РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Русе , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200047 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Т. Т. от гр.Русе против наказателно постановление № 20-
425/22.12.2020г. на Началника на сектор „ОП“ - Първо РУП при ОД на МВР гр.Русе.
Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено
наказание “глоба” в размер на 500 лв.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител –
юрисконсулт, който взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбоподателят редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 25.11.2020г. св.Г.П., към него момент съпруга на жалбоподателя подала сигнал на
ЕЕН 112 с оплакване за домашно насилие, осъществено по отношение на нея. По-конкретно
1
твърдяла, че след употреба на алкохол жалбоподателят я хванал за косата и започнал да удря
главата и в кухненските шкафове и мивката. На място били изпратени полицейските
служители Р.М. и Д.Д., които се качили в жилището. На входната врата били посрещнати от
св.П., която им обяснила, че напоследък редовно е обект на агресия от страна на
жалбоподателя, особено след употреба на алкохол от негова страна. Те я помолили да
извика жалбоподателя, за да разговарят с него, нещо, което след като му било предадено,
той категорично отказал, вкл. да излезе от стаята си. Те повторно я помолили да го извика,
като носи в себе си личната карта, което той също категорично отказал. Тогава след
разрешение на св.П. полицейските служители влезли в жилището, като установили, че
жалбоподателят е в хола и му поискали да си представи личната карта, което той
категорично отказал и в един момент излязъл на терасата. Оттам започнал да подвиква на
полицейските служители, като отказвал да си представи личната карта. При опитите на
полицейските служители да говорят с него, той влязъл отново в хола където бил задържан и
му били поставени белезници. Впоследствие бил откаран в Първо РУ на МВР – Русе, където
била издадена заповед за задържане № 1882зз-152/25.11.2020г., която впоследствие била
отменена с Решение № 3/08.01.2021г на Русенския Районен съд по реда на чл.135 ал.2 от
АПК. След отвеждането му в полицейското управление св.Р.М. съставил АУАН, а въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение
по чл.64 ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР му наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че предмет на това производство не е
задържането на жалбоподателя по ЗМВР (за което се е произнесъл друг състав на съда),
имало ли е неправомерно използвана физическа сила във връзка с това задържане от страна
на полицейските служители, имало ли е проява на домашно насилие или не по отношение
на св.Петрова; предмет на делото единствено е въпросът законосъобразно ли е обжалваното
наказателно постановление или не.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице и в частност са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от с.з.
по отношение на наказателното постановление.
2
Основният недостатък, от който страда наказателното постановление се
изразява в това, че е допуснато на практика смесване на обективните признаци
(диспозициите) на съставите по чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР, като не става ясно
предвид обстоятелствената част на наказателното постановление (която е дословен препис
на АУАН) коя от двете норми всъщност се има предвид въпреки, че цифрово е посочена
нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР. Този недостатък не може да се преодолее и с оглед
посочване на нормата на чл.64 ал.4 от ЗМВР, като нарушена законова разпоредба, съгласно
която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му. Така в наказателното постановление е посочено, жалбоподателят
пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, като отказва да
представи документ за самоличност, отказва да спомогне за изясняване на случая и отправя
закани към полицейските служители.
Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него обжалвано наказателно
постановление не са описани какви точно разпореждания са дали полицейските органи на
жалбоподателя, чието неизпълнение от негова страна са довели до извършването на
твърдяното от тях административно нарушение, като по този начин липсва пълно и точно
описание на нарушението извършено от жалбоподателя и няма описание на
обстоятелствата, при които то е извършено, а в наказателното постановление и на
доказателствата, които го потвърждават. По този начин твърдяното административно
нарушение от страна на АНО към жалбоподателя, сочен като негов извършител не е
конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна, като по този начин и
актосъставителя и АНО не са посочили изпълнителното деяние на твърдяното от тях
административно нарушение, което е било санкционирано, като такова по чл.257 ал.1 от
ЗМВР. Очевидно е, че не могат да се приемат, като неизпълнение на полицейски
разпореждания, ако това е имал предвид АНО с посочването като нарушена разпоредба
чл.64 ал.4 от ЗМВР, отказът на жалбоподателя да спомогне за изясняване на случая, което
всъщност представлява противозаконно пречене на полицейски орган при изпълнение на
функцията си по см. на чл.264 ал.1 от ЗМВР и отправените закани към полицейските
служители. Всъщност жалбоподателят е имал право да не дава никакви обяснения, вкл. да
спомага за изясняване на случая на основание чл.72 ал.5 от ЗМВР. Доколкото е имало
отправяне на подобни закани, същите могат единствено да се разглеждат на плоскостта на
чл.1 ал.2 от УБДХ, респ.чл.325 от НК, т.е. същите по никакъв начин не покриват състава на
нарушението по чл.257 ал.1 от ЗМВР, а също и на това по чл.264 ал.1 от с.з. От друга страна
посочването на отказа да представи документа си за самоличност, което по делото
безспорно е установено от показанията на свидетелите, сочи на отказ за изпълнение на
полицейско разпореждане, каквото не е посочено нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, а не пречене на изпълнение на служебни задължения на орган на МВР при
3
изпълнение на функцията му. Следователно в случая има разминаване на установената
фактическа обстановка, потвърдена от показанията на горепосочените свидетели и тази
посочена в АУАН и наказателното постановление. Същите горепосочени обстоятелства
водят съда до извода, че не може да се прецени за какво нарушение е наказан всъщност
жалбоподателят – по чл.257 ал.1 или по чл.264 ал.1 от ЗМВР, тъй като в случая съдът е
поставен в условията да гадае кои са те, което се явява недопустимо, и което е налице
основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая неопределеността
в обвинението е останала и е непреодолима с оглед установените фактически обстоятелства.
Липсата на точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправната
законосъобразност на атакуваното НП. Налице е едно смесено обвинение, като за
жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно административно обвинение следва да
гради защитата си, което пък води до нарушаването на неговото право на защита по реда,
който му дава ЗАНН.
Освен това следва да се посочи, че в настоящия случай е допусната и друга
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, произтичаща от нея и
изразяваща се в това, че в обстоятелствената част на същото атакувано наказателно
постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до
смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР-
"неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му" и
"противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си", за които
административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР са предвидени две съответни, различни по размер наказания. Действително посочено
е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 64, ал. 4
от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление обаче, е посочено едновременно отказ да представи документ за самоличност
(неизпълнение на полицейско разпореждане) и преченето на изпълнение на служебни
задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на
административнонаказателна отговорност, а именно - по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и по чл.
264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две
нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на
двете нарушения, а е наложена една санкция. Поради това липсва яснота за какво
административно нарушение жалбоподателят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган
на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си,
или и за двете нарушения. Констатираната в наказателното постановление неяснота при
описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води пак
до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в
този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по
налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
4
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства, не може да се
установи, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по
ЗМВР, описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Отделно и АУАН и горепосоченото издадено въз основа на него наказателно
постановление са издадени от АНО в нарушение на материалния закон - ЗМВР и
процесуалният такъв – ЗАНН и съдържат пороци, които са от категорията на абсолютните
водещи до тяхната незаконосъобразност, които са посочени от съда по- горе, които не може
да бъдат санирани и затова процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-425/22.12.2020г., издадено от Началника на
сектор „ОП“ - І РУП при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Г. Т. Т. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл.257
ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5