гр. Велико Търново, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 101 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от С.Г. ***, чрез майка си М.С.В., упълномощена с пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 28.08.2020г., против Решение №
Ц1012-04-108#14/29.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № О-04-999-00-**********/19.10.2021г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ – Велико Търново.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно
приложения на материалния закон, допуснати при издаването му съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона.
Твърди се, че административният орган не е разгледал и обсъдил всички
представени доказателства, с което е достигнал до неправилен краен извод за
липса на основание за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане
по чл. 50, ал. 1 от КСО. Предвид изложените в жалбата мотиви се претендира
цялостна отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и се иска издаването
на ново, с което искането за заплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка от 410 дни да бъде уважена.
Ответникът – Директора
на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ***Маргарита В., в открито заседание оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт, като вземе предвид изложените в решението мотиви и
събраните по делото доказателства. Допълнителни съображения развива в писмена
защита вх. № 1989/05.05.2021г. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., за което представя списък с разноски.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното:
От приложената и приета като доказателство по делото административна
преписка, изпратена с писмо изх. №2103-04-6#1/01.03.2021г. от ТП на НОИ –
Велико Търново, се установява, че на 05.08.2019г. С.Г.Г., ЕГН **********,***, е
сключила трудов договор за неопределен срок за заемане на длъжността
„технически секретар“ в дружеството „Арес Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, считано
от 05.08.2019г., със срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца.
Трудовият договор е регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. На 05.08.2019г.
е подписано и допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение, в което се определят място на работа, задължения на работника и
т.н. Работното място на С.Г.Г. е определено седалището и адресът на управление
на "АРЕС КЪМПАНИ" ЕООД, а именно в гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски" № 15, ет. 8, както и адресът по местоживеене на Г.,***.
С Удостоверение по образец съгласно приложение № 10 към чл. 10 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) от осигурителя „Арес Къмпани“ ЕООД са представени данни
за С.Г.Г. относно правото на парично обезщетение при бременност и раждане на
дете към заявление-декларация на основание чл. 50 от КСО за остатъка до 410
календарни дни (периода от 24.03.2020 г. до 23.12.2020 г.).
Същевременно, във връзка с постъпил сигнал от сектор КП с вх.
№1056-04-160/10.07.2020г. относно правото на парично обезщетение за бременност
и раждане на С.Г.Г., със Заповед №ЗP-5-04-00782351/13.07.2020
г. на оправомощено лице ЗА ръководител на ТП на НОИ - Велико Търново на
контролен орган в ТП на НОИ - Велико Търново е възложено извършването на
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Арес
Къмпани" ЕООД - гр. Велико Търново. В тази връзка от осигурителя е изискано представяне на документи с
оглед установяване на осигурителни права и упражняване на трудова дейност от
лицата, назначени в дружеството, в т.ч и настоящата жалбоподателка.
В резултат на започналата проверка на осигурителя „Арес Къмпани“
ЕООД е издадено разпореждане №Д-04-000-00-01401454/14.07.2020 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико
Търново, с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по
чл. 50 от КСО на С.Г., считано от 14.07.2020 г. Разпореждането е обжалвано с
жалба вх. № Ц1012-04-62/04.08.2020 г. и е отменено като незаконосъобразно с
Решение № Ц1012-04-62#12/04.09.2020 г. на директор на ТП на НОИ - Велико
Търново като административната
преписка е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с решението дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на това решение е
посочено, че хипотезата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО е неприложима доколкото
административното производство по проверка на по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Арес Къмпани“ ЕООД не е приключило.
В хода на проверката по разходите на ДОО на „Арес Къмпани“ ЕООД е
установено, че за С.Г.Г. от осигурителя са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за периода от 05.08.2019 г. до 31.08.2020 г., като в месец 11. 2019 г.
за лицето са посочени 12 дни във временна неработоспособност, 3 дни във
временна неработоспособност за сметка на работодателя и 6 дни в неплатен
отпуск, за който липсва подадена молба за неплатен отпуск. Констатирано е, че в
деня на сключване на трудовия договор на 05.08.2019 г. С.Г.Г. е била във
временна неработоспособност по издаден болничен лист за периода 24.07.2019 г.
до 06.08.2019г. с режим на лечение „домашен - на легло, постоянно или за определени
часове от деня“, а съгласно трудовия договор лицето е по стъпило на работа на
05.08.2019 г. В издадения втори болничен лист за периода от 07.08.2019 г. до
05.09.2019 г. са посочени диагноза „заплашващ аборт" и режим на лечение
„Домашен - амбулаторен", като в поле бележки на БЛ е отразено „осигурена в
Белгия". В досието на лицето се съхранява подписана лично от нея молба от
04.10.2019 г. за платен годишен отпуск за периода от 4.10.2019 г. до 31.10.2019
г.
В отговор на изпратено писмо с изх. № Ц1012-04-62#1/ 05.08.2020г. до
ОД на МВР - Велико Търново относно предоставяне на информация за задграничните
пътувания на С.Г.Г. е получена справка с вх. № Ц1012-04-62#7/11.08.2020 г.,
според която същата е напуснала България през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 30.08.2019
г. в 04:56 ч. и е влязла в България през
ГКПП РУСЕ ДУНАВ МОСТ на 09.04.2020 г. в 16:45 ч.
Във връзка с изпратено писмо до ТД на НАП - Велико Търново с изх.
№ Ц1056- 04-160#7 / 14.08.2020 г. е получен отговор с вх. № Ц1056-04-160# 12 /
20.08.2020 г., че няма данни за подадени искания за издаване на удостоверения
А1 от осигурител "АРЕС КЪМПАНИ" ЕООД.
При посещение на определения адрес като месторабота на Г. в
допълнителното споразумение от 05.08.2019г. от служители на ответника не е открит
офис на дружеството и не са налице данни преди проверката дружеството да е
имало офис на декларирания адрес.
Предвид направените констатации и липсата на доказателства за
командироването на Г. от "АРЕС КЪМПАНИ" ЕООД в Белгия е направен извод,
че е обективно невъзможно да е започнала изпълнението на трудовите си
задължения по сключения договор, както и да е положила подпис върху съставените
два броя фактури от 30.08.2019 г. с получател "АРЕС КЪМПАНИ" ЕООД,
молбата за отпуск от дата 04.10.2019 г., платежната ведомост за периода м. 08 –
м.11.2019 г.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол
№КП-5-04-00826047/13.10.2020г. на старши инспектор по осигуряването. Контролният орган при ТП на НОИ –
Велико Търново като не е намери достатъчно убедителни доказателства относно
упражняването на трудова дейност по отношение три
лица, между които от С.Г., е издал Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00826693/13.10.2020г. към осигурителя „Арес Къмпани“ ЕООД
за подаване на заличаваща Декларация образец № 1 с код „3" за периода от
м. 08.2019 г. до м. 08.2020 г. Задължителните предписания не са обжалвани и са
влезли в сила.
Издадено е Разпореждане №О-04-999-00-**********/19.10.2020г. на ЗА
ръководител по изплащане на обезщетения и помощите в ТП на НОИ – Велико
Търново, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО е отказано изплащането на
парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни
по чл. 50, ал. 1 от КСО. В мотивите на отказа са описани констатациите и
направеният извод от извършената на осигурителя проверка, а именно че С.Г. не е
осигурено лице по смисъла на КСО и съответно не отговаря на изискването на чл.
48а от КСО и чл. 50, ал. 1 от КСО, поради което няма право на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за
времето от 24.03.2020 г. до 23.12.2020 г. Разпореждането е връчено на 30.10.2020г. на майката на С.Г. и
срещу него е подадена жалба с вх. №Ц1012-04-108#2/14.12.2020г. в срока по чл. 117,
ал. 2 от КСО пред Директора
на ТП на НОИ – Велико Търново.
В
срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е издал Решение № Ц1012-04-108#14/29.01.2021г., с което е отхвърлил
жалбата като неоснователна. Горестоящият административен орган е възприел
изцяло констатациите на контролния орган и тези на длъжностното лице,
постановило обжалваното пред него разпореждане на отказ за изплащане на
обезщетението по чл. 50, ал.1 от КСО. В
мотивите на решението е прието, че по време на сключване трудовия си договор С.Г.
е в състояние на временна неработоспособност за периода 24.07 – 06.08.2019г. по
издаден болничен лист, както й че е напуснала територията на Република България
на 30.08.2019 г. в 04:56 ч. и е влязла в страната отново на 09.04.2020 г. в
16:45 ч., които обстоятелства не й позволяват да
осъществява трудова дейност. Потвърдителното
решение на административния орган е съобщено на упълномощен представител на
жалбоподателя на 05.02.2021 г. (л.14 от делото), а жалбата срещу него е
подадена по пощата до съда чрез административния орган на 19.02.2021 г., видно
от пощенското клеймо на плика (л.9 от делото). Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното производство от процесуалния представител на
ответника е оспорена достоверността на датата на положения подпис от името на С.Г.
върху следните документи: фактура № **********/30.08.2019 година за получател
(л.143 от делото); фактура № **********/30.08.2019 година за получател (л.144
от делото); 4 броя приемо-предавателен протокол от 29.08.2019 година (л. 145 - 148
от делото), където лицето е положило подпис за възложител; молба за отпуск от
04.10.2019 година (л. 160), както и
достоверността на дата на полагане на подписа на Б.Б. (управителят на
дружеството-работодател) в заповедта за разрешаване на отпуск и служебна
бележка № 1/05.08.2019 година за извършен начален инструктаж по безопасност на С.Г.
в качеството й на инструктиран (л.154). Във връзка с направеното оспорване на
дата, по реда на чл. 170, ал. 3 от АПК на жалбоподателката са дадени указания,
че в нейна е доказателствената тежест за обосноваване на достоверната дата на
оспорените в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника частни
документи при съобразяване на чл. 181, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя в
качеството на свидетел е разпитан А.С.А.– управител на „Акаст консулт“ ЕООД и
водещ счетоводството на „Арес къмпани“ ЕООД от 2019г. Свидетелят посочва, че
бил информиран през месец август 2019г. от управителя на дружеството „Арес
къмпани“ ЕООД, че иска да назначи лице, което да се занимава с
административната дейност (технически секретар), при което св. А.подготвил
необходимите документи за назначаване. Твърди, че управителят Б.и
жалбоподателката посетили офиса му, където последната подписала трудовия
договор, уведомлението е подадено към НАП, длъжностна характеристика,
инструктажи и книжа, както и допълнително споразумение за работа от вкъщи с
адрес по местоживеене, както и други адреси, където служителката пребивава. Месечната
заплата била изплащана в брой от работодателя, а не от него. Управителят Б.е
съставял присъствени форми за това кога и кой е бил на работа, а неговата
работа е само да осчетоводява и начислява съответното възнаграждение. А.няма
лични впечатления С.Г. реално да е изпълнявала трудовите си задължения. Той само работи с представени му от управителя
документи. Конкретно си спомня, че на основание сключен договор с „Кроношпан“
ЕООД за почистване на територията на завода са били съставени приемо-предавателни
протоколи за свършената работа между подизпълнителя „ОБ Груп“ и „Арес къмпани“
и са издадени фактури, които документи се твърди, че са подписани от
жалбоподателката С.Г.. Не си спомня дали други служители са извършавали дейност
във връзка с договора с „Кроношпан“ ЕООД. Свидетелят не знае дали преди назначаването
на жалбоподателката Г. е имало друго лице, което да отговаря за
административната дейност на дружеството, но след излизането й в отпуск поради
бременност и раждане, нейните задължения били изпълнявани от управителя Б..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в
предвидения преклузивен срок по чл. 118,
ал.1 от КСО, от страна в административното производство, притежаваща правен
интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, както и Разпореждане
№ О-04-999-00-**********/19.10.2020г. на оправомощено лице за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Велико Търново са валиден
индивидуален административен акт, издаден от административен орган, в кръга на
неговата компетентност и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията
за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му.
Решението е и материално законосъобразно, а жалбата неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от
2008 г., в сила от 01.01.2009 г. /, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск. При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за
осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично
обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 календарни дни. С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на обезщетение при бременност и раждане за
остатъка до 410 дни, следва по отношение на съответното лице да са налични при
условията на кумулативност две предпоставки: лицето да е осигурено към момента
на настъпване на осигурителното събитие и да има най-малко 12 месеца
осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.
Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, „осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. Упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде доказано от жалбоподателката при условията
на главно и пълно доказване в процеса. Константна е съдебната практика, че наличието
на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Следователно лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има
качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са
внасяни осигурителни вноски (В този смисъл са Решение № 1574 от 30.01.2020г. по
адм. дело № 5755/2019г. и Решение № 16555 от 04.12.2019г. по адм. дело №
8906/2019г. по описа на Върховния административен съд).
За да възникне правото на обезщетение по чл.50 от КСО лицето
трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това
правоотношение. В настоящия случай, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, за жалбоподателката С.Г. не е налице валидно възникнало трудово
правоотношение и същата не е упражнявала реално трудова дейност в дружеството
„Арес къмпани“ ЕООД.
На
първо място, в потвърденото от ответника разпореждане за отказ от изплащане на
обезщетение административният орган е направил извод за неавтентичност на двете
представени фактури от 30.08.2019 година с получател „Арес Къмпани“ ЕООД,
молбата за отпуск 04.10.2019 и платежните ведомости за периода от м.08 до
м.11.2019г. по отношение на подписа на Г.. В
първото по делото съдебно заседание това оспорване не се поддържа, а се твърди
недостоверна дата на същите а именно, че датата на подписване не е тази,
посочена за съставянето им. По тази причина не е откривано изрично производство
по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а само е указано на
жалбоподателката, че върху нея лежи доказателствената тежест за обосноваване на
достоверност на датата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК.
По
отношение на оспорването на двете фактури от 30.08.2019г., 4 броя
приемо-предавателен протокол от 29.08.2019 година, молба за отпуск от 04.10.2019
година, в заповедта за разрешаване на отпуск и служебна бележка № 1/05.08.2019
година за извършен начален инструктаж по безопасност на С.Г. в качеството й на
инструктиран като частни документи, достоверността на датата на документа се
преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК
вр. с § 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 181 ГПК
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Нито една от посочените хипотези не е налице по отношение на
цитираните по – горе документи и не може
да се приеме, че са с достоверна дата. Това означава, че за третите лица,
какъвто е ответникът, датата, която е посочена в частния документ, няма никаква
доказателствена стойност. Датата на съставянето им следва да бъде преценявана в
съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в
съвкупност с всички останали събрани доказателства.
Съдът
намира, че в съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, от които да се доказва реалното извършване на трудови
функции от жалбоподателката през процесния период във връзка със сключения от
нея трудов договор от 05.08.2019г. с работодателя/осигурителя „Арес Къмпани“
ЕООД. Трудовият договор свидетелства за съществуването на трудово
правоотношение, което обаче само по себе си не може да обуслови възникването на
осигурителното правоотношение. Според съдържанието на този трудов договор и
представеното към него допълнително споразумение, жалбоподателката е следвало
да започне да изпълнява трудовите си задължения от 05.08.2019г., но от
съдържащите се в административната преписката документи, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, не се установява започване на изпълнението
на задълженията по сключения трудов договор съответно качеството й на осигурено
лице, имащо право да получи парично обезщетение. Нещо повече, към този момент
жалбоподателката е била в отпуск по болест с режим на лечение „домашен“, който
е продължен с друг болничен лист с домашен режим, в който е отразено, че е
осигурена в Белгия.
От
събраните доказателства се установява, че още преди Г. да сключи трудовия
договор от 05.08.2019г. е била в състояние на временна неработоспособност за
периода от 24.07.2018г. до 06.08.2019г., съгласно издадения болничен лист № Е20196591445,
която е продължила и след тази дата, когато е издаден болничен лист №Е20196591488
за период на временна неработоспособност от 07.08.2019г. до 05.09.2019г. Не са налице
данни за прекъсване на временната неработоспособност на С.Г. по реда на чл. 6,
ал. 5 от Наредба за медицинската експертиза, за да се приеме, че същата е
започнала полагането на труд по трудовия договор от 05.08.2019г. Упражняването
на трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи за
временна неработоспособност на лица, е недопустимо по арг. от чл. 40, ал. 3 от КСО.
Отделно
от това, съгласно приетата по делото като доказателство справка с рег. №36600-20863/07.08.2020г. от ОД на МВР –
Велико Търново, представляваща официален свидетелстващ документ и неоспорен от страната,
за която същият е неблагоприятен, удостоверява отсъствието на С.Г. от страната
за периода от 30.08.2019г., когато е напуснала РБългария в 04.56 часа през ГКПП
Аерогара София, до 09.04.2020г., когато е влязла в страната в 16.45 часа през
ГКПП Русе –Дунав мост. По време на това напускане на РБ е продължавала да бъде
в болничен до 05.09.2019г. с диагноза „заплашващ аборт“ при домашен амбулаторен
режим. Приложената присъствена форма за явяване/неявяване на работа за
жалбоподателката са отразени като дни и часове за полагане на труд за месеците,
през които реално същата е била във временна неработоспособност, удостоверено
със съответния документ, и извън страната, което от своя страна обосновава
липсата на възможност за упражняване на дейност от лицето за този период при
липсата на доказателства за направени разходи за командировъчни. При
извършената проверка не са били установени и данни относно упражнявана от
лицето трудова дейност и период на осигуряване в Белгия, за който са дължими осигурителни
вноски.
Горните
изводи не се разколебават и от показанията на разпитания по делото свидетел А.А.,
който през процесния период е отговарял
за счетоводното управление на дружеството. Изготвянето и предоставянето
на необходимите документи за сключване на трудовия договор с жалбоподателката,
свързан с осъществяването на административна и техническа дейност, подаването на данни в НАП и внасянето или
дължимостта на осигурителни вноски не обосноват извод за реалното започване на
изпълнението по трудовото правоотношение и за престиран труд след като
жалбоподателката е била в състояние, което не позволява на работника или
служителя да упражнява трудова дейност. Същият не установи кога са подписани
оспорените документи, не знае кое е наложила назначението на Г., при положение,
че обемът на работа не се е увеличил, а преди това дейността е извършвана от
управителя Б.Б., който е и лице за контакт с „Кроношпан“ АД. По делото липсват
доказателства относно обема и периодичността на заявките, съответно и водената
кореспонденция с „Кроншпан“ АД. Няма данни и доказателства по какъв начин е
била организирана работата на Г. след напускането й на страната. Разпитаният
свидетел само е осчетоводявал дейността на дружеството по документи, които са
му давани лично от управителя, а няма преки впечатление от работата на
служителката. Тя не се е отчитала лично пред него, нито е подписвала документи
в негово присъствие, за да се обоснове достоверната дата на съставянето им. По
делото не бяха ангажирани свидетелски показания на управителя Б.Б., който
единствено би трябвало да има лични впечатлени от работата на Г.. На адреса,
посочен за седалище и адрес на управление на дружеството не е открит офис, нито
е установено някога да е имало такъв. Съгласно данните отразени в писмо вх. №
Ц1056-04-160#16/24.08.2020г., получено от ОД на МВР – Велико Търново, Б.Б. е
обявен за общодържавно издирване на 30.01.2020г. Имотът, находящ се на адреса
на лицето, е необитаем.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в конкретния случай не е установено С.Г. да е упражнявала трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително социално осигуряване и да е налице основание за осигуряване, даващо от своя страна право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50, ал. 1 от КСО.
Обжалваното
Решение № Ц1012-04-108#14/29.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е потвърден формираният отказ за изплащане на парично
обезщетение, обективирано в Разпореждане № О-04-999-00-**********/19.10.2020г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ – Велико Търново, е законосъобразен административен акт, поради което
подадената против него жалба се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК същото следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Съгласно
последното изменение на разпоредбата на чл. 119 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г. / решенията на административния съд подлежат на касационно
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на
постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква
"б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и
"ж". В настоящия случай производството е такова по чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "е" от КСО- отказ за изплащане на парични
обезщетения по глава
четвърта, раздел I и II
във връзка с чл. 117, ал.
2 от КСО. Предвид това, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г. ***, против Решение
№ Ц1012-04-108#14/29.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №
О-04-999-00-**********/19.10.2021г. на оправомощено лице за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на ТП на
НОИ – Велико Търново
направените по делото разноски за възнаграждение на ***в размер на 100.00 /сто /
лева.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл. 119 от КСО
във връзка с чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "е" от КСО, не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: