.“ ЕООД е предложил най-високата цена, а във връзка със
заявеното от съделителя М. И. желание да закупи имота на най-високата
предложена цена, последният е обявен за купувач за цена в размер на 72 319
лева. Изрично е записано в протокола, че устни наддавателни предложения не са
постъпили.
На 08.12.2020 г. и на 10.12.2020 г. по делото са
постъпили искания за връщане на внесения депозит от М.Х.П.и от „Ер С.Р.“ ЕООД,
като съдебният изпълнител е разпоредил същите да бъдат върнати.
От страна на органа по изпълнението с писма от
10.12.2020 г. е изискана информация за наличие на публични задължения на
съделителите до ТД на НАП, както и до СО, дирекция „Общински приходи“ за
дължимите за имота от съделителите местни данъци и такси.
На 15.12.2020 г. по делото е представено
удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК, издадено по образуваното срещу М.И.
изпълнително дело № 20191110401084 по описа на държавен съдебен изпълнител при
СРС съгласно което длъжникът дължи въз основа на издаден по гр.д. № 46285/2014
г. на СРС, 70 състав сумата от общо 1229,88 лева, като сбор от следните
вземания: на основание чл. 355 ГПК държавна такса по делбата в размер на
1071,58 лева в полза на СРС, както и разноски по изпълнението в размер на 39 лева,
а също и такса по чл. 53 ТДТГПК в полза на СРС в размер на 119,30 лева.
На 21.12.2020 г. от страна на СО, дирекция „Общински
приходи“ е представена справка относно дължимите за имота данъци, като се
установяват такива за съделителя В.Й.И. – за данък за недвижимия имот, такса
битови отпадъци и лихви върху тях.
Съгласно представените от ТД София на НАП
удостоверения срещу М.И. има образувано производство по принудително изпълнение
за сумата от 38,60 лева, а срещу Д.Й. В. – за сумата от 146,53 лева.
На 08.01.2021 г. е предявено
разпределение по реда на чл. 495 ГПК, за което страните са били надлежно
уведомени. Като присъединени взискатели в разпределението са посочени: Столична
община за вземанията от В.И. за данък сгради и лихва върху него; държавата за
вземанията за публични задължения към Д.Й.И. /В./ и към М.Й.И.; СРС,
присъединен взискател на основание чл. 456, ал. 3 ГПК за вземания към М.И..
Извършено е разпределение на сумата, за която имотът е възложен на М.И. – 72
319 лева, както следва:
I.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1. Kонстатирано
e вземане в полза на С.И. за платените от нея такси и разноски по изпълнението
във връзка с продажбата на имота в размер на 97 лева, като съобразно квотите е
прието, че всеки от останалите съделители й дължи по ¼ част или сума в
размер на 24,25 лева. В тази част разпределението не се обжалва.
2. Дължимите такси и разноски в полза на ЧСИ М. са
определени в размер на 3641,56 лева, които са разпределени между съделителите
поравно или за всеки сумата от 910,39 лева. Съдебният изпълнител е начислил
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за вземанията на присъединените по делото взискатели,
събирани от него, като тези разноски е разпределил в зависимост от титуляра и
размера на задължението на всеки от съделителите към съответния взискател.
Срещу този пункт от разпределението не са наведени оплаквания.
II. На основание чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД:
По този пункт е констатирано вземане на СО към В.И.
за данък сгради и лихви върху главницата в размер на 58,07 лева съгласно
представеното удостоверение.
III.
На основание
чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД:
Тук съдебният изпълнител е включил публичните
задължения на М.И. и Д.И. /В./ съгласно представените от НАП удостоверения.
IV. На основание чл. 136, ал. 3 ЗЗД:
Констатирано е вземането на СРС към М.И. съгласно
представеното удостоверение в размер на 1229,88 лева.
При така направените констатации продажната цена на
имота в размер на 72 319 лева е разделена между съделителите съобразно квотите
им в съсосбствеността – за всеки по 18 079,75 лева, като от същите са извадени
дължимите задължения такси, разноски, задължения към присъединените взискатели,
като към дела на С.И. е добавено вземането й от останалите съделители за
заплатени от нея такси по изпълнителното дело.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Жалбите са допустими, тъй като са подадени в срока
по чл. 462, ал. 2 ГПК от легитимирани лица и са
насочени срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол.
По жалбата на съделителя М.И.:
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.
