Р Е Ш Е Н И Е
№……..../30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на тридесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2029 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „А.К.” ЕАД, с предишно
наименование „ И К“ ЕАД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И С Т в качеството му на
изпълнителен директор, съдебен адрес:***,
чрез адв. Т Ссрещу Й.Г.М., ЕГН: **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 10 225.84 евро, представляваща част от дължима главница в размер на
21833.21 евро по Договор за кредит № 0028767 от 31.01.2010 г., който се усвоява
чрез международна кредитна карта iCard Mastercard Gold, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба в съда – 15.02.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата
молба, че на 31.01.2010г. между страните е сключен договор за кредит с общ кредитен лимит от 20 000 евро. Сумата по
договора била усвоена изцяло от кредитополучателя. На същата дата били
сключени Договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта iCard Mastercard
Gold № 0028767 и Тристранно споразумение за прехвърляне на кредит между Й.Г.М., И
Ф" АД и „ И К" АД. По силата на Договора за карта, И ФАД предоставило
на ответника международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold № 0028767 и открило и
водило картова платежна сметка на Картодържателя,
която обслужвала извършените с Картата трансакции. По силата на Договор за
кредит И К ЕАД предоставило кредит в
евро на Й.Г.М., който се ползвал посредством извършване на трансакции с
Картата, издадена по Договор за карта iCard (чл. 1 от Договора за кредит). Кредитополучателят се задължил да ползва и
върне кредита при условията на Договора за кредит. Общите условия към Договора
за кредит и Тарифата за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard били неразделна част от договора. Твърди, се че
общият кредитен лимит по договора за кредит от 20 000 евро е разделен на лимит
за трансакции и лимит за разсрочване с размери от по 10 000 евро. Кредитът по
лимита за трансакции се усвоявал чрез погасяване на задължения за извършени
трансакции чрез картата. Съгласно ОУ към договора за кредит усвояването на
кредита настъпвало автоматично при начисляването на лихви, такси и неустойки по
двата договора. Кредитът се усвоявал автоматично и в случай на начисляването на
разходи, такси и комисионни, различни от посочените в договорите, но които
произтичали от използването на картата и/или платежната сметка. Лимитът за
разсрочване се използвал за разсрочване на задълженията по реда на чл. 4 от
Общите условия към Договора за кредит. Всяка отделна разсрочена трансакция
имала самостоятелен погасителен план, който се включвал и прилага към месечното
извлечение. Върху усвоените суми по лимита за трансакции се дължала лихва (чл.
7 от Договора за кредит). Размерът на договорната лихва върху усвоени суми по
лимита за трансакции за кредитни карти iCard Mastercard Gold бил 16 (шестнадесет) %
годишно (чл. 8.2. от Договора за кредит), като усвоените суми по кредита се
олихвявали, съгласно чл. 8 от Договора за кредит. За извършени трансакции,
както и за определени начислени такси, не се дължала лихва до 15-то число на
месеца, следващ месеца на осчетоводяване. В случай, че до 15-то число на месеца
Кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към Кредитодателя за
предходния отчетен период, от 16-то число на същия месец се начислявла
и договорна лихва (чл. 8.2. от Договора за кредит). Размерът на годишното
оскъпяване по лимита за разсрочване бил 13 (тринадесет) %, като годишният
процент на разходите възлизал на 25,81 (двадесет и пет цяло и осемдесет и една
стотни) %. Съгласно чл. 9.2. от Договора за кредит, кредитополучателят се
задължавал да плаща минимална погасителна вноска всеки месец, като при
неизпълнение се начислявала такса за невнасяне. В случай на надвишаване
договорения кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължала
такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 10 % (десет на сто) от
превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро. Съгласно сключеното Тристранно
споразумение от 31.01.2010г., ответникът признал съществуването на задължение
към И ФАД към 30.01.2010 в размер на 12 393,16 евро, натрупано във връзка с
усвояването на кредит по Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта iCard Mastercard от 22.06.2009 г. (чл. 1
от Тристранното споразумение). По силата на чл. 3 и 4 от Споразумението И К ЕАД се съгласило да погаси изцяло
задължението към И ФАД. В резултат на извършеното плащане задълженията на Й.Г.М.
към И ФАД били изцяло погасени и договорът между Й.Г.М. и И ФАД преустановил
своето действие (чл. 5 от Споразумението). Чрез извършеното погасяване,
кредитът по Договор за кредит № 0028767 се усвоявал до размера на сумата от 12
393,16 (дванадесет хиляди триста деветдесет и три цяло и шестнадесет стотни)
евро по начина, описан в чл. 6 от Споразумението. Към 31.01.2010г. ответникът
дължал на ищеца сумата от 12 393,16 (дванадесет хиляди триста деветдесет и три
цяло и шестнадесет стотни) евро, съобразно условията на Тристранното
споразумение и Договора за кредит. След подписването Споразумението от 31.01.2010
г., ответникът продължил да усвоява суми по предоставения му револвиращ кредит.
