РЕШЕНИЕ
№ 1476
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106364 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол за просрочени
задължения” ЕООД – гр. София, срещу Н. А. А., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2,
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1168,28 лева - главница, дължима по
договор за паричен заем № **г., сключен между ответника и „Вива Кредит”
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от *** г. към рамков
договор за цесия от*** г., сумата от 275,48 лева – договорна лихва за периода
от 18.04.2019 г. до 28.05.2020 г., сумата от 67,23 лева – обезщетение за забава
за периода от 29.05.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1886/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 3065/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Вива Кредит” ООД, в
качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемополучател, бил
сключен договор за паричен заем № *** г., при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, като заемодателят се задължил да
предостави на ответника паричен заем в размер на 1200 лв., като с подписване
на договора ответникът удостоверил, че е получил сумата. Последното било
удостоверено с подписан от ответника РКО № ** г. Излагат се съображения,
че ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената
лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 30 месечни вноски,
всяка в размер на 75,49 лева. По договора за паричен заем ответникът
изплатил сумата в размер на 285 лева. Сумата следвало да бъде заплатена до
1
28.05.2020 г., когато бил падежът на последната погасителна вноска. От тази
дата до била начислена мораторна лихва в размер на 67,23 лв., за забавено
плащане на главницата. Посочва, че с приложение № 1 от 01.04.2020 г. към
рамков договор за цесия от **г. сумите по договора били прехвърлени на
ищеца, за което длъжникът бил уведомен. Прилага към исковата молба за
връчване и уведомление за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. За
процесните вземания била подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, станало повод за образуване
на ч.гр.д. № 3065 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в, по
което била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Срещу
подадената заповед било депозирано възражение, поради което предявява
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. А. А., не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 26.10.2022 г., постановено по делото,
производството по делото е прекратено, в частта по отношение на предявения
иск за договорна лихва в размер на 275,48 лева и по отношение на иска за
заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 67,23 лева.
С протоколно определение от 18.01.2023 г., постановено по делото, на
основание чл. 227 ГПК на мястото на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, е конституиран неговият
правоприемник – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
*********.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
*** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответницата /л. 7 – 9/, от който
се установява, че кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателят сумата в размер на 1200 лева, която последният следвало
да върне на 30 вноски за срок от 60 седмици при размер на вноската от 75,49
лева. Бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 %, и
ГПР в размер на 49,38 %. По силата на чл. 4, ал.1 от договора, ответникът се
задължил в 3-дневен срок от получаване на сумата да представи обезпечение
– поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на посоченото
задължение, същият дължал неустойка в размер на 503,10 лева, платима
разсрочено.
От Копие на РКО от ** г. /л.10/, подписан от заемодателя и от
ответника, се установява, че сумата в размер на 1200 лева е предоставена в
брой на последния. Посоченият РКО носи подписа на ответника, истинността
на посочения документ не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК в преклузвния
срок по чл. 131 ГПК, поради което и съдът приема, че ответникът признава
получаване на сумата на посочената дата.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
***г. /л.14 – л.17/, се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и ищеца е
сключен договор, по силата на който заемодателят прехвърля на ищеца
вземания, индивидуализирани в Приложение към анекси към договора.
Такова се явява и вземането по договор за паричен заем „Вивакредит План“
№ ** г., сключен с ответника, видно от Приложение № **г. /л. 19 – л.21/.
Ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от
исковата молба, доколкото не са представени доказателства за по-ранното
2
връчване на уведомление /л.22/.
С Решение № 1728/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 5121/2021 г.
на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 13.07.2022 г. /л.73 – л.75/, е
признато за установено в отношенията между „Вива Кредит“ ООД и
ответницата, че сключеният договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от в.л.
Й. П. /л. 151 - л. 152/, от което се установява, че на 24.04.2019 г. от
ответницата е заплатена сумата в размер на 105 лева, а на 13.07.2019 г. –
сумата в размер на 180 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на
останалата непогасена главница по договор за заем, съобразно счетоводните
записвания на ищеца възлиза на 1168,28 лева. Ако от главницата се
приспадне цялата внесена сума, то същата се явява дължима в размер на 915
лева.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
по правните аспекти на спора следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ла.1 ЗЗД и чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Както бе посочено, с влязло в сила решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо, е признато, че договор за паричен заем „Вивакредит План“
№ ** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответницата, е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. Действително, в производството по гр. д. №
5121/2021 г. на Районен съд Пловдив, не е участвал ответникът, но доколкото
същият се явява частен правоприменик на „Вива Кредит“ ООД, то
субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху
него.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението по изслушаната
ССчЕ се установява, че от страна на ответницата е заплатена сумата в размер
на 285 лева, респ. дължимата главница възлиза на сумата в размер на 915
лева. В тази връзка следва да се подчертае, че неотносимо за настоящото
производство се явява обстоятелството по какъв начин ищецът, респ.
неговият праводател, е разпределил заплатените суми за различните вземания
по договора. Както бе посочено, същият се явява недействителен, поради
което заплатените по него суми следва да бъдат съотнесени единствено към
главницата.
От страна на ищеца за главница по договора се претендира сумата в
размер на 1168,28 лева. С оглед изложените съображения, искът се явява
основателен до размера от 915 лева, като за разликата над посочената сума до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковите претенции, като се съобрази и
обстоятелството, че производството е прекратено частично. Така от страна на
същия са представени доказателства за извършени разноски в исковото
производство в размер на 119,78 лева – заплатена държавна такса, 150 лева –
депозит за ССчЕ, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда съобразно фактическата и правна сложност на спора. С оглед
изложеното общият размер на извършените от ищеца разноски възлиза на
3
сумата в размер на 396,78 лева, а дължимите от ответника съразмерно на
уважената част от исковите претенции – на 240,28 лева.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 48,58 лева, определени
отново съразмерно на база уважената искова претенция, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
В тази насока следва да се отчете, че с влязло в сила Определение №
13064/29.11.2022 г., постановено по делото, ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата в размер на 156,96 лева,
представляваща разноски, съразмерно на прекратената част от
производството, от които сумата в размер на 88,92 лева – за исковото
производство, и сумата в размер на 68,04 лева – разноски в заповедното
производство. Така, както е посочено и в цитираното определение,
доказателства за заплатени разноски от ответницата са представени за сумата
в размер на 370 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за настоящата съдебна инстанция. Съразмерно на отхвърлената част, след
приспадане на присъдените разноски за прекратена част от производството,
такива се явяват дължими в размер на 57,02 лева. Към посочената сума,
следва да се прибавят и разноските в заповедното производство отново
съразмерно на отхвърлената и прекратена част от производството /при
съобразяване на частично присъдените с определението от 29.11.2022 г./ в
размер на 50,29 лева. Респ. сумата, която следва да бъде присъдена на
ответницата с настоящия съдебен акт възлиза на 107,31 лева – за исковото и
за заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
А. А., ЕГН: **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК: ********* /в качеството му на правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********/, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1
ЗЗД, сумата в размер на 915 лева, представляваща главница дължима по
договор за паричен заем № ** г., сключен между ответника и „Вива Кредит”
ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № *** г.
към рамков договор за цесия от ** г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля исковата
претенция за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер
от 1168,28 лева, като неоснователна, за които суми е издадена Заповед №
1886/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3065/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. А. А., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
4
********* /в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********/, сумата в общ размер на
288,82 лева (двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. № 3065/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
********* /в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********/, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал.3 ГПК на Н. А. А., ЕГН: **********, сумата в размер на
107,31 лева (сто и седем лева и тридесет и една стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство и в производството по ч. гр. д. №
3065/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в, съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч. гр. д.
№ 3065/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIІ гр. с-в, да се върне, поради
отпадане на необходимостта от последното.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5