Р Е
Ш Е Н
И Е
№241
гр.
Шумен, 12.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №55 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 8/19.01.2018 г. по
гр.д. № 1105/2017г. на НПРС упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца С.С.Р.
и Т.С.Р. е предоставено на техния баща С.Р.Х., като е постановено
местоживеенето им на този адрес.
Определен е режим за лични контакти на децата
с тяхната майка А.Х.С., както следва: 1/всяка нечетна седмица от месеца
от 16.00часа в петък до 18.00часа в неделя с преспиване в дома на
майката,находящ се в с.Ж.,общ.Д.,обл.Д., 2/ на нечетна година първата половина
на ученическата зимна ваканция ,втората половина на ученическата пролетна
ваканция,първия ден на мюсюлманския религиозен празник „Рамазан байрям“ ,втория
ден на мюсюлманския религиозен празник „Курбан байрям“ от 9.00часа до 18.00часа
и рождения ден на детето С.Р. -06.09.2003г.-от 12.00чсдо 18.00часа., 3/на четна година :втората половина от
ученическата пролетна ваканция,втория ден на мюсюлманския религиозен празник
„Рамазан байрям“,първия ден от мюсюлманския религиозен празник „Курбан байрям“
от 09.00часа до 18.00часа и рожденния ден на детето Т.Р. -04.09.2007г.от
12.00ч.до 18.00часа, 4/30 /тридесет
дни/ дни през лятото,с право на майката да води децата С.Р. и Т.Р. по настоящото си местопребиваване в Кралство
Нидерландия,преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република
Сърбия,както следва: за нечетна година-за
времето от 01 юли до 01 август –и за четна година –за времето от 01
август до 01 септември, като е отхвърлен иска с правно основание чл.127 ал.2 от СК,с който е претендиран режим за лични контакти на ищцата с децата й ,в частта
му,в която е претендирано, режимът за лични контакти на ищцата с децата й да се
осъществява за срок от 30 /тридесет дни/ дни през лятото,с право на майката да
води децата С.Р. и Т.Р. в Република
Турция,както следва: за нечетна година-за
времето от 01 юли до 01 август –и за четна година –за времето от 01
август до 01 септември. Със същото решение, на основание чл.127а, ал.2 от СК
във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД, е разрешено Областна дирекция на МВР гр.Шумен да
издаде паспорти за задгранично пътуване на непълнолетния С.С.Р. и Т.С.Р., без да е необходимо съгласието на
ответника –бащата С.Р.Х..На основание чл.127а ал.2 от СК е разрешено на ненавършилите пълнолетие деца С.С.Р. и Т.С.Р. да пътуват ежегодно в периода от 01
юли до 01 септември извън пределите на РБългария до Кралство Нидерландия,
преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република Сърбия, придружавани от
своя родител майката А.Х.С.,без да е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х..Отхвърлен
е искът с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, в частта му,
в която се иска да бъде дадено разрешение на ненавършилите пълнолетие деца С.С.Р.
и Т.С.Р. да пътуват ежегодно в периода
от 01 юли до 01 септември извън пределите на РБългария до Република Турция,придружавани
от своя родител майката А.Х.С.,без да е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х..
Също така, майката А.Х.С. е осъдена да заплаща на непълнолетния С.С.Р., действащ със съгласието на своя баща
и законен представител С.Р.Х. и на малолетния
Т.С.Р., чрез неговия баща и законен представител С.Р.Х., ежемесечна
издръжка в размер на 150лв., съответно 130лв., начиная от влизане на решението в законна сила, с падеж
всяко 30-то число на месеца, за който се дължи издръжката,ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на законни причини за
изменяването или прекратяването й.
Присъдена е и следващата се върху определения размер на издръжките
държавна такса.
Подадена е въззивна
жалба рег.№831/05.02.2018г. от А.Х.С.,
чрез адв. Г.К. от ШАК, срещу решение № 8/19.01.2018 г. по гр.д. № 1105/2017 г.
по описа на НПРС, в частта, в която е предоставено упражняването на
родителските права върху децата С.С.Р. и Т.С.Р. на бащата С.Р.Х., като е
постановено местоживеенето на децата да бъде по постоянния адрес на бащата: с. Б.,
обл. Ш...и ищцата А.Х.С. е осъдена да заплаща на непълнолетния си син С.С.Р.,
действащ със съгласието на своя баща С.Р.Х., ежемесечна издръжка в размер на
150 лева, както и на малолетния си син Т.С.Р., чрез неговия баща и законен
представител С.Р.Х. – ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, начиная от
влизане на решението в законна сила, с падеж всяко 30-то число на месеца, за
който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на
издръжката, и 403.20 лева – държавна такса, дължима по сметка на съда. Жалбоподателката намира решението за
недопустимо в обжалваните чести, поради което претендира обезсилването му и
прекратяване на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.
По така депозираната жалба
е било образувано в.гр.д.№100/2018г. на ШОС.
С решение № 106/14.05.2018 г. по в.гр.д.№100/2018г.,
ШОС е потвърдил решение № 8/19.01.2018 г. по
гр.д. № 1105/2017г. на НПРС, в частта,с която съдът е предоставил упражняването
на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца С.С.Р. и Т.С.Р.
на техния баща С.Р.Х. , като е постановил местоживеенето на децата да
бъде на този адрес; в частта, с която е осъдил А.Х.С., да заплаща на децата си С.С.Р. и Т.С.Р., месечна издръжка в размер на 150лв.
за първото дете и 130лв. за второто, начиная от
влизане на решението в законна сила, с падеж 30-то число на месеца, за
който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката и в частта, с която А.Х.С. е осъдена да заплати държавна такса върху присъдената
издръжка, в размер на 403.20 лв..
С решение №30/01.02.2019г.
по гр.д.№3060/2018г. на ВКС на РБългария , решението на въззивната инстнация е
отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав, като са дадени конкретни указания, съгласно чл.294,
ал.1 от ГПК: При повторното
разглеждане на делото въззивната инстанция следва да призове страните за
личното им явяване в открито съдебно заседание за изслушването им съгласно чл.
59, ал. 6, пр. 1 от СК, при което те следва да заявят ясно становищата си по
всички въпроси по чл. 127, ал. 2 от СК. като още с призоваването им въззивният съд следва да им изпрати писмени
указания, в които подробно да им разясни предмета на спора – по кои въпроси
съдът следва да се произнесе с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК, какви
конкретни обстоятелства в случая следва да бъдат установени и изяснени с оглед
преценката по чл. 59, ал. 4 от СК и какви доказателства във връзка с тях
страните могат и следва да ангажират по делото. В писмените указания към тях окръжният съд следва и подробно да им
разясни, че в интерес на децата е родителите сами да разрешат въпросите по чл.
127, ал. 1 и ал. 2 от СК – чрез споразумение помежду си, което да представят
пред съда за утвърждаване, като при
лично явяване на страните в открито съдебно заседание, след изслушването им по
реда на чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК, съдът отново следва да ги напъти към
постигане на споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и евентуално – да одобри
такова, но само след като се увери, че интересите на децата ще бъдат защитени,
поради което одобряването може да стане и след събирането на доказателства по
делото и установяване на конкретните обстоятелства, които в случая са от
значение за интересите на двете деца. В тази връзка, и в откритото съдебно
заседание – с оглед и конкретните изявления на родителите по чл. 59, ал. 6, пр.
1 от СК, съдът отново следва да им разясни какви конкретни обстоятелства следва
да бъдат установени и изяснени с оглед извършване на преценката по чл. 59, ал.
4 от СК, и какви доказателства във връзка с тези обстоятелства страните могат и
следва да ангажират по делото, като съдът в максимална степен им съдейства за
събирането на доказателствата и прояви и служебна активност при събирането им.
Също във връзка с изясняването на всички обстоятелства, които са от значение за
интересите на децата, съдът още при насрочването на делото следва не само да
изиска социални доклади от социалните служби и по местоживеенето на майката
(ищцата) в страната и в чужбина, а също – и актуални социални доклади по
местоживеенето на бащата (ответника) и децата (ако то е останало непроменено),
с които да изясни във възможно най-голяма степен при какви условия децата биха
били отглеждани и възпитавани при всеки от двамата родители, както и
възможностите и капацитета на последните за това. Ако не се постигне и одобри
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, в мотивите към решението си по чл. 127,
ал. 2 от СК въззивният съд следва да извърши подробна, всеобхватна и комплексна
преценка на всички установени по делото конкретни обстоятелства по чл. 59, ал.
4 от СК, които в случая са от значение за защита интересите и на двете деца, и
едва въз основа на тази преценка да постанови кой от двамата родители да упражнява
родителските права и при кого да живеят децата, респ. – кой от тях да заплаща припадащата
му се част от издръжката, както и да определи режим на лични отношения между
родителя, който няма непосредствено да упражнява родителските права, и децата –
също изхождайки изключително от техните интереси. Във връзка с последното
въззивният съд следва да има предвид и че влязлата в сила част от първоинстанционно решение по чл.
127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не
е пречка – предвид и изложеното по-горе във връзка с разпоредбата на чл. 59,
ал. 9 от СК – за евентуално определяне на нов режим на лични отношения (а и на
нови мерки по чл. 127а, ал. 2 от СК) с новото въззивно решение – ако
новоустановените обстоятелства и интересите на децата налагат това
Настоящото производство е
образувано във връзка с така дадените указания.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.258 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което се явява процесуално
допустима.
Шуменският окръжен
съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и възраженията, и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните по делото А.Х.С. и С.Р.Х. близо петнадесет години били във
фактическо съжителство, от което имат родени две деца- С.С.Р., р. на
06.09.2003г. и Т.С.Р., р. на
04.09.2007г.. По време на съвместното си съжителство, обитавали дома на родителите
на ответника в с.Б., ..... Пред 2015г.
се разделили, като децата останали да живеят при своя баща в с.Б., а майката заминала първо при родителите си в
с.Ж., Д.ка обл, а след това и в Кралство Нидерландия, където живее и работи и
понастоящем. Съгласно показанията на свидетелите М.С.и Л.А./брат и майка на
ищцата/, причина за раздялата на страните бил скандал, при който отвеникът
ударил ищцата. С. отишла в Кралство Нидерландия при сестра си, където започнала
работа. Според с.А., квартирата,в която
живеела дъщеря й, била с добри условия.
Свидетелите сочат също, че майката непрекъснато контактувала по телефона с
децата и изпращала пари за тяхното
отглеждане. При идванията си в България С. отсядала в дома на родителите си
в с.Ж. и вземала децата при себе си. Първоначално
ответникът не се противопоставял на тези контакти, но при последното й посещение- на 01.09.2017г., отказал да
пусне децата.
Видно от представените удостоверение
№№24,25/04.09.2017г. за учебната 2016/2017г.
детето Т.ще бъде ученик в * клас, а детето С.ученик в * клас на ОУ „Й.Й.“с.Б.,общ.К.,обл.Ш.и
посещават редовно учебните занятия /служебна бележка с изх.№13 и 14 /21.12.2017г./.
Видно от изготвените в хода на първоинстанционното производство социални
доклади от Дирекция „Социално подпомагане“-К.на 20.12.2017г., жилището на
адреса в с.Б., ул...представлява тухлена къща с постройка към нея, собственост
на родителите на С.Х.. Последните използвали две от стаите, а С. и децата живеели в
постройката към къщата, в която имало голям коридор, детска стая, хол, кухня,
баня и тоалетна. Стаите били обзаведени с необходимите мебели и според нуждите
на семейството. Жилището било електрифицирано и водоснабдено , с подходящи
хигиенно-битовите условия отглеждането и развитието на деца. Към момента на
изготвяне на доклада, С.Х. бил безработен, като през зимния сезон работел в
строителството в Германия и скоро му предстояло ново заминаване. Доходите му
били около 2000-3000лв. на месец. Родителите му били регистрирани в ДБТ-К.и се
подпомагали с помощи по чл.9 от ППЗСПЗЗ в размер на 120лв.. Родителите на Х.
помагали и участвали активно във
възпитанието на децата. Последните имали изграден приятелски кръг в с.Б., както
и в училището, което посещавали. Към момента на изготвяне на докладите, детето Т.било
ученик в четвърти крас, а детето С.-ученик в осми клас при ОУ“Й.Й.“-с.Б., Ш.обл.. Дадено е заключение, че децата се отглеждат в
сигурна и стабина семейна среда от своя баща и семейството му. Потребностите им
се задоволявали своевременно и адекватно от бащата и неговите родители. Бащата
притежавал необходимия родителски капацитет и умения да се справя с
отглеждането на децата.
Видно от приложената справка, на 25.05.2016г А.Х.С.
***, ..., Кралство Видерландия. Съгласно представения трудов договор, същата е
назначена по трудов договор в *Ресторант Б.В,Х., на длъжността „кухненски
работник“,за периода от 10.09.2017г.до 08.03.2018г..
Ответникът не се е явил пред
първоинстанционният съд, за да отговори на поставените от ищцата въпроси по
реда на чл.176 от ГПК:1/Възпрепятствал ли е майката А.С. относно възможността
да се среща и осъществява лични контакти с децата си след раздялата им; 2/Осъществява ли се по телефон или
друго техническо средство контакт на майката с ненавършилите пълнолетие деца?;
3/Поставял ли е ответникът под условие, осъществяването на срещите с децата с
получаването на помощи или социални добавки по чл.7 от ЗСПД.
Пред първоинстанцианният съд детето С.е изслушано, с оглед възможността
да осъществява режим на лични контакти с майка си в Кралство Нидерландия, като e заявило, че когато майка му е в
България иска да е с нея, но не желае да ходи в Холандия. Сочи, че свири на
кларинет и иска да се занимава с музика.
На детето Т.не са задавани въпроси досежно желанията му по отношение на
упражняването на родителските права и режима на лични контакти с родителите му.
Пред
въззивната инстанция е изготвен актуален социален доклад/към дата 10.04.2019г./
от ДСП-К.за условията при родителя С.Х., на адрес *** отразеното в доклада, към
момента на изготвянето му, бащата от два месеца работи в Германия. Последният
подкрепял децата финансово, а майка им
изпращала всеки месец суми в размер на 50-100евро.. С.бил ученик в *
клас, а Т.-в *клас и редовно посещавали
учебните занятия. Пред социалния работник са споделили, че имат желание да
живеят в семейството на майката, а през ваканцията да гостуват на баща си. В
останалата част, констатациите в доклада съответстват на тези, изложени в предходния социален
доклад на ДСП-К..
Съгласно социалния доклад, изготвен от ДСП-З.
на 30.05.2019г., на адреса в с.Ж.,
община З., ..., живеят родителите на майката А.Х.С.. Семейството обитавало
едноетажна къща в добро техническо състояние, с прилежащ двор. Къщата била
собственост на бащата на С. и се състояла от три стаи, салон, вътрешна тоалетна
и баня с бойлер. Всяка стая била с нужното обзавеждане и се поддържала много
добра хигиена. Към къщата съществувала малка пристройка, в която основото живеели
бабата и дядото по майчина линия. В жилището има нужните жилищни условия и
безопасна среда за децата. Родителите на ищцата споделили, че когато внуците им
идвали на гости, били много щастливи, всеки спял в отделна стая и се чувствали
добре. По време на ваканциите прекарвали
много време с майка си и се забавлявали. Емоционалната връзка между майката и
децата не била прекъсната, успявали да се виждат и чуват редовно по телефона.
Пред въззивната
инстанция свид.Л.А.е разпитана отново, като е заявила, че от м.февруари 2019г.
ответникът живее с друга жена. Всички в къщата в с.Б. живеели под един покрив,
но децата, с баба им и дядо им, се хранелият отделно от баща им С.Х. и съжителката на последния. Свидетелката сочи също, че вече нито тя, нито
дъщеря й, имали проблеми да виждат децата.
Пред въззивната инстанция децата са изслушани с оглед разрешаването на спора
относно предоставяне упражняването на родителските права, като са заявили
категоричното си желание да живеят заедно при своята майка в Кралство
Нидерландия. Сочат, че се чувствали по привързани към нея. Откакто била в
Холандия, всяка вечер им се обаждала и се чували по телефона. Когато идвала да
ги види в България баща им ги пускал при нея, като само един единствен път
имало проблеми. Сочат , че баща им работел в Германия, а когато бил в България
сутрин отивал на работа и вечерта се връщал. Грижи за тях основно полагали баба
и дядо им по бащина линия. От няколоко седмици баща им съжителствал с друга
жена, която се държала добре с тях.
Съгласно представения доклад от Съвета за
закрила на детето, област Х., локация Х., майката живеела под наем в гр.Х., като
жилището, което обитавала се състояло от кухня, малка всекидневна, голяма
спалня, малка спалня, баня с душ, отделна тоалетна и антре. Намирало се в
жилищна кооперация. Посочили са, че в полицията на името на майката нямало
регистрации, но имало два записа на адреса, на който живеела, от момента в
който се била нанасла/2016г./. Едната регистрация била във връзка със сигнал от
20.06.2017г. от лелята по майчина линия, а втората от ноември 2017г., във
връзка с която полицията нямала право да предоставя информация. Самата майка
нямала връзка с този случай. Относно
сигнала от 20.06.2019г. споделила, че тогава не била в жилището, но разбрала за
скандал мужду лелята и тогавашния й приятел, а относно другата
регистрация, лелята не могла да й даде
подробно обяснение по въпроса, като според С. отното ставало дума за инцидент,
при който били замесени лелята и тогавашния й партньор. Междувременно лелята
била прекъснала връзката си с този мъж, а и същата вече не живеела в жилището
на майката. Живяла там известно време през 2017г., майката поела нейния договор
за наем, а лелята се изнесла и в момента живеела другаде.
В заключение съветът
е дал становище, че жилището, в което живее ищцата е чисто, не е голямо, но е
подходящо за обитаване и отглеждане на две деца. Съветът се притеснявал във
връзка с полрицейската регистрация от 2017г. и препоръчва да бъде назначена помощ за децата под формата
на семеет съветник от Центъра за младежта и семейството, който би могъл да
контролира безопасността на децата, да подкрепя тях и майка им и да поддържа
контакт с полицията при евентуални нови сигнали. Съветът отбелязва, че тези
регистрации били правени преди повече от една година, след което полицията вече
не била идвала, а и нямало регистрации на името на самата майка. По
информацията на майката и полицията, и след посещение в дима й, нямало данни за
други лица, освен майката, които да живеят в жилището. Съветът за закрила на
детето не споделя опасенията за финансовото положение на майката. Последната
получавала достатъчно. Жилището й било скъпо, но имала възможност да
кандидатства за жилищна субсидия. Освен това родителите в Нидерландия
получавали за всяко дете финансова добавка на всяко тримесечия.Социалното
обкръжение на майката изглеждало позитивно и подкрепящо я.
Пред настоящата инстанция бяха изслушани и
двамата родители,
като бащата се яви лично за изслушване
чак в третото поред заседание, въпреки многократно даваните му указания. Всеки
от родителите желае той да полага грижи за отглеждането на децата и заявява, че при него децата
ще се чувстват добре. Бащата заявява, че към моманте живее и работи в Англия,
като преди това е работил в Германия, и сега пак заминава за Англия. Сочи, че в
къщата на родителите му в с.Б., Ш.обл., живеят освен родителите му и децата, и
неговия брат.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно задължителните указания
на касационната инстанция, ако не се постигне и одобри споразумение по чл. 127,
ал. 1 от СК, в мотивите към решението си по чл. 127, ал. 2 от СК въззивният съд
следва да извърши подробна, всеобхватна и комплексна преценка на всички
установени по делото конкретни обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК, които в
случая са от значение за защита интересите и на двете деца, и едва въз основа
на тази преценка да постанови кой от двамата родители да упражнява родителските
права и при кого да живеят децата, респ. – кой тях да заплаща припадащата му се
част от издръжката, както и да определи режим на лични отношения между
родителя, който няма непосредствено да упражнява родителските права, и децата –
също изхождайки изключително от техните интереси. Посочено е, и че въззивният
съд следва да има предвид, че влязлата в сила част от първоинстанционно решение по чл. 127, ал. 2 и
чл. 127а, ал. 2 от СК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е пречка –
предвид и изложеното по-горе във връзка с разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК –
за евентуално определяне на нов режим на лични отношения (а и на нови мерки по
чл. 127а, ал. 2 от СК) с новото въззивно решение – ако новоустановените
обстоятелства и интересите на децата налагат това.
След съвкупна преценка на доказателствения материал и установените
по делото обсдтоятества, съдът достигна до извода, че децата С.и Т.следва да
живеят при своята майка, която да упражнява родителските права по отношение на
тях.
Установи се, че всеки от родителите заявява желание децата да живеят при него и
той да полага грижи по отглеждането и възпитанието им. Установи се също, че след окончателната
раздяла на страните през 2015г., децата са останали да живеят в семейното жилище в с.Б., собственост на
родителите на ответника, заедно с баща си , баба си и дядо си,и брата на баща
си, а майката е отишла при родителите си
в с.Ж., след което заминала да работи в Нидерландия. Съгласно изготвените в
хода на производството социални доклади
и двете места/дома на майката в
Нидерландия и дома обитаван от бащата в с.Б., са с
подходящи хигиенно-битовите условия за отглеждане на деца. Установи се, че към настоящия момент децата
се отглеждат от своята баба и дядо по
бащина линия-майката работи и живее преимуществено в Кралство Нидерландия, бащата също
полага труд и живее зад граница/Великобритания/. И двамата родители имат
финансови възможности , за да задоволяват потребноситте на децата.
Към момента
С.е на *г., а Т.на *г., като и двамата ходят на училище в с.Б.. От
събраните по делото доказателства /социален доклад от ДСП-К., социален доклад
от ДСП-З./, се установи, че те са привързани както към майка си, така и към
баща си. Установи се и че последната след раздялата между страните им е липсвала,
особено на по-малкото дете.
Не се доказа ответницата да е неглижирала грижите към
децата и да не се е интересувала от тях. Напротив, показанията на свид.М.С./брат/ и Л.А./майка/,
налагат извод, че причината тя да
напусне семейното жилище е агресивно поведение на ответника към нея. Както разпитаните по делото свидетели, така и
децата заявяват, че въпреки, че майка им живее и работи в Нидерландия, всяка
вечер им се обаждала и се чували, и виждали с нея. Същата редовно им е
изпращала пари и при всяко завръщане в страната
ги е вземала, за да прекарват времето заедно. Не са ангажирани каквито и
да е доказателства, които да опровергават родителския капацитет на майката.
Събрания по делото доказателствен материал
не налага и извод за различие във възпитателските качества на
двамата родители, даващ предимство на единия родител. Напротив установява се,
че майката е напуснала семейното жилище заради агресивно поведение на бащата
към нея.
Установи се също, че след раздялата на страните
бащата само веднъж е създал пречки за нормални отношения между майката и
децата, но след това е коригирал поведението си.
Касателно
помощта от трети лица: По принцип и двете деца не са на ниска възраст-*
и *г. поради и на този критерий в случая не следва да се даде голяма тежест. Майката
заявява, че в близост до нея в Холандия живеят брат й и сестра й, които биха
могли да й оказват помощ, като такава помощ може да и оказват и приятелките й,
с които имат деца на близка възраст. Съвета за закрила на детето, локация Х.излага становище, че на децата може
да бъде назначена помощ под формата на семеен съветник от Центъра за
младежта и семейството.
Бащата разчита на помощ от своите
родители, които на практика в момента сами отглеждат децата.
Така съобразявайки целият комплекс от
обстоятелства, с оглед интересите на децата, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на С.и Т.следва да се предостави на майката.
Същите са по привързани към майка си и са на възраст, на коята могат да
формират собствено мнение и да вземат решения, съобразно техните нужди.
Категорично е желанието им, че искат да живеят заедно при своята майка в
Нидерландия. Същата разполага с
подходящи условия за отглеждането им. При нея децата ще имат и непрекъсант досег поне с единия си родител,
доколокото в с.Б., децата се отглеждат от баба и дядо. Това е момента в който се изгражда тяхната
ценностна система и им е необходима повече любов и нежност, които майка им може
да им даде.
Въпреки, че децата
са живяли в с.Б., съдът намира, че на
същите няма да се отрази негативно преместването им в Холандия. Същите не са на ниска възраст,
а и съгласно представения доклад от холандските
власти, може да бъде назначена помощ за
децата под формата на семеен
съветник от центъра за младежта и спорта,
който да направи адаптацията им по-лесна. Преместването им би способствало за
изграждане на по-широк мироглед, а и за предоставянето на по-добро образование.
Не са налице изключения, налагащи
разделянето на децата, а и двете са от
един и същи пол, и силно привързани едно към друго.
По делото следва да бъде
определен режим на лични контакти на
бащата с децата, който следва да бъде съобразен с обстоятеството, че децата
ще живеят при своята майка, която пребивава в Кралство Нидерландия, както и с
ученическите ваканции в съответната държава/за което съдът направи справка
интернет/, а именно: всеки първи петък, събота и неделя от месеца,
от 18.00ч. в петък до 20.00ч. в неделя с преспиване; пет седмици през лятната
ваканция; на всяка четна година- по една седмица от коледната ваканция и майската
ваканция, а на всяка нечетна година-по една седмица от есенната и от пролетната ваканции.
По отношение на претенцията
с правно осонвание чл.127а от СК: Въпросът, свързан с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на
родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на
който съдът прави преценка за целесъобразност/решение № 403/29.02.2016г. по гр.
д. № 6903/2014г., ІV г.о./. В производството по спорна съдебна администрация по
реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане
относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на
заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен
брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на
въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на децата, като в този смисъл са и дадените от касационната
инстанция указания по гр.д.№3060/2018г..
Така с оглед приетото относно
упражняването на родителските права по отношение на децата С.и Т., следва да
бъде дадено разрешение заместващо това на бащата, да напускат пределите на
РБългария и да пътуват до Кралство Нидерландия,
преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република Сърбия, придружавани от
своя родител майката А.Х.С., като пътуванията следва да са съобразени с режима на лични контакти на
бащата с децата, за срок до навършване на пълнолетие за детето С.и за срок до изтичане валидността на паспорта/за който е
дадено разрешение за издаване с решението по гр.д.№1105/2017г. на НПРС/ за детето
Т..
Досежно определения размер на
издръжката: Съобразявайки нуждите на децата, обусловени от възрастта им и материалните възможности на родителите,
съдът намира, че по делото следва да бъде определена месечна издръжка в размер
на 320лв. за детето С.и 280лв. за детето
Т., от които бащата да заплаща такава в размер на 160лв. за детето С.и 140лв.
за детето Т.. Така присъдената издръжка
се дължи , считано от привеждане в изпълнение на решението за родителските
права.
Предвид
изложеното и доколкото изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционнния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която упражняването на родителските права по отношение на децата С.и Т.е
предоставено на бащата и е определено местоживеенето им при него, определен е
режим на лични конаткти на майката с децата и последната е осъдена да им
заплаща издръжка, като вместо него бъде постановено друго, с което
упражняването на родителските права по отношение на децата бъде предоставено на
майката, на бащата бъде определен режим на лични контакти със С.и Т., и същият
бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 160лв., съответно 140лв..
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта
касателно даденото разрешение на децата да напускат пределите на РБългария по чл.127а, ал.2 от СК
и вместо него бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата –децата С.и
Т., да напускат пределите на РБългария и
да пътуват до Кралство Нидерландия, преминавайки през страни –членки на ЕС и
през Република Сърбия, придружавани от своя родител майката А.Х.С., като
пътуванията следва да са съобразени с
режима на лични контакти на бащата с децата, за срок до навършване на
пълнолетие за детето С.и и
за срок до изтичане валидността на
паспорта/за който е дадено разрешение за издаване с решението по
гр.д.№1105/2017г. на НПРС/ за детето Т..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78
от ГПК ответникът по жалбата следва да
заплати на жалбоподателката деловодни разноски пред първоинстанционната инстанция,
въззивната инстанция и касационната инстанция в размер на 1361лв.. Същият
следва да заплати и следващата се държавна такса върху определения размер на
издръжките.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №8/19.01.2018 г. по гр.д. № 1105/2017г. на
НПРС в частта, с която упражняването на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие деца С.С.Р. и Т.С.Р.
е предоставено на техния баща С.Р.Х.,
като е постановено местоживеенето им на
този адрес, определен е режим за лични контакти на децата с тяхната майка А.Х.С., майката А.Х.С. е осъдена да заплаща на
непълнолетния С.С.Р., действащ със
съгласието на своя баща и законен представител С.Р.Х. и на
малолетния Т.С.Р., чрез неговия
баща и ежемесечни издръжки, съответно е
осъдена да заплати държавна такса върху
определения размер на издръжките в размер на 403.20лв., като вместо това
постановява:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата С.С.Р. с ЕГН********** и Т.С.Р. с ЕГН********** на тяхната майка А.Х.С.
с ЕГН:**********,***, понастоящем с адрес: Кралство Нидерландия, ..., като
постановява местоживеенето на децата при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти на
децата С.С.Р. и Т.С.Р. с баща им С.Р.Х. с ЕГН**********,***, както
следва : всеки първи петък, събота и
недея от месеца, от 18.00ч. в петък до 20.00ч. в неделя с преспиване; пет
седмици през лятната ваканция; на всяка четна година- по една седмица от коледната
ваканция и от майската ваканция, а на
всяка нечетна година-по една седмица от
есенната и от пролетната ваканции.
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН********** да
заплаща на непълнолетния С.С.Р. с ЕГН**********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител А.Х.С.,
месечна издръжка в размер на 160лв., на на малолетния Т.С.Р. с ЕГН:**********,чрез
неговата майка и закона представител А.Х.С.,
месечна издръжка в размер на 140лв., считано от привеждане на решението в
изпълнение, с падеж всяко 30-то число на месеца,за който се дължи
издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване
на законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката.
ОТМЕНЯВА решението
в частта, с която на основание чл.127а, ал.2 от СК е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата С.Р.Х., непълнолетните му деца С.С.Р. с ЕГН********** и Т.С.Р. с ЕГН**********, да пътуват ежегодно в периода от 01 юли до
01 септември извън пределите на РБългария до Кралство Нидерландия, преминавайки
през страни –членки на ЕС и през Република Сърбия, придружавани от своя родител
майката А.Х.С., като вместо това постановява:
РАЗРЕШАВА на
ненавършилите пълнолетие деца С.С.Р. и
Т.С.Р. да напускат пределите на РБългария и да пътуват до Кралство
Нидерландия, преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република Сърбия,
придружавани от своя родител майката А.Х.С., като пътуванията следва да са съобразени с режима на лични контакти на
бащата с децата, за срок до навършване
на пълнолетие за детето С.С.Р. и за срок до
изтичане валидността на паспорта/за който е дадено разрешение за
издаване с решението по гр.д.№1105/2017г. на НПРС/ за детето Т.С.Р..
В останалата, необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Р.Х. да заплати по сметка на ШОС- държавна такса върху
определения размер на издръжките в размер на 432лв..
На основание чл.78 от ГПК,
ответникът по жалбата С.Р.Х. следва да заплати на А.Х.С. деловодни разноски пред първоинстанционната
инстанция, въззивната инстанция и касационната инстанция в размер на 1361лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.