РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. П., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000824 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260309 от 05.07.2021 г.,постановено по т.д.№484/2020 г.
по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,е осъден ответника ЗАД „Д.“
АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на основание чл.432 от КЗ на ищцата Я.П. Ц. с
ЕГН ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в
претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на ПТП,настъпило на
10.02.2020 г., около 11:00 часа в гр.П. на ул. „С.“, при което произшествие
ищцата като пешеходка е блъсната от лек автомобил марка „Р.Т.“ с рег. №
***,управляван от Б.К.С., при което на същата са причинени следните
увреждания по тялото, а именно контузия на корема; контузия на главата;
хематом на горен и долен клепач; фрактура на лява аркус зигуматикус /кост/ в
областта на темпорозигоматичната сутура и в областта на
фронтозигоматичната сутура; фрактура на латералната стена на ляв
1
максиларен синус с хемосинус с плътност на прясна кръв 55 хе; маса / секрет/
с високаденситометрична плътност 120 хе ангажиращ частично външния
слухов проход в дясно, ведно със законната лихва,начиная от 08.05.2020г. до
окончателното изплащане,а за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до
претендирания такъв от 40 000 лв. иска на горната ищца за заплащане от
ответното застрахователно дружество на обезщетение за неимуществените
вреди,причинени вследствие на посоченото ПТП,е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение ЗАД „Д.“ АД с ЕИК *** е осъдено още да заплати
по сметка на ПОС ДТ в размер на 400 лева съразмерно на уважената част от
исковете, както и да заплати по сметка на ПОС сумата от 137.50 лв.
представляващи, съразмерно на уважената част от исковете, заплатени
разноски от бюджета на съда за назначаване на експертизи.Осъдено е също
така да заплати на адвокат К.К. Г., член на ХАК с личен номер *** и с адрес
на кантората гр. Х., бул Б. № 150, ет.2, офис 217,сумата от 830 лева на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА,представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
И най-накрая,с решението от 05.07.2021 г. е осъдена ищцата Я.П. Ц. с
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д.“ АД с ЕИК *** сумата от 371.25 лева
направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на
ищцата и ответника по т.д.№484/2020 г. по описа на ОС-П.,всяка от които
жалби е насочена срещу различна част на решение №260309 от 05.07.2021
г.,постановено по посоченото първоинстанционно дело.
Ищцата Я.П. Ц. обжалва решението в частта,с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска й по чл.432,ал.1 от КЗ за
разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.Счита,че в
тази част решението е неправилно по съображения,изложени във въззивната
жалба.Поддържа аргумента,че въпреки правилните и обосновани изводи
относно осъществяването на фактическия състав на чл.432,ал.1 от
КЗ,първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 от
ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил
обезщетение,което не отразява действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответства на търпените от ищцата
2
неимуществени вреди.Освен това,жалбоподателката поддържа и довода,че
съдът в решението си неправилно е приел,че в настоящия случай е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и евентуално
/ако се приеме,че съпричиняване е налице/,съдът необосновано е завишил
квотата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата,поради което е намалил и без това значително занижения размер
на дължимото обезщетение.Подробна обосновка на всеки от така
поддържаните доводи се съдържа във въззивната жалба.
И въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,жалбоподателката
Я.П. Ц. е поискала да бъде отменено решение №260309 от 05.07.2021
г.,постановено по т.д.№484/2020 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVIII-ти състав,в
обжалваната от нея част като неправилно и необосновано,и вместо това да
бъде постановено друго решение,с което да бъде осъдено ответното
застрахователно дружество да й заплати още 30 000 лв.,или глобална сума в
общ размер от 40 000 лв.,представляващи обезщетение за претерпените от нея
неимуществени вреди в резултат от ПТП,настъпило на 10.02.2020 г. в
гр.П.,ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение,считано от
08.05.2020 г. до окончателното му изплащане,както и всички направени по
делото разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред двете съдебни инстанции.
От насрещната по горната жалба страна- ЗАД „Д.“ АД с ЕИК ***,е
подаден в законния срок писмен отговор,с който жалбата е оспорена като
неоснователна и е изразено становище,че в обжалваната от ищцата част
първоинстанционното решение е правилно,законосъобразно и
обосновано.Конкретни аргументи в тази насока са изложени в самия
отговор.Въз основа на тях,застрахователното дружество моли да бъде
отхвърлена въззивната жалба на Я.Ц. като неоснователна.Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
От своя страна ЗАД „Д.“ АД с ЕИК *** обжалва решение №260309 от
05.07.2021 г. на ОС-П. в частта,с която първоинстанционният съд е осъдил
дружеството-жалбоподател /като ответник по предявения иск/ да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 5000 лв. до присъдените 10 000 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 08.05.2020 г. до окончателното й изплащане.Дружеството-
3
жалбоподател счита,че в обжалваната от него част първоинстанционното
решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения.Позовава се на нарушение на
чл.52 от ЗЗД поради липса на правилна,пълна и всеобхватна преценка на
критериите за справедливост,изведени от съдебната практика,относно
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.Развива и доводи,с които обосновава позицията си,че
първоинстанционният съд е следвало да определи по-голям процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца и
оттам-да намали още обезщетението за неимуществени вреди на основание
чл.52,ал.1 от ЗЗД.Поддържа и аргумента,че присъденото обезщетение в
размер на 10 000 лв. е прекомерно по размер и несъответстващо на практиката
на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии,запълващи със съдържание понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД,а от друга страна,на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания,респективно на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищцата.Посочва в жалбата си и обстоятелството,че е
изплатил вече на ищцата сумата от 5000 лв. като част от претендираното и
присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
И на база развитите в жалбата аргументи,жалбоподателят ЗАД „Д.“
АД с ЕИК *** е поискал първоинстанционното решение да се отмени в
обжалваната от него част,с която е осъден да заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата по повод
възникналото на 10.02.2020 г. ПТП,за разликата над 5000 лв. до присъдените
10 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 08.05.2020 г. и вместо това да
се постанови решение,с което да бъде отхвърлен предявения иск в описаната
по-горе част,ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите и
разноските.В условията на евентуалност и ако настоящият съд намери
жалбата му за частично основателна,дружеството-жалбоподател моли да бъде
намален размер на обезщетението за неимуществени вреди.Моли да му бъдат
присъдени разноски за двете съдебни инстанции,в това число и адвокатско
възнаграждение.
От Я.П. Ц. като насрещна страна по подадената от дружеството-
застраховател въззивна жалба,е подаден писмен отговор на същата чрез
4
пълномощника й адв. К.Г.,с който жалбата е оспорена изцяло като
неоснователна и с оглед на това е поискано тя да бъде оставена без
уважение.Конкретни доводи в тази насока са развити в посочения
отговор.
П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от
лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в
съответно обжалваната от тях част и при подаването на жалбите е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото
решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата
писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че
решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е
произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото
доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:
Иска,по който се е произнесъл ОС-П. с обжалваното решение,е
предявен от Я.П. Ц. против ЗАД „Д.“ АД-гр.С. с ЕИК *** и е правна
квалификация по чл.432,ал.1 КЗ.С този иск ищцата е поискала ответника да
бъде осъден да й заплати сумата от 40 000 лв.,представляваща
5
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в
претърпените болки и страдания от ищцата,в резултат на ПТП,настъпило на
10.02.2020 г. в гр.П.,около 11:00 часа на ул.“С.“№4,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 08.05.2020 г.-датата на постановяване на отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника,до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
По повод на този иск ищцата е изложила твърдения,че на 10.02.2020
г.,около 11:00 часа в гр.П.,на ул.“С.“№4,е настъпило ПТП при описания в
исковата молба механизъм,като същото е било виновно причинено от лицето
Б.К.С. като водач на лек автомобил „Р.Т.“ с рег.№***,който при управлението
на този автомобил блъснал пресичащата от ляво на дясно пътното платно
пешеходка-ищцата Я.П.,вследствие на което същата пострадала.Наред с това
са изложени твърдения,че след пътния инцидент ищцата е била откарана по
спешност в „У.“ЕАД-П.,където й били направени редица
прегледи,изследвания и рентгенографии и вследствие на това били
установени описаните в исковата молба телесни увреждания.Престоят на
ищцата в посочената болница продължил до 13.02.2020 г.,когато тя била
изписана и било предписано да се яви на два контролни прегледа на 14-тия
и на 30-я ден.Заедно с това,ищцата била насочена към отделението по
„Лицево-челюстна хирургия“ за оперативно лечение.Ищцата твърди,че и към
момента на завеждане на делото продължава лечението си при спазване на
хранително-диетичен режим,а това налагало близките й постоянно да са
около нея,като й помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди.Освен това
се твърди,че ищцата изпитвала силни болки от получените
увреждания,поради което се налагало постоянно да приема обезболяващи и
в резултат на преживяното ПТП здравословното състояние се влошило,а
това дало отражение и на психиката .Вследствие на изживения шок,ищцата
се оплаквала от понижено настроение,тревожност,връщане към спомена за
злополуката,нарушения на съня и вниманието.
На следващо място,в исковата молба се твърди,че виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди,се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена с ответното
застрахователно дружество-застрахователна полица
6
№BG/30/119002173556,валидна от 10.08.2019 г. до 09.08.2020 г.Твърди се
още,че ищцата е изпратила по пощата молба до ответника,с която била
заявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди,претърпени от ищцата в резултат на процесното
ПТП.Молбата била получена от ответника на 13.04.2020 г. и въз основа на нея
била образувана щета №0801-001751/2020-01 по описа на ответника.С писмо
изх.№1722/08.05.2020 г.,ответникът,съгласно твърдението на
ищцата,постановил отказ от заплащане на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и с оглед на това ищцата е заявила,че има правен
интерес по съдебен ред да претендира заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,вследствие на
процесното ПТП,пряко от застрахователя на виновния водач,т.е. от ответното
застрахователно дружество.
Ответникът ЗАД „Д.“АД е подал в законния срок отговор на ИМ,с
който е оспорил иска изцяло.По повод на същия е признал само
обстоятелството,че съществува валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лекия автомобил марка „Р.“,модел „Т.“ с рег. № *** по силата
на застрахователна полица ЗП ***,но е оспорил наличието на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД,твърдейки,че водача на горното МПС не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП и поради е налице липса на основния
елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение.
Наред с това,ответникът е изложил в отговора си твърдения,че ищцата е
пресичала пътното платно,отнемайки предимството на преминаващите
автомобили,на необозначено за целта място и въпреки наличието на
пешеходна пътека и светофарна уредба в близост.Затова ответникът е
заявил,че пострадалата сама е поставила живота и здравето си в опасност и
нейното противоправно поведение е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпването на произшествието, поради което изцяло вина за
настъпилото ПТП има пострадалата.
Ответникът е оспорил и претендирания размер на обезщетението като
прекомерно завишен.Оспорил е и посочените в исковата молба травми по
вид,характер и продължителност.Заявил е възражение за съпричиняване от
страна на ищцата на настъпилите здравословни проблеми във връзка с
7
бездействието относно изпълнението на лекарски препоръки.Оспорени са и
обстоятелствата за проведеното лечение и даваната от страна на близките на
пострадалата ежедневни грижи.Ответникът е оспорил и наличието на
психични проблеми на ищцата като последица от процесното ПТП.Направил
е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение във връзка с
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.Оспорил е и акцесорното искане на ищцата за мораторна лихва.
В допълнителната ИМ ищцата е заявила,че оспорва всички възражения
на ответника по отношение на основателността и размера на предявения от
нея иск,като е изложила и конкретни аргументи и обстоятелства в тази
насока.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че поддържа
всички направени възражения и оспорвания,изложени в отговора на исковата
молба.
С обжалваното решение №260309 от 05.07.2021 г.,Окръжен съд-П. е
приел,че предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди,явяващи се резултат от
настъпилото на 10.02.2020 г. ПТП,е доказан по основание,а като размер е
доказан до сумата от 20 000 лв. и заедно с това е приел,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,както и че
приноса на последната е в обема на 50 %,поради което,като краен
резултат,първоинстанционният съд е счел,че дължимото обезщетение от 20
000 лв. следва да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД със сумата от
10000 лв. и затова иска подлежи на уважаване до размера от 10 000 лв.,а за
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. иска е неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне за тази разлика.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,
относима към предмета на процесния иск и касаеща настъпването на
твърдяния от ищцата деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-
следствената връзка на произшествието с причинените на ищцата телесни
увреждания и самото причиняване на уврежданията по вина на посочения в
исковата молба водач на лек автомобил „Р.Т.“ с рег.№***-Б.К.С. /разпитан
като свидетел по първоинстанционното дело/,а също и наличието на валидна
и действаща към момента на деликта застраховка „Гражданска отговорност“
8
по сключен между виновния водач и ответника застрахователен договор,е
установена правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното
дело доказателства.
Имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,спорни пред
настоящата инстанция остават въпросите за тежестта на претърпените от
ищцата Я.Ц. телесни увреждания и последиците от тях,за степента и
продължителността на търпените от нея неимуществени вреди в резултат на
причинената й телесни увреждания и като цяло-за размера на дължимото й се
обезщетение за тези вреди от гледна точка на залегналия в нормата на чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта,както е спорен и въпроса за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и обема
/процента/ на съпричиняването.По тези именно въпроси въззивният съд
дължи преценка с настоящото решение и в тази връзка приема следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката Я.Ц.,че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на принос на
същата за настъпване на вредоносния резултат.Възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат е заявено от ответника в отговора му на исковата
молба и е обосновано с твърденията,че ищцата е пресичала пътното платно
неправилно,на необозначено за това място и без да използва обособената за
целта пешеходна пътека,намираща се в близост,със светофарно регулирано
кръстовище и освен това е пресичала пътното платно бягайки,като по този
начин,според ответника,ищцата сама се е поставила в опасна ситуация и е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.При тези
твърдения,ответникът е заявил,че при евентуална доказаност на исковата
претенция,определеното от съда справедливо обезщетение следва да бъде
намалено значително заради принос от страна на пострадалата в изложените
по-горе аспекти.Всъщност,на същите фактически твърдения е било основано
и заявеното в отговора на ответника възражение,че ищцата е виновна в
изключителна степен за настъпване на вредоносния резултат и реципрочно на
това водача на застрахования при ответника лек автомобил няма вина за
настъпилото ПТП,но предвид правилния и неоспорен в жалбите извод на
първоинстанционния съд,че вината на този водач за настъпване на
процесното ПТП е доказана,а и предвид обстоятелството,че ответника е
оспорил само частично първоинстанционното решение в осъдителната му
част,признавайки дължимостта на претендираното обезщетение до размера от
9
5000 лв.,въззивният съд счита,че възражението за изключителен принос на
ищцата вече не се поддържа от ответника пред настоящата инстанция.Затова
горните фактически твърдения подлежат на преценка само с оглед на
заявеното като евентуално възражение за съпричиняване в значителна степен
на вредоносния резултат от страна на ищцата.В тази връзка се установява с
категоричност от заключението на автотехническата експертиза и от
показанията на свидетелите Б.С. и Я.К.,че непосредствено преди да бъде
ударена от лекия автомобил,управляван от Стаменов,ищцата е предприела
пресичане на пътното платно за движение на място,по начин и в
момент,когато това не е било безопасно,т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил и на около 20-21 метра след маркираната
пешеходна пътека.Според експертизата,пешеходката Я.Ц. е имала техническа
възможност да предприеме пресичането по друг начин така,че да се съобрази
с приближаващия се автомобил и да не се удари в неговата лява страна.И в
тази насока първоинстанционният съд правилно е приел,че както водача на
автомобила е имал възможност да предотврати инцидента,така и пресичащата
ищца е имала възможност да възприеме лекия автомобил и чрез
преустановяване на пресичането да избегне настъпилото ПТП. Обективно е
било възможно, при наличната видимост и отстоянието на участниците в
ПТП пешеходката да види и да съобрази наближаващия автомобил,но тя не е
сторила това,като дори е гледала в противоположната посока по отношение
на идващите от нейно дясно автомобили,а би следвало същата да извърши
точно обратното, като установи дали платното, което предстои да бъде
преминато от нея е без наличен автомобилен поток.Всички тези
действия,респ. бездействия на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия вредоносен резултат,т.е. те са допринесли за настъпване на
процесното ПТП и причиняването на телесни увреждания на ищцата.Предвид
изложеното,въззивният съд намира за правилен и споделя извода на
първоинстанционния съд,че ищцата е съпричинила вредоносния резултат и
съответно на това дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди
подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Ответникът е заявил в отговора на ИМ,че ищцата е съпричинила
вредоносния резултат и като не е изпълнявала дадените й лекарски
предписания след настъпването на инцидента,но това възражение е
недоказано и с оглед на това-неоснователно,както правилно е прието и в
10
първоинстанционното решение.
По отношение на процента на съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата,настоящия съд изцяло споделя изводите и аргументите на
първоинстанционния съд и затова препраща на основание чл.272 от Гпк към
мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.Несъмнено и
двамата участници в станалия пътен инцидент-водача на горния лек
автомобил и ищцата,са допринесли за настъпване на произшествието,като
всеки от тях е нарушил описаните в първоинстанционното решение правила
за движение по пътищата,а и двамата равнозначно са имали техническа
възможност за предотвратяване на инцидента,но не са я използвали.С оглед
на това,както правилно е прието в първоинстанционното решение,е
справедливо да се приеме съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50
%.
На следващо място,предвид оплакването на жалбоподателката за
неоснователно занижен размер на определеното от съда обезщетение и
оплакването на дружеството-жалбоподател в обратния смисъл,т.е. за
неоправдано завишен размер на същото обезщетение,въззивният съд следва
да извърши самостоятелна преценка относно дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди и съответно-за правилността на
преценката на първоинстанционния съд по отношение определяне размера на
това обезщетение /извън извършеното намаляване по чл.51,ал.2 ЗЗД/.В тази
връзка настоящият съд приема следното:
Видно от неоспоР.то заключение на съдебно-медицинската
експертиза,изготвено от в.л. д-р З.Н.,при процесния инцидент ищцата Я.Ц. е
получила контузии на главата,гръдния кош и корема с кръвонасядане в лява
лицева половина,кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очна ябълка и
счупване на лявата ябълчна кост без разместване,както и счупване на
външната стена на левия горночелюстен синус с излив на кръв в същия.При
дадените в съдебното заседание на 30.03.2021 г. устни обяснения,отразени в
протокола от същото заседание,вещото лице Н. е уточнило,че не е имало
директно счупване на костта,а по-скоро едно леко разместване в областта на
субтури,което значи спойката на костта със съседните костни шевове-
ябълчната кост.Както сочи вещото лице,в медицинската документация е
записано „фрактура“,но не в самата кост,а в областта на спойката на костта
11
със съседните кости,което по-скоро е с характер на луксация и не е имало
разместване,което да забави оздравителния процес.В периода на
оздравителния процес не е имало оперативна намеса по повод на причинените
на ищцата телесни увреждания от процесния пътен инцидент,както сочи
вещото лице Н.,а е проведено консервативно симптоматично лечение-
обезболяващи, антибиотик, противокашлечни, противосъсирващи.Според
вещото лице,описаните в заключението и причинени на ищцата контузии
преминават за 10-15 дни,а счупванията на лицевите кости за 3-5 седмици,като
към момента на изготвяне на експертизата здравословното състояние на
ищцата е възстановено.В заключението на СМЕ-за е посочено още,че първите
дни до 1-2 седмици след инцидента може да се очакват по-значителни
болки,които постепенно преминават.
Наред с горното,за установяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП,по
първоинстанционното дело е разпитан свидетеля Т.Ц.-син на ищцата,който
дава показания,че един месец след инцидента,ищцата е била на легло и
свидетеля й е помагал в храненето и в домакинската работа.През този месец
ищцата имала болки в главата,както сочи свидетеля,и припадала,виело й се
свят и тя не можела да се къпе сама и се налагало свидетеля да я
придружава.Свидетелят Ц. е заявил още,че и след посочения един месец
ищцата продължила да припада,а и откакто станало произшествието тя
изпитва страх да се движи по улиците,страхува се от колите и сънувала,че я
блъска кола.Настоящият съд счита,че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля Ц. за наличието на причинно-следствена връзка на
твърдяните от него припадъци на ищцата и виенето на свят с процесното
ПТП,тъй като по делото липсва медицинска документация, потвърждаваща
наличието на такава връзка и самия факт на получаване на припадъците,а
констатации в тази насока не се съдържат и в изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза.Освен това,вещото лице Н.,изготвило същата
експертиза,е дало обяснения,отразени в съдебния протокол от 30.03.2021 г.,че
пострадалата ищца е била прегледана по време на престоя си в болницата от
специалист-неврохирург,който не е констатирал никакви съществени
увреждания,освен контузията на лицето и в тази връзка вещото лице е
заявило,че от медицинската документация,а и въз основа на личен опит,може
да се съди,че такива припадъци са по-скоро резултат на нещо друго,отколкото
12
следствие от уврежданията,получени от ищцата при пътния
инцидент.Същото вещо лице е посочило още,че в посочения аспект разполага
с компетентност да извърши по-точна преценка назначеното по делото вещо
лице-психиатър,но и в изготвената съдебно-психиатрична експертиза не се
съдържат данни твърдяните от свидетеля припадъци на ищцата да имат
връзка с процесното ПТП и да са следствие от него.В самата психиатрична
експертиза,изготвена от вещото лице д-р М.Г.,е направено заключение,че
ищцата Я.Ц. е преживяла претърпяното ПТП като състояние на стрес с
изразена тревожна симптоматика,но към момента на изготвяне на
експертизата психическото състояние на ищцата е възстановено,като не се е
наложило да търси допълнителна прихотерапевтична или
психофармакологична помощ,нито по време на болничния престой,нито
непосредствено след него,както и през изминалото време след това.Вещото
лице Г. посочва още,че периода,в който ищцата е успяла психически да се
справи с преживяното,е в рамките на месец и половина-два месеца след
пътния инцидент и понастоящем /т.е. към момента на изготвяне на
експертизата/ тя е с възстановено психическо здраве и пълноценно се справя с
домашните и служебните си задължения,полага необходимите грижи за сина
си и за себе си и не е налице последваща реакция на усложнения в
психичното й здраве.Както заявява вещото лице,извършения от него
психиатричен преглед и задълбочените психологични изследвания са
показали,че не са налице трайни последици за ищцата Ц. от преживяното
стресогенно събитие.
На база горните обстоятелства,като отчита характера,вида и тежестта
на причинените на ищцата телесни увреждания вследствие на процесния
пътен инцидент,степента и продължителността на търпените от нея
физически болки и затруднения вследствие на уврежданията,времето на
възстановителния период след получаване на травмите,който като цяло не се
характеризира с голяма продължителност,а като отчита и претърпените от
ищцата психически страдания в резултат на станалото ПТП,от една страна,а
от друга-заключението на вещото лице-психиатър,че ищцата е вече с изцяло
възстановено психично здраве и е успяла психически да се справи с
преживения от процесното ПТП стрес в рамките на един сравнително кратък
период /за месец и половина-два/,без да се е наложило да търси допълнителна
психотерапевтична и психофармакологична помощ,а наред с това,като взема
13
предвид проведеното лечение на уврежданията и липсата на оперативно
такова,възрастта на ищцата към момента на настъпване на процесното ПТП
/54 г../,както и социално-икономическите условия в страната към същия този
момент,въззивният съд намира,че справедливият размер на обезщетението за
търпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на произшествието
следва да бъде определен на сумата от 20 000 лв.Именно това е и
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението,при което
положение и след намаляването на този размер наполовина на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД предвид приетото съпричиняване от 50 % на вредоносния
резултат от ищцата,се налага крайния извод,че предявеният иск е основателен
до размера от 10 000 лв. и до този именно размер подлежи на уважаване,както
е прието и от първоинстанционния съд,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата 08.05.2020 г. до окончателното плащане /като
началния момент на начислената с първоинстанционното решение лихва не е
оспорен с процесните жалби и с оглед на това въззивният съд няма да
ревизира същия този момент и направената от първата инстанция преценка в
този аспект/.
Предвид горните съображения се налага крайния извод,че подадената
от ищцата Я.Ц. въззивна жалба е изцяло неоснователна,а
първоинстанционното решение в обжалваната от нея отхвърлителна част-за
разликата над присъдения размер обезщетение от 10000 лв. до претендирания
такъв от 40 000 лв.,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази
му част.
Горните съображения налагат и извода,че е изцяло неоснователна и
подадената от ответното дружество-застраховател въззивна жалба срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение от 05.07.2021 г.,с която
дружеството е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 5000 лв. до присъдения размер от 10
000 лв. ведно със законната лихва,считано от 08.05.2020 г. до окончателното
плащане.В тази част първоинстанционното решение също е правилно и като
такова следва да се потвърди.Върху този извод не рефлектира факта на
извършеното от ответника плащане в полза на ищцата на сумата от 5000 лв.
,осъществено след постановяване на първоинстанционното решение с
представеното по настоящото въззивно дело преводно нареждане от
03.08.2021 г.Въпросното плащане е извън предмета на процесното въззивно
14
производство,тъй като ответникът не е обжалвал първоинстанционното
решение в цялата му осъдителна част,а само за посочената разлика от 5000
лв. до присъдените с решението 10 000 лв. застрахователно обезщетение.
С оглед изхода на спора след произнасянето на настоящата
инстанция,първоинстанционното решение не подлежи на ревизиране в частта
за разноските.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,всеки от
жалбоподателите има право на разноски,но само за осъществената защита
срещу жалбата на насрещната страна.В тази връзка на пълномощника на
жалбоподателката Я.Ц.-адв. К.Г.,чрез когото същата е подала отговора на
въззивната жалба,изходяща от ЗАД „Д.“АД,следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата предвид
осъществената безплатна адвокатска защита на Ц. пред настоящата въззивна
инстанция,уговорена на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в представения
договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г.Същото
възнаграждение е в дължим размер от 580 лв.,определен съобразно
обжалваемия интерес по подадената от дружеството-застраховател жалба и
приложимата в случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Тази
сума следва да бъде осъдено ЗАД „Д.“АД да заплати на адв. К.Г. като
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
На ЗАД „Д.“АД няма да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция,тъй като няма доказателства такива да са извършени от него във
връзка със защитата по въззивната жалба на насрещната страна.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260309 от 05.07.2021 г.,постановено по
т.д.№484/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,в
обжалваната му от ищцата Я.П. Ц. с ЕГН ********** част,с която е
отхвърлен предявения от ищцата осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ срещу
ответника ЗАД „Д.“ АД-гр.С. с ЕИК *** за разликата над уважения размер от
15
10 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на станалото на
10.02.2020 г. в гр.П. ПТП.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260309 от 05.07.2021 г.,постановено по
т.д.№484/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,и в
обжалваната от ответника ЗАД „Д.“ АД-гр.С. с ЕИК *** осъдителна част,с
която същият е осъден на основание чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на ищцата
Я.П. Ц. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди-претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на настъпилото на
10.02.2020 г. ПТП,за разликата над сумата от 5000 лв. до присъдения размер
от 10 000 лв.,ведно със законната лихва от 08.05.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С.,район И.,бул.“Г.“№1 да заплати на адвокат К.К. Г.,член на
ХАК,с личен номер *** и с адрес на кантората гр.Х.,бул.“Б.“№150,ет.2,офис
217,сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/,дължима като адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществена пред
въззивната инстанция безплатна адвокатска защита на Я.П. Ц. с ЕГН
********** по повод на подадената от насрещната страна въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16