Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
23.12.2022 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 632 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.А.М., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 –
1717 – 000161/ 08.10.2022 г. на Началник Група към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят
претендира, че е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, но
не е управлявал същия при извършване на нарушението, поради което счита, че се
нарушава текстът на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), както и логическата връзка между нарушител и наказан. Моли да бъде
отменена ЗППАМ изцяло като неоснователна, недоказана и незаконосъобразна поради
липса на извършено от него нарушение.
Ответникът, Началник Група към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със сина си ****М.. Поддържа
жалбата и излага доводи, че никога не е бил шофьор, а само собственик на
автомобила. Представя доказателства, че синът му е заплатил наложената във
връзка с нарушението глоба, както и че след проверката синът му си е подновил
свидетелството за управление на МПС (СУМПС).
Съдът е изпратил
екземпляр от жалбата на ответника с указание за носене на доказателствената
тежест, право на отговор и представяне на доказателства, но такива не са
постъпили.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становището на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите
от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, се извършва по реда
на АПК. Жалбата е подадена от адресата на Заповедта срещу годен за оспорване
административен акт. Същата е връчена на 19.10.2022 г., а жалбата срещу нея е
постъпила на 26.10.2022 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, твърденията в жалбата и в съдебно заседание, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената Заповед
на жалбоподателя, като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № **** (така
е изписано в ЗППАМ), е наложена принудителната мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 190 дни и са отнети свидетелство за
регистрация на МПС № **** и 2 бр. регистрационни табели с рег. № **** за това,
че на 07.10.22 г., около 23.15 часа, в гр. Добрич, при движението си по бул.
Добричка епопея в посока гара Юг, в близост до кръстовището с ул. Разлог ****М.,
ЕГН **********, управлява лекия автомобил, собственост на А.А.М., като не
притежава съответното свидетелство за управление.
Същевременно в
Заповедта е отразено нарушението на ****М. за управление без валидно
свидетелство за управление на МПС, като за това нарушение, а именно по чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, на последния е съставен
Акт за установяване на административно нарушение бл. № GA824105/ 08.10.2022
г.
По АУАН е издадено
впоследствие Наказателно постановление № 22-1717-000628/ 27.10.22 г. срещу ****М.
за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от с.з. (л. 10)
По делото е прието
доказателство (л. 11), че е заплатена глобата за нарушението по чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП, като е налице изявление от сина на жалбоподателя, като негов
представител, че са заплатени всички глоби по издадени срещу него НП.
В съдебно заседание
****М. представя СУМПС № *********/ 18.10.22 г., чрез което се установява, че
същият е с валидно СУМПС от тази дата. Последният заявява, че СУМПС е било
изтекло и е пропуснал да го поднови към момента на проверката.
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните. С оглед представените доказателства съдът
я приема за безспорно установена.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 171,
т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваният
административен акт е издаден на валидно правно основание от компетентен орган,
Началник Група към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, по силата на Заповед №
357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич, служебно известна
на съда.
Заповедта за
налагане на ПАМ отговоря на изискванията за писмена форма, но при издаването ѝ
са допуснати съществени процесуални нарушения, които пречат на адресата да
разбере защо е издадена срещу него тази Заповед. Това е така, защото в самата
Заповед е записано, че той „…на 07.10.22 г. около 23.52 часа в гр. Добрич, като водач на МПС – ФОЛКСВАГЕН ПОЛО
с рег. № **** при обстоятелства …“. Така изписана обстоятелствената част на
Заповедта е въвела жалбоподателя в заблуждение, поради което той счита, че не
може за извършено от друг нарушение да му бъдат ограничени правата на него като
собственик. Всъщност законът е допуснал това, но от съдържанието на оспорената
ЗППАМ не може да се направи съответният извод, съдържащ се в нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а“, предложение посл. от ЗДвП. Това нарушение е особено
съществено, тъй като пречи на адресата да разбере кое е наложило издаването на
ЗППАМ срещу него, а оттам и да организира защитата си, поради което само на
това основание Заповедта подлежи на отмяна.
Заповедта е
издадена и в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Видно е, че законът
е определил срок за налагане на мярката от 6 месеца до една година.
Административният орган е определил срок на мярката от 190 дни, което е повече
от шест месеца, но в Заповедта липсват съображения какво налага определянето на
срок над установения в закона минимум.
Съгласно чл. 6, ал.
2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Предвид
установената фактическа обстановка и че водачът на автомобила, син на жалбоподателя,
е предприел действия да поднови СУМПС и на 18.10.22 г. вече е имал издадено
такова, съдът приема, че определеният в Заповедта срок за налагане на мярката
от 190 дни е несъразмерен спрямо тежестта на извършеното деяние, тъй като
засяга интересите на жалбоподателя да се ползва от собственото си МПС, в
по-голяма степен от най-необходимото, за което се издава актът. Съдът отчита и
обстоятелството, че водачът на автомобила би получил в много по-кратък срок
новото си СУМПС, ако бе заплатил по-високата такса за бърза услуга за
подновяване на същото.
По изложените
съображения Заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна на
основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
Страните не правят
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по такива.
Така мотивиран, Административен
съд –Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.М.,
ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22 – 1717 – 000161/ 08.10.2022 г. на Началник Група към ОД МВР Добрич, РУ 01
Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: