РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба на ТПК „М.“ против Решение № 134/ 07.02.2022
г. по в. гр. д. № 12/ 2022 г. на ОС – П., с което е потвърдено Разпределение от
25.11.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп. д. №**************.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се поддържа, че постъпилата по изпълнителното дело сума е
следвало да се разпредели за погасяване на остатъка от договора за цесия по
чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, а не по съразмерност между взискателите след
удовлетворяване на кредиторите по чл. 136, т. 5 и т. 6 ЗЗД. Предвид
изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпределение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Адвокатско
дружество „Д. и партньори“, с който оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното от фактическа страна и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.
1
463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е допустима.
Изп. д. №************** на ЧСИ №*** – Л.М. е образувано по молба
на ТПК „М.“ въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2019 по ч. гр. д. №
152/ 2019 г. на Районен съд – Д. за събиране на следните суми от „М.Г.“ ООД:
главница от 1 864 938. 58 лв., представляваща вземане по Договор за цесия от
09.11.2018 г., с който „Б.Д.“ ЕАД прехвърля на ТПК „М.“ паричните си
вземания от „М.Г.“ ООД по три договора за кредит, сумата от 11 636. 24 лв.,
представляваща договорни лихви, наказателни лихви и лихви за забава, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в общ размер от 61 531. 50 лв.
Вземанията за главница и лихви по всеки един от трите договора за
кредит, предмет на договора за цесия, са посочени поотделно в заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 152/ 2019 г. на Районен съд – Д.: по Договор за
кредит № ******** от 18.01.2016 г. главница от 162 427. 88 лв. и договорна и
лихва за забава общо 700. 36 лв.; по Договор за кредит – овърдрафт №
******** от 18.01.2016 г. - главница от 200 000 лв. с договорна и наказателна
лихви от общо 1061. 73 лв.; по Договор за кредит № ******* от 14.11.2016 г. -
главница от 1 502 510. 700 лв. с договорна и наказателни лихви от общо 9874.
15 лв.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Договора за цесия от 09.11.2018 г.
вземанията са прехвърлени заедно с привилегиите, обезпеченията и другите
им принадлежности, подробно описани в Приложение №2, представляващо
неразделна част от договора. Според Приложение № 2 вземанията и по трите
договора са обезпечени с ипотека върху ПИ с идентификатор №***********
в гр. П., ведно с находящата се в него сграда и бъдещите сгради, които ще
бъдат построени въз основа на издадено строително разрешение, а вземанията
по третия договор от 14.11. 2016г. са обезпечени с особен залог, вписан в
ЦРОЗ под №**************, с предмет – ДМА, закупен със средствата на
кредит и представляващ Стелажно оборудване „R=s“, и с особен залог, вписан
в ЦРОЗ под №************* и допълнително вписване под №*************
с предмет – ДМА, закупен със средствата на кредит и представляващ
Мебелно обзавеждане, заведено в инвентарната книга на „М.Г.“ ООД с
инвентарен №***. Като заложено имущество за обезпечаване на вземането по
2
третия договор в подаденото на 26.06.2017 г. заявление за вписване на
договор за залог фигурират и електрокар Hyster с инвентарен № *** и
електрокар Hyster с инвентарен № ***.
В изпълнителното производство са присъединени като взискатели по
чл. 456 от ГПК: Адвокатско дружество „Д. и п. за вземания за главница от 21
800 лв. ведно с лихви и разноски; „Л.Д.“ ЕООД за главница от 116 116. 69 лв.
ведно с лихви и разноски; „М.“АД за главница от 131 115. 27 лв.; Г. Г. Г. за
главница от 9731. 35 лв. ведно с лихви и разноски, за вземане за неизплатени
трудови възнаграждения от 29 825 лв., за главница от 5838. 81 лв. с лихви и
разноски; Т. ЯНК. К. за главница от общо 4000 лв. ведно с лихви и разноски;
АС. АТ. ИЛ. за вземане за трудови възнаграждения от 3014. 93лв. и разноски
по изпълнението. На основание чл. 458 от ГПК е присъединена като
взискател Държавата чрез ТД на НАП-П. за публични вземания от 11 182. 55
лв.
С Протокол от 10.09.2019 г. за купувач на изнесения на публична
продан недвижим имот, върху който е учредена ипотека по отношение на
вземанията и по трите договора за кредит, е обявен първоначалният взискател
ТПК „М.“ за предложена цена от 2 131 000 лв. За тази сума е изготвено на
18.10.2019 г. разпределение по чл. 495 ГПК., с която са погасени: по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД - вземанията за разноски по изпълнението на взискателя от
61 809. 53лв. и таксите и разноските към ЧСИ в размер на 19505. 47 лв. с
ДДС; по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД - вземанията на община П. за данък за
недвижимия имот с лихви от общо 6930. 63 лв.; по чл.136, ал. 1, т. 3 ЗЗД
обезпечените с ипотека вземания на взискателя по изпълнителния лист от
04.04.2019 г. по гр. д. № 152/ 2019 г. на РС - Д. до размер на остатъка от 1 687
587. 70 лв. от разпределяемата сума. Разпределението е потвърдено с
Решение № 46/ 27.03.2020 г. по в. гр. д. № 135/ 2020 г. на АС – П..
Принудителното изпълнение е насочено и върху движимите вещи,
върху които е учреден особен залог - стелажно оборудване „R=s“, електрокар
Hyster и мебелно обзавеждане, като с протокол от 15.10.2019 г. за купувач на
същите е обявен „М.“АД общо за 354 600 лв. На 28.09.2020 г. е изготвено
разпределение на внесената сума 354 600 лв., от която предмет на
разпределение е данъчната основа от 295 500 лв., а ДДС в размер на 59 100
лв. е преведен по сметка на НАП. С посочената сума са погасени по чл. 136,
3
ал. 1, т. 1 ЗЗД вземанията на ТПК „М.“ за разноски по изпълнението от 300
лв. и дължимите на ЧСИ такси и разноски от общо 12 658. 40лв. с ДДС.
Остатъкът от 282 541. 60 лв. е разпределен на основание чл.136, ал. 1, т. 3 ЗЗД
за частично погасяване на остатъка от вземанията по изпълнителния лист от
04.04.2019 г. по гр. д. № 152/ 2019 г. на РС - Д. в полза на ТПК „М.“, като с
нея са погасени част в размер на 248 555. 92 лв. от непогасения остатък от
главницата от 353 608. 28 лв. и законната лихва в размер на 33 985. 68 лв.,
като е посочено, че дължима остава главница от 105 052. 36 лв.
Разпределението е обжалвано по реда на чл. 463 ГПК, като с Решение
№ 78/ 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 582/ 2021 г. на АС – П. е отменено и делото е
върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение
съобразно дадените от съда указания. Според приетото в решението
разпределяемата сума от 282 541. 60 лв. неправилно е отнесена за погасяване
вземанията на ТПК „М.“ по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, тъй като обезпеченото с
особения залог върху тях вземане по договора за кредит от 14.11.2016 г. е
погасено изцяло при предходното разпределение. По отношение на
разпределяемия остатък е следвало да се приложат привилегиите по чл. 136,
ал. 1, т. 5 ЗЗД и при наличие на остатък след цялостно погасяване на
вземанията за трудови възнаграждения да се приложи привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, съответно принципа за съразмерност за останалите
непогасени непривилегировани вземания.
В изпълнение на дадените указания на 25.11.2021 г. съдебният
изпълнител след определяне на актуалния размер на сумата, подлежаща на
разпределение - 406 200. 83 лв., е извършил ново разпределение, както
следва:
По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – за ТПК „М.“ общо 5 541. 53 лв. и 2 728 лв. с
ДДС – дължими обикновени такси/разноски към съдебния изпълнител;
По чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – за община Д. общо 598. 02 лв.;
По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – не се разпределят суми;
По чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД - не се разпределят суми;
По чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД – са разпределени общо 136 951. 17 лв.;
По чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – НАП – П. 11 182. 55 лв. и по т. 26, б. „г“ от
ТТРЗЧСИ /върху 11 182. 55 лв./ в размер на 1 069.14 лв. с ДДС.
4
Остатък на сумата след погашенията 248 139. 42 лв. Общ размер на
вземанията 1 338 602. 90 лв. Припадаща се част за всеки лев вземане 248 139.
42 лв.: 1 338 602. 90 лв. = 0. **********. Припадаща се част и сума за
получаване от взискателите/ следва подробно изброяване на взискателите и
сумите, които получават съобразно горния коефициент от остатъка на сумата
след погашенията/.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Основното оплакване на жалбоподателя е относно отказът на съдебния
изпълнител да му разпредели на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД останалата
неразпределена част за погасяване на непогасените вземания по
изпълнителния лист от 04.04.2019 г. по гр. вд. № 152/ 2019 г. на РС – Д. общо
в размер на 429 142. 94 лв. – 353 608. 28 лв. главници и 75 534. 66 лв. лихви. В
тази връзка следва да се отбележи, че съдебният изпълнител се е съобразил
напълно с приетото в Решение № 78/ 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 582/ 2021 г.
на АС – П., че с извършеното на 18.10.2019 г. разпределение на основание чл.
76, ал. 1 ЗЗД е било погасено най – обременителното задължение на
длъжника, а именно задължението му за главница по третия договор -
Договор за кредит № *********** от 14.11.2016 г. – в размер на 1 502 510.
700 лв. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е обща, която намира приложение
както при предприето от длъжника доброволно изпълнение, така и в
изпълнителното производство. Цитираната разпоредба не се намира в колизия
с нормата на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, според която вземания с еднакъв ред се
удовлетворяват съразмерно, тъй като се прилагат при различни условия.
Редът за погасяване по чл. 76, ал. 1 ЗЗД предполага наличието на повече от
едно еднородни вземания, чийто титуляр е едно лице, докато съразмерното
погасяване по чл. 136, ал. 3 ЗЗД е допустимо само по отношение на вземания
на различни кредитори. В случая се касае за няколко еднородни вземания на
един кредитор, които подлежат на погасяване по реда на чл. 76 ЗЗД.
Обстоятелството, че вземанията и по трите договора за кредит, са предмет на
един договор за цесия, не се отразява на самостоятелния характер на всяко
едно от тях. Със сключване на договора за цесия ТПК „М.“ е придобил
вземанията на „Б.Д.“ ЕАД по трите договора за кредит ведно с техните
привилегии, обезпечения и изтеклите лихви. Най – обременително от тях е
най – лихвоносното, а именно вземането за главница по договора от
5
14.11.2016 г. в размер на 1 502 510. 70 лв., което с разпределението от
18.10.2019 г. е погасено изцяло ведно с разноските и начислените лихви за
забава. Останали са непогасени вземането за главница в размер на 162 427. 88
лв. по Договор за кредит № *********** от 18.01.2016 г. и частично до
сумата от 191 180. 40 лв. главницата по Договор за кредит № ********** от
18.01.2016 г.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение по този текст се ползват вземанията, обезпечени със залог
или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти. С
обжалваното разпределение от 25.11.2021 г. съдебният изпълнител е
разпределил след приспадане на дължимия ДДС сумата от 406 200. 83 лв.,
получена от продажбата на Стелажно оборудване „Radio shuttle“, електрокар
Hyster и офис мебели, върху които е учреден особен залог за обезпечаване
вземанията по договора за кредит от 14.11.2016 г., както и от продажбата на
съвкупност от движими вещи – краткотрайни материални активи, както и на
моторни превозни средства, собственост на длъжника. Доколкото посочените
движими вещи служат за обезпечение само на вземанията по договора за
кредит от 14.11.2016 г., които са погасени напълно с първото разпределение
от 18.10.2019 г., се налага извод, че непогасените вземания по двата договора
за кредит от 18.01.2016 г. в общ размер на 429 142. 94 лв., включваща
главница 353 608. 28 лв. и лихви 75 534. 66 лв., са необезпечени, поради което
подлежат на удовлетворяване едва след удовлетворяване на
привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗД. В този смисъл
правилно съдебният изпълнител не е разпределил никакви суми по чл. 136, ал.
1, т. 3 ЗЗД в полза на ТПК „М.“, а продължил разпределението по чл. 136, ал.
1, т. 5 и 6 ЗЗД и едва остатъкът е разпределил между хирографарните
кредитори по съразмерност. Поради изложеното, като е приел, че
обжалваното разпределение е изготвено в съответствие със закона, окръжният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/ 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 12/ 2022
г. на ОС – П..
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7