Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
260043 03.09.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На тридесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В , с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 45 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Р.Г.Р., с ЕГН ********** ***, чрез процесуален пълномощник - адв.М.Д. ***, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.С , бул.“Б “ № 77, с
която против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на
вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."К М Л " 46, представлявана от Главен Комисар
С И К, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове иск с правно основание чл. 178,
ал.1, т. 3, вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР
- за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 214.50 часа за периода 29.01.2017г. до 29.01.2020г. в размер
на 1394.25 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД - за
заплащане на сумата 131.26 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите
от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 от момента, когато
сумите са станали изискуеми до датата на подаване на иска в съда – 29.01.2020г.
Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през
периода от 29.01.2017 г. до 29.01.2020 г. ищецът е работил като мл. експерт в
група „ Експертна дейност“ в ГПУ – гр. Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на
структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут
на държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период е
работил на смени с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два
дни почивка, като по този начин е положил общо 1500 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1714.50 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд от 214.50 часа за
периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на
работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР,
всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия
период сумата от 1394.25 лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се
дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер
на 131.26 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава -
от последно число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на
подаване на исковата молба в съда– 29.01.2020г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед
нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с
изтичането на тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено
работното време на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не се явяват и процесуалните му пълномощник
– адвокат М.Д.Д.. В депозирана писмена
молба процесуалния пълномощник на ищеца адвокат М.Д. поддържа предявените искове
по основание. Досежно размерът им, с писмена молба, въз основа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3
от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител на ищеца, изменение
в размера на предявената искова претенция, както следва: увеличаване на размера
на главния иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1394.25 лева на 1851.04 лева; увеличаване на размера на предявения
акцесорен иск за лихви за забава с правно основание чл. 86, ал.3 от ЗЗД от 131.26
лева на 235.94 лева. От страна на
ищовата страна са представени и писмени бележки, в които се поддържа становище за основателността
на исковете претенции и се иска тяхното
уважаване. Претендира присъждане и на направените разноски в процеса.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към
Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисарС
И К, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове
са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца
часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на
положителните с отрицателните разлики на
отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено
от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима
уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните
работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за
работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през
процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания
за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80
от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на
размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през периода от 29.01.2017
г. до 29.01.2020 г. ищецът Р.Г.Р. е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността мл. експерт
в група „ Експертна дейност“ в ГПУ – гр. Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на
структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София. Предвид на това ищецът и ответната
дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 29.01.2017 г. до 29.01.2020 година ищецът е
полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 17086 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от
общо 1786 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2041.40 часа
/колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 255.40 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.
След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза
на сумата от 1851.04 лева. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд положен в периода от 29.01.2017 г. до м.09.2019 г., с
натрупване, за всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума
от 235.94лева. За положения в
периода 01.10.2019г. до 29.01.2020г. труд
не е изчислена лихва за забава.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въз основа
на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като
изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в
обективно кумулативно съединяване искове, след
допуснатото изменение на исковете, както следва: главен иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
сумата от 1851.04 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 29.01.2017 г. до 29.01.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане; акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 235.94 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 от момента, когато сумите са станали
изискуеми до датата на подаване на иска в съда – 29.01.2020г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е
налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби
регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните
служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка
с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни
почивка, като е полагал
труд и през нощта, в периода от 22.00 до
06.00 часа, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в настоящия
случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187,
ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния
период от време по силата на изричната законова делегация на
чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24
часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период
Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков
период при действието на Наредба № 8121з-776
от 02.08.2016г., при липсата на
специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове
в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, че действително е налице нормативна празнота, като в тази
насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен
труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава
забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на
процесния период – 29.01.2020г. приложение намират и разпоредбите
на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като
съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. -
ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от
НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от
17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да
признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните
часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери
прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда
и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая
и морала. През целия процесен период – от 29.01.2017г. до 29.01.2020г. е действало
правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните
часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от
НРВПО.
Ето защо с оглед на
гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово
определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден
труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден
труд за процесния период от 29.01.2017г. до 29.01.2020 г. общо 214.50 часа, като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1851.04 лева, в
какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца
извънреден труд за месеците октомври – декември 2019 година е следвало да бъде изплатен до 31.01.2020г.
Съобразно Приложение № 1 към неоспореното
заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза за месеците
октомври – декември 2019. ищецът е положил общо 136 часа нощен труд,
които след приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 155.45
часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 19.45 часа не е
начислена, съответно не е изплатено по платежни
бележки възнаграждение в размер на 158.18 лева към датата на изготвяне на
заключението – месец юни 2020г., с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да претендира в производството, като неплащането й
след настъпване на падежа – края на м. януари 2020 година, установено безспорно
от вещото лице, следва да бъде съобразено и взето предвид от съда при
произнасянето му по исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3
от ГПК.
Положеният от ищеца
извънреден труд за месец януари 2020 година е следвало да бъде изплатен до 30.04.2020г. Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение
на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза за месец януари
2020г. ищецът е положил общо 56 часа нощен труд, които след
приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 64.01 часа.
Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 8.01 часа не е
начислена, съответно не е изплатено по платежни
бележки възнаграждение в размер на 61.43 лева към датата на изготвяне на
заключението – месец юни 2020г., с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да претендира в производството, като неплащането й
след настъпване на падежа – края на м. април 2020 година, установено безспорно
от вещото лице, следва да бъде съобразено и взето предвид от съда при
произнасянето му по исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3
от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017г.
до 29.01.2020 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1851.04 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията
за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 29.01.2017г. до 30.09.2019 година в размер на 1631.43
лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.01.2020г. вкл. до окончателното изплащане на сумата от 1631.43 лева.
Върху сумата от 158.18 лева,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
01.10.2019г. до 31.12.2019г. с падеж на плащане 31.01.2020г., лихвата за забава
следва да бъде присъдена не от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2019г.,
а от дата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума -
01.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Върху сумата от 61.43 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2020г.
до 29.01.2020г. с падеж на плащане 30.04.2020г., лихвата за забава следва да
бъде присъдена не от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2020г., а от
дата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума- 01.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за
мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се
явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за
забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3
от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил
на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва, със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 235.94 лв. върху дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.01.2017г. до
30.09.2019 година в общ размер на 1631.43 лева, считано от последно число на
месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на
извънреден труд до датата на завеждане на иска – 29.01.2020г. До този размер,
заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото
лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът
следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 235.94 лева. За
положеният от ищеца извънреден труд за месеците октомври-декември 2019 година
ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2020 година, т.е. след датата на
завеждане на исковата молба, поради което и върху сумата от 158.18 лева не
следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на исковата молба.
За положеният от ищеца извънреден труд за месец януари
2020 година ответникът е изпаднал в забава на 01.05.2020 година, т.е. след
датата на завеждане на исковата молба, поради което и върху сумата от 61.43
лева не следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на
исковата молба.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78,
ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 380.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника чрез процесуалният му
представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът намира за неоснователно. Материалният интерес по настоящото
производство след изменение на
исковете е 2086.98 лева, като съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или
в случая се равнява на сумата от 376.09 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. над предвидения в цитираната
Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера
и естеството на исковите претенции и размера им, както и с оглед процесуалните действия на ищеца и
обстоятелството, че ищецът е предявил с исковата си молба два иска. В тази насока съдът взе предвид и
обстоятелството, че макар и производството да не се отличава с фактическа или
правна сложност, то извършените в хода на съдебното дирене процесуални действия
са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна /назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214, ал.1 от ГПК
изменения в размера на исковите претенции/, представена от пълномощникът на
ищеца писмена защита. С оглед на тези си съображения в случая, съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв. се явява
съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на
настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната разпоредба за
навалянето му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното от ответната
страна възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая предвид
направеното от процесуалният представител на ищеца изменение на размера на
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 380.00 лева, съгласно представения по делото списък на
разноските и предвид представените по делото доказателства – договор за правна
помощ, за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лева.
При този изход на делото на ответника не се
дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР №
6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса върху
уважените искове в размер на 83.48 лева, както и направените по делото разноски
във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България,
представлявана от Главен КомисарС И К, със седалище гр.София 1202, бул."К
М Л " 46, да заплати на Р.Г.Р., с ЕГН **********
***, сумата 1851.04 /хиляда осемстотин
петдесет и един лев и четири стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 29.01.2017г. до 29.01.2020г. получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както
следва: върху сумата от 1631.43 лева - считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.01.2020г. до окончателното й изплащане, върху сумата от 158.18
лева - считано от 01.02.2020г. до
окончателното й изплащане и върху сумата от 61.43 лева - считано от 01.05.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република
България, със седалище гр.София 1202, бул."К М Л " 46, да заплати на Р.Г.Р.,
с ЕГН ********** ***, сумата 235.94 /двеста тридесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки/ лева - лихва за забава върху главницата от 1631.43 лева начислена за
периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда - 29.01.2020г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна
Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на
Република България, представлявана от Главен КомисарС И К, със седалище
гр.София 1202, бул."К М Л "
46, да заплати на Р.Г.Р., с ЕГН **********
*** , разноски в съдебното
производство по в размер на 380.00 / триста и
осемдесет / лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи на Република България, представлявана от Главен КомисарС И К, със
седалище гр.София 1202, бул."К М Л "
46 да заплати сумата от 83.48 /осемдесет
и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер
на иска и сумата 100.00 /сто/лева – представляваща
разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд
- Елхово.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: