№ 557
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500257 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5425/20.04.2022г.
депозирана от Г. АТ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв. И.З. от
САК срещу определение № 746/29.03.2022г. по гр. д. № 20213630102658 по
описа на РС – Шумен, с което на осн. чл. 130 от ГПК е върната исковата
молба, прекратено е производството по делото, като недопустимо и е осъдена
да заплати на ответника, разноски по делото в размер на 200.00 лева.
Жалбоподателката намира, че първоинстанционния съд неправилно е приел,
че тя не разполага с правен интерес от предявяване на
отрицателноустановителен иск срещу Община Шумен, тъй като същата се
била разпоредила с правото на собственост върху процесния имот, като на
21.01.2005г. е предала и владението върху него на купувачите М.М. и Р.М. и
към настоящия момент същата не притежавала свое защитимо право,
засегнато от правния спор, който съществува между купувачите на имота и
Община Шумен. Сочи, че съдебните решения по гр.д. № 2164/2011г. по описа
на РС – Шумен, са неотносими към настоящия спор, тъй като ищцата не е
била страна по него и същите нямат СПН по отношение на нея. Излага, че е
изцяло необоснован и неподкрепен с доказателства извода на съда, че ищцата
се е разпоредила с правото си на собственост върху придобития по наследство
имот намиращ се в с. Велино. В исковата молба не се е твърдяло, да се е
разпореждала с процесния имот, а само с УПИ № ІІІ – 36 от кв. 3 с площ от
1300кв.м. ведно с построените в него постройки, като сделката била
обективирана в НА № 25, том 1, рег. № 1091, дело № 27 от 21.01.2005г.,
който имот нямал нищо общо с процесния. Твърди, че има правен интерес от
воденето на иска, защото владее имота и че притежава самостоятелно право
на собственост, а ответника не го владеел и нямал АЧОС, а факта, че
1
ответника се е вписал за собственик по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, било пречка
за ищцата да се снабди с документ за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка. Смята, че е налице конкуренция на твърдени от
двете страни вещни права върху един и същ обект, в който случай правния
интерес винаги е налице, поради което моли съда да отмени обжалваното
определение и да и бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът в производството – Община Шумен, е депозирала писмен
отговор, в който намира, че правилно първоинстанционния съд,
съобразявайки действащата нормативна уредба и съдебна практика по
подобен тип дела, е постановил прекратяване на производството поради
недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата не е успяла да докаже
наличие на оригинерно правно основание за придобиване на имота и моли
съда да потвърди обжалваното определение. Сочи, че за същия имот е бил
предявен иск от М.М. и Р.М., като с решение по гр.д. № 2164/2011г. по описа
на РС – Шумен, искът е бил отхвърлен и имотът е бил обявен за собственост
на Община Шумен.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с доводите в
жалбата и отговора и като съобрази доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявен от Г. АТ. ИВ. срещу Община
Шумен, с който позовавайки се на наследяване и владеене, е поискала по
отношение на ответника да бъде признато за установено, че Община Шумен
не е собственик на ПИ с идент. № 10464.51.320 по КК на с. В...., с площ от
1300кв.м., м-т „До селото“ трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива. В исковата молба ищцата е
изложила, че описания имот първоначално е бил част от бивш имот пл. № 126
с площ от 2600кв.м., за който бил отреден парцел ІІІ от кв. 10 на стария
регулационен план на с. Велино, приет през 1927г.. През 1963г. със заповед
№ 1281/26.08.1963г. на Председателя на ОбНС – Коларовград (днешен
Шумен) били одобрени нови регулационни отреждания, като имота от
2600кв.м. бил разделен на два имота от по 1300кв.м., единия представлява
УПИ ІІІ – 36 от кв. 3, а другия също с площ от 1300кв.м. попаднал извън
регулация и представлява ПИ № 000320 по плана за земеразделяне и по
отношение на който е предявен процесния отрицателноустановителен иск.
След събиране на всички относими към спора доказателства, с обжалваното
определение първоинстанционния съд е отменил протоколно определение от
21.03.2022г. за приключване на устните състезания и обявяване на делото за
решаване, прекратил е производството по същото, като недопустимо, върнал
е на ищцата исковата молба и я е осъдил да заплати на ответника деловодни
2
разноски в размер на 200.00 лева. За да прекрати производството по делото,
съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от предявяването на иска. От
материалите по делото било видно, че ищцата безспорно се е разпоредила с
правото си на собственост върху процесния имот, тъй като с прехвърлянето на
21.01.2005г. на УПИ № ІІІ – 36 от кв. 3 с площ от 1300кв.м., ведно с
построените в него постройки на М.М. и Р.М. същата имала намерение да им
продаде и процесния, като от този момент владението върху него се
осъществявало от купувачите М.М. и Р.М.. Имено въз основа на това
обстоятелство, владение и на процесния имот, както и евентуалното
упражняване на владение от страна на ищцата Г.И. от преди това, купувачите
М.М. и Р.М. са водили срещу Община Шумен иск по чл. 124 от ГПК по който
е образувано гр.д. № 2164/2011г. по описа на РС – Шумен, с искане да бъде
признато за установено, че същите са собственици на процесния ПИ с идент.
№ 10464.51.320 по КК на с. В...., с площ от 1300кв.м., по силата на давностно
владение, което от своя страна водело да извода, че ищцата не притежава свое
защитимо право, засегнато от правния спор, който съществувал между М. и
Р.М. и Община Шумен.
След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция
намери, че въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства и
съвкупната им преценка, първоинстанционният съд е достигнал до
законосъобразни, правилни и обосновани правни изводи досежно липсата на
правен интерес за ищцата от търсената защита, като изложените от него
мотиви напълно съответстват на установените по делото релевантни факти и
обстоятелства и постановките, залегнали в т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. За да се предяви установителен иск за
собственост, е необходимо наличие на абсолютна процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск, а именно правен интерес. Това е
изрично посочено и в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост за ищцата ще е налице,
когато съществува спор с ответника на кого принадлежи към настоящия
момент правото на собственост върху процесния имот. От материалите по
делото се установява, че ищцата не владее процесния имот от 2005г. и същата
не притежава свое защитимо право, тъй като за същия имот е бил налице
правен спор за собственост между ответника Община - Шумен и М. и Р.М..
Наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно във всяка фаза на
производството и при констатиране на липсата на правен интерес
производството по делото следва да бъде прекратено, както правилно е
процедирал първоинстанционния съд.
Ето защо, въззивният съд напълно споделя правните изводи на РС –
Шумен, изложени в мотивите на обжалваното определение и препраща към
тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 746/29.03.2022г. по гр. д. №
20213630102658 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено
производството по делото на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4