На първо място във връзка с претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че по своята юридическа
същност изнасянето на публична продан на делбен имот не е изпълнителен способ
за събиране на парично притезание чрез насочване изпълнението върху недвижим
имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне
паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти. Ето
защо според настоящия състав на съда всеки съделител следва сам да понесе
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Застъпеното
становище с подкрепя и от определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. дело №
22/2010, ІІ ГО, ВКС. За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай
съделителят М. И. претендира включване в разпределението на сума, която не
съставлява реален разход от страната, а се претендира по реда на чл. 38 от
ЗАдв. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, четой има
процесуалното качество на взискател по делото, съответно разноските по
изпълнението следвало да се поемат от длъжника /т.е. от останалите съделители/ с
оглед особеното качество на съделителите в това отличаващо се от типичния
изпълнителен процес производство, в което всеки един от съсобствениците има
еднакво правно положение и никой от тях не е взискател, а останалите –
длъжници.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението
за невнасяне на задатъци към наддавателните предложения от останалите наддавачи.
Както се посочи по делото са представени доказателства, че предложилият
най-висока цена наддавач е представил към своето предложение платежно
нареждане, удостоверяващо внасянето на задатък в размер на 10 % от първоначално
определената цена. Че задатъкът реално е бил внесен се установява и от
последващата постъпила по делото молба за неговото връщане и разпореждането на
съдебния изпълнител молбата да бъде удовлетворена.
Неоснователно е и последното заявено от съделителя И.
оплакване. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК публични държавни вземания
са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Безспорно
държавните такси в исковото и в частност в делбеното производство са такива.
Софийски районен съд е присъединен по реда на чл.459, ал. 1 ГПК, съгласно която
разпоредба кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане
на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението. Следователно дължимата за делбеното
производство държавна такса от съделителя И., като вземане, което се ползва с
привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД правилно е включена в разпределението
от съдебния изпълнител, като същата е следвало да бъде включена в пункт III. на
разпределението, а не както е обособена в т. IV - вземания по чл. 136, ал.
3 ГПК. Последното обаче не променя по същество изготвеното разпределение,
доколкото в случая се явява без значение в кой ред вземането е включено.
В заключение следва да се обобщи, че жалбата,
подадена от съделителя М.И. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По жалбата на Столична община:
Във връзка с доводите, съдържащи се в тази жалба,
следва да се посочи, че в разпределението се включват тези вземания, които са
били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели /в този смисъл решение №
394/21.04.2009 г. по гр.д. 110/2008 г. на Трето ГО на ВКС/. Съобразно
задължението си, вменено му в нормата на чл. 458 от ГПК, съдебният изпълнител е
поискал и получил преди изготвяне на разпределението Удостоверение от СО изх. №
ДМЛ20-411-160/17.12.2020. Законът не поставя изискване пред ЧСИ да извършва
проверки или събира данни за налични публични общински вземания с оглед
включването им в разпределението каквито са изложените твърдения в жалбата на
СО. Това е задължение на самия взискател, който с оглед качеството си на такъв
е следвало да прояви процесуална активност да представи на ЧСИ справка за
възникналите задължения на длъжника, респ. да ги удостовери документално.
Поради което и възражението за непроявена активност по издирване на публично
правни задължения на съделителите от страна на ЧСИ е неоснователно. Ето защо
следва да се обсъдят единствено доводите, наведени в жалбата подадена от
Столична община, относно невключване в разпределението на задължението на В. И.
за такса битови отпадъци за процесния недвижим имот, които задължения са били
включени в представеното по делото удостоверение, ведно с начислените лихви за
забава.
Задължението за такса битови отпадъци според
настоящия състав на съда не се погасява като вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, тъй като то не е вземане на държавата, а на общината.
Вземането на общината за такси за битови отпадъци,
макар и определено нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК като публично общинско
вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено
от закона, срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/
не дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за
извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци.
Нормата на чл. 136 ЗЗД е била обект на изменения и допълнения от законодателя
след 1993 г. при действието на сегашната Конституция, но не е намерено за
необходимо в гражданския процес да се предоставят привилегии на общините за
техните публични вземания, така както е сторено това за държавата, като
различен от общините правен субект.
Ето защо и подадената от Столична община жалба срещу
извършеното разпределение, като неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от
съделителя М.Й.И., чрез адв. Н., срещу разпределение от 08.01.2021 г. по
изпълнително дело № 20207860400292 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 786.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Столична община, срещу разпределение от 08.01.2021 г. по
изпълнително дело № 20207860400292 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 786.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на съделителите С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И., М.Й.И.,***, на държавата, чрез ТД на НАП – София,
както и на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.