Определение по дело №41/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 326
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20213100900041
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900041 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „Агенция за публичните предприятия и контрол“, чрез юриск.
И.С., с която се иска изменение на определение № 82 от 14.01.2022 г., с което производството по
делото е прекратено, в частта за разноските, с твърдение за недължимост на претендираното
адвокатско възнаграждение, евентуално намаляването му поради прекомерност, по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
В молбата се излага, че неправилно и в противоречие с приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013
г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е възложил в тежест на ответника претендираният
от ищеца адвокатски хонорар, предвид липсата на доказателства по делото, удостоверяващ реално
извършено плащане. В условията на евентуалност излага, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано от една страна поради факта, че положеният труд не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, а от друга поради факта, че се явява
прекомерно, съобразно първоначално определената цена на иска.
Ответникът по иска релевира възражение за прекомерност на претендирания хонорар за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, като счита, че следва да се приложат и
правилата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а единствено
са разменени книжа между страните, следователно дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде редуцирано с ¼ от претендираната сума.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът, чрез пълномощника адв. Н.Т., изразява становище
за неоснователност на молбата, като сочи, че с поведението си ответникът е станал причина за
образуване на производство, поради което следва да репарира направените от ищеца разноски.
Посочено е също, че с депозираните от ответника отговор на искова молба и отговор на
допълнителна искова молба последният е оспорил предявения иск, а впоследствие извънсъдебно е
предприел действия по заличаване на учредената ипотека, предмет на производството по делото.
Твърди се, че претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава установения минимум
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно увеличената цена на иска от първоначално определения
материален интерес в размер на 206 418,56 лв. до увеличения размер на 1 445 286 лв., поради което
е неоснователно и въведеното от ответника възражение за прекомерност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата с правно основание чл. 248 от ГПК е допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на „Търговска база“ ЕООД, чрез
1
адв. Н.Т., с която съдът е сезиран с иск за нищожност на учредена в полза на ответника „Агенция
за публичните предприятия и контрол“ законна ипотека .
След приключване двойната размяна на книжа по делото производството е оставено без
движение за довнасяне пълния размер на дължимата държавна такса, съобразно определената по
реда на чл. 69, т. 2 от ГПК, цена на иска в размер на 1 445 286 лева.
С молба с вх. № 613/11.01.2021 г. ответникът по делото „Агенция за публичните
предприятия и контрол“, чрез процесуален представител, е отправил искане за прекратяване на
производството, поради отпадане на интереса от воденото му, като е представил доказателства за
заличаване на процесната законна ипотека. С молба с вх. № 790/13.01.2022 г. ищецът е изложил
становище, че предвид настъпилото заличаване на процесната ипотека за него е отпаднал правният
интерес по предявените искове, поради което моли за прекратяване на производството по делото и
заплащане на сторените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съобразно представен
списък.
С Определение № 82/14.01.2022 г. производството по делото е прекратено, на основание
чл. 130 от ГПК, като в тежест на ответника са възложени направените от ищеца разноски в размер
на 17 257 лв., от които 8 257 лв. - държавна такса и 9 000 лв. - адвокатско възнаграждение.
С депозирания отговор на молба с правно основание чл. 248 от ГПК с вх. №
4323/21.02.2022 г., ищецът е представил разписка от 11.02.2021 г. за получена сума в брой в размер
на 780 лв., както и извлечение от банкова сметка за 22.03.2021 г. за получен превод по сметка с
титуляр Н.Д. Т., на стойност 8 260 лв. и основание за превод - „„Търговска база“ – договор за
защита т.д. № 41/2021 г. по описа на ВОС“.
Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на възмездяване
подлежат само заплатените от страната разноски. Страните по договора за правна защита могат да
постигнат съгласие по всякакви допустими от закона условия, като свободата в договарянето се
свързва единствено в отношенията между клиент и адвокат. Поради това, съдът намира, че е
ирелевантен начинът, по който е уговорено, респективно е извършено плащането на адвокатско
възнаграждение – в брой или по банков път, а значение има реалността на разхода. С оглед
предмета на настоящото производство, от значение е дали действително възнаграждението е
заплатено. Доказателства за такова плащане са представени и те се отнасят за момент, следващ
завеждането на иска и предхождащ значително датата на прекратяване на делото, поради което
разходът е извършен реално и се дължи репарирането му от ответника.
Неоснователно е и възражението за прекомерност, доколкото претендираното
възнаграждение е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата минимум, който е в размер на
26 982,86 лв. Дори и редуциран с една трета, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 19 487,14 лв.
Предвид цената на иска ( 1 445 286 лева), както и с оглед фактическата и правна сложност
на спора, извършените от ищеца процесуални действия, съдът намира направеното възражение на
ответника за неоснователно, доколкото платеното по делото адвокатско възнаграждение в размер
на 9 000 лв. се явява значително под установените от Наредбата минимални размери.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Агенция за публичните предприятия и контрол“ за
изменение на постановеното по делото Определение № 82 от 14.01.2022 г., в частта относно
присъдените на „Търговска база“ ЕООД разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2
3