№ 1555
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 581637-F607579, издадено
от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на Ц. *** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
навеждат доводи:
-за неправилно установена фактическа обстановка;
-за допуснати пороци при описание на нарушението в АУАН и НП;
-за липса на мотивираност в НП досежно приложимата санкционна
норма и конкретно наложената санкция;
-за маловажност на случая.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на 26.03.2021г. на обект: магазин, находящ се
в гр. П. ***, стопанисван от „Ц. ***" ЕООД с ЕИК: ********* е
констатирано, че „Ц. ***" ЕООД с ЕИК ********* в качеството си на лице по
чл.З от Наредба Н-18/13.12.2006 за регистриране и отчитане- чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба
чрез електронен магазин на Министерството на финансите /МФ/ е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез
операцията „служебно въведени суми" на всяка промяна в касовата
наличност на паричните средства в обекта.
На основание чл.З3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на фискалното
устройство /ФУ/, се регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени"
или „служебно изведени" суми.
Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство Datecs DP-25 с индивидуален номер DT 522455 и ИН на
ФП 02522455. В хода на проверката е установено, че разчетената касова
наличност от ФУ е 0 лв., има служебно въведени суми 0 лв., служебно
изведени 0 лв., фактическа наличност 76,35 лв. Установена е положителна
касова разлика в размер на 76,35лв, които не са регистрирани, чрез
операцията „служебно въведени суми".
Към момента на проверката, лицето е дало обяснения за положителната
касова разлика, че се дължи на това, че не е вкарана началната сума във
фискалното устройство - в описа на паричните средства, приложен към
ПИП сер.АА №0080952/ 26.03.2021г.
2
Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно
притежава възможността да се извършват операциите „служебно
въведени" или „служебно изведени" суми. Извършеното нарушение не е
довело до неотразяване на приходи.
Нарушението е констатирано при извършване на проверка,
документирана с ПИП сер.АА №0080952/ 26.03.2021г.
Нарушението е извършено на 26.03.2021г. в гр.Пловдив.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-писмени доказателства сред които: Протокол за извършена проверка,
опис на наличните средства, разпечатки от касови бонове.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за разколебаване на несъмнените изводи, които се правят от
изброените доказателства.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
Противно на възраженията в жалбата, при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и
в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 31.03.2021г., а
3
НП - на 09.6.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по
давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г., тъй като:
- обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с
фискалното устройство наличност на парични средства;
- били са налични и функциониращи съответните операционни
команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде
отчетена;
-разликата във фактическата и отчетна наличност се дължи само и
единствено на невъвеждане на разполагаемата начална сума в началото
на работния ден, което е една от изрично предвидените в чл. 33 от Наредбата
хипотези.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, вр. чл.
185, ал.1 ЗДДС. Във визираната разпоредба изрично е посочено, че в
приложното й поле попадат всички нарушения на чл. 118 ЗЗДС или на
нормативен акт по неговото прилагане. В параграф 11 от ПЗР на НАРЕДБА
№ Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от
ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на
санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС.
Неоснователен е доводът, че в НП не било мотивирано приложението
именно на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, доколкото, както в АУАН, така и в НП
изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Същевременно санкцията е в рамките на законоустановения минимум,
поради което размера й не се нуждае от по-нататъшна мотивировка.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Действително доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по
4
законосъобразност, а не по целесъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице.
На първо място следва да се посочи, не е доказано допуснатото
нарушение да се дължи на обективни причини, а практиката е
категорична, че именно наличието на обективни причини, които са
възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните
белези на маловажния случай.
Не може да бъде аргумент за маловажност на случая обстоятелството,
че нарушението не води до неотразяване на приходи и фиска реално не е
ощетен, доколкото това обстоятелство е изрично отчетено от
законодателя при определяне на санкционната норма, като именно защото
фиска не се ощетява минимума на санкцията е 500 лева, а не 3000 лева.
В тази връзка следва да се отчете, че нарушението по чл. 33 от
Наредбата е на формално извършване, тоест във фактическия му състав не е
предвидено причиняване на вредни последици, поради което от липсата на
такива не може да се извежда довод за липса на обществена опасност на
деянието.
Така изрично Решение № 933 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 653 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
Липсва и още един от типичните признаци на маловажния случай- а
именно отстраняване на допуснатото нарушение в максимално кратък срок
5
след констатирането му. Твърдения и доказателства в тази насока не са
представени.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем
състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от
тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на
санкциите по чл. 185, ал.1 ЗДДС с останалите алинеи, очертани в тази
разпоредба.
В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК,
намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от
закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай,
доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при
дефиниране на административния състав на чл. 185 ЗДДС, то това
обстоятелство не може да се отчита втори път.
Извод за маловажност на случая не следва и от размера на неотчетените
суми-76 лева. Тази сума в никакъв случай не е пренебрежимо малка и не може
да се счете, че не засяга обществените отношения предмет на защита.
В този изричен смисъл Решение № 2316 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2353 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение
№ 2305 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2297 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1635 от 24.07.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1468 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание;
6
-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна;
- интересът от делото- наложена санкция в размер на 500 лева, без
лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с
материалния интерес от водене на делото -500 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 581637-F607579,
издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на Ц. *** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
ОСЪЖДА Ц. *** ЕООД, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ в полза и по
сметка на Националната Агенция по приходите сумата от 80 лева,
представляващи деловодни разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7