На 11.12.2010 г. между страните било сключено споразумение за закриване на
лимит за разсрочване. По силата на Споразумението лимитът за разсрочване по
Договора за кредит се закрил. За Кредитополучателя останала единствено
възможността да усвоява отпуснатия кредитен лимит за трансакции.
Кредитополучателят не се е възползвал от възможността да прекрати Договора за
кредит на основание на чл. 14. Поради незаплащане на шест поредни минимални
погасителни вноски, на основание чл. 16 и 16.2 от договора настъпила предсрочна
изискуемост на целия усвоен от кредитополучателя кредит, вкл. и разсрочените
задължения, ведно с начислените лихви, такси и комисиони. Предсрочната изискуемост
била обявена, считано от 01.03.2015 г., за което ищцовото
дружество изпратило на ответника уведомления изх. № В064/26.03.2014 г. и
В065/26.03.2015 г. Моли се за уважаване на предявения иск.
В предоставения му срок
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява
становище по допустимостта и съществото на предявения иск. Счита иска за
неоснователен. Оспорва, че между него и ищеца е съществувала облигационна
връзка по издаване на кредитна карта. Оспорва,
че Договор за кредит № 0028767/31.01.2010 г. и общите условия към
него; Договор за издаване на международна кредитна карта № 0028767/31.01.2010г.
и общите условия към него; Споразумение за прехвърляне на кредит от 31.01.2010
г.; Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта icard mastercard gold от 22.06.2009 г.,
Споразумение за закриване на лимит за разсрочване от 11.12.2010 г. и
Споразумение за промяна на кредитен лимит от 11.12.2010 г., са подписани от
него. Твърди, че към
13.01.2014г. ищецът е бил изправен и е изпълнил
всички свои парични задължения по Договора за кредит от 31.01.2010
г.. В тази връзка оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на твърдяното
вземане. Счита за нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузите по т.
8.2. и т. 8.3. от Договор за кредит № 0028767/31.01.2010 г., с които е
уговорено, че размерът на договорната лихва върху неизплатената част от
усвоения кредит, както и върху частта му формирана от тегленията на пари в брой
е 16 %, доколкото размерът
на лихвата е прекомерен. На същото основание счита за нищожни и клаузата по т.
5.3. от договора за кредит, с която е уговорен лихвен процент върху лимита за
разсрочване в размер на 13 % годишно, както и годишен процент на разходите в
размер на 25, 81 % по лимита за разсрочване. Релевира
възражение, че клаузата по т. 8.4. от договор за кредит № 0028767/31.01.2010 г.
е нищожна, като противоречаща на императивни разпоредби на закона - чл. 10, ал.
3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ, поради натрупване на лихви върху лихви. Навежда
доводи, че капитализирането на лихви евентуално е било възможно само до 11. 04.
В хода на проведените по
делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 31.10.2010г. между ищеца " И К" ЕАД, в качеството
му на кредитор, от една страна, и Й.Г. М– кредитополучател, от друга страна, е
подписан Договор за кредит № 0028767, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 20 000 (двадесет хиляди)
евро, който се усвоява посредством извършване на трансакции с издадена от И Ф"
АД по силата на договор международна кредитна карта iCard
Mastercard.
Видно от представеното Споразумение за прехвърляне на кредит от 31.01.2010
г., преди сключването на договора за кредит с ищцовото
дружество ответникът е бил в договорни отношения с И Ф“ АД по силата на Договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard от 22.06.2009 г., като към 31.01.2010г.
задълженията по този договор са 12 393.16 евро. В резултат на
споразумението И К ЕАД погасява
задълженията на ответника към И Ф АД и
договорът с последния се прекратява.
Между ответника и „ И К“ ЕАД е сключен нов Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard № 0028767/31.01.2010 г. като на същата дата е
сключен и процесния Договор за кредит със същия №0028767 с ищеца " И К"
ЕАД, уреждащ отношенията между страните по предоставянето на кредит на ответника
с цел осигуряване на средства за заплащане на извършваните от него с издадената
кредитна карта трансакции.
Договорът за кредит е сключен при общи условия (ОУ), за които
кредитополучателят изрично е заявил, че се е запознал с тях преди подписване на
договора и приема същите без възражения като неразделна част от договора
Видно от т. 5.1 и сл. от договора за кредит, страните са
договорили общият кредитен лимит в размер на 20 000 евро да бъде разделен на
кредитен лимит за трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки от които в
размер на 10 000 евро. Уговорено е всички задължения по кредита, включително
главници, лихви, неустойки и такси да се изчисляват в Евро към момента на
възникването им.
Страните са уговорили лимитът за трансакции да се усвоява за
погасяване на задължения за извършени трансакции чрез кредитната карта iCard/MasterCard, както и при
начисляването на лихви, такси, неустойки по договора за кредит и/или по
договора за карта (чл. 3.1 от ОУ към договора за кредит), както и в случай на
начисляване на разходи, такси и комисионни, които произтичат от използването на
картата и/или картовата платежната сметка (чл. 7.1 от договора за кредит).
Лимитът за разсрочване се използва за разсрочване на определени в договора
задължения възникнали в резултат от извършени от кредитополучателя трансакции.
Разсрочването се извършва по искане на кредитополучателя отправено до кредитора
по реда на т. 4 от Общите условия към договора за кредит. За всяка отделна
разсрочена трансакция кредиторът изготвя погасителен план, който се включва и
прилага към месечното извлечение по картата.
Договорената лихва върху усвоените суми по лимита за трансакции е
в размер на 16 % годишно (т. 8.2 от договора за кредит), като за извършени
трансакции и за определени такси не се дължи лихва до 15-то число на месеца,
следващ месеца на осчетоводяване (т.нар. „гратисен период“). Уговорена е
ежемесечна капитализация на начислените лихви, с които се увеличава размера на
главницата в рамките на лимита за трансакции (т. 8.4). Договорената годишна лихва
по лимита за разсрочване е 13 % като лихвата се включва в месечната погасителна
вноска (т. 5.3 и т. 11 от договора за кредит).
Предвидено е задължение на кредитополучателя всеки месец да плаща
минимална погасителна вноска (МПВ) – т. 9.2 от договора за кредит, която се
посочва в месечното извлечение. В случай, че МПВ за съответния месец не бъде
погасена, се начислява неустойка в размер на 5 евро, наречена в тарифата към
договора за издаване на кредитна карта „такса за невнасяне на МПВ“ – т.9.3.
В договора за кредит е уговорена и неустойка („такса“) за надвишен
кредитен лимит (т. 6.3) в размер на 10 % от превишението, но не по-малко от 5
(пет) евро. При прекратяване на договора, кредитополучателят е длъжен да погаси
всички задължения по кредита, които стават незабавно изискуеми. При
прекратяване на договора, освен по причина, за която кредитополучателят не
отговаря (т. 21 от договора), както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят
дължи еднократно неустойка в размер на 20 % върху непогасената част от
задълженията (т. 19 от договора).
Съгласно т.16 от договора при неплащане на трета поредна минимална
вноска, целият кредит, вкл. и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви,
такси и комисионни и други разноски стават незабавно предсрочно изискуеми, без
договорът да се прекратява.
В т. 21 от ОУ към договора за кредит е предвидена възможност за
кредитодателя едностранно да променя условията в договора за кредит при условията
и начините посочени в договора /т.15/. Предвидено е промените да се съобщават
на кредитополучателя по някой от изброените начини, в т.ч. с месечното
извлечение. Предвидено е извършването от страна на кредитополучателя на
определени конклудентни действия, като усвояване на
кредит чрез извършване на плащане с картата или доброволно плащане на дължими
вноски след датата на извлечението, съдържащо изменените условия, да се счита
за приемане на същите, освен ако в едномесечен срок кредитополучателят направи писмено
възражение съдържащо и изявление за прекратяване действието на договора.
Видно от приложеното месечно извлечение от 30.04.2010 г. (л. 38)
ищецът на основание чл. 20 от ОУ е направил едностранно волеизявление за
промяна в условията на договора за кредит, като съгласно изменението,
предсрочната изискуемост на всички задължения, включително и разсрочените,
настъпва автоматично след неплащане на шест поредни минимални погасителни
вноски, а не при неплащане само на три такива. Същевременно в договора за кредит
е добавена нова т. 9.4, съгласно която ако до последно число на месеца
кредитополучателят не погаси изцяло трета или следваща поредна МПВ,
кредитополучателят дължи такса за обработка и събиране на просрочен кредит,
която е в размер на 20 % (двадесет на сто) от размера на усвоения кредит към
последно число на месеца, през който се дължи плащането на съответната МПВ.
Тази „такса“ се отразява като усвояване на кредита и се начислява при
невнасянето на всяка една МПВ до настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита. Предвидено е също, че кредитодателят има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на три поредни МПВ.
Приети са като доказателства 36 броя вносни бележки, както и
месечни извлечения. От същите се установява, че последното плащане от страна на
ответника е в края на м. юни 2013 г. Определената в извлечението от
30.06.2013 г. МПВ е в размер на 1271.11 евро с падеж 15.07.2013 г. Видно от
месечните извлечения, издадени след тази дата, кредитополучателят е преустанови
внасянето на суми за погасяване на задълженията по кредита.
В т. 15 ОУ е предвидено страните да разменят кореспонденция на
посочените от тях адреси. В т. 16.2 от ОУ е посочено, че кредитополучателят
дължи незабавно уведомяване на кредитодателя за всяка промяна в декларирания от
него адрес, като до получаване на такова уведомление всяко съобщение, ще се
счита получено от кредитополучателя с достигане до последния заявен от него
адрес.
Представено е Споразумение за
закриване на лимит за разсрочване от
11.12.2010 г.
От представените Уведомление с
изх.№В064/26.03.2015 г.; Уведомление с изх.№В065/ 26.03.2015 г., ведно с
известие за доставяне и обратна разписка се установява, че „ И К" ЕАД е
отправило към ответника на посочения от него адрес изявление, с което го уведомява,
че целият усвоен от него кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01.03.2015 г. Видно от обратната разписка, пощенският служител е
отбелязал, че пратката не е потърсена. Отразено е, че лицето не живее на
адреса, тъй като жилището е предмет на принудително изпълнение.
Във връзка с предприетото
оспорване от страна на ответника, е открито
производството за проверка истинността на писмени документи: Договор за кредит №0028767/31.01.2010 г. – л.9
от делото; Общи условия на „ И К“ ЕАД към Договор за кредит – л.10-11; Договор
за издаване на международна кредитна карта iCard/MasterCard
Gold №0028767/ 31.01.2010 г. – л.12;
Общи условия към Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard – л.13-14; Споразумение за прехвърляне на кредит от 31.01.2010
г. – л.15-16; Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iСard МasterСard Gold от
22.06.2009 г. – л.17; Общи условия за издване
и ползване на международна кредитна карта iСard МasterСard - л.18; Споразумение за закриване на
лимит за разсрочване от 11.12.2010 г. – л.119; Споразумение за промяна на кредитен лимит по международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold от 11.12.2010 г. – л.120; Искане
за промяна на кредитен лимит или Тип на карта във връзка с договор за кредит и
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iСard МasterСard от 01.02.2010 г. – л.222; Искане
за предсрочно погасяване на разсрочено задължение от 01.02.2010 г. във връзка с
Договор за кредит – л.223; Споразумение за закриване на лимит за разсрочване от
11.12.2010 г. – л.224; Вносни
бележки за внасяне на парични суми от ответника, общо 36 – л.231-266; и
Разписки за теглене на парични суми от ответника в брой, общо 23 – л.267-289, представени
по Опис на вносни бележки за внасяне на парични суми и разписки за теглене на парични суми, извършвани
от Й.Г.М., ЕГН:********** по Договор за паричен
кредит №0028767/31.01.2010 г. – л.229-230, на основание чл.193, ал.2 ГПК, за
установяване дали положените от името на лицето Й.Г.М. подписи са изпълнени от
него.
В тази връзка е допуснато провеждане на СГЕ,
като заключението на вещото лице А. е, че подписите върху оспорените документи
са изпълнени от Й.Г.М..
От изслушаното по делото
заключение по допуснатата ССчЕ (л. 324-343), прието от съда като безпристрастно и
компетентно, се установява, че размерът на усвоения
кредит е 61 358.75 евро, от които: 33 013.24 евро - изтеглени суми, 835.54 евро - такси за теглене на
суми, 16 238.05
евро -
други такси (за известяване, годишна такса, неустойки и др.)
и 11 271.92 евро - лихви до 13.01.2014г. Трансакциите са
отразявани редовно, хронологично. Има
извършено плащане от „ И К" ЕАД към И Ф" АД по тристранно
споразумение, сключено на 31.01.2010г. между двете дружества и Й.Г.М..
Отразено е със запис от 31.01.2010г.. Разчетите с клиенти са водени
подробно в системата на ищеца, отчитаща кредитирането. Данните са прехвърляни в
счетоводната система по кредитни продукти (общо, а не за отделните клиенти). Последната
вноска по кредита е извършена на 25.06.2013г. Постъпилата сума е в размер на 388.58 евро. За периода от 31.01.2010г. до 13.01.2014г. са извършени
следните усвоявания чрез теглене на каса и/или ПОС Терминал и разплащания общо
в размер на 21 214.16 евро. За периода от 31.01.2010г. до 13.01.2014г. са погасени
общо 22 495.66
евро.
За периода от 31.01.2010г. до 13.01.2014г. по процесния договор за кредит са начислени лихви в размер на 10 655.29 евро. Лихвата за
всеки отчетен период е капитализирана към главницата в началото на следващия
отчетен период.
Допусната е повторна ССчЕ
по въпроса какво би било общото задължение на Й.М.
по договора за кредит към 01.03.2015г., като се вземат предвид всички извършени
от него погасителни вноски в периода от 31.01.2010г. до 13.01.2014г., при
спазване на правилото на чл.76, ал.1 и 2 ЗЗД и при игнориране начисляването на
лихви върху лихви и превръщането на всички други разходи по договора в главница
ежемесечно. Вещите лица са дали три варианта относно размера на главницата: 18 770.95 евро първи
вариант; 15 327.89 евро втори вариант при
начисляване на законна лихва вместо договорна лихва и 11 264.14 евро трети
вариант без начисляване на лихви. Във всички варианти, главницата се формира
само от изтеглените и платените суми без да се кумулира
от такси, комисионни и други разходи.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, по който на ответника е предоставен такъв във валута (евро),
предназначен да се ползва чрез извършване на трансакции с карта, издадена по
друг договор. В двата договора и общите условия към тях са посочени размера на
кредита и на кредитните лимити - съответно за транзакции и за разсрочване,
фиксирани са и дължимите лихви, такси и неустойки. Уредени са още начините на
погасяване на задълженията, начисляването на лихвите и таксите, санкционните
последици при надвишаване на лимита и т.н. Наред с това, страните са подписали
и с трето неучастващо по делото лице тристранно споразумение, касаещо стари
задължения на ответника по предходен договор за карта, за сумите от които
същият се задължава да ги заплати на ищеца.
Установява се по делото, че
кредитът не е обслужван редовно в уговорените срокове и в определените по погасителния план суми. От изслушаната ССчЕ с вещото лице М. С. е видно, че последната погасена от ответника сума
е на 25.06.2013г., която е в размер на 388.58
евро,
а размерът
на усвоения кредит е 61 358.75 евро, с което поведение ответникът недвусмислено е приел договора и не е налице съмнение за валидността на договорното правоотношение. Следва да се посочи,
че договорът за кредит не
е самоцелно
сключен, защото наред с него и дори на същата
дата – 31.01.2010г., са
подписани още две съглашения- договор за кредитната
карта и тристранното споразумение. Трите договора са взаимно
свързани, тъй като с кредитната карта се открива и води платежна сметка на картодържателя, която обслужва извършваните трансакции, а
те пък се извършват с отпуснатите суми по договора за кредит. С
тристранното споразумение пък се признава наличието на стар дълг на ответника,
който не се оспорва от него, че съществува, но той вече е уговорен да се дължи
не на предишния кредитор, а на ищеца, съобразно условията на
договора за кредит.
Процесният договор представлява вид договор за потребителски кредит по смисъла на
ЗПК като съдът намира, че има изискуемото по закон съдържание. Договорът за кредит има
ясно и достъпно съдържание
по отношение на съществените условия, по смисъла на ЗПК и потребителят е имал възможност да се запознае със същите.
Потребителят лично е подписал както
договора за кредит, така и договора за издаване и ползване на кредитна карта, а така
също и общите условия към тези два договора, вкл.
тарифа към договора за кредитна
карта.
Кредитодателят
представлява небанкова финансова институция по см.на чл.3 ЗКИ, преименуван в
хода на производството в А.К. ЕАД, която е предоставила револвиращ
кредит с посочен общ кредитен лимит, разделен на два кредитни лимита от по 10 000
евро всеки, а именно лимит за транзакции и лимит за разсрочване. Страните са
уговорили минимална погасителна вноска по кредита /МПВ/, платима месечно до 15
число /чл.9 от договора/, в която се включва 4% от усвоения кредит от лимита за
транзакции ведно с такси, лихви и неустойки, а така също и всички падежирали месечни анюитетни
вноски от разсрочени задължения като всичко това се посочва в издаваното от
кредитодателя месечно извлечение. По делото не е представен погасителен план, а
периодичните задължения са видни от издадените от кредитора месечни извлечения,
в които е налице съгласно ОУ към договора, подробна информация за всички
платежни операции извършени с картата, размера на усвоения кредит и начислените
лихви и такси, посочва се и общият размер на задължението в края на съответния
отчетен период /календарен месец/ както и абсолютният размер на МПВ/.
С оглед качеството на кредитодателя и вида договор, приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД относно договорите за заем за потребление. С петитума на исковата молба е предявен частичен иск за сума, част от главницата по договора за
кредит, която попада изцяло в обхвата на сумата по споразумението от 31.01.2010г.,
същата представляваща усвоен кредит. Още към този момент е усвоена от
кредитополучателя сумата от 12 393.16 евро, с която ищецът е погасил
задължението на ответника към трето лице И Ф АД.
Независимо, че т.18 от ТР №4/2013г. на ВКС
и чл.60, ал.2 ЗКИ визират изрично предоставянето на кредит от банка, съдът
намира, че потребителят по ЗПК от небанкова финансова институция, не може да
бъде поставян в по-неблагоприятно положение от потребителя на банкова услуга. В
този смисъл следва да се изхожда от целта на разпоредбата, която има за
предназначение да даде защита на по-слабата икономически страна в
правоотношението – кредитополучателят. В този смисъл съответно приложение
следва да намери разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ като при позоваване от страна
на кредитора на обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за
кредит, същия следва да установи не само наличието на обективните предпоставки
за това /обективирани в договора/, но и отправяне на изявление за предсрочната
изискуемост до длъжника. В тази връзка, съдът цени постигнатите между страните
уговорки с договора относно начина на уведомяване и адресите за контакт.
Съобразно същите, при промяна на обявения по договора адрес, е необходимо
писмено съобщение до съдоговорителя. В противен
случай страните приемат, че отправеното на посочения по договора адрес
съобщение /уведомление/, е получено от кредитополучателя, т.н.фингирано връчване на съобщенията. /вж.Уведомления и
доказване в ОУ към договора за кредит на л.11; чл.23 и сл. от договор за
издаване и ползване на кредитна карта както и ОУ към договора за издаване и
ползване на кредитна карта на л.12/.
Представените изпратени до ответника
уведомления от ищеца са непотърсени. Видно от отразяване на разписка на
съдебното съобщение /л.165/, лицето не живее на адреса, тъй като срещу имота е
насочено принудително изпълнение. От извършената служебно справка в НБД
„Население” се установява, че промяната не е отразена от кредитополучателя и в
регистрите на населението като е посочен идентичен настоящ и постоянен адрес,
съвпадащ с посочения по договорите. При това положение съдът приема, че ищецът
е упражнил добросъвестно изискването да уведоми длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит съобразно
уговорените в договора условия на обявения от кредитополучателя адрес. Не е
ангажирано доказателство за наличие на друг, доведен до знанието на
кредитодателя, адрес на длъжника, в който случай би отпаднала презумпцията за
редовно връчване съгласно договора и общите му условия.
Освен това, в договора е предвидено и
задължение на кредитополучателя да получава месечните извлечения за дължимите
по договора плащания съгласно чл.10 от ОУ към договора за кредит поне веднъж на
всеки шест месеца. /вж.чл.10.3/ Тази клауза от договора очевидно е в синхрон с разпоредбата
на чл.16 от договора за кредит, предвиждаща основание за автоматична предсрочна
изискуемост. Страните изрично са се съгласили с последиците на изискуемостта
при неплащане изцяло на шест поредни месечни минимални погасителни вноски – чл.16
от договора. Независимо от това, кредиторът е направил опит да връчи
уведомление в хипотезата на чл.16.1 от договора, а именно при неплащане на три
поредни МПВ, но не е успял единствено поради недобросъвестното поведение на
длъжника. При наличие на тези изрични уговорки, съдът намира, че позоваване на
необявена от банката предсрочна изискуемост по смисъла на постановената обилна
практика по чл.60, ал.2 ЗКИ, представлява злоупотреба с право от страна на
кредитополучателя.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции
, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.При направени изрично възражения, а и при
констатиране служебно, съдът е длъжен да се произнесе относно действителността
на клаузи от договора, в случая клаузата, предвиждаща автоматична предсрочна
изискуемост при неплащане на шест поредни МПВ. Съдът намира, че цитираната
разпоредба не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП доколкото не противоречи
на принципите на добросъвестността и не засяга правата и интересите на
потребителя. Условията за настъпване на изискуемостта на цялото вземане са ясно
разписани в договора между страните. Освен това, с изпращаните на кредитополучателя
месечни извлечения, съдът намира, че кредитополучателят не е поставен в
неизвестност относно движението на дълга си като обявяване на изискуемостта е
последица от собственото му неправомерно поведение. Кредитополучателят сам се е
поставил в невъзможност да получи уведомлението за предсрочната изискуемост и
не се дължи на недобросъвестното поведение на кредитодателя. Съдът намира, че
уговорката в чл.16 от договора, не представлява неравноправна клауза, тъй като
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
доставчика /по см.на мл.143 ЗЗП/ и не е в негова вреда. Не е налице нито едно
от визираните в чл.143 ЗЗП хипотези на неравноправност, а от друга страна
клаузата не противоречи на правилата на морала и добросъвестността. Уговарянето
и при подписване на договора дава на кредитополучателя ясна представа за
момента, в който същия би дължал цялата сума по кредита – към края на месеца,
към който не са платени шест поредни вноски по кредита. За последните
кредитополучателят съгласно ОУ към договора, на всеки шест месеца поне, следва
да се снабди с обобщено извлечение от сметка – чл.9 и чл.10.3 от ОУ към
договора за кредит.
Предявеният иск има за предмет единствено
главницата по договора, поради което съдът намира, че не дължи преценка за
неравноправност изобщо, а по повод предмета на спора. В случая, съобразно петитума
на иска, който не е променен в хода на производството, ищецът претендира
частична сума от общия размер на главницата.
От заключението се установяват обективните
предпоставки за обявяване за изискуемо задължението по договора за кредит тъй
като е налице предоставяне на сумата /усвояване на кредита/, видно от
споразумението от 31.01.2010г. и от заключението на вещото лице. Налице е
неизпълнение на задължението за погасяване в определен срок на МПВ /минимална
погасителна вноска/ съобразно чл.9 от договора. Според ССчЕ
е констатирана липса на плащане за периода след 25.06.2013г., като последно
плащане е извършено на 25.06.2013г. и е в размер на 388.58 евро.
Доколкото договорът е безсрочен, то съдът
намира, с настъпване на условието по чл.16 от същия, вземането по договора
става изискуемо съобразно спецификата на револвиращия договор за кредит. Тъй
като се касае за частичен иск за главницата по договора, не е необходимо съдът
да изследва останалите пера и начина на изчисляването им от вещото лице и
ищеца. Кредитът под този режим е автоматично
възобновяем, при което едновременно с погасяване
на част от
кредита, кредитодателят предоставя на клиента сума
до определения размер (общ кредитен лимит), т.е.позволява се да се теглят
непрекъснато средства до определен размер
при изпълнението на определени условия. Спецификата на този вид кредит се
изразява в неговата гъвкавост, тъй като средствата по него се
предоставят до определен размер, надвишаващ наличността по разплащателната сметка на кредитоискателя. Изискуемостта означава
отнемане преумуществото на този режим занапред. Както
с оглед безсрочния характер на договора, така и с оглед спецификата на договора
за револвиращ кредит, съдът намира, че е необходимо изявление на кредитодателя
до длъжника за промяна в условията по договора. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В случая е факт, че към датата на фингираното връчване на съобщение на 22.04.2015г. са били
налице и предпоставките на чл.16 от договора за кредит /дата на разписката на
л.150/ и на още по-голямо основание тези по чл.16.1 от договора – тримесечното
неплащане на МПВ. С оглед фикцията за редовно връчване на посочен от длъжника
адрес по договора, съдът приема, че ищецът е извършил надлежно уведомяване на
длъжника с последиците от това. От друга страна се установяват и останалите
предпоставки - валидно договорно правоотношение както и изпълнение на
задълженията на ищеца по същото, видно от споразумението, подписано между
страните и извършената счетоводна експертиза.
Ответникът не е установил
да е погасил задълженията си по договора, а възраженията му за неравноправност
на клаузите на т. 8.2.; т. 8.3; 8.4 и 5.3. от Договор за кредит №
0028767/31.01.2010 г., съдът намира за неоснователни доколкото не са налице
обективните белези на някоя от хипотезите на чл.143 ЗЗП.
Не се споделя направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност касаещо главницата, изразяваща се
като сбор от изтеглени в брой суми и осъществени покупки, тъй като не се касае
за периодични плащания, за които по силата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД се
предвижда погасителна тригодишна давност. При договора за кредит принципно има
едно неделимо плащане, като обстоятелствата, че страните са се уговорили сумите
(минималните месечни вноски) да се плащат по погасителен план, разсрочено във
времето, не ги превръща в периодични плащания, тъй като се касае за частични
плащания по един договор, за които кредиторът се е съгласил да приеме
изпълнението от длъжника на части, а не наведнъж. Давността започва да тече от
настъпване на изискуемостта на задължението, в конкретния случай тече от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – на 22.04.2015г., тъй
като ответникът е допуснал неплащане на шест поредни минимални погасителни
вноски. Уместно е да се посочи, че постановките на т. 18 от ТР 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г. са
неприложими, те касаят установителния иск, предявен по реда на член 422 ГПК, а
настоящият разглеждан тук е осъдителен. Процесното
вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК /Решение
№ 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК/. Съгласно
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно
задължителната съдебна практика, за разлика от периодичните плащания, при които
отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ
факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит
с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са
начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. По
отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след настъпването на предсрочната изискуемост. От този момент започва да тече давността по
чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл.110 ЗЗД. /Решение №
261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК./ Конкретният размер на претенцията за главница
се установява от заключенията на вещите лица по ССчЕ,
което като краен резултат установява дължимата от ответника сума в същия
размер, в който е претендирана с исковата молба. Вещото лице е извършило
проверка на наличните по делото документи и с тези, съхраняващи се при ищеца са
проследени извършените трансакции с кредитната карта, какви задължения са
погасявани и какъв е остатъкът. Установява се също така, че трансакциите по
кредитната карта са отразявани редовно, направена е разбивка на сумите за
главница, неустойки, такси и лихви, последните от които се явяват санкционна
последица от забавата при погасяване на месечните вноски. Експертизата
установява, че е имало прехвърляне на задължения от третото лице към ищеца по
договори за кредитни карти, като в тях и сумата по тристранното споразумение е
намерила своето отражение, с което се установява, че предходният дълг на
ответника е включен в задължението му по договора за кредит.
Съдът преценява като
неоснователни направените от особения представител на ответника правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Договорът не е бланкетен, нито е неясен или неразбираем. Съдът намира, че
в редакцията към момента на сключване на договора за кредит не са налице
уговорки във вреда на кредитополучателя, които да не отговарят на изискването
за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Ответникът изрично е декларирал и
потвърдил, че преди сключване на договора за кредит са му били предоставени
текста на договора и общите условия и, че общите условия са му били
предоставени преди подписването на договора и е имал възможност да се запознае
с тях – чл. 20 от общите условия, като същите са подписани от ответника в
качеството му на кредитополучател. Следва да се отбележи, че действащия към
момента на сключване на договора ЗПК (отм.) не предвижда специална форма на
предоставяне на преддоговорна информация за
потребителския кредит, в т.ч. стандартен
европейски формуляр.
Не са нарушени и разпоредбите на
чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, тъй като не се установява на
ответника да е наложено с договора приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора.
Видно от текста на договор за
кредит, същият съдържа предвиденото в закона задължително минимално съдържание,
в т.ч. годишен процент на разходите или съотв.
годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора за кредит, както и условията, при които тези разходи могат да бъдат
променяни, размер на разходите по чл. 21, ал. 2 от ЗПК отм., елементите на
общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния
процент на разходите по кредита, респ. начинът на тяхното изчисляване, както и
свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя.
Изрично е уговорено лимитът за трансакции да се усвоява за погасяване на
задължения за извършени трансакции чрез кредитната карта iCard/MasterCard, и при начисляване на лихви, такси, неустойки по
договора за кредит и/или по договора за карта (чл. 3.1. от ОУ към договора за
кредит), както и в случай на начисляване на разходи, такси и комисионни, които
произтичат от използването на картата и/или картовата платежната сметка (чл.
7.1. от договора за кредит), поради което всички възражения за включване в
исковата претенция (претендираната главница) на разходи, които не са били
предварително уговорени са неоснователни.
Претендираното в настоящото
производство частично вземане в размер на 10 225.84 евро (част от просрочена
главница), е станало предсрочно изискуемо, поради допуснато от длъжника
просрочие по предоставения кредит и общите условия към него, за което длъжникът
е уведомен съобразно приетия в договора способ. С оглед
на горното съдът намира предявения иск за доказан основателен.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е заплатил за държавна такса
сумата 800 лева; за съдебно-счетоводна експертиза – 470 лева; за назначаване на
особен представител на ответника – 1130 лева; адвокатско възнаграждение в
размер на 1356 лева с ДДС; за съдебно-почеркова
експертиза – 200 лева; за повторна ССчЕ 520 лева; за
СУ – 5 лева или общо 4481 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и изплатените от бюджета на съда разноски за изготвяне на съдебни
експертизи в общ размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Г.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „А.К.”
ЕАД, с предишно наименование „ И К“ ЕАД„, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, по банкова сметка ***, BIC ***, ********* с титуляр Й.М., сумата от 10 225.84 евро,
представляваща част от дължима
главница в размер на 21 833.21 евро по Договор за кредит № ***** от 31.01.2010 г., който се усвоява чрез международна кредитна карта iCard Mastercard Gold, въз основа на тристранно споразумение от 31.01.2010г. за прехвърляне на
кредит подписано между И ФАД, И К ЕАД и Й.Г.М.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
в съда – 15.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Г.М., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на „А.К.” ЕАД, с предишно наименование „ И К“ ЕАД„, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, по банкова сметка ***, BIC ***, B********** с титуляр Й.М., сумата в общ размер на 4481 лева, представляваща сторените по делото
разноски от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Г.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 200 лева депозит за вещи лица по
ССчЕ и повторна ССчЕ, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: