Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.407 ал.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от С. „Н”, гр. С. против разпореждане от 10.09.2015г. по гр.д. № 3294/ 2013 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което на основание чл.404 ГПК е разпоредено издаване на изпълнителен лист по делото в полза на ищците С А, М А, С К, Д К, М. С. и Г Х, от гр.Д.,за присъдените им с решението суми. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязлото в сила решение № 485/ 28.08.2015 г. по В.гр.д. № 456/ 2015 г. по описа на ВТОС, с което е отмено решението на първоинстанционния съд. Жалбоподателят счита, че разпореждането е незаконосъобразно в частта му относно присъдените разноски, тъй като в едномесечния срок е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Излага, че липсва годно изпълнително основание, тъй като в частта за разноските решението не е влязло в законна сила и не подлежи на изпълнение. Моли съда да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта му относно присъдените в полза на ищцата М. С. разноски за двете инстанции в размер на 1185 лв. и да обезсили издадения изпълнителен лист в тази му част. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство. Прави и искане за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 848/ 2015г. по описа на ЧСИ Д.Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие-ВТОС, в частта за присъдената сума за разноски за ищцата М. С. до произнасяне по настоящата частна жалба. В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по жалба. Като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, ВТОС намира за установено следното: Частната жалба е допустима-подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. На 23.09.2015г. на С. „Н” гр. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 24.09.2015г., а жалбата срещу разпореждането е подадена по куриер на 08.10.2015 г., т.е. в двуседмичния срок по чл.407 ал.1 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение № 485/ 28.08.2015 г. по В.гр.д. № 456/ 2015 г. по описа на ВТОС е отменено постановеното по гр.д. № 3294/ 2013 г. по описа на ВТРС решение, като С. „Н”, гр. С. е осъдено да заплати в полза на ищците С А, М А, С К, Д К, М. С. и Г Х, от гр.Д. сумите по 500лв.-вземане за обезвреда на неимуществени вреди, като частичен иск от иск с общ размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху вземането до окончателното му изплащане, както и сумите по 1185 лв.-разноски за двете съдебни инстанции. По подадена молба с правно основание чл.405 ГПК е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането ищецът С. е снабден с изпълнителен лист за вземането и разноските по производството. Образувано е изпълнително дело № 848/ 2015г. по описа на ЧСИ Д.Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие- ВТОС, с взискател М. С.. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция направи следните правни изводи: Разпореждането за издаване на изпълнителният лист е правилно и законосъобразно. Изпълнителен лист се издава само при наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в чл. 404-чл. 406 ГПК, а именно: изпълнителното основание да е едно от изчерпателно изброените в чл.404 ГПК, да е редовно от външна страна, да удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на молителя срещу лицето, против което се иска издаване на изпълнителен лист, и въз основа на същото да не е издаван изпълнителен лист. В случая е налице влязъл в сила съдебен акт, който съдържа осъдителен диспозитив и за разноски по делото в полза на молителя, т.е. има годно изпълнително основание съгласно чл.404 т.1 ГПК. Наличието на молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските е ирелевантно досежно влизането в сила на решението, съгласно разпоредбата на чл.296 ГПК. Обжалването по реда на чл.407 ал.1 ГПК не може да има за предмет инцидентен инстанционен контрол по законосъобразното определяне на разноските в решението, представляващо изпълнително основание. Защитата на жалбоподателя срещу решението в частта за разноските е по реда на чл.248 ГПК, каквато в случая е предприета от последния, като при уважаване на искането му за изменение на решението в частта за разноските, той ще разполага с основание за снабдяване с обратен изпълнителен лист против молителя. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Искането за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 848/ 2015г. по описа на ЧСИ Д. Колева в частта за присъдената сума за разноски в полза на ищеца е неоснователно с оглед изричната разпоредба на чл.407 ал.2 ГПК. Дори и да съществуваше процесуална възможност за спиране на изпълнението при обжалване на акта за издаване на изпълнителен лист, предвид изхода по частната жалба срещу този акт, искането би било неоснователно. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 19351 от 09.10.2015г. на С. „Н” гр. С. против разпореждане от 10.09.2015г. по гр.д. № 3294/ 2013 г. по описа на ВТРС, като неоснователна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н”, гр. С. за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 848/ 2015г. по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие- ВТОС, в частта за присъдената сума в размер на 1185 лв.- разноски в полза на ищцата М. С. от гр.Д.. